Аз да си похваля педиатъра Д-р Субев
,винаги на разположение 24 часа откликва на телефонни обаждания ,посещения по домовете ,много внимателен с децата .
,винаги на разположение 24 часа откликва на телефонни обаждания ,посещения по домовете ,много внимателен с децата .
Кога да минем на 4?
а и много косичка.
и когато много плаче който и да го гушка няма успокояване но в момента в които го взема аз не само че спира ами започва както си е със сълзите на очите да се смееи та това е главната причина заради която си мисля че е малък да го оставям за дни. Иначе за часове определено имам нужда да си почивам и го давам на свеки и при нея забележително много кротува ама тя направо на челна стойка му застава само и само хем да е спокоен хем да не го носи на ръце. А по повод носенето на ръце аз май малко имам някъкво отклонение от всеобщото мнение и определено ми е супер готино да си го държа и исползвам всеки един момент в който усещам ,че няма да го отегчавам. Със Симона също бях така и много съм си я гушкала и носила /имам късмет че е слабичка та не от най тежките
/ и много ми е било кеф а сега съм още по зле защото си давам сметка колко бързо порасна тя и сега си мисля че едва ли ще се навия за трето дете и сега исползвам всяка минута да се наслядя на миговете в които мога да го гушкам и целувам колкото си искам ,че това са моменти които не се повтарят и бързо идва времето когато децата предпочитат компанията на приятелите си и трудно можеш да го накараш да се завъртят около теб та камо ли да си ги погушкаш /особено момчетата
/
затова гледа да се спасява от кулинарните ми умения и сега като е хубаво времето сядаме в открити заведения или ходиме на гости при приятели и си поръчваме пица или кентъки а другия варянт е децата при свеки а ние където ни падне хем хапваме хем си почиваме за час два 


/
вече сме на линия
Нямахме никакви проблеми с смяната на климата която е доста голяма,в Чикаго още си е полет докато Флорида е субтропик жега голяма с 100% влажност.
Въпреки че не съм ги излагала изобщо на слънце беби направиха тен,само от горещия въздух.Цопкахме в басейна с памперс бански обаче
,видяхме истинско куче дето бяга и лае и беше много интересно,така го гледаха милите
много им се радвах на малките дами
да бързам да си заплюя някоя за Михаил, че гледам конкуренцията е много силна

, но вече свикнах с мисълта за 10 часова раздяла с детето и на 12-ти.06 съм на линия в офиса:( Истината е , че Михаил се успокоява само в мен когато е изнервен, и се чуства перфектно когато е с мама и тати се смее непрекъснато, но както каза една приятелка на 6 годишната си дъщеря - Живота мамо не е само удоволствия и в 90% от случаите не е справедлив, така че свиквай от сега
при вас как е посъбра ли ви се ханша
, да не говорим, че изглеждам с поне с 7-8 повече от преди
... 

Мами, които кърмите, как успявате да излизате толкова често, аз не мога да мръдна никъде че мойто джереме е вечно гладно или ако се наложи да изляза тичам като идиот и душичката ми излиза от бързане.
и той се примири с положението. Иначе аз излязах от болничата +2 кг от преди да забременея, а сега съм +4 - вместо да свалям - аз качвам, а търча като луда по цял ден и не се храня особено много. Време за фитнес нямам никакво та каквото стане - не мога да мисля и това! Банския не смея да си го пробвам, защото сигурно много ще се депресирам - всичките 4 кг са ми на талията и изглеждам още като бременна - ужасна история ама това е положението. Иначе стриите - корема ми прилича на зебра! Иначе за старите панталони - аз се напъхвам с тях ама копчето обикновенно остава незакопчано и пускам блуза отгоре, че да не личи кво прасе съм
Хубавата новина е, че през деня ще съм сама във вилата и ще мога да се пляцикам без притеснения в басейна, а като се върнат колегите ще бързам да се обличам
и сплитането на интриги изигра лоша шега само на него
. Ейййй, защо хората не си гледат само собствената паница и не разберат, че гледането в чуждата никой никога не е довело до нещо добро.
Ще почвам и аз с гимнастиката, че явно иначе ще си ходя с един панталон и 2 поли цяло лято.
на всички мартенски карасавици и красавци!
че избора е страшно труден 
тя определено няма да ми избяга.
на всичкото отгоре се чуствам като бидон. Единственото ми успокоение е че все още кърмя и не оганичавам яденето , но след това дано успея да си влезна в дрешките.
Ако трябва да избирам между иван и работата няма да имам въобще повод и да се замисля, но.... такава дилема не стои въобще - имам и работата си и детето си и въобще не смятам, че нещо му липсва или пък го ощетявам. По твоята логика детето би трябвало също да има нужда и от баща си и дай всички да се насадим вкъщи за 2 години - защо майката да е поразлична от таткото. А и друго - детето няма нужда от майка си само 2 години, а през целия живот и ако човек не може да съвместява работа с майчинство то тогава си остава за цял живот у дома... Не че е лош вариант /уважавам майките, които това правят! но не домакините
/, но не е моят вариант. 