Rant* Искам да споделя само - че понякога се чувствам като "лошото ченге", и понеже аз предимно я възпитавам / разбирайте да казва Моля, Благодаря, да не крещи, да не мрънка , да изкомуникира нормално какво иска/ и когато сме двете няма проблем - слуша, до някъде, говорим си и се обичаме! Но, голямото НО е когато баща й се появи на картинката- бяга от мен, държи се ужасно,ако кажа не- ходи при него да го моли, въобще нещо кликва в нея и става друго дете! Не знам, какво е това чудо, но е много болезнено за мен- сърцето ми се къса!
Говорила съм със съпруга ми- но той мрази конфликти и предпочита да я "възпитава" по неговия начин и твърди че не може да се промени! Радва се на успехите ни- но той няма да седне с нея да учи или да я натиска да свърши нещо полезно! Това е се оказва голям проблем особено когато сме заедно всички - предимно събота и неделя - и искаме да правим нещо като семейство!
Извинете че го споделям тук, надявам се че не съм се отклонила много от темата!