Турско иго / османско владичество, кръвен данък / набор, насилствено помохамеданчване...

Знам,че не работиш там,а си само читател.Поне така писа преди време,но е факт,че и други потребители те свързват с библиотеката или те наричат библиотекарка.Не знам защо и кога си оставила такова впечатление у тях?Факт е и това,което написах по-горе за служителите там.Антибългарска риторика,злоба,суеверия,отровна атмосфера.Всички са им виновни,а те са недооценени.Някакви асоциации правя.

Ами ето така се създават манипулативни послания. Аглая има общо с някаква библиотека. В библиотеката работят зли хора, антибългари. Следователно и Аглая е такава. Набедената се включва и казва "Не, бе, не работя там, да, посещавам библиотеки (то не е извънредно начинание, по-скоро е притеснително, ако човек никога не е ходил на такива места), но не работя там!". Отговор: знам, ама все пак си антибългарка, асоциации си правя. Така върви разказът - странен мисловен поток. Не особено почтен.

Нещо по-смислено ще кажа, the Дорис  - в НБКМ (понеже по незнайни причини се заговори за нея) се съхранява третият по големина в света османски архив. Това е наистина ценно. Жалко, че специалистите по османотурски са толкова малко.

Аз съм я запомнила не като библиотекарка, а като даскалица, с дисертация към БАН.

Вярвам, че в Турция си имат достатъчно такива специалисти и в тази тема и в нашата си държава няма за какво да тъжим точно по този въпрос.
За щастие сме светска държава и всяка книга /независимо колко е ценна/ може да бъде изискана от друга библиотека и ползвана за определен период.  

Базата за писането на коментари Е Тема поставена от автор.
В базисната тема има само един въпрос дали вярваме че било робство или… Само един въпрос.
Дали е робство, владичество или каквото и да е… е въпрос на тълкувания и разсъждения, което и се направи. НО!!!
Останалото, на което и аз самата обърнах няколко пъти внимание бяха последните три въпроса.
Въпросите за „психопата убиец, лъжеца и користния” – ето точно това  zemonti и сие, го подминават, въпреки неколкократните напомняния, че ако е имало провокация, то не е толкова по отношение на  думата робство, а в последните три въпроса от темата му. И не само въпроси, а и констатация изречена като: … Констатация, че ако отговорите на въпросите са положителни, то това е глупост.
Не, никой от защитниците и припяващите на автора и самият автор няма да обърне внимание на това. Те просто се хващат за сламката, само и само спор да има. Защитават някакви кухи тези, без някой да им го иска.
А защо се забравя. Всичките коментари до тук са върху основната тема. Нарочно я пускам, за да си я припомним.

Знайно е защо стана въпрос за НБКМ,заради анти-българското им говорене.Факт,пък ти обърна на послание.
Ако пък си учител,разбирам,че бързаш да усвоиш и приложиш всички нови директиви спуснати от ЕС.Напредничава работа.

Не, не съм и учител, макар че обичам тази професия.

Claire100, да си призная, пропуснала съм написаното за Кочо. Попресолил е манджата авторът на темата. Но не възпроизвежда нови "директиви", както мислите, а някои нагласи от самото възрожденско и следосвобожденско време, когато националният героичен пантеон все още не е напълно утвърден, все още се спори за героите - луди глави ли са били, или мъченици за каузата, или пък непомерно смели личности.

Ето един пример от спомените на Иван Шишманов: „Един ден бях на доклад в министерството при Живкова (става въпрос за министъра на просвещението). Дойде Зах. Стоянов. Тъкмо беше излязла биографията на Ботева. „Абе какво си написал в книгата си. Че аз не знам ли какъв вагабонтин беше Ботев, обирач на каси, крамолник“ – казва му министърът.

Тоест - министърът смята, че в "Христо Ботьов - опит за биография" З. Стоянов е идеализирал неправомерно героя си. От днешна гледна точка това е странно, защото в Биографията има такива пасажи за Ботев: „… като засвиряли гайдите, Ботев почвал да трепери, хвърлял си дрехите, събувал се бос, мазал се с масло, плющял ръце и трошил кокали по мегдана…“. Никак не личи идеализация тук, описва се пехливанска борба с участието на Ботев. Но на министъра и това му се струва разхубавен разказ, тоест, мнението му за Ботев е по-ниско.

И за Левски е говорено така, и за почти всички герои. Самата дума "революционер", "хайдут" е попадала в един синонимен ред с "разбойник".

 the Дорис, напиши едно "Je suis робиня" и да се приключва работата. В крайна сметка никой не може да ти отнеме тази идентификация.

Нещо ми е познато. С подобен ентусиазъм да хвалят османлъка съм срещала само едни хора. Не, не турците. Те нерядко са неконфликтни люде. Помаци. Помаците са малко така - повече жалят за Османската империя от чистокръвните турци.
Автора и групичката му... нещо на помашка мяса работата. Очаквам всеки момент да нарекат някой турски паша "бубалеееку". Или най-добре даже самия Ердоган.
А ние, християните, няма ли да захлопнем тази тема вече? Какъв е този ентусиазъм у вас да се обяснявате с помачоци не знам.

Не се считам за робиня, нито за потомка на роби. Но смятам, че моите прадеди, живели по времето на Османската империя не са били и напълно свободни, поне не и като нас сега.
Личното ми мнение е, че всеки, който отрича миналото погазва паметта на жертвите и героите, дали живота си, за да възкръсне България на политическата карта.
Да, вярвам, че Левски се е борил именно за "чиста и свята република" и то във времена, когато Европа се управлява от монархии. Републиката е идеал, противоположност на самодържавието, при което населението, наистина не е кой знае колко по-добре от българите в Османската империя. Между другото цар Александър I е наречен Освободител, след премахване на крепостничеството в Русия, малко преди освободителната за нас поредна Руско-Турска война. И може да е преследвал собствените си интереси за излаз на топлите морета (свободно преминаване през Босфора), но е и единствен от Великите сили, противопоставил се на това, което се случва след Априлското въстание. Да не забравяме, че Великобритания защитава и подкрепя Османската империя, както и кой и защо не иска България в естествените си и исторически граници.
За мен, всеки дал живота си за идеята България да се освободи от петвековното чуждо владичество, иго, робство (наречете го както искате) е герой.
И трябва да си наистина и луда глава, за да оставиш жена и малко дете (Ботев) и да тръгнеш да събаряш вековна империя. Трябва да вярваш в това и да си готов да умреш за каузата. За идеала. Без тези хора, без милионите мъченици - отвлечени, поругани, избивани, самоубили се България днес нямаше да я има. Всички те са герои.

Извинявай ще те поправя. Ръкописи и документи могат да се изнасят, но при строг режим и след плащане на съответна застраховка. Това се случва изключително рядко, евентуално, за да ги покажат в някоя изложба. Режимът им на ползване също е малко по-специален. За старопечатните книги, т.е. тези отпреди 1878 г. Положението е горе-долу същото, особено за по-ценните, независимо на какъв език са. Ако искаш ползваш на място. За щастие вече много са дигитализирани и достъпът им е по-лесен и извън библиотеки, архиви и пр.
П.п. Да не стане грешка не работя в НБКМ, там съм читател, познавам, част от работещите и не ми е направило впечатление да са злобни и нещастни, освен обичайната българска мрънкаща черта.

"Тоя народ е направил подвиг, какъвто в историята на народите не познавам друг народ да е направил. От една турска провинция, съвършено изоставена от хората и от Бога и преди всичко изоставена от самите управници, където безправието, плячкосването и т.н. са били нещо обикновено, в 50 години да се създаде съвременна българска държава при едно население 95% неграмотно, при 3 или 4 хиляди села, в които има по едно училище, което прави чест на добродетелите на народа ни, да уредиш самостоятелна държава с 3 държавни железници няколко хиляди километра, държавни пристанища 10–12, държавно социално законодателство за регулиране отношенията между труда и капитала, учебно дело, за което ни завиждат — е, добре, г-да, аз ви уверявам, че в историята на народите подобен скок, подобен подвиг няма." - Атанас Буров

Помаците не представляват хомогенна общност в България и нямат единно самосъзнание. Писала съм го и в друга тема - помаците, които живеят в Централните Родопи (Смолянска област), са предимно нерелигиозни и имат български християнски имена, с майчин език български. Има джамии във всички смолянски села от време оно, но се посещават от по 5-10 дядки на преклонна възраст. Живяла съм 20 години там и не говоря наизуст.

Помаците в Пиринско и Югозападните Родопи – Разложко, Гоцеделчевско са предимно вярващи и практикуващи мюсюлмани и са запазили турско-арабски имена, облекло и обичаи. Част от тях изявяват турско съзнание.

За помаците в други части на България не съм запозната  - по Ловешко, Бургаско и т.н.

Аз съм възхитена от смолянските помаци и тяхната обич към българското народно творчество, конкретно говоря от Доспат до Смолян, целият този регион. Смятам, че са много по-големи патриоти от голяма част от българските християни. Традиция е във всяка детска градина или училище на всеки празник да се носят родопските носии, да се пеят фолклорни и патриотични песни.

Няколко примера

Гергьовден - детска градина в с. Змейца (село до Доспат, над 1000 души, всички помаци, 90% от тях с български имена, с турски имена са само малка част от възрастните в селото)
https://www.facebook.com/pg/vestnikdospat/photos/?tab=album& … =1908500102528349

Великденска работилница за деца и родители в същата градина
https://www.facebook.com/pg/vestnikdospat/photos/?tab=album& … =1486980161347014

Изпращане на абитуриент, закичени с трикольора и със знамето с Апостола

Ето тук всички албуми от страницата на помашката община Доспат - никакво турчеене и османлък не забелязвам, единствено любов към българското народно творчество.
https://www.facebook.com/pg/vestnikdospat/photos/?tab=albums

Да добавя и че помаците в Смолянско не гласуват за ДПС и не се идентифицират с тази партия.

Да припомня и че гласът на помакинята Валя Балканска лети в космоса с тъжната родопска песен "Излел е Дельо хайдутин".

Който е присъствал на Роженския събор е добил най-ясна представа за помаците от Смолянско.

И аз съм против да се слагат всички помаци под общ знаменател. Писала съм в темата за тези, с които съм контактувала и наблюдавала.
Те са си запазили българските имена след Възродителния процес и продължават да си кръщават децата с такива, единици са с турски, имат коледна украса, давали са ми както баклава за техен празник, така и червени яйца за Великден и нямат джамия. Говорят предимно български, аз поне на турски не съм ги чувала. Казвали са ми като анекдот, че по едно време са имали ходжа, ама той не е знаел турски.