КАНДИДАТСТВАНЕ СЛЕД 7 КЛАС С РИСУВАНЕ - част 3

Таланта
Да започнем с основното - Как да разбера дали детето ми има талант?
ами вие знаете най-добре! Обикновено артистичната натура на детето се проявява в много ранна възраст. Такова дете все нещо прави с ръцете си, обича да прерисува, да оцветява, прекарва часове в творене- пластелин, оцветяване, драскане, конструиране, добро пространствено мислене, измисляне на герои, танцуване, артистичност като цяло и т.н. Обикновено родителите вече са забелязали това. За тях е лесно !
 
Сложното се появява за родители, чиито дете не е показало изявено, че обича да рисува, или пък по някаква причина те не са обърнали внимание на тази наклонност, или пък чисто и просто смятат, че рисуването е неперспективно, това е лигавщина- съответно родителския поглед е от една страна разумно насочен към курсове по БЕЛ и МАТ. От друга страна родителите са  чисто и просто плъзнати по течението- матури, оценки, ужас - бъдещето на детето...и пропускат момента с разпознаването на таланта.

Първите най-вероятно са записвали детето в ранна възраст на всякакви курсове по рисуване за различните възрасти, занимания на школи, академии, летни артистични лагери, читалища и т.н всякакви варианти за развитие на креативността в детето. Браво! И толкова! Относно подготовката за кандидатстване, това не ги поставя "с едни гърди напред" пред втората група родители! Просто всички родители застават на една НОВА плоскост, нова начална линия, на която пише старт!

Въпроса таланта остава в зоната на личността на детето! Умението да се рисува е налично във всеки индивид, съществува вроденото любопитство към създаването на линия, петно, образ. Не случайно всички деца рисуват чертички и кръгчета като 1-2-3 годишни.Обичат да оцветяват. Постепенно с порастването се появява желанието в рисунките си да наподобяват като фотокопие света около себе си. И внимание! Това е момента, в който децата загубват постепенно интереса си към рисуването, поради простата причина, че не има се получава - няма как да се получи- това е сложно (то на много художници не им се получава)! Онези, в които желанието остане, обикновено спират да рисуват във във възрастта около 10-12 години. Добрата новина е, че малко след това мерака се появява отново. Възможно е и да не изчезне интереса към рисуването - но вероятността това да се случи, ще е за деца, чиито родители са били наблюдателни и са успели да поддържат интереса към света на творчеството (забележете - не изкуството), Децата обичат да творят - чрез творчество те изразяват себе си. Нужно им е (нищо че в нашата мила страна това за жалост все още не е добре осъзнато от прагматичния ум на хората)!
Няма как да знаете дали детето има талант или не! За да разберете какво имам предвид, ще ви кажа следния цитат: "Цветя могат да рисуват всички. Ароматът им само Богоизбраните!"
Тоест - дори един голям процент от децата завършили художествени гимназии няма да станат велики художници. Нима това означава, че няма талант. Второто важно - художествените гимназии са само една от опциите за артистичните деца! Нима таланта се развива само открива и развива само в гимназиална възраст? Стигаме до момента с личността на детето - изключително важна част при едно кандидатстване! Но да не избързваме!

Та - има ли талант детето? По-правилния въпрос е - искам ли да не позволя на детето да се занимава с това, което обича, което му приляга!? Художествените гимназии ще развият едни умения, ще видите прекрасно израстване на личността. Определeно ще си отглеждате дете извън общия поток или друго яче казано - out of the box thinking! (готино е, гарантирам)
Изборът
След този объркан опит за обяснение, най-накрая стигаме до важния момент! Забелязали сме, че детето ни просто е артистично! Един от многото варианти е училище с рисуване. И сме взели решение, че ще учи в такова!
МОМЕНТ! Започва важната работа за родителя. Преди да възложим на детето да свърши своята част - а именно да започне да се готви и да се развива, ние трябва да свършим нашата задача - да проучим опциите и заедно с детето да изберем целта!!! Точното училище, да подредим желанията! Защо е важно?
Ще се опитам да обясня с въпрос:
Едно и също ли е, детето да шляпа в детски кръгъл басейн, да "плува" в малък правоъгълен басейн и "да преплува Ламанша"?
В общи линии така стоят нещата, няма да категоризирам училищата, просто не искам да рискувам да обидя никой. Но е важно да се знае, че  усилията и стиловете "плуване" са различни в наличните опции - Училища към Министерство на Културата и такива към Министерство на Образованието. Отделно си има и някои специфики между различните училища към Министерство на Културата. Аз ще се огранича с мнение за тях, за тези към МОН не зная нищо!

И така - скачате в голямата игра - избрали сте училище към МК. Това най-вероятно ще рече, че ще се пробвате и в трите - Приложната, Изящната и Полиграфията.
Вземете детето, отидете да разгледате, не чакайте деня на отворените врати. Отворените врати са много хубава акция, но за съжаление те са в началото/средата на пролетта, а това означава много късно време за ориентация, решение и съответно старт на подготовката. Обадете се в училището, обяснете, помолете да ви пуснат вътре. Освен обстановката (много различна от стандартно училище) ще видите евентуалните бъдещи съученици на детето, ще се срещнете с преподаватели, ще поговорите, ще попитате за курсове, координати за места за подготовка и т.н. Не защото са техни учители или връзкарски познати, а защото летвата за тези училища е висока и "читалищна" подготовка в стил свободно творчество няма да ви помогне!
 Забравете за курсовете стил творческо рисуване, забравете за аматьорски школи. Потърсете инфо от родители преминали през кандидатстването успешно. Запишете си всички глупави въпроси, които ви хрумват, постепенно ще започнете да се ориентирате и ще задавате по-умни въпроси (на които след време сами ще се смеете).

Подготовката:
Така, започнали сте подготовка. Честито! НО! Вашата работа не спира до тук. Следете процеса. В началото ще ви се струва уауу положението. Детето ще ви изненада с хубави работи, и да не са такива, на вас пак ще ви харесват просто защото детето е напуснало зоната на детската рисунка и преминава в лигата на професионализма - поне натам сте тръгнали и съответно задачите ще са учебни, академични (макар и за седми клас). Една подготовка трябва да възпитава гледната точка, пропорциите, мащабите, композицията, щриха, умението за пресъздаване на материя, различни видове материя и т.н Простичко казано - едно дете трябва да рисува от различни ъгли, различни гледни точки спрямо хоризонта. Тоест много на ниско сложени предмети или пък много на високо. Седнало от ляво или дясно на постановката. Седнало в тъмен или светъл профил спрямо постановката, светло или тъмно три четвърти, трябва да рисува различни материали-от обикновени пластмасови или дървени кубчета, до стъклени бутилки, метални саксийки, керамични гърнета, порцеланови вази, плодове зеленчуци, дребни орехчета, огромни пирамиди, легнали конуси, чашки, цилиндри, книги, отворени затворени кутии, кубчета качени едно върху друго, да побира глобус на листа без да прави ябълката до него гигантстка....... Май-вече не ви се струва толкова лесно. И май вече не ви се струва толкова нечестно да се пишат двойки на изпита! Сега разбрахте ли колко е важно ако ще преплува Ламанша да е бил на олимпийска подготовка, а не в кръгъл надуваем басейн в двора?!

Как да разберете дали подготовката дава необходимото - ами следете, разглеждайте рисунките. Ако ви направи впечатление, че вече 10 постановки (занятия, тоест 2 месеца и половина) ви показва рисунки все отпред, централно пред постановката, посъветвайте го следващия път на курса да седне някъде встрани. Децата не искат да рискуват и да сядат на място различно от фронталната позиция, защото свикват, понаучават се и предпочитат да направят хубава рисунка, на която да се радват вместо да им е трудно и да вземе да не се получи!!! Поощрявайте го! Говорете с учителя, искайте инфо - как се развива, може ли да ви даде съвети, иска ли вашето съдействие и т.н. Кога ще направи урок, като пробен изпит, не заради оценките, а за да се види как работи детето изцяло самостоятелно, защото процеса на работа изисква учителят да пипа работите на децата. Това е основния метод на работа! И даже в работите на децата ви , особено в началото, образно казано, вие ще виждате много повече работата на учителя, вместо на детето....

Внимавайте! внимавайте да не се приспите, че няма страшно! Помнете, че някъде другаде има още деца, които се готвят! Също така, не си мислете, че като сте го записали на курс (особено при някой от учителите на училищата) сте хванали златната рибка. Помнете, че това е изпит! не винаги всеки е във форма. има огромно значение настроението на детето.

Като наближат изпитите пратете го на курсове в самите училища да видят каква е обстановката, нека не им е чуждо на изпита. Имайте предвид, че на такива изпити и стените помагат - в смисъл, познатото, не си на "чуждо" място.

Най-важното, което трябва да запомните?! Работа, работа, работа! Таланта си е талант, но си иска своето! Лично според мен - всяка подготовка под -6/7 месеца е рискова (въпреки, че на времето моето дете успя за 3 месеца, това само ми докара инфартно състояние). Рисуването не е само предаване на знания, то изисква улегналост, пренастройване на изобщо други вълни на рисуване, цял нов свят. Придобитата информация и умения имат нужда да улегнат, да преминат в постоянната памет. Пространственото мислене понякога изисква повече време.

За училищата и техните специфики, друг път!
Дано ви е било полезно!
Успех и стискам палци!!!