Какво правят жените в менопауза, когато ... 7

Четох, четох и хоп, ето ме при вас дами.
"Накратко":
На 30 г. ми направиха първата лапароскопия за премахване на киста, и след има-няма 3 годинки се появи отново на същия яйчник, което бе причина за втората операция, при която ми премахнаха целия десен яйчник. Никога през живота си преди това не съм имала такива "женски проблеми". Пих противозачатъчни за пръв път през живота си след операциите, но за много кратко, като по препоръка на гинеколога ги спрях - не успя да уцели моите таблетки и имах ужасни симптоми при приемането им. Та спрях противозачатъчните, но със спирането им не се повлия отключената от операциите явно мигрена (и такова "животно" не познавах преди да легна на операционната маса). А мигрената ми е ужасна, но тя може би не е по темата.
По темата: от повече от година цикълът ми е абсолютно нередовен = прескача месец, два, понякога и повече. Като ми дойде, течението си е веднъж нормално, веднъж само зацапване за ден два. Преди няколко месеца имах период от около 10 дни, в който ме обливаха предимно горещи вълни, дори и спейки се събуждах плувнала в пот и с много учестен пулс. Сънят ми в този период беше крайно неспокоен, недостатъчен и непълноценен. Но и този период отмина и няма повторения засега. Сега обаче ... се намразвам с всеки изминал ден. Все по-често и все по-безпричинно избухвам до истерични висоти, дразня се от най-малкото нещо, постоянно съм под някакво вътрешно напрежение, постоянно усещам учестения си пулс под брадичката. Но наистина се плаша от себе си, а и вече и децата ми се плашат от мен, защото най-честите потърпевши от тези ми състояния са именно те.
Безкрайно ще съм благодарна, ако ме насочите в менопаузата ли да търся "оправдание" или да си самопоставя диагнозата "отива към лудост" и да си купя розови хапчета. И има ли начин да си помогна, ако наистина съм на прага на или в менопауза да се справя с тези истерии и напрегнатост, защото четейки ви, има и доста по-сериозни симптоми и последствия които могат да ме споходят.
Дълго стана, но и аз дълго се каня да пиша тук. Ще съм признателна за всякакви споделени мнения и съвети!
И както се казва - Рапорт даден, дано го приемете присърце. 
Редактирам се само, за да добавя, че съм на 38 г.

Nolina, като бях на 17 ме оперираха от киста на яйчника. Извадиха ми десния яйчник, тръбата и част от левия яйчник.
На 18 забременях. На 25 за втори път..
30 години след това ми идваше редовно до преди няколко месеца, когато почна да закъснява. Пила съм оргаметрил няколко пъти през последните години, че образувах кистички.
Почни да спортуваш, ходи на йога, яж здравословно, смучи валидол като си усетиш пулса в брадичката
Горе главата!
И аз съм с мигрена. Като между 33 и 46тата ми година беше по слаба... Пия панадол, повръщам от болки. И на другия ден гледам да забравя за това...
Не съм мислила, че хормоните толкова влияят..
За всеки случай пусни едни изследвания на щитовидна жлеза.

Изследвания + преглед при ендокринолог на Щитовидна жлеза, а и изследвания на женските хормони. Много си млада, Нолина, за менопауза, стискам палци да се подобриш. Пробвала ли си масло от вечерна иглика, добре действа.

Nolina_, провери си щитовидната - хормони, антитела + преглед с ехограф на жлезата!

Nolina_, много си рано за менопауза, но с един яйчник винаги иа риск от ранна такава. Ако не изчезнат изпотяванията и вълните,провери си яйчниковия резерв , пусни АМХ и Инхибин Б.
Ако с противозачатъчните си разбутала хормоните и прогестеронът е паднал, това отключва мигрени. Може да пробваш с Витекс( Кактус агнус), Вечерна иглика, Див ямс (Диосгенин) да и повлияеш. Докато бях на прогестеронов крем заравих що е то мигрена. Голяма драма е , фонтанно повръщане и те прави неработоспособен за цял ден.

Нямам статистика, но според мен поне веднъж годишно прегледа е задължителен. И то не само цитонамзка, а и с колпоскоп да те видят.

Аз не съм си правила никога цитонамазка, и нямам причина. За статистиката.

Какво значи "нямам причина" (за цитонамазка)?

Не съм изпитала вътрешно усещане, или необходимост. Формулирай както го разбираш.

То, появи ли се усещането... Вече е прекалено късно за каквото и да е.

Абсолютно лично мнение:много се преекспонират нещата.Не отричам ползата от профилактиката, но предвид, че медицината се превърна в супер доходоносен бизнес, всеки лекар ще ти открие какво и да е заболяване, само трябва да влезеш в кабинета му.
А ако може да ти "докара" и хронично-по ЗК, още по-супер.Диспансеризира те и получава всеки месец пари за "теб", дори да не ти види очите никога повече.

Преди месец познат разбира, че е опериран от апандисит, след като е бил за 4 часа в спешното с оплаквания, нямащи нищо общо.Как разбира?След реално оплакване от болка вдясно, му заявяват, че няма как да го оперират от апандисит, два пъти.   

Такъв statement се оставя без коментар.

Ами аз пък съм пример, че не ми взеха едни пари за лазерна конизация на шийката, а ми направиха биопсия и вирусологично изследване и се оказа, че щама на ЧПВ не е канцерогенните и след продължително лечение с противовирусен препарат и имуномодулатор следващата цитонамазка след година мина от ПАП 3А на ПАП 2А, а при следващите 2 съответно след 2 по 1 година са ПАП 1.
Колежка е с хистеректомия след проблемна цитонамазка (3А), последвала биопсия... доказана онконаходка на патологията... Преди 20 години Тя ни е набиващата канчетата с "Момичета, профилактика!"

Колко да се преекпонират нещата, когато няколко жени около теб си отидат по бързата процедура? Роднини, приятелки, съседки...
То е срамота в 21 век да мрем от болести, които, ако се хванат навреме, могат успешно да бъдат излекувани.
Ракът е от тихите болести, които не причиняват никакъв дискомфорт в началните стадии, точно когато е напълно лечим. Но се хваща само при профилактичен преглед.
Не че профилактиката е панацея, която да ти гарантира безсмъртие, може и да се пропусне нещо, но в много случаи удължава и подобрява качеството на живота.
Вярно, не можем да се изследваме за всичко. Но поне за най-смъртоносните видове рак при жените – на млечната жлеза и на шийката на матката, нищо не ни пречи да се следим редовно.

Пак:
не отричам профилактиката, но наистина се възприема (понякога) като манна небесна.
И още:майка ми с рано хванат рак си отиде за година и три месеца.
На моя роднина сестрата, също с рано хванат рак, не доживя до края на втората година, на 43 години.
Та, гаранция няма, дори да ходиш на лекар всеки ден.
А и аз лично, нееднократно в живота си съм се убедила, че "Ако ти е писано да се удавиш, няма да се обесиш!".
Или, за да е по темата:писано ли ти е да те убие рака, няма сила/профилактика, която да те спаси.