Фентъзи и фантастика - Тема 15

Първа книга на Стъкления трон е почти детска, или много тийн, но следващите доста наваксват и има страхотни обрати, героинята пораства и т.н....дискутирано е много пъти. Разбира се зависи и от вкуса, настроението и други неща. Може някой път пак да й дадеш шанс.
Моята щерка сега се дърпа на Вещера. Не иска да чете след първа книга, която никак не й допадна, и не слуша препоръките на няколко човека, вкл. мен да продължи   Приличал й на Дон Кихот Дано я убедя да продължи
В 4 цвята на магията главните герои са момче, мъжкарана и гей. Няма триъгълници Магията е интересна, да кажем наподобява и Брандън Сандерсън евентуално, малко по-тийн и сбито  като начин на писане. Ако и Сандерсън не харесваш, значи наистина не я чети

Стъкленият трон май след или от 3-тата ставаше наистина хубава. До тогава трябва да се изтърпи И всяка книга кледваща е по-добра... изключае тъпотията за Кол.

Че тя първа за Вещера - Последното желание е най-добрата - лично за мен неговия образ е твърде мрачен за да е дон Кихот. Втора  книга  - Меч на съдбатае посредствена, а следващите - откровено слаби. Ако първа не й харесала, не виждам какво ще й хареса нататък? господарката на езерото даже няма да се изказвам за нея, с мъка я чаках да свърши.
https://chitanka.info/person/andrzej-sapkowski

Ами аз мисля, че на момиче на 17 ще й харесат следващите повече от първата. За теб е нормално да е обратното.

Има вероятност нататък да й хареса повече реално. Там историята е по-последователна, а не е като отделни приказки.

нататък става доста лигава историята. Основно се върти около любовният живот на Гералт и тригълникът Гералт-Йенефер-Трис Мериголд. В последното желание са най-яки нещата - има тайнственост, мистериозност  и тупалка. Искрено съжлявам, че не се запази този жанр и в следващите книги а Салпаковски развали хубава идея. когато четях Последното желание си представях Вещерът нещо като Вълкодав, а двете книги често си правеха реклами една на друга в нашата книжарница. Уви след втора, трета и т.нц. книги Вълковадам е светлинни години пред Вещерът. Саппаковски е поредното доказателство, че някои хора не знаят кога да спрат да пишат.

На Сандерсън харесвам Летописите, другите му книги не особено, но ще дам шанс на Цветовете.

Нямам такова търпение, животът е кратък а има безброй хубави книги.

Тогава я изтегли от рулит, за да не те е яд за парите. Може би няма да ти хареса

Взаимната реклама дойде от това, че са на едно издателство и това беше лошо ПР решение.За мен книгите нямат нищо общо, ама нищо. А Анджей Сапковски в последно време буди само лоши асоциации в мене.

Абсолютно не мога да се съглася за "Вещер"-а с Джон. Историята се развива след първата книга и намира своя логичен финал в края си, макар че лично на мен точно краят ми е доста отвлечен. Не мисля, че център на книгите е любовна история в никакъв случай.

Джон, уж харесваме подобни неща, но само на пръв поглед.
Вещерът си е ОК до последната точка.

АМи за мен кръвта на ЕЛфите и господарката на езерото са изключително слаби - клише до клише и върху клишето още две клишета. Като четях "кръвта на елфите" имах чувството че прочитам цели диалози краднати  направо от Окото на света на  Джордан или поне от Бризингър на Паолини.  На всичко отгоре, колко виновни се чувстват Гералт и приятелите му как пазят Цири, как се оправдават пред Трис  - стори ми се изключително абсурдно.
"Последното желание" бе героическо фентъзи с мистични елементи - нещо което обожавам. Падам си по мистериите и Лъвкрафт си купих наскоро и Малерман чета, и Айра Левин. А в "Кръвта на елфите" пак магьоснически щуротии. на всичко отгоре и друг път съм казвал -не си падам по елфите и всичко свързано с тях (едно -две изключения има, например ЕЛронд или Ройс, ама те са полуефи. Колкото е по-горд един елф толкова повече ме дразни).

А в Господарката на езерото накрая пак имаше големи клишета.

Моарейн, то напълно еднакви вкусове не може да има. И слава Богу. Другото би било диктатура.

Моята представа за  добро героично фентъзи се покрива повече с" Вълкодав" или да речем с "Конан "- но на Хауърд, а не на "допълващите" го автори. Героят трябва да е герой, въпреки магьосниците, а не защото му помагат  и дори да побеждава попет-шест магьосника за закуска, а ако може и по два-три демона - супер. Герои на които постоянно им помага някой маг или магьосница сами се обезценяват според мен.
Тук не включвам мистичното фентъзи, историческото и още няколко  други вида, защото последното желание започна именно като герочно фентъзи.
................
В този ред на мисли - постоянно проверявам за "Гробът на Керъл" на Малерман, но засега го няма и го няма, въпреки че го чакам през октомври. Ако изскочи веднага ще ви дам отзиви. Обаче доколкото разбирам -това  не е очакваното продължение на "Кутия за птици".

Вчера купих "Нощно острие" на Бранимир Събев, със смесени чувства съм. Има и добри попадения, но не мога да се накарам да изпитам ужас, а на моменти литературният изказ твърде много пада в някакви каруцарски псувни. Да, разбирам желанието на автора да бъде по-съвременен, но ми се струва, че "хоро от Гарвани" бе по- добрата му книга, а  с подобни книги върви назад.

  Така е, еднаквото е скучно.
Както споменах и аз не харесвам елфите, но не ми пречи да чета за тях. Ако фентъзитата бяха пълни само с любимите ми същества, щяха да са по-семпли.
  А главният герой ми се иска да е магьосник  . Възпремам магьосника, като човек със свръх сили, а не като друго същество. Да кажем, че за мен са хора използващи на 100% мозъка си и така са развили способностите си. .

Така и направих

Начииии с тоя "Вълкодав" дето го споменахме и ето ме днес цъфнала с него Ама си беше кощунство да не си взема книгите, като бяха 2 на цената на 1