Смяната на училища (малко размисъл)

Естествено, че влияе всяка смяна на средата. Как, зависи и от детето, и от средата. Като цяло е полезно да има освежаване на средата. Това помага на децата да израстнат и да не са постоянно в някакъв затворен кръг.
На 3 нямат нищо общо с това, което ще бъдат на 7. На 7 са по-адаптивни и по-разбиращи. Естествено, не всяко дете е лидер. Няма как. Обаче не е и полезно да нагодиш така средата, че детето да е винаги лидер.
Какво направихме ние. Спряхме я от детска градина и я записахме на занималня. Така ще свикне да не спи на обяд. Ще има време да свикне с по-различните порядки. Плануваме да ходи на тази занимялня и на есен. По този начин тя ще е свикнала с половината нови неща и ще й остане да свикне с другата половина. Познава си училището. Знае си бъдещата класна стая. Обсъждаме заедно - ремонта на стаята, новото бюро, раницата, другите нужни неща. Ще познава някои деца от класа си и от другите паралелки също. Има телефон и джобни в занималнята. Това й дава някаква увереност, че е вече голяма и може да взема сама някои решения.
Иначе имам трудно адаптивно дете, което в момента се справя чудесно с новите неща. За по-отраканите деца това е никакъв проблем.

      Няма как да се знае предварително когато детето е на 3г. какво дете ще бъде на 7, какво- при следващите образователни етапи. Наистина , за теб е много рано и всичко е в сферата на предположенията.

      В ДГ детето ми имаше много приятели, но и отявлени неразбирателства. По-скоро- "аутсайдер" заради дребен ръст и малко кг. Сред връстниците си изглеждаше като две-три години по-малко дете.Това го има и в животинския свят- да окълвеш, да натириш по-слабичките екземпляри, но в човешкото общество не трябва да се допуска.Като инстинкт за самосъхранение той разви една устатост, която много му пречеше, но това беше защитната му реакция, която трудно се поддава на корекция.

Не зная на други места, в повечето училища можеш да посочиш с кое дете да си в един клас, но не и цял клас да се формира от познати деца . В нашето училище имаше много деца от ДГ, както и от двете ПГ на самото училище. Не удовлетвориха молбите и на ПГ за учене в един клас.

Децата в тази възраст бързо се сприятеляват и бързо се отдалечават едно от друго.
Не е малка и ролята на родителите понякога, колкото и децата да са " от една кръвна група", често избухват неподозирани вражди.

Детето ми учеше в едно от най-добрите, да не кажа най-доброто училище в града. Тръгна си оттам по ред причини, но агресията от довчерашните "хубави деца", беше в неописуеми размери.

Смени училището, дълго страдаше/ аз също/, защото промяната беше трудна, но се преживява, а скоро ще бъдем пред прага на нова смяна, заради завършване на поредния образователен етап през следв. учебна година.

С две думи- Не очаквайте особени плюсове при привидна "еднаквост" на децата
Училищните постижения са едно, агресивното поведение- друго. Не се изключват двете, не разчитайте.
При изключително успешни деца, неагресивни и възпитани, може пак детето да попадне в "отровна" атмосфера- подигравки, липса на съпричастност/ на мен ми е струвало огромно усилие да разбера какво е домашното, когато детето е болно/, егоизъм.

Съвременните деца са свръхпротектирани, дори и да не си го признаваме. Това някак им орязва крилцата и не им дава възможност да си изградят самостоятелност при справяне на проблемите.

Не мисля, че ако им "премитаме" наоколо, това ще е полезно за самите тях.Нека да срещат всякакви типажи по пътя си, ако има любов и устойчиви ценности в семейството, няма как детето да не е щастливо и успешно.Всяко- по своя си начин.

Зависи детето колко е адаптивно. Децата са различни. Моите са сменили за 10 години 5 детски заведения - 2 ясли, 1 градина, 1 предучилищна в училище и 1 училище. Никога не са имали проблем с адаптацията, но пък те са двама, което също не е без значение.

Ако ги нямаше тези постоянни промени - смяна на училището или класа след всеки образователен етап, нямаше ли да е по-добре?
Промените се оказват особено влиятелни на децата през пубертета.

Ами налагат се смени - сменяме. Синът ми смени 2 градини и пг в училище. Сега ще е 1 клас в същото училище.
И дъщеря ми сега ще сменя. Тя хич не обича промените, въпреки че е супер адаптивна.
Абе - това е живота, с две думи.
И аз съм сменяла много.
Ако, ако ...
Щях да кажа, че мм не е сменял училищата и затова е толкова не-склонен на промени, но и това не е вярно - сменял е.

Децата имат нужда от промени. Това ги кара да израстват. Иначе тъпчат на едно място и нищо не се случва.

Повечето от децата на мои близки, които смениха училищата заради конкретен проблем, се чувстват много добре на новото място. Адаптираха се бързо и няма проблеми.

За агресията - въпреки тръбенето по всички медии, за годините ми опит като майка на ученик мога да кажа, че е по-малко от тази по наше време.

Може и да е клише -но всичко зависи от темперамента на детето. Големият е хипер социален, с добра душа и труден характерен, нетърпящ авторитети. След градината умишлено го записах в софийско училище, в което няма нито едно дете от селото в което сме. Причината беше, че не желая да се натоварвам с родители, чийто деца познавам, да ми казват какво е моето. Проблеми имахме много, сега всичко е наред, но пак бих постъпила така.
Малкият син е интроверт, самодостатъчен. Него ще го запиша в селското училище, където ще бъде с деца, които познава. Той няма нужда да стресира излишно с нови хора, няма и нужда да контактува кой знае колко. Истината е, че няма универсална формула, децата са различни и ние възрастните трябва да се никодим към тях, а не те, към нас.

За мен смяната е важно нещо, защото развива чувството за адаптация на детето. Както по-горе писа някой: "децата имат нужда от промени", колкото и да не им се иска на някои.
Ако до 18 години ги държим на едно и също място, как ще очакваме после да станат самостоятелни хора и да се "приобщават" към различни работни екипи. Най - много да ги научим да си стоят на едно работно място, въпреки неудовлетвореността им, защото ще ги е страх да (а и няма да могат) да се адаптират към характерите на нови хора.

В училището на дъщеря ми, единият от класовете дойде така, заедно от ДГ. Идеално им се получава, най-силният и спокоен клас бяха цяла година. Имаха си я спойката, бяха си научени да работят заедно ... Класът на дъщеря ми, от друга страна, цяла година се нагласяха, сприятеляваха, разприятеляваха, търкаха си острите ръбчета. Към края на годината вече бяха супер, догодина със сигурност ще е лесно. 

За съжаление това е рядкост. Често има аутсайдери, стари вражди и това се пренася. Дори в такива класове винаги  има и нови деца, които понасят негативите на новото дете в класа, въпреки че уж е чисто нов клас.
Затова в нашето училище умишлено разхвърляха децата от групите от близките градини по различни класове.
За мен това е по-добрият вариант.

Едно дете дали ще е лидер или аутсайдер си личи още на 3г. Това са базови характеристики и смяната на средата(или липсата на смяна) не влияе точно на тези неща. Едно дете, ако има качества за лидер и десет  колектива да смени, пак ще изпъкне. И обратно,  ако е свито винаги ще си стои в ъгъла. Промяната през определен период помага на децата да са адаптивни, да се срещат с нови хора и да им се разширява мирогледът. Това, което могат да направят родителите  е да ги учат на социални умения- как да общуват с децата, как да разрешават конфликти, да си помагат и да играят съвместно. Това са все неща, които ще им помогнат бързо да се адаптират в нова среда, да си намират приятели и да се чувстват добре.

До началото на вторият срок на 4ти клас смених 4 училища.
В началото на 1ви клас ме оперираха от апендицит. След това родителите ми се разведоха и отидох да живея при баба ми.
Там основното у-ще беше от 1ви до 3ти клас. Закачих малко и от другото у-ще, което беше от 4ти до 8ми клас.
Малко по-труден ми беше преходът от село към Сф. Класната ми беше страхотен човек. Учителката успокои майка ми, че не съм единственото в класа дете на разведени родители.
Класът също беше хубав. Доста от тях ми бяха комшии, т.е. голяма компания. С тях бях до 8ми клас. (У-щето беше основно).
В 9ти ново у-ще, нов клас. Преди около седмица се събрахме около 10на съученика на кръчма. Изкарахме си супер.

То и аз колко ги смених, не ми се говори.