Ами като го накарат да подпише пълномощно, да каже - хайде да отидем при адвоката ми, там да го подпиша.... Точно за 30 лв. става въпрос, после им излиза през носа... Ама всеки си има глава на раменете и я ползва както намери за добре.
- Публикувана: 16 юни 2018, 22:27 ч.
- Последно мнение: 3 авг. 2025, 19:52 ч.
Брачен договор и защо не е популярен в БГ?
Разбира се, че за много важни неща, особено договори, каквито и да са те, трябва да се ползват услуги на специалисти. За мен проблем е, че някак си е трудно да си сигурен на какъв адвокат ще попаднеш, ако не ти е познат по някакъв начин, или пък препоръчан от човек, на чието мнение и преценка се доверяваш. Аз имах приятел, добър адвокат, но за съжаление той почина сравнително млад. Преди 2 г. ми се наложи да ползвам такъв, за сравнително лесно нещо - преиздаване на нотариален акт на наследствен имот, много близки ми препоръчаха човек, знаех и знам че е добър специалист, но той ме "натовари" с такъв хонорар..... Опитах се да разбера дали е реален размера или не, но ми трябваше друг адвокат, който да ми разясни това, а нямаше как да намеря и така си остана.
Мисля, че в другите държави е по-различно, поне от познати, чужденци, съм чувала да казват - ще говоря с адвоката си преди да.... каквото и да е.
Колкото до предбрачните договори или договор за имуществена разделност или пък за други сделки, трябва да има консултации и съответно някакъв документ. Мой познат живя на семейни начала с девойка 7-8 г., тя си купи апартамент с кредит, той беше поел всички други разходи, т.е. участваше активно с паричен принос, но след като се разделиха, трябваше да си "вземе куфарчето" и да се върне при "мама". Така че, чувствата са велико нещо, надеждите за щастливо бъдеще също, но не трябва да се пренебрегва факта, че реалността е материална.
Мисля, че в другите държави е по-различно, поне от познати, чужденци, съм чувала да казват - ще говоря с адвоката си преди да.... каквото и да е.
Колкото до предбрачните договори или договор за имуществена разделност или пък за други сделки, трябва да има консултации и съответно някакъв документ. Мой познат живя на семейни начала с девойка 7-8 г., тя си купи апартамент с кредит, той беше поел всички други разходи, т.е. участваше активно с паричен принос, но след като се разделиха, трябваше да си "вземе куфарчето" и да се върне при "мама". Така че, чувствата са велико нещо, надеждите за щастливо бъдеще също, но не трябва да се пренебрегва факта, че реалността е материална.
Ако има брак И няма избран друг режим, е по презумпция, ама те не са имали брак - ако говориш за познатия на потребителката преди теб.
При липса на брак, както и при режим на имуществена разделност в брак - на чието име е придобито, негово си е. Приносът на другия евентуално, ако се докаже, може на общо основание да се обезщети в пари, нарича се неоснователно обогатяване.
При липса на брак, както и при режим на имуществена разделност в брак - на чието име е придобито, негово си е. Приносът на другия евентуално, ако се докаже, може на общо основание да се обезщети в пари, нарича се неоснователно обогатяване.
Мисля, че равният принос е по презумпция. Ако не е така - трябва да се докаже.
Което е различно от по-големия принос при придобиване на имущество. Когато говорим за СИО е горното, докато jfjallen коментира при съжителство.
Мой познат живя на семейни начала с девойка 7-8 г., тя си купи апартамент с кредит, той беше поел всички други разходи, т.е. участваше активно с паричен принос, но след като се разделиха, трябваше да си "вземе куфарчето" и да се върне при "мама". Така че, чувствата са велико нещо, надеждите за щастливо бъдеще също, но не трябва да се пренебрегва факта, че реалността е материална.
Това е най-добрия вариант според мен. Познатия е знаел, че апартамента си го е купила тя за нея. И е можел да предположи, че някой ден ще се разделят. Той доброволно си е поемал разходи докато са били заедно. Като се разделят - кой от където е. Този, който не е предвиждал раздяла и не се е подсигурил с жилище, професия или нещо си е негов проблем. Пие една студена вода и толкова.
Хората може да си се обичат колкото искат. Но винаги трябва да имат едно наум, че може да настъпи раздяла.
Това да връзвам, или мен да ме връзват с договори, подводни камъни и т.н. не е ок.
В една връзка не винаги и двамата са практични. Единия може да гради, а другия да лапа мухи. Като дойде време за раздяла - всеки да сърба каквото си е надробил.
Човек трябва да има едно наум, така е.
Поемането на подобни разходи обаче е с идеята, че няма утре да се разделите, а ролите на поемащ основни разходи ще се сменят, балансът няма да е подчертано в ничия вреда. Това не е лапане на мухи. Едното наум е за в случай, ако все пак се разделите утре - прежалваш разходите, и така.
Иначе кво - ако другият си изплаща ипотеката настрани с целия си доход в продължение на дълго време, ти не можеш да му кажеш: "ама няма да ядеш", но не е съвсем честно. Едното наум си остава, но не е честно от страна на другия. Поне имотът е редно да е на двамата.
Сетих се, че един познат на мъжа ми така участвал в обзавеждането на апартамента на бившата си приятелка. Скарали се, когато спорели за някакъв хладилник, който трябвало да се купи. Тя имала претенции какъв да бъде, ама нямала пари и той щял да го плаща, обаче той искал друг хладилник. Та той бил казал: "нали аз давам парите за хладилника", тя: "да, ама апартаментът е мой", и от дума на дума стигнали до кавга и незабавна раздяла. Нещо такова беше. Поне така твърди мъжът ми, реалността може да е друга, но да е разкрасена от приятеля или по-вероятно - от мъжа ми, за по-поучително.
Поемането на подобни разходи обаче е с идеята, че няма утре да се разделите, а ролите на поемащ основни разходи ще се сменят, балансът няма да е подчертано в ничия вреда. Това не е лапане на мухи. Едното наум е за в случай, ако все пак се разделите утре - прежалваш разходите, и така.
Иначе кво - ако другият си изплаща ипотеката настрани с целия си доход в продължение на дълго време, ти не можеш да му кажеш: "ама няма да ядеш", но не е съвсем честно. Едното наум си остава, но не е честно от страна на другия. Поне имотът е редно да е на двамата.
Сетих се, че един познат на мъжа ми така участвал в обзавеждането на апартамента на бившата си приятелка. Скарали се, когато спорели за някакъв хладилник, който трябвало да се купи. Тя имала претенции какъв да бъде, ама нямала пари и той щял да го плаща, обаче той искал друг хладилник. Та той бил казал: "нали аз давам парите за хладилника", тя: "да, ама апартаментът е мой", и от дума на дума стигнали до кавга и незабавна раздяла. Нещо такова беше. Поне така твърди мъжът ми, реалността може да е друга, но да е разкрасена от приятеля или по-вероятно - от мъжа ми, за по-поучително.
Аз като потенциален собственик на жилище, понеже съм чувала такива приказки, мога да кажа, че много зависи какви разходи са правени, защото го има и обратният вариант - за някакви текущи ремонти или мебели се вдига шум все едно е вдигнат още един етаж. Който иска СИО - има начин.
Магдена, хладилникът е движимо имущество и мъжът може да си го вземе, когато тръгне да се изнася.
Магдена, хладилникът е движимо имущество и мъжът може да си го вземе, когато тръгне да се изнася.
Да, Вазов, много правилно разсъждаваш от житейска, морална и т. н. гледна точка, но от юридическа понякога не стоят точно така нещата.
Договорът не връзва никого. Договорът е съглашение, съгласие на двете страни да го сключат.
И сам казваш, че хората трябва да имат едно наум. Макар че няма как да се застраховаме предварително за всички възможни житейски ситуации, някои изобщо не бихме могли да ги предвидим.
Когато се живее във фактическо съжителство е ясно.
Проблемите настъпват при СИО, и то когато дойде ред за прекратяването й. Затова възможно най-пълно би трябвало да са уредени възможните усложнения. Затова и одобрявам новите режими на имуществени отношения /вече не толкова нови - от 2009 г./
Договорът не връзва никого. Договорът е съглашение, съгласие на двете страни да го сключат.
И сам казваш, че хората трябва да имат едно наум. Макар че няма как да се застраховаме предварително за всички възможни житейски ситуации, някои изобщо не бихме могли да ги предвидим.
Когато се живее във фактическо съжителство е ясно.
Проблемите настъпват при СИО, и то когато дойде ред за прекратяването й. Затова възможно най-пълно би трябвало да са уредени възможните усложнения. Затова и одобрявам новите режими на имуществени отношения /вече не толкова нови - от 2009 г./
Не знам, аз май повече проблеми съм виждала при двойки с прекратени фактически съжителства - често се изненадват, че не е както при развод, те мислели, че са като женени, нали били семейство. Или при смърт на партньора.
Но може извадката ми да е недостатъчна за представителност.
Но може извадката ми да е недостатъчна за представителност.
Не знам, аз май повече проблеми съм виждала при двойки с прекратени фактически съжителства - често се изненадват, че не е както при развод, те мислели, че са като женени, нали били семейство. Или при смърт на партньора.
Но може извадката ми да е недостатъчна за представителност.
Но може извадката ми да е недостатъчна за представителност.
Между другото фактическо съжителство като термин се среща в много от законите ни, но не и в СК. Само за семейното право такова чудо като съжителство не съществува.
Моето непълно и без претенции за точност впечатление е, че хората рядко надценяват приликите на съжителство и брак, по-скоро надценяват разликите (може би впечатлението ми е такова под влияние на форума, където някои държат да се знае, че в брак жената и децата били незащитени, без брак няма семейство и прочие).
Но пък съм срещала заблудата, сигурно и вие, че като живееш в едно жилище 10+ години, и придобиваш дял от него.
---
Аида, то какво повече от другите закони да му урежда СК на съжителството?
Но пък съм срещала заблудата, сигурно и вие, че като живееш в едно жилище 10+ години, и придобиваш дял от него.
---
Аида, то какво повече от другите закони да му урежда СК на съжителството?