"Мачкай, за да те уважават"

Ако това е основата във взаимоотношенията, то по-добре без тях.
В една добра и хармонична връзка хората трябва да са "себе си", такива каквито са ден след ден, година след година.Човекът, който те обича, те приема такъв, какъвто си, с всичките ти недостатъци и качества.И той те обича  въпреки недостатъците ти.
Ако за всяко дребнобитие се заяжда, прави забележки, критикува, иронизира, това Не е любов.
И не си струва театъра описан в цитата ти, за да задържиш един.....какъв точно?!

А обобщено:За да се получават лесно и щастливо нещата в една връзка/брак, винаги мъжа трябва да обича повече.Тогава всеки в двойката е в "ролята си", отредена му от природата и катаклизмите са пренебрежимо малки.
Когато жената обича повече и "тича след мъжа", ролите са изкривени и това води до много разминавания, противоречия и реакции от сорта "Не мога да си обясня защо се получава така....уж много се обичаме, а никак не можем да сме щастливи заедно!"-най-общо.

ММ ми е най-близкия човек на света /тук не включвам родителите си, защото те са в друга категория по близост/. Това, което ММ е направил за мен, никой друг не е и няма да го направи. Най-важното е, че ме търпи вече 10 години. Аз много съм му се чудила понякога как не му е дошло до гуша от мен. Аз със себе си не бих живяла толкова. Прекалено съм импулсивна, понякога избухлива, чувствителна и въобще всякаква смесица от чувства, понякога взривоопасна смесица. Заслужава минимум медал тоз човек.
Обаче съм забелязала едно: ако им се разсърдя на него и детето и ако го ударя на чувства не ме вземат много на сериозно. Ако обаче се поразвихря и ги насмета едно хубаво, веднага се взимат в ръце и после мнооооого внимават покрай мен - поне два дни де. Даже понякога си мисля, че мога да използвам това и да ги действам в къщи, ама после ми дожалява. Ама пък ми е много хубаво - чистят, подреждат, перат, аз си почивам и никой не смее нищо да ми каже

Значи твърда ръка си трябва!:smiley:

"Мъж и куче както ги научиш"...

Юхууу, тук съм, преродих се 😁
Човек не може насила да стане такъв, какъвто не е. Колкото и книги да прочете. Това са черти от характера, които или ги имаш, или ги нямаш. Всичко останало е поза. Радвам се, че аз ги притежавам, но не мисля, че всички жени трябва да са като мен. Защото и мъжете са различни и търсят различни неща у една жена.

Абсурт, никого не променям и не желая да променям. Може би имам някакъв комплекс от семейството на родителите ми. Майка ми беше много принципна и някак никога не успях да я почувствам изцяло зад мен. Да, била съм много желано дете и са полагани много грижи за мен (понякога до втръсване), но никога при спор с друг, майка ми не е застанала до мен. Напр. в магазин някой ме прережда и аз се скарвам с него, тя започва да ме дърпа да не се разправям и да отстъпя, съответно човекът го чува. Не че има голямо значение, но това те удря по самочувствието, а освен това този пример е от по-елементарните. Същото го е правила, когато сме с роднини, никога не е защитила моят интерес срещу друг, сакън пък някой да не се обиди. В резултат ми завеща такива каши, че сигурно до живот няма да ги оправя. Може би заради това ценя ММ, който винаги рипа да ме защитава, даже ми става неудобно понякога. Освен на битово ниво, винаги вижда и кое може да е в мой ущърб и винаги е готов да бъде зад мен. Съответно се старая да му отвръщам със същото. И не виждам как се прекършвам, когато заставам до най-близкият ми човек.

Темата ми е интересна, много, и...нямам отговор.
Има един идеален свят,  в който всеки обича и дава на воля, колкото му сърце иска, и това не го поставя в по-слаба позиция; един идеален свят, в който връзката не е борба за надмощие и надцакване, а колкото повече даваш, толкова повече получаваш.
За жалост реалностите обикновено са други. Повечето мъже (а май и доста жени) са ловци и губят интерес, когато другият им е "в кърпа вързан". Колкото и да си представят, че не е така, колкото и да искат да вярват, че "не са от тези". Дори да не се стига до изневери, свалянето на звезди от единия партньор често е обратно пропорционално на степента на отдаване от другия. Глупаво е и много енергия се губи. Вместо двамата да дават най-доброто от себе си, все единият трябва да е зает с някакво досадно "поддържане на положение". Казвам го от позицията на жена с предполагаемо (от моя страна да, от негова - мога само да се надявам) моногамен брак над 18 години, преминал през всякакви периоди и вариации. Взели сме се с голяма любов и ММ до ден днешен твърди, че съм жената на живота му и най-големият му късмет. Но честно,  най-много ме е гледал в очите, когато съм му показвала ясно, че мога и без него. Не ми е по сърце това, аз предпочитам да се отдавам на 100%. Но в предишните ми връзки това никога не е излязло на добър край. Опасявам се, че това е масовият случай. Завиждам благородно на изключенията.

Естествено, че винаги има и някаква досада от ежедневните задължения, дори когато нещата вървят добре скандалите и мислите навън са по-чести. Обикновено спойката става по-здрава, когато има проблеми. Тогава не ти остава време да мислиш за други неща, търсиш помощ от най-близките

Това е друго!
Всичко, което разказваш е липса на защита, когато си права, а не когато не си.
Майка ми беше същото чудо- все другите са били по- по- най.
Може би затова често не се усещам кога да спра- все давам и давам факти, доказателства, дано отсрещната страна схване, че само тропането с краче и реакция от вида " щото така", не е достатъчна.

Благодаря за мнението!Чувствам го много близко до моята ситуация.Препрочетох го няколко пъти....наистина много енергия се губи в глупости, в дребни ежедневни спорове и спорчета..Вместо да даваме най-доброто от себе си!Защо не е така???Аз също се отдавам на 100%!Правят ме щастлива дребните неща,между нас има много любов,много нежност все още...Искам всеки ден да сме така,но уви!Мине се не мине и някакъв конфликт възниква...И се връщаме пак на изходна позиция...И ние в началото си обещахме, че "винаги заедно навсякъде" ще сме, че "Няма да сме като другите двойки" и т.н. и т.н. А сега с огромно съжаление виждам, че сме се лъгали жестоко.Какво да кажа повече...горния цитат описва всичко много точно.И аз завиждам на изключенията!!Иска ми се повече хора да се включат с мнения (например такива,които са от изключенията т.е. успяват по някакъв начин да намерят баланса в двойката и не се налага да се "мачкат" един друг),темата действително,поне за мен, е интересна и много важна,защото много обичам съпруга си и искам да намеря начин да запазя това чувство,което за съжаление бива наранявано, всеки път щом усетя, че съм взета вече малко за даденост и старанието отдавна не е това,което беше...

Човек има нужда от самостоятелност. Какво ще рече  "винаги заедно навсякъде"? Едно е да идете на почивка заедно /което е и нормално/, друго е да тичаш с него, като отиде за цигари до магазина или до автомивката….

Е, не говорим за ходене до магазина,разбира се!За почивки,за хобита,за събирания с приятели...

Всички си мислим отначало, че "няма да сме като другите двойки". Ще си казваме всичко. Няма да се нараняваме взаимно. Ще решаваме всички проблеми с едно просто обяснение. Ами това работи само временно. В момента при нас също не е зле, но се наложи да жертваме усещането, че си принадлежим безусловно и вечно, по-точно от моя страна. На мен ми липсва. На него му събужда апетита. Като гледам връзките около наоколо, не виждам друга опция.

Авторката говореше за някакви пози на студенина и дистанция.
Това е само едната част, и то далеч не най-добрата.  В крайна сметка действа само при наличие на емоционална зависимост от страна на партньора. В противен случай той просто си го премества в другия джоб и се ориентира към по-лесен обект. Основното, което поддържа постоянен интерес, е половинът да вижда как сме способни да се забавляваме и да се радваме на живота и без негова милост. Не говоря за флиртове с други мъже, а по-скоро за лични интереси и контакти, в които той може да участва, но може и да не. Така или иначе една излъчваща увереност и самостойно щастие жена неминуемо привлича интереса на другите мъже. Може да не им мяташ белтъци и да не им правиш чупки в кръста (което намирам за самоунижение), но не е зле половинът да знае, че не стоиш с него от безизходица. Смятам, че принудата да сме си самодостатъчни в някаква степен е израз на определена натрупана циничност и загуба на невинност, което е жалко, защото се губи нещо много красиво и истинско в живота. Но другото е почти сигурен начин да бъдем наранени. Мога да кажа, че единствено на децата бихме могли да се отдадем напълно без риск за душата си.

Ха-ха, мъжете обичали кучки, така ли?
Сещам се за един лаф: можеш да си кучка, можеш и да си дебела... но не можеш да си дебела кучка!
Някоя много красива жена може и да я търпят, въпреки че е кучка. Не заради, а въпреки.
Представям си някоя погрозняла или надебеляла ако реши да става кучка, за върне любовта на мъжа си, какъв ще е ефекта. Ще изгони собствения си мъж, а нов после няма да си намери.

Къде видя някой да говори за "кучки"?
И уточни какво точно имаш предвид с тоя термин, защото той е многозначен.

Според теб какво обичат мъжете?