Да простя ли и как?

Понеже темата е озаглавена "Да простя ли", моето мнение е, че не трябва да прощаваш това държание. Мисля, че няма да се промени, уплашил се е от сериозността на положението и не иска да бъде отговорен родител и партньор а да си живее като необвързан. Предполагам, че след време ще съжалява за това.

Много е унизително и дразнещо, когато видиш човек да се мъчи да оправдае свинското поведение на другия, от което е потърпевш. Какъв страх, какво напрежение от наближаващия термин? От страх и напрежение хукнал по фусти. Как пък не взе да се поинтересува малко за това, за което уж се напрягал, ми напуска дома, теб и бебето, за да живее с някаква, която дори не била достойна за него, защото не му готвела. Съкровище - едната му пречи, другата не можела да му готви, жив да го ожалиш. Със сопата по гърба.
И друго - като вече знаеш какво мисли за теб, за живота с теб, след всичко онова, което ти е наприказвал, след като е хукнал по другата - как би могла да зачеркнеш това и да продължиш с него, все едно нищо не е било?
Ще му прощава ... Пука му на него за прошката, егоизмът му го води.

Голяма грешка си направила като си го приела обратно. Не си прави илюзии. Идилията ще е само докато се появи следващата на хоризонта. Задник нещастен...

Въпросът е - какво очакваш?
Ако си съгласна да си една от многото и да се чудиш с какво ще те зарази, прости му. То това е най-лесното. Но така ще е цял живот, след това момиче ще е друго, след него трето и т.н. На какво ще научиш детето си? 

Не си обяснявам защо си го приела обратно.  Мизерника сам те е освободил от себе си, сега се чуди как да го изгониш. Всъщност той сам ще си тръгне за следващия си секс-роман, но ти няма да си подготвена за това, защото се залъгваш, че е свестен.

Няма оправдание за този Мунчо.
Как ще му простиш,като той даже не съжалява за отвратителната си постъпка.
Покажи малко достойнство и себеуважение и му покажи вратата.
Защото той няма да се промени ,а когато се роди бебето ще стане още по-лошо.

 Осъди го за издръжка и го разкарай. Измекяр.

да бе издръжка. за какво и е? за сто лева да се чуди един ден как да заведе детето си на почивка в гърция ( примерно ).

Ами и аз не знам, това се чудих от началото, тъй като не бях сигурна дали преценката ми е правилна. Все пак и на мен хормоните ми влияят за правилна преценка. Не се опитвам да го оправдая, аз му казах че ми е трудно и не знам дали ще мога да простя, а просто обяснявам защо евентуално няма да ми каже "прости ми,сгреших". Иначе е ясно че за това поведение прошка няма. Въпроса е дали си струва да направим опит заради детето, заради семейството, понеже семейство трудно се създава, но лесно се разваля. Заради себе си се чудя, за да мога да си кажа един ден че съм направила всичко за да расте детето с мама и тати. Но пък не съм сигурна дали за този период не е разбрал че това което си е мислил че иска и е направил не е правилното и че мястото си му е при семейството но сега е трудно да си го признае. Не ме разбирайте погрешно, може и да изглежда като да го оправдавам, но аз мисля че го познавам достатъчно добре, и наистина това през този период това все едно не беше той.

Прости му, подготви се за следващия случай, като имаш желание. Всичко е в твоите ръце и на твоите нерви... няма да живеем ние с него.

Като излезеш в отпуска преди раждането защо не отидеш при родителите си и да го разкараш тоя. Ако той се е освестил и наистина иска да е с теб, ще направи всичко, за да е. Така поне ще знаеш малко повече за него. Не че съм голям оптимист, де.
Не каза дали живеете в един град с вашите, или аз не съм разбрала. Затова писах като излезеш отпоска за раждане, иначе ако сте в един град, веднага може да го направиш. Ако държи на теб, ще знаеш поне.

Обмисли внимателно и другия вариант - живеете заедно, ражда се детето, нарича го татко, но в един момент той пак хуква по живота, ти решаваш, че вече няма да търпиш и посочваш вратата. Обясненията и вината пред детето ти ще паднат на твоите рамене. Докато сега е по-лесно, докато детето още не е налично. Прецени хубаво и двата варианта.

Мила, това отношение е ужасно.Вие сте от толкова дълго време заедно, и всичко е било наред, и чак сега този човек си показва същността.. Колкото и да ти е трудно, най добрия вариант е да се изнесеш при вашите, ако сте в добри отношения и да си родил и гледаш бебчето сама. Нямам думи какви “мъже” има.. Как може да ти казва,че времето ще покаже дали те обича, боже, та вие сте от 6 години заедно, досега не е ли разбрал дали те обича.. Този не заслужава нищо хубаво...

Онази "не можела да готви" Това като го чух щях да припадна. Човекът си е търсел слугиня (явно авторката в бременността е поизоставила тази функция) и сега няма къде да иде, затова се прибрал обратно. Според мен грешката ти е, че си го прибрала. Не усещаш ли какво унижение към теб е това: "Ооо, тя ако можеше да готви и да ми пере чорапите нямаше въобще да те погледна". Не знам, аз дори при ""Сбърках, прости ми, ти си жената на живота ми, но късно го разбрах" не знам дали го бих приела обратно, камо-ли при такова държание. Не искал прошка, искал да сте съквартиранти. Наистина ли нямаш някакво чувство за самоуважение?

Много ми е мъчно за теб, момиче, и аз имам дъщеря. Като си помисля, че един ден може да попадне на такъв боклук, плаче ми се.
Сега по същество.
Понякога човек си струва да направи известни компромиси, за да запази семейството си, ако има деца. Зависимости, изневери, насилие - това са неща обаче, които съсипват семействата необратимо. След това счупеното просто няма как да се поправи. Вредите са много повече от преимуществата. Във вашия случай не сте свързани финансово и имотно, така че тези аргументи отпадат (много жени стоят с разни тъпанари по финансови причини).
Прошка не можеш да дадеш, дори и да искаш. Никога вече между вас няма да е същото, не и след такова предателство. Ако доверието в едно семейство е унищожено още в началото, преди всякакви сериозни катаклизми, то това семейство абсолютно няма бъдеще. Как си представяш "семейството" ви след десетина години? Никакъв шанс нямате заедно. Пусни го да си хвърчи от цвят на цвят, недей да се поставяш в положението на резервния вариант. Няма жена, която да успее да живее комфортно в тази роля. А друга ти няма и да имаш.

За детето.
Твоят човек е показал, че не заслужава доверие. Да му присъдиш бащинство означава да му окажеш доверие. Ако иска да е баща, няма проблем да е такъв, и без да ти виси на главата и да те тормози с простотиите си. Може да дава пари и да се грижи за детето (но не бих ги оставяла сами, не се знае как може да поиска да ти отмъсти). Също няма нужда и официално да се води баща, за да се държи като като такъв. Ти сигурна ли си, че можеш да му довериш детето си? Аз не бих била. Ще трябва доста да поработи, за да се докаже пред теб след тия л..а, които е произвел. Ако е читав човек, временно залитнал (както ми се струва, че ти се иска да повярваш), а не просто боклук, никога не е късно да го покаже. Но доста зор ще трябва да си даде в тази посока. А не се виждат никакви признаци - нито се чувства виновен, нито поема ангажименти за бъдещето.

За евентуално общо имущество.
Не бих вложила нито лев лични средства в общо предприятие с такъв човек. Ако той има желание да направи нещо за теб като майка на детето му, да заповяда. Но без да обитава тази собственост и без да ти дава наклон в живота.

И аз като всички мисля, че съвместен живот с такъв мъж е унижение за жената и напълно безперспективен.