Ето малки фолософски размисли от мен тази вечер, тъй като умът ми е все още зает от тези въпроси. Те се породиха малко след като попаднах случайно на изключително красива фотосесия от сватбата на двама души в Америка. Изключително изчистена и скромна сватба, без натруфен кетъринг и шоу програма. Без префърцунени украси, чалгии, цигании, ядене и късане на жартиери.. не знам, просто ги вижте: Та, вместо да си чета книгата ме мъчат такива размисли, защото наближава моят 25-ти рожден ден и чувствам, че имам нужда от малко повече яснота в личен план. И тук ми засяда буцата в гърлото - пак гледам снимките и пак се опитвам да си представя...дали ние ще бъдем в същите роли някой ден..
Ама много реваха тия хора, де, нали уж сватба, щастливо събитие...
Миенето на краката ми дойде в повече, бих пропуснала.
В общи линии показна история, честно казано.

