Колко свобода давате на 12-годишните си деца?

 И аз съм с късата клечка.
Най-любимо: "Ти не видя ли, че в тетрадката ми пише да си нося конец, цветна хартия,прежда  ....и още каквото там"

О разбира се, доста често и аз съм виновна. Я за забравена тетрадка, я за материали, как пък не се сещам всеки път да му проверявам програмата за другия ден 

Дъщеря ми ще навърши 12 год. през ноември. Може да ходи сама на училище/с автобус/, но я водя аз, заради гръбначно изкривяване и носене на раница от 12 кг. Ходи да пазарува до близкия магазин, до книжарницата, /живеем на центъра/, тренировките й се провеждат по-далеч от дома и затова я водя и прибирам оттам аз. За съжаление, няма никакви деца в квартала - ни малки, ни големи...скучно й е лятото и обикновено след работа ходя с нея в парка да кара ролери. През деня чете книги, гледа телевизия, от време на време кани приятелки или ходи тя на гости.
Вкъщи чисти, мие чинии и готви , ако аз й кажа иначе, не се сеща. Тази година за първи път ще ходи на спортен  лагер сама/не случихме в училище на инициативни класни и не е ходила с класа никъде повече от 1 ден/, та ще я видя как ще се оправи и дали нещо ще забрави

  Те момичетата други същества. Нищо общо с момчетата.

  И аз като Глухарчето и Светкавица - късата клечка. На тази възраст нямаше сила да го накара да си подреди чантата. Не че на 15 е кой знае колко по-прилежен, но пък за неща, които го интересуват и сам си ги организира - почти всичко е изрядно и в пълна готовност.

   Със спорта ходи от 6 годишен, ама там нещата са много организирани и с режим та него изобщо не го броя за самостоятелно. За първи път на лагер,който не е спортен ходи на 11. На два ходи даже тогава.Нямаше големи поражения. Даже от единия, който беше от лагерите на Явор Киряков и той и ние бяхме много доволни. При Явор - всичко е много точно - лагерите са тематични и режимът е железен, но всички са доволни накрая и се забавляват и учат.
   
   Едва на 14 започна да излиза сам по-далече от тренировките и училището, които ни бяха под терасата,а залата малко по-надолу от улицата. Преди 14 просто нямаше никакво свободно време и приятели извън спорта. Сега вече учил ненаучил най-късно по-това време вече е с колелото на другия край на града, защото там се събират да тренират на една фитнес площадка. Това и само това прави, като излезе. Часът на прибиране е много строго дефиниран. Зимата, когато тренира в зала и остава до към 9 го посрещаме с баща му, щот са едни тъмници и трапища.

Момче на 12
От 8 годишен сам до и от у-ще на 2 кръстовища или с автобус, ако го мързи водим го като можем и е по път- не редовно, зимата най-често, защото сме в една посока до работа.
С колела и деца из квартала от 10 годишен, но не е голям фен да скитори.
Прахосмукира, простира и мие чинии с неохота, но го прави
Готви си, понякога завъртяни неща (влече го). С домашните се оправя сам, понякога, но рядко правя внезапни пеоверки.
1-4 клас натисках, 5-6 сам св спасява...но се справя прекрасно.
Стои сам вкъщи от 8 годишен, от 10-11 гледа и сеатра си вечер за 1-3 часа ако излезем с баща им. Води я на активности след градина (не далеч от нас).
На екскурзии от 8 годишен, вкл. в чужбина с клуба му, на палатка скаутски и др.
Фейсбук ползва само за игри, хич не го влече да рови и пише.
Към парите е много отговорен, по-скоро спестовен.
Като цяло мога да разчитам ако му поставя задача да я свърши, но самоинициативно трудно )

Наши са си това да им е кусура.
Имам познати, чиито деца не спят нощем, ако на другия ден имат контролно и като се замисля май предпочитам нашето пред тяхното....друго си е цял ден да джиткаш с колелото

Преди месец навърши 13 г. От началото на 5 клас, когато първия час започваше в 7:30 ч. ходи и се прибира сам. Училището е на 2 спирки с трамвай. От тогава ходи сам и на курсове, където сменя превозни средства, а за единия прекосяваше половин София. 
Втория срок на тази учебна година се е случвало да води на курс и да прибира сестра си.
Какви са му домашните и дали ги е написал си е изцяло негова грижа. Аз на съучениците му не се обаждам. 

Моето момиче се очовечи след 13. Преди това не ми се говори. Та не е до пол...

Това зависи от вас, не от времето. Моето дете живее по-свободно от мен някога.

Не се сърди, човече, не е точно така. Времената бяха много по-спокойни, играехме до 22, 23ч. навън...едва ли нашите майки са треперели за децата си така, както треперим ние днес. Аз лично трудно бих оставила децата без надзор по този начин, ще им треперя през цялото време. Нито градът ни е същия, нито хората са така сигурни, нито времената са спокойни. Живеейки в столицата ни пък особено, децата ни няма как да имат свободата, която сме имали ние, за съжаление.

Ние също живеем в столицата. Абсолютно свободно живее детето ми, пак се прибира 22 ч.
Друг е въпросът, че едно време имаше доста безразсъдни действия на родителите, които се бъркат с това, че тогава е било безопасно. Като деца на по 5-6 г. оставяни сами вкъщи и др. подобни.

Мен ме е спирал педофил в далечната 1985 г., многократно съм попадала и на онези, които се самозадоволяват в храстите. Това в центъра на малък, спокоен (уж) град. Разбира се, никой не го казваше вечер в новините. Да чукам на глава досега детето ми не се е сблъсквало с подобни...

И моя син си живее съвсем свободно. С децата от блока си имат група във Вайбър и през уикендите още от сутринта започват да се разбират кой кога ще е свободен да излиза. Почти по цял ден са навън - пред блока, зад блока, около блока. Имаме късмет да имаме детски площадки и пред, и зад блока. И въпреки, че сме в центъра на София тук е доста спокойно. Вечер стоят до 21 - 22.00 ч. Пред блока постоянно има хора - разхождат кучета или стоят и си приказват. Та изобщо не мисля, че неговото детство е по-лошо от моето.

Толкова съм висяла с децата навън, че и дума не може да става за сравнение с нашите. Лятото, вечер, от работа  - в училището и така - до 10. И все още сме така, ама по- рядко с малкия. Дъщерята мине-замине, обади се и пак - по нейните дела.  И на нас ни е кеф де.

Абсолютно си права. Наскоро майка се оплакваше, че детето и го боли глава. Оказа се високо кръвно. В училище му било много трудно, но в стремежа да се справи отлично се напрягало изключително много. Чак ми олекна, че на моето не му дреме.

Така е- нито полът има значение, нито "времената" чак толкоз. Изключително много зависи от самите родители - да си установят собствените лични проблеми и страхове и прехвърлянето им върху децата. "Едното време" беше време, в които просто нямахме официална информация за това, което случва, още по-малко бяхме подлагани на постоянна атака и промивка на мозъци в насока как всичко е страховито и как изобщо животът е един голям ужас и как откачени и престъпници ни дебнат отвред. И аз като малка съм попадала често на ексхибиционисти и на какви ли още не. Оцелях без травми в тази връзка. 

Моите са момчета, играят сами навън от първи клас в квартала. Малкият сега е на 12 и си ходи на училище с автобуса /пеша сутрин си е далеч/, след това си ходи пак с автобус по следобедните занимания.
Лично аз винаги най-много съм се притеснявала от безразсъдните шофьори. Те са тези, чийто брой скочи доста в последните две десетилетия. Но няма как да карам децата си с кола до пълнолетие. Обективно не ми е възможно. Надявам се просто да оцелеят, а след това - да се спасяват по нормалните държави.

Оставила съм го да се оправя сам с домашните. Не мисля, че на тази възраст ми е вече работа да му ровя в тетрадките и чантата и да го сещам. Ние сме работещи хора, не сме /и никога не сме били/ на отглеждане на собствените си родители /баби и дядовци на нашите деца/, откакто сме станали въобще семейство. Има деца, които имат родител или някоя баба вкъщи по цял ден - вярно е, че по-рядко забравят, но всъщност това не се дължи на техни усилия и подредба, нито на изградени у тях лични навици. Няма цял живот някой възрастен да им виси до гърбовете, все пак. Лично аз смятам, че сега му е времето да свикнат и свикват. Изглежда по-бавно, но това е в сравнение не с тези, които имат постоянен контрол вкъщи /понеже те въобще още нямат такива навици, някой друг върши тази работа вместо тях/, а в сравнение с това, което на нас ни се ще. Ми ще ми се да се оправят сами от ранна детска възраст, но обективно много добре съзнавам, че това е смешно, като претенция и гледам да се повъздържам в тези си мераци. Има научаване и процесът си върви с нормални темпове. Които не са от днес за утре.
Домашни задължения си имат от съвсем малки - чистете на стаята, прахосмукачка /не изисква висше, нито средно образование това/, изхвърляне на кофата, пазаруване от магазина - все неща, от които няма нито да се изгърбят, нито да им се породят неимоверни душевни травми.

Присъединявам се...моят утре става на 12  
Пред блока не излиза...няма просто деца на неговите години.Уговаря се с деца от класа и карат колела,разхождат се.