Бебета и телевизор

Според вас едно 3- годишно хлапе знае ли и осъзнава ли какво е да убиваш?
За тях това е нещо атрактивно и интересно като игра и изобщо не влагат истинския смисъл.
Според мен е по- добре от началото да се обяснява, че все пак това да стреляш наистина не е хубаво нещо, причинява болка и т.н. С времето и порастването детето ще осъзнава, че това не е добре.
Да криеш пистолети играчки е напълно безсмислено. Тези неща са навсякъде около нас, ако не го види вкъщи, ще го види в детската градина, на площадката, при батковците от квартала и т.н.
Обяснението би било по- ползотворно, отколкото да се правим, че не съществуват пистолети, пушки и насилие.
В никакъв случай не твърдя, че трабва да оставяме децата да се зомбират неконтролируемо пред таблетите, но и другата крайност не е добре.

Съгласна съм с Вас, че трябва да се обяснява и напълното забраняване не е решение. Но точно 3 годишни съм виждала как се " убиват " и лежат на земята без да мърдат и 2 годишни, на които им се връчва пистолет и се показва как се "стреля". Просто аз не искам да виждам мойто дете така да играе и да се налага да обяснявам. Колкото късно толкова добре според мен, за да разбере какво му се говори. Не мисля че 2 годишно ще ме разбере, защо излишно да купувам и показвам. Каква полза от това? Аргумента че все ще се научи не ми е достатъчен.

Не е приятно да виждаш детето си в ролята на " насилник", разбирам, и не мен не ми е приятно.
Но капацитетът на едно 3- годишно не може да осъзнае какво е убийство. Може да го пресъздава, но детският му мозък не може да го осмисли. Не толерирам тези игри, т.е, обяснявам, че това  не е добре, не е хубава игра, но и не мога да забраня да играе с децата в квартала на мечове или полицай и престъпник.
Моето поколение израстна по времето на войната в Косово. Бях свидетел на обезглавяването на бунтовника по бнт. Изобщо не разбрах какво гледам. Израснали сме с филми като Робокоп, Командо, Роки и всякакви екшъни, изпълнени с насилие. Даже нямаше кой да ни контролира какво гледаме. След това пресъздавахме сцени, или играехме на война и войници.
Насилието винаги е съществувало, под една или друга форма. Ролята ни като родители е да вменим на децата, че това не е добре и че не бива да причиняваме болка под една или друга форма.

Много са интелигентни децата. Всичко попиват. Моята я повозих по магистралата, минахме през няколко дупки и тя само гледаше през прозореца, а като стигнахме се изцепи "искам да съм като батко Пеевски като порасна! Или като чичко Черепа".

Така че съм пуснал колата за продажба и купих еднопосочен билет за Антарктида. Не бива децата да се излагат на лоши примери, мдам.

Ами, май, да. Получава се, че му я крадем, без да разбере. Обикновено му се дават и други неща, като лакомства, заедно с играчката и докато разглежда второто, или третото, пистолета се прикрива и скрива.

Ами, всеки си познава детето. Моето е с потенциал на войник, като се ядоса е барут, така че от сега въобще не му трябват пистолети. Като стане пълнолетен да му мисли за казарма. Въобще съм против насяване на агресия у децата. Трябвало да могат да се защитават. Дрън-дрън! От кого да се защитават?! От тия други деца, на които е насявано агресия, чрез разните му играчки "пистолети". Ми, не, мерси. И аз го уча да си ползва мозъка, вместо да напада.

И брат ми си е играл с пистолети, че и по мен е стрелял. Като гледам и аз съм жива, и той не е посегнал на никого. О ужас, като малка и аз съм стреляла, е да, с саморъчно правени лъкове, ама ни баира съм хванала, ни сега си правя лъкчета за да стрелям по комшийката, дето ме ядосва.
А ролята на пушка спокоино може да се изпълни и от една проста дървена пръчка. И това време ще дойде.
А синът ми никога не е гледал филмчета, където да има оръжия, ама ей на оня ден на площадката видя едно пистолетче, взе го и веднага разбра как се стреля с него. Поигра си и го остави.
Дали бих му купила такава играчка, ако поиска. Сигурно да, въпреки че не съм им голям фен. Но и ме виждам някаква заплаха за бъдещото му развитие.
Нека да играят децата. А ролята на родителя е да обяснява (без във всяко нещо да вижда заплаха) и да дава пример с отношението си.

Обърнахме темата. Всеки си преценя с какво да позволява да играе детето му и с какво не. Всеки си изпълнява дълга на родител. Някои майки дават и вибратор за играчка в ръцете на детето си и му се смеят... Правете си изводите. По Тв има и пистолети и реклами и много неща, могат да ни убягнат от погледа на родител, но да минат през съзнанието на детето. По-сигурно е да можеш да контролираш/програмираш какво гледа и научава детето от ТЕБ. То е ясно, че от други може да научи всичко, но едно малко дете се учи и копира главно от родителите си.

Защото стават като зомбита! Моята почти на 5 онзи ден изгледа цял филм игрален тип приказка, за един великан, с нас! Като цяло я ограничавам много от телевизора и строго се преценява какво да се гледа, по колко и кога!

И от детето си зависи. Моят не можеш да го накараш да седне да гледа youtube или анимационни канали, освен ако не е мега отегчен. Предпочита да дивее и играе, което ме радва.

Цитирам от Фейсбук:
"Консултирах 3-годишно дете, което по никакъв начин не влизаше в контакт с хората наоколо и не реагираше на реч. Родителите не ми съобщиха за нищо, което да наведе на мисълта за грешки в отглеждането. След като направихме всички необходими медицински изследвания, се оказа, че физиологично на детето му няма нищо, а неврологът беше препоръчал да направят изследване за аутизъм. Аз също обмислях да ги насоча към детски психиатър. И тогава се случи чудо – в стаята до нас започна час по английски език и когато чу първите звуци на детска английска песничка, детето се оживи, започна да пляска с ръце и да изразява бурна радост. Започнах да говоря с него на английски, и се оказа, че детето чудесно ме разбира. Това, което не знаеше, беше български.
После стана ясно, че детето е отгледано от Baby TV още след раждането. Всеки ден, по цял ден. Майка му не беше сметнала за важно да ми сподели, че детето ѝ живее пред телевизора. Когато ѝ казах, че е необходимо да изключи всички устройства, ме погледна с негодувание и ми каза: „Ама той се сърди и плаче, той просто е аутист!“ А детето не беше…
Първо: на 6-месечна възраст зрението е ключово сетиво – какво виждаш става много по-важно от това какво чуваш.
Ако в този силно сензитивен период предложите на детето „мърдащи картинки“, трябва да имате предвид, че те са огромен стимул за неговия мозък – за съжаление, в негативен план.
24 кадъра в секунда. Това означава 24 премигвания за една секунда. За видео с дължина от десет минути това прави 14 400 премигвания. Ако оставите детето да гледа половин час - 43 200 импулса.
Детския мозък не може да обработва такъв обем информация.
Изследователите на „синдрома на екранното време“ чрез сканиране на мозъка откриват сериозни нарушения в структурата му и в неговата дейност при децата, изложени на екранно въздействие: атрофия на сивото мозъчно вещество, нарушена цялост на бялото мозъчно вещество, намалена дебелина на мозъчната кора, нарушени когнитивни способности и нарушена функция на домапиновите депа.
Тези данни означават, че поставянето на децата пред екран и гледането на видеа - в това число телевизия, игри, музикални клипове нарушава всички аспекти на детското развитие. А това е много висока цена за половин час спокойствие…
Децата се раждат със способността да разпознават емоциите. И когато едно двегодишно дете види Том да удря Джери, а Джери да му отвръща, когато види как Маша разрушава къщата на мечока – то смята, че това е ок, че е нормално. Ние даваме на децата си готови агресивни решения, вместо човещина, общуване, споделяне, заедност."
/от книгата "Умно бебе"/

Цитирате от Фейсбук, който цитира книгата "умно бебе", която е писана от логопедката Ива Александрова, завършила СУ-то.

Това не е сериозен, кредибилен източник, това е някаква абсурдна историйка, вероятно преувеличена силно (как пък удобно изведнъж се чува английска реч) допълнена с малоумни размишления как ако детето види как джери разрушава къщичката на Том, детето ще стане аутистче или не знам и аз какво.

Вредите, ползите, причинно-следствените връзки не се откриват от логопедки от СУ, каквито и във форума има достатъчно, че и с по-голям стаж. Има и психоложки с PhD от щатите - следва поне тях да предпочетете за меродавно мнение пред логопедките от СУ. Но истинските причинно-следствени връзки се описват в научни статии, в специализирани списания, които са основния източник на информация по тези теми за всички уважаващи себе си специалисти.

Не фейсбук
Не една логопедка
Не една мама
Не един съмнителен сайт, който ми излезе в гугъл като потърсих на български "вредите от телевизията за детето".

Нищо лошо да му спрете и напълно телевизията на детето, ако толкова искате (и можете), само да не е за сметка на други неща това (примерно свръх-изнервена мама, неглижираща и крещяща на детето, защото нон стоп само с него се занимава по цял ден).

Но не внушавайте тъпотии на хората на база никакви доказателства.

И на мен ми се стори съмнително, как едно дете, отглеждано в България от българи, не разбира нито дума на български. За да се случи това, би трябвало това дете никога да не е излизало от вкъщи, да не е чувало родителите си да говорят, дали на него, или помежду си. Баби, дядовци и роднини изобщо не ги включвам 😀
Да е отглеждано, колко да е отглеждано от Бейби тв? Като се има предвид факта, че немалка част от излъчваните филмчета са без говор.

Според мен подобна история е правдоподобна, защото се случи и у нас.
Бабата на детето (моята майка) е инвалидизирана и трудноподвижна, но се наложи да гледа детето за 3-4 месеца през зимата.Тя не излиза, камо ли да го изведе навън. Детето беше гледано около 3-4 месеца, във възрастта от около година и два месеца до година и половина, всеки ден ден на пуснат телевизор на бейби тв без изключение. Бабата си призна, че е пускала телевизора, за да не плаче и да го нахранва, от сутринта като го оставим до вечерта докато дойдем - поне 10 часа на ден. 10 часа на ден! Бейби тв си е доста английски, да, има филмчета, където не говорят, но повечето са си на чист Бритиш инглиш. Ето и най-интересната част - има доста песнички, между всеки три-четири клипчета. Толкова английски трудно може да бъде компенсиран вечер от нас родителите и през уикенда. Първо ни направи впечатление, че детето не разбира командите ни. Отива и не разбира какво да вземе. Фрустрираше се лесно, защото и ние не го разбирахме. Единствената смислена и ясно казвана дума бе "мама". Нищо друго. На 2 години постъпи в държавна ясла. Тогава видях разликата - имаше връстници, които казваха ясно "дърво". А моето казваше apple на лелите, като си иска допълнително ябълка. Знаеше цветовете само на английски.
Сега, три години по-късно, като си играе с играчките, им говори тихичко на английски, използва изрази на този език, не отделни думи. Българският език е доста назад - словоредът е обърнат, не само в обикновените изречения, но и при въпросите. Няма я тази гладкост като говори на български в сравнение с връстниците. Разказвам нашата история, за да ви предпазя от подобна грешка. На мен не са ми необходими научни изследвания, за да установя къде е проблемът и дали въобще има проблем.

На мен пък са ми необходими научни изследвания, защото без да се сърдите - потребител във форум може да напише каквото си поиска. Особено пък когато се амбицира да докаже някаква теза. Първо беше фейсбук, сега пък се оказа Вашето собствено дете - защо направо за него не разказахте?

10 часа на ден определено са много и по принцип препоръчителното ограничение за гледане на телевизия е макс 1 час на ден и то след 2г. възраст (преди това не се препоръчва), но за 3 месеца да научи толкова английски от телевизията само и то на година и 2 месеца...  Не казвам, че лъжете, но човек си разказва сам на себе си разни истории, за да се самоубеди. Никаква развитийна норма не е дали казва "дърво" на 2г. или не. Моето дете на 2 години казваше мама, тати и как прави кравата, няколко месеца по-късно казва цели изречения, словосъчетания като "подземен паркинг" и т.н.

Като видя нормално научно наблюдение - 2 групи, едната от деца гледащи телевизия, друга от негледащи, по възможност дори 3 (малко гледащи, много гледащи, негледащи) и сравнение средно взето как се развиват двете групи - дотогава приемам мнението на APA и сходни организации. Примерно тук. Ето тук говорят за проблем, който се засегна в темата - насилието по телевизията. Изследванията с телевизия обаче са стари, повече се фокусират върху компютърните игри и забележете този пасаж:
Значи има някакви основания притеснението, но не е джери счупил къщичката на том, ами е системно гледане на насилие (вероятно между хора) и дори това е само един от много фактори, които трябва да са налични, за да се прояви агресията в поведението. 

Идеята ми не е че телевизията е полезна или дори безвредна, идеята ми е, че трябва да се преценява степента на риска и да не се изпада в някакви амишки крайности. Основният проблем във Вашата история не е телевизията, а че сте зарязали невръстно бебе на година и 2 месеца с инвалидизирана старица по 10 часа всеки ден. Какво сте очаквали от жената - хоро ли да му играе? Ясно, че на всеки може да се наложи, но не винете (само) телевизията в случая за някакви забавяния в развитието му - без активна комуникация с родителите си на тази възраст трудно ще се научи на някакви неща, независимо дали по 10 часа на ден седи пред телевизора или по 10 часа на ден ровичка в пясъчника.

Бгтатко81, благодаря Ви за дисекцията, по-обстойна от това не съм виждала! Радвам се, за Вас че имате време и енергия да четете адекватни изследвания и получавате адекватна помощ при отглеждането на Вашите деца. Със здраве!