С какво ви дразнят мъжете 2 тема

Ама те са едно семейство, и в случая няма особено значение, че правата са нейни. Все пак, човекът също се грижи за децата, какво точно  се очаква от него?

С разбърканите хормони (в комбинация с хронично изтощение) имах предвид, че може да е по-раздразнителна и черногледа от обичайното и по-лесно да я вадят от равновесие разни неща. Съвсем нормално е. Може би, ако беше  в друго състояние, би погледнала на проблемите от различен ъгъл и би взела различни решения. Принципно не е добре човек да взема никакви кардинални решения в състояние на афект.

Мамче, има резон децата да искат да бъдат/ бъдете с баща им, а не с някакъв паднал от небето.
И повярвай, те наистина не са го понасяли още от началото- достатъчно големи са, за да изпитват ревност към натрапника в спалнята ти.
Ти непрекъснато се идентифицираш с децата си, а всяко от тях е отделна вселена. И ако ти не си искала да останеш с баща им, имайки основанията си, то тези основания не са били валидни за тях.
Както и основанието да им доведеш заместник на бащата им, също не е валидно за тях.

Е, да, но хората не се събират след развод, децата с времето свикват да се виждат поотделно с майка си и баща си. Пак си обичат двамата, но знаят и свикват, че родителите им вече не живеят заедно.

Е, да, но те са приели избора на майка си. Искат - не искат. Тя продължава да има очаквания от новия си мъж, и да се чувства потисната. Да, не ги вади от шкафа, но и не може да стои безучастно и да гледа как се напасват. Нагласите  на децата да приемат свободата на родителите си се сформират много рано, постепенно и системно, от самите родители.
Нормално е мъжът ти да се чувства по описания от теб начин, мом of 4, замисли се защо.

Аз съм сигурна, че той се чувства като натрапник между четиримата мускетари . Един срещу всички . Те си имат тяхната много силна връзка, а той някак - чуждо тяло. Може би това го изнервя и го кара да иззлобява повече, отколкото е разумно. Може би не е лош човек, а просто не може да се справи достатъчно добре.

А може би просто си спекулирам на чужд гръб....

Права си, Сапфире, без спор.

Не са хормони със сигурност,а две годишно чакане нещо да се промени. За съжаление човек се опознава най-добре като заживееш с него, а не от любовни срещи навън.
Децата знаят причината да не съм с баща им и смятат за правилна постъпката ми. Никога не са искали от мен да се събирам с него. Прави са обаче, че прибързах със заживяването с новия мъж, въореки че приеха с ирено моето желние. И аз сега го осъзнавам, но какво да се прави. Сгреших и това е. Сега си давам сметка, че мъжа до мен явно има ниска себеоценка и непрекъсната потребност да го "уважават", "всеки да си знае мястото" и други от сорта. Той също трябваше да си знае мястото на мъжа до мен; да уважава моите методи на възпитание на моите деца, а не да го играе баща, плюейки по техния роден такъв, явно смятайки, че така ще го заобичат.
Много примери имам за това как насила е правил неща, против волята на децата, за да се покаже като авторитет пред тях, което не смятам за правилно.
Един от тях е на важно събитие на сина ми, той имаше право да покани двама души и покани естествено мен и баща си. Моя откачи и каза, че ще отиде и на вратата ще си изиска покана или ще си плати. Казах му да не го прави, глупаво е. Аз отидох и поисках той да ме вземе след час. Беше награждаване в голяма зала с много хора. Аз бях на другия край от бившия ми. Моя се изсипа преди края на събитието по къси гащи и потник и беше супер тъпо за всички, най-вече за детето, но той нали си удържа на ината. Има още доста, но няма да изпадам в подробности. Това само ми показва, че той не зачита моите чувства и желания, а си кара през просото, само да си начеше малкото его.

Ти си сбъркала със себе си нещо, не с него.
Щом живеете заедно, и имате мои и твои методи, нормално е всеки да очаква от другия. Мисля, че не ти е непоправимо положението, мамо на 4

Дренка, не знам дали имаш деца. Ако да, представи си пораснали такива, които не са живяли в среда на крясъци, викове и обиди от собствените си родители, изведнъж радушно да приемат такива от някой друг. Факта обаче, че аз не го приемам, трябва да му е достатъчен за да не го прави, а не децата.
Хората са различни и едни биха били на моя страна, други на негова. Аз не искам да го оплювам и аз да се изкарам светица. Едно е ясно-не съм щастлива с този човек.

След последното обяснение мисля,че не е сгрешила м преценката, този типаж ми е познат.Сгрешила е като го е взела, но  съм сигурна, че е четкал нея тогава по всички показатели,сега си иска властта.Омаловажава всичко за да изпъкне, защото не покрива   нейните и  на децата възможности , не   е равен, а доста назад и търси  равновесие като мачка тях, по един или друг начин.Стига съм била щастлива да ми цъфне по  потник като от плажа  поради ревност или его, дори не е важно защо.И да  постави в неудобно положение детето ми.Няма да му мигне и своето дете така да поставя.При тези големи и както тя казва  разбрани деца ,не бих се двоумила да го отстрелям , с този ми акъл.При положение, че тя  от него не зависи финансово, ниот с имот вярвам.Той се е примъкнал при нея.
Да си здрав  и да можеш да се издържаш ,да имаш подкрепа на децата си ,ми не си струва да си на тръни заради един гол....мъж.Може и без него, има с какво да се замества  донякъде.Пък ако и е писано ,ще се намери  любов.Или този да се върне  на положение любовник, може да стане добър.Прибързала е ,да, с детето ,но вярвам ,че то ще и спаси годините нататък.Когато другите ще са  свили дом.Тя има смелост да роди 4 деца ,ще намери и да ги отгледа.

Вече споделих, че имам, пораснали Аз съм направила своите избори, без да съжалявам, но сега говорим за теб.
Обвързана си с мъж, за когото това е първи брак, така ли е? Нормално е поведението му, и теб те разбирам, но  не знам какво очакваш, и ако вземеш решение да останеш сама, наясно ли си нататък?

Не му е първи брак, а има дете, което насъсква срещу майка му.

Какво имаш предвид, Дренка, с думите "наясно ли си нататък"?
Наясно съм, че ще дишам спокойно и ще спя дълбоко, ако не живея под един покрив с този човек.
Животът ми не зависи финансово от него. Нямам никакви финансови нито други облаги от него, освен допълнителните бели коси, с които се сдобих. 😝Той има файда от мен, затова сега ми казва, че го обичам и не аз искам раздяла, а децата.

Технически е прав . Ако не беше конфликтът с децата, вие имате ли проблеми между вас? Поне не си споделяла за такива.
Не те разубеждавам.
Просто виждам как си набрала скорост и си доста емоционална.
На времето си взела емоционално решение да се събереш с този мъж и да забременееш от него (въпреки че, както казваш, проблемите между него и децата са от 2 години.) Била си сигурна, че е правилното. Чувствата са те подвели.
Сега отново вземаш емоционално решение. Не твърдя, че е грешно. Но не можеш да си сигурна, че настоящите ти чувства ще се запазят след примерно година - а именно те са двигател на решението ти.
Сигурна съм, че децата ще го приветстват. Вие сте си четиримата мускетари, от тяхна гледна точка сте си напълно достатъчни.