Трудно проговаряне - тема 24

  • 88 643
  • 800
  •   1
Отговори
# 645
  • Мнения: 24
Bencholino, благодаря! Ще продължим да упорствам- да видим на кой ината е повече 🤓🙈
Rant* Искам да споделя само - че понякога се чувствам като "лошото ченге", и понеже аз предимно я възпитавам / разбирайте да казва Моля, Благодаря, да не крещи, да не мрънка , да изкомуникира нормално какво иска/ и когато сме двете няма проблем - слуша, до някъде, говорим си и се обичаме! Но, голямото НО е когато баща й се появи на картинката- бяга от мен, държи се ужасно,ако кажа не- ходи при него да го моли, въобще нещо кликва в нея и става друго дете! Не знам, какво е това чудо, но е много болезнено за мен- сърцето ми се къса!
Говорила съм със съпруга ми- но той мрази конфликти и предпочита да я "възпитава" по неговия начин и твърди че не може да се промени!  Радва се на успехите ни- но той няма да седне с нея да учи или да я натиска да свърши нещо полезно!  Това е се оказва голям проблем особено когато сме заедно всички - предимно събота и неделя - и искаме да правим нещо като семейство! 
Извинете че го споделям тук, надявам се че не съм се отклонила много от темата!

# 646
  • London
  • Мнения: 6 732
Еми тя има нужда и от време с баща си....Моя мъж уикендите е ексклузивно ангажиран с малкия и си излизат по паркове, клубчета, пазари, молове и тн.....аз ходя само, ако ми се ходи. Сега както съм бременна предпочитам да имам време и за себе си и да си почина и от двамата.😂 

Ние сме ваканция сега и малкия скоропостижно иска да ме разори, неще да ходи където ти си решил, клубчета само, на ресторант, на машинки....ходя му по гъза тия два дена здраво и веднъж пък не отстъпи. Днес щото му се прибираше по нов път 40 мин сме се прибирали пеши заобиколно заради принца. Не дава думица да му кажеш, каквото то каже....пуста бременност нямам и сила да се разправям с него, а и то е свикнало панаири да прави не е ли на неговата. Вчера баща му му се скара, че му викал чао и му тръшнал вратата и не го пускал да влезе щото баща му му отказа да го вози вечерта с колата и той от това, че му се е направила забележка като позеленя, не може да се примири, почна да лъже, че го ударил и да врещи. Баща му за да има мир му се моли сума време, та кончета ли не бяха, въртенета и онова вече се охилило победоносно. Всички ни разиграва здравата....🤣

# 647
  • NE
  • Мнения: 10 999
Здравейте,
получихме одобрение за ресурсен учител, психолог и логопед, подписах Заповедта от Регионален център за подкрепа на приобщаващо орразование, но това беше в към 8.02. и до момента нищо не се случва. Аз ли трябва да звъня и да търся тези специалисти, те ли определят кога ще идват, Директорката ли?
Ще съм благодарна, ако някой сподели, ако е имал опит Simple Smile

Би следвало да се определи екип от страна на родителя. После се прави обследване и се дава становище. Това е обикновено в началото на годината, но не е пречка и сега да се организира.
Извинявай , но не разбрах, родителят определя екипа?

Директора трябва да пусне заявление до ресурсния център за сформиране на екип (ако няма такъв). Прави се облседване и след това се дават насоки за работа с определени специалисти. Обикновено е в началото на учебната година, но може и сега.

# 648
  • Мнения: 375
Linissima,точно тук е темата да се споделят и чувствата, които изпитваме. Аз съм изпадала в такива черни дупки, даже и миналата седмица, като разбрах какви книги трябва да се четат лятото - ми идеше да скоча от някъде.
Относно бащите - хубаво им е в ролята на добрите, като иска да е добър и да възпитава връчваш му колело, тротинетка, скейт, кънки и да бяга на вън да учи детето, а ти вкъщи да пиеш едно кафе, защото и ние сме хора, макар и "зли" Party. Аз по е дно време им купувах общи подаръци - разбирай пъзели с части за сглобяване (гайки, болтове, тези тип зд къщички) от магазините тип левче и се занимаваха, творяха, което е голяма част от обучението на детето. Така че може да се намери решение и за доброто ченге да помага и то много активно. Катерушките също са в сферата на бащата, посещенията в автомивката също е интересно и много, много други...

# 649
  • Мнения: 24
Еми тя има нужда и от време с баща си....Моя мъж уикендите е ексклузивно ангажиран с малкия и си излизат по паркове, клубчета, пазари, молове и тн.....аз ходя само, ако ми се ходи. Сега както съм бременна предпочитам да имам време и за себе си и да си почина и от двамата.😂  
Цитат
Аз много се радвам, че се обичат така- моя баща липсваше през детството ми - и нямам силна връзка с него! И да, правят неща заедно предимно уикендите! Тати е супер забавен- просто дойде ли време да  се каже не и се почне тръшкането - се вдигат ръцете и мама трябва да се намеси- т.е. Да се припомнят правилата, да я строя или да се откажа нещо! Защото иначе е вой до небесата!

Последна редакция: ср, 20 фев 2019, 10:55 от Linissima

# 650
  • Мнения: 24
Linissima,точно тук е темата да се споделят и чувствата, които изпитваме. Аз съм изпадала в такива черни дупки, даже и миналата седмица, като разбрах какви книги трябва да се четат лятото - ми идеше да скоча от някъде.
Относно бащите - хубаво им е в ролята на добрите, като иска да е добър и да възпитава връчваш му колело, тротинетка, скейт, кънки и да бяга на вън да учи детето, а ти вкъщи да пиеш едно кафе, защото и ние сме хора, макар и "зли" Party. Аз по е дно време им купувах общи подаръци - разбирай пъзели с части за сглобяване (гайки, болтове, тези тип зд къщички) от магазините тип левче и се занимаваха, творяха, което е голяма част от обучението на детето. Така че може да се намери решение и за доброто ченге да помага и то много активно. Катерушките също са в сферата на бащата, посещенията в автомивката също е интересно и много, много други...

И това правим- на принципа сме "Разделяй и владей!"  Просто той е свободен предимно уикенда и искаме да прекарваме време заедно всички! 
Имаме и друго дете, което е пълна противоположност на кака си-  разбрана  е, много нежна и послушна и е толкова приятно да се общува с нея - макар и да е на 1.5г!!!
Обичам си и двете деца безкрайно, но истината е, че харесвам едното повече от другото! 🙊😳🙈

# 651
  • London
  • Мнения: 6 732
Интересно, обичайно бащата следва да е по-респектиращ с по-плътен глас, по-едър и тн, по-внушителен с един вид. При нас баща му с една забележка постига това, което аз не мога с 20...., според мен е заложено в силнато мъжко начало, няма как една жена да те командва, жена 1.57, крехка и малка хах. Та нашия поначало от жени не може да се стресне и изпитва особено уважение към всички мъже, търси компанията им и тн. Иначе Не....да не търпиш може да е част от така нареченото.

Oppositional defiant disorder (ODD) is a childhood disorder that is defined by a pattern of hostile, disobedient, and defiant behaviors directed at adults or other authority figures. ODD is also characterized by children displaying angry and irritable moods, as well as argumentative and vindictive behaviors.

При тези деца вчера четох имало обучителни проблеми и говорни също...…

Аз по-скоро смятам, че се дължи и на неврологична незрялост, да не търпиш план Б, да не влизаш в положение или примиряваш. Все кофти неща дето са неприятни основно за родителите.

# 652
  • Мнения: 24
Интересно, обичайно бащата следва да е по-респектиращ с по-плътен глас, по-едър и тн, по-внушителен с един вид. При нас баща му с една забележка постига това, което аз не мога с 20...., според мен е заложено в силнато мъжко начало, няма как една жена да те командва, жена 1.57, крехка и малка хах. Та нашия поначало от жени не може да се стресне и изпитва особено уважение към всички мъже, търси компанията им и тн. Иначе Не....да не търпиш може да е част от така нареченото.

Oppositional defiant disorder (ODD) is a childhood disorder that is defined by a pattern of hostile, disobedient, and defiant behaviors directed at adults or other authority figures. ODD is also characterized by children displaying angry and irritable moods, as well as argumentative and vindictive behaviors.

При тези деца вчера четох имало обучителни проблеми и говорни също...…

Аз по-скоро смятам, че се дължи и на неврологична незрялост, да не търпиш план Б, да не влизаш в положение или примиряваш. Все кофти неща дето са неприятни основно за родителите.

Права си, и аз много съм чела за това disorder! При нея симптомите се покриват 90%, но не във всички среди! Примерно на училище, при логопеда, на гости е най милата и послушна- никой не ми вярва ако споделя как реагира в къщи!  Така че по Mayo clinic се водим лек случай- проявява се само в една от средите й!
Водила съм я на невролог- нищо специално не ми каза, да я записвам на групови спортове да работи в екип да свиква!  Ама аз пак казвам - тя навън сред чужди хора е приказно дете! Когато е с нас само или във вкъщи с близките, баба и дядо - характера е 😫😫 ... ходи да разбереш!

# 653
  • London
  • Мнения: 6 732
Ние ей сега имахме премеждие..... 10 пъти му казах, че днес няма да ходя на клубче и отиваме на площадката и на хълмовете. Обаче излизаме и хайде пак, оттука, та оттука и като видя, че не отстъпвам едно дърпане, отпускане, плач.....до средата на пътя за площадката и видях, че няма да я бъде и се ядосах и му казах, че го прибирам. Съответно се прибрахме и сега си плаче, искал да излиза..... е много иска, няма. Да се научи, че не става само каквото той иска, като повиси вътре ще схване каква е работата. То става нетърпимо да съм на тръни с неговото дърпане и хленчене и определяне къде и какво, хиляди молебени да идеш някъде с него и да си свършиш работа. Поне за училище не прави циркове и си ходи, но ако знае, че не е на училище иска само където той желае....., ако е с баща си с колата няма особен избор къде ще спрем и слезем, но пак, ако си го отвел някъде където неще си казва, че щял в колата да стои и толкоз хахха. Искрено се надявам с малко дисциплина, която признавам не съм въдворявала досега особено с простичко прибиране на мига да схване, ако обаче е просто част от диагнозата му се притеснявам, че може с нищо да не се реши този проблем.

Последна редакция: ср, 20 фев 2019, 13:46 от La Catrala

# 654
  • Мнения: 2 211
И аз много съм слушала за този disоrder, но за мен това са глупости. Моята дъщеря, зодия лъв, уж го имаше, слушх разни тежки изказвания от специалисти - това е чист характер и магарешки инат. Сега като приказва вече добре съм сигурна. В момента, в който съм дипломатична и не повишавм тон, изпълнява абсолютно всичко каквото й кажа, в секундата, в която повиша глас и се запъва като магаре на лед. Но то и аз не обичам някой да ми се прави на шеф и ме дразни такъв тип отношение. Уважавам това в детето си и не желая да й пречупвам тази черта на характера. Това е полезно качество за реалния живот, нищо, че е трудно за родителя. Имайте предвид, че щерка ми се тръшкаше по улиците до 4.6 години

# 655
  • London
  • Мнения: 6 732
Моето е почти 5.... и още се тръшка. Не смятам, че това има общо с говоренето, защото моя говори що годе, тоест може да обясни къде му се ходи, какво му се прави, какво не. Не е да мучи и да не знае да те насочи какъв му е дерта, ама това с нищо не променя нещата, просто знаеш какво иска в случая, но това не променя факта, че не е склонен да прави нещо, което не му се прави. Донякъде го разбирам, най-готино е на клубче…. ама няма как всеки ден там, далече ми е, изморявам се там и куп неща. Той ето от това не се вълнува.....твоите доводи хах.  То си знае, че му се ходи и толкоз, ама на предпочита да си е вкъщи отколкото да иде да речем на площадката, която май доста му е омръзнала, миналата година искаше все да ходи, всеки ден, навярно не му е кеф вече. Но трябва да схваща идеята за компромис, за момента не е много по тях. Аз едно време не смеех да поискам един шоколад в магазина, а то..... хах.

# 656
  • София
  • Мнения: 16 691
На детска градина не ходи ли това дете?
Като си го завела 2-3 дни в детския клуб подред,  вероятно се е превърнало в стереотип,  който ще видиш зор, докато разчупиш.
На мен ми е интересно да чета за ODD. Едната ми дъщеря е точно в този период и трудно я издържам, а другата я копира и става страшно.

# 657
  • London
  • Мнения: 6 732
Писала съм по-горе, че сме във ваканция, тук е халф търм. Не е стереотип, защото ходи там само ваканциите понякога, но като цяло дори и като е на градина иска натам да ходи, но само го споменава и се примирява, че не може. Като е ваканция обаче това е любимата му дестинация, която се стига пеша и си държи ако сме без колата и трябва да избира между 3-4 места за стигане пеш да е това. Просто му е по-интересно там.....няма как да го сравним с някаква площадка, не е прост той. Аз нямам против да го заведа още веднъж тая седмица, но идеята е да се съгласява и на друго като съм решила дори и много да не му се ходи на даденото място. Утре ще видим, ще се пробвам пак да го насоча на друго място, което аз реша. Идеята е да се примири, че последната дума не е негова.😆  Много съм му набрала и ще го играя и аз лошата, че ми писна да ме командори.

# 658
  • Мнения: 2 076
Идеята е да се примири, че последната дума не е негова.😆  Много съм му набрала и ще го играя и аз лошата, че ми писна да ме командори.

Това е много важно , детето трябва да разбере , че не то командва и решава какво да се случва . Ще има тръшкане и мрънкане в началото , но ще свинке и знае кой е "шефа" .  Grinning

# 659
  • Мнения: 24
И аз много съм слушала за този disоrder, но за мен това са глупости. Моята дъщеря, зодия лъв, уж го имаше, слушх разни тежки изказвания от специалисти - това е чист характер и магарешки инат. Сега като приказва вече добре съм сигурна. В момента, в който съм дипломатична и не повишавм тон, изпълнява абсолютно всичко каквото й кажа, в секундата, в която повиша глас и се запъва като магаре на лед. Но то и аз не обичам някой да ми се прави на шеф и ме дразни такъв тип отношение. Уважавам това в детето си и не желая да й пречупвам тази черта на характера. Това е полезно качество за реалния живот, нищо, че е трудно за родителя. Имайте предвид, че щерка ми се тръшкаше по улиците до 4.6 години

Poppy, аз следя темата от почти 3 години и съм с много голям респект към теб! Как се справяш сама с друга държава с трудно дете- шапка ти свалям! 👏🏻👏🏻👏🏻
И при нас е така - не знам как се е разбрало- но аз обичам детето си и много и говоря за това как да се държим с близките, как говорим с другите, как да искаме за да получим! Когато е спокойна слуша, като четем книги обсъждаме, същото е и с филми - винаги се коментира- виж тя как направи, хубаво ли е, защо, какво получи и т.н! На момента като че има ефект, но като я превземе емоцията целия здрав разум и всичко, за което сме говорили излиза през ушите и емоцията взима връх!
В такива моменти се тръшкат врати, късат се книги, чупят се чаши! Въобще пълно цунами- като се успокои се извинява- чисти, лепи,  но каква е файдата! Аз искам да я науча да не стига до там- и в това е моята борбата!

Общи условия

Активация на акаунт