и двете са важни
- Публикувана: 2 юни 2006, 10:17 ч.
- Последно мнение: 4 юни 2006, 19:58 ч.
Работата или семейството?
по повод мнението че старанието винаги се цени ... по-скоро почти никога не се цени, особено в БГ. така че ако мен ме питаш за да си създадеш баланс трява да си наложиш свое темпо
Не е така. Всичко е относително и зависи от работодателя. Била съм на работа, където наистина не ми оцениха старанието и съответно, спрях да се старая и напуснах.
Била съм и на работа, където старанието се оценява и това те кара да полагаш още повече усилия.
Иначе по темата, няма да кажа нещо ново, но опитай с работата. Сега мислиш, че няма да успееш да балансираш м/у двете неща, но ще се справиш и след време ще се чудиш от какво толкова си се притеснявала. Успех.
Опитай, както казват и повечето майки от форума. Работа по специалността, с добро заплащане, а и с заплащане на извънредния труд се намира трудно. От друга страна наистина е много изморително да се работи нон стоп / за съжаление от януари до края на май ми се наложи да работя без почивка + съботите и неделите/, човек се изнервя, напрягат се отношенията - и вкъщи и на раб. место, нямаш време за деца, мъж, а да не говорим за домакински задължения 
. Така, че обмисли добре нещата преди да предприемеш тази важна стъпка. Желая ти успех 
. Така, че обмисли добре нещата преди да предприемеш тази важна стъпка. Желая ти успех
Питай с каква продължителност са тези периоди мна "много работа"??
Мене така ме прекараха 4 години!!!! После просто напуснах. Нямаше ден , празник, било то личен или национален, нямше велигден, нямаше нова година, нямаше отпуски да не говорим за събота и неделя!! Случвало се е да не спя 2 дни поред, а средностатически спях по 4-5 часа на денонощие.В болнични излизах само вече като почвах да припадам от преумора, а шефа ми ми обясняваше , че съм симулантка!!Почти се бяхме развели с мъжо..ами то това търпи ли се????
Вечно недоспала, преуморена, инервена, нямам време за родители , приятели и т.н.
Да плащапе се от време на време извънредният труд, ама милионерка не съм станала, кариера не съм направила и сега в ретроспекция смятам , че не е било нужно.
Мене така ме прекараха 4 години!!!! После просто напуснах. Нямаше ден , празник, било то личен или национален, нямше велигден, нямаше нова година, нямаше отпуски да не говорим за събота и неделя!! Случвало се е да не спя 2 дни поред, а средностатически спях по 4-5 часа на денонощие.В болнични излизах само вече като почвах да припадам от преумора, а шефа ми ми обясняваше , че съм симулантка!!Почти се бяхме развели с мъжо..ами то това търпи ли се????
Вечно недоспала, преуморена, инервена, нямам време за родители , приятели и т.н.
Да плащапе се от време на време извънредният труд, ама милионерка не съм станала, кариера не съм направила и сега в ретроспекция смятам , че не е било нужно.