Колко свобода давате на 12-годишните си деца?

Сама до и от училище. Не ставахме сутрин с нея, сама се оправяше и излизаше. След 2-ра смяна пак сама се прибира.
Излиза не с приятели из квартала, след разрешение и извън него с метро. Като се обаждаше когато слязат от метрото и когато стигнат, където са тръгнали, в обратна посока също. Имам и всички телефони на децата, с които общува.
Вечер излизане до 22 ч., ако е в двора на училището до нас. Ако е по-далеч до 21 ч.
За дребни настинки, бележки и т.н. сама на педиатър.
Има ФБ, който е запаметен и на моя лаптоп. Влизам от време на време, но не следя всичко.
Засега споделя, но и отношенията ни са по-либерални, така че не се притеснява да казва и по-пикантните неща. Не ѝ спестяваме нищо, от малка е запозната с всички опасности до най-малката подробност и виждам, че благодарение на това действията ѝ са адекватни според ситуацията.
В София сме, в голям квартал.

Отговорности:
Пазаруване - често поема всичко за домакинството.
Стаята си е нейна грижа за чистене, подреждане, сгъване на дрехи.
Събира прането, вади миялната, пуска пералнята, слага/вдига масата (тези неща не прави само тя, те са общо задължение на всички вкъщи, според ситуацията от около 8-годишна се включва и тя).

 Проверка на кореспонденцията правя, за да видя дали не е направил нещо нередно, не се е скарал с някого или както казва Лейди- да не му се е лепнал някой. Имало е случаи да се карат със съученици заради някакви игри. Не живея с мисълта, че моят е перфектен и безгрешен и затова понякога правя такива проверки.
 А в групата на класа чета понякога, за да видя какво им е домашното и дали имат някакъв проект да правят, защото моят все не е разбрал и не е чул.

А в момента на колко години е? Дъщеря ми се включва в домакинските задължения доста успешно от 4 годишна. От тогава и стаята й е нейно задължение. С времето става все по-добра. Но все още мисля,че сме доста далеч от излизане сама,в 1 клас ще е.

Жабаа_жаборанаа трудно може да се каже. Много зависи къде живеете, до колко е оживено, минават ли коли, има ли приятелчета, с които да излизат заедно и т.н.

Помня много ясно, защото това беше 4 клас и ваканцията след това, когато за пръв път започнах да я пускам сама да си играе в квартала. Като под квартал разбирам нашето каре от улици, двете училища, всичко оградено от 3 булеварда. Зад булевардите беше забранено. Вечерен час ... май беше до 20  ч. Тя така или иначе не оставаше по тъмно.

Дъщеря ми е почти на 12г. никога не е излизала сама из града/ живеем извън града на около 3-4км от центъра/, никога не е ходила сама на училище, аз я водя и я взимам, ходи на два спорта, на рисуване и английски водя я и я взимам...няма как да стигне пеш до града - до заниманията си, както и няма градски транспорт.
Където живеем няма деца, няма и други къщи, едно дете е, така че няма и как да излезе извън къщата.
Често кани деца от класа си на гости и тя ходи/отново аз я водя и после звъни и я вземам/.
Лятото няма време за размотаване, защото е постоянно по занимания, през учебната година също.

Добре де, не е ли по-полезно за детето да отиде един път без домашно и без проект и другия път ще знае да слуша? Така ще се научи, че носи отговорност и, че разсеяността си има последствия.
Не се заяждам, само питам.
Моята е на 7, та тези грижи тепърва ми предстоят.

Жабаа_жаборанаа, дъщеря ми ще бъде първи клас на есен. До сега съм я пускала два пъти сама на  площадката, която е точно пред блока ни. Заградено пространство сме и знам, че няма къде да отиде. Майките на площадката я познават, някои са ми приятелки. Та не е съвсем сама и има винаги кой да я наблюдава. Изпращам я с часовника и поне един път проверявам, освен ако не е дошла поне 5 пъти у нас с други деца за играчки, тоалетна, вода и т.н.

Ти имаш дъщеря, а и тя все още е малка. Като тръгне на училище, особено в прогимназиален етап ще видиш, че нещата са много далеч от това, което си си представяла преди да тръгне на училище 

Моят синковец е същата работа - често се случва да не е чул, да не е разбрал или да е разбрал, но до половината. Затова и аз следя групата във Вайбър. В повечето случаи е наясно де, но има и изцепки.

Син на 12г.

Ходи и се връща сам на/от училище в светлата част на деня. Сутрин, в 7ч. зимно време го води баща му, вечер, пак зимно време има случаи свършват към 20 ч.- пак го взема баща му.

За огромно съжаление, тази година имахме една доста неприятна случка, точно през светлата част на деня


Играе от първи- втори клас навън, близо до дома ни.
Пазарува от близки магазини, хвърля боклук, помага при готвенето, събира и подрежда пране.Отскоро глади неговите си неща. След тренировка по плуване или плаж си пере банския

Не бърше прах, поради специфично здравословно състояние.


Няма телефон, имаше за кратко, но в момента- не, поради решение в семейството.
Няма ФБ, защото не желая да го уча ,че правилата се нарушават.Във ФБ следва да имаш 13 навършени години , той все още няма.

В Ютуб търси предимно музика и има доста добре изграден музикален вкус, след като разбира се, мина през простотии като Криско , Ангел и Мойсей и подобна помия.Самият той свири на музикален инструмент.

Не го пускам сам по МОЛове, както правят негови съученици, защото няма какво да прави там.
Играе си с деца от махалата, защото има достатъчно деца, а понякога остава след училище да си играе в двора със съученици.

Сега се сещам нещо- мен не ме пускаха сама на плажа до гимназията, едва в 8-9 клас започнах да ходя с приятелки. Той не е пожелал още да ходи сам, с него си правим компания и често се срещаме там с негови съученици. Но ако поиска сам, тук вече не зная как ще реагирам, май много не ми се иска.

Кореспонденцията и аз я чета от време на време. Иначе в домакинството хич го няма. Ако му поставя задачи ще ги изпълни, но сам да се сети- не.

След 2 месеца, живот и здраве, става на 14 г. Описаното е така от около 2-ри клас (с изключение на излизането извън квартала).

Вероятно е полезно, но не и за моето. Просто е разсеян ....а може и аз да съм го свикнала лошо, но още от началните класове все не знаеше и не беше записал домашните. Карала съм се, наказвала съм, ядосвала съм се....такъв си е, приех факта, и или звъня да питам, или гледам в групата, или го оставям да се оправя. Тази година е малко по-самостоятелен, но това не значи, че не изпусна 1-2 проекта, а  за 2-3 разбра чрез мен. Ходил е и без домашни....
Това, че моето е такова, не означава че и твоето ще е. Има много изпълнителни деца, има такива, които още от първи клас си учат сами и нямат нужда от помощ, уроците им вървят с лекота и изкарват отлични оценки....е, моето не е такова...изтеглила съм късата клечка явно , но го приех такъв какъвто е ....все пак не всеки е роден за професор.....

D S моя е същия като твоя, почти всеки ден звъня на негови съученици да питам за домашно, та и аз съм изтеглила късата клечка 

В 1 клас класната ни каза да участваме в учебния процес, включително с такива подсещания. С времето влизат в час, по-рядко се налага. Аз самата съм много разсеяна, въпреки че в училище изцяло сама съм отговаряла за всичко, така че не, не се учи това и не помага самостоятелността в училище.

Имам 2 момичета, на 10 и 12. Като се замисля как живеехме ние, когато аз бях дете (разбирайте миналият век ) чак ми става мъчно за днешните ни деца.
Карам ги на училище и ги прибирам, малката понякога от занималнята я прибират - пресича се голям булевард без светофар..., рядко се случва да се прибере сама. Каката я карам и прибирам, когато е лошо времето или е много студено, иначе си ходи самичка, цяла тумба хлапета са и вече не сме им нужни. Имат си собствен бюджет, с който всяка разполага и каката винаги има нещо скатано, докато малката вечно няма и 1 стотинка. Изпращам ги до кварталното магазинче да пазаруват, понякога позабравят нещичко и се връщат, но се справят много добре. е, винаги има такса - сладолед, зрънчо или сок, но важното е че се учат да вършат елементарни дейности. Играят двете винаги заедно, когато са навън, каката все следи къде е малката - чувства се отговорна и някак си по-голяма...когато се налага ходят заедно я до книжарница, я на занималня, я на урок...който каквито задачи има и гледам никой да не ги води, а да се учат сами. Сега докато каката е още на училище, малката е на вън с една много мила и страхотна дама, която ми помага с децата при нужда и то защото е наказана, а ми е жал да не я пускам изобщо навън, докато кака й се прибере от училище и е готова да я надзирава. Искрено се надявам и се моля, да успея да ги науча да бъдат отговорни и добри хора.