Философска тема за семейните отношения (по желание на читателките)

По т. 1 - съгласна, че сходните вкусове към храна, приготвяне и т.н. са важни, но не първостепенни. Обаче за солта е метафора - казано е, че трябва да изядеш торба сол с някого, а нали ти е ясно, че цяла торба се разходва дълго. Това е - трябва да изкараш МНОГО ВРЕМЕ с него, за да кажеш, че го познаваш, да си го видял в различни ситуации, в добро и зло...

Т. 2 - по повод "магазина", моя колежка казва "до банята", защото някой си колега (забележи - мъж) й казал, че не иска да чува "тоалетна". Някои хора прекаляват в желанието си да се изкарат изтънчени.
Кажи все пак най-общо какво последва след репликата, че ще си легне сама... защото даваш противоречиви сигнали

Е, Cuckoo, авторът оставя на въображението ни поле за фантазии.
Много е вероятно да се е осведомил тактично, дали булката е в газов период и ако не, да я е утешил, без разбира се да споделя някои подробности на приятелите...

Аз гласувам, че е имало цуни-гуни

И аз много не вярвам мъж да откаже в такава ситуация, особено като му е "намекнато"

[url]Сексът има и една друга функция но не виждам сми да продължавам при тези реакции вариращи от демонстрация на досада до различни квалификации. Не държа нито да споря, нито да убеждавам някого в нещо, а и пиша от тел, които допълнително ме затруднява. [ /url]

Първото е така, но второто е наобратно и това е проблема.

Alexandro.sf  какво разбираш под банкерка?

Какво му се връзвате на глупостите на Сашо Риминга...

Е, какво да правим в тоя дъжд... провали ни се обедната почивка, остава да си пишем глупости 

Един мой приятел се възмущаваше във файсбук, че масово хората се трогват от насилие над животни или смъртта на някой домашен любимец, а почти никой не се трогвал от съдбата на протестиращите майки на деца с увреждания. Ето и bella_ciao изглежда смята, че грижата и защитата на майка и дете са нещо утопично или старомодно(от времето на бабите ни) и явно не ценност за обществото.
Аз също като pandorina си мечтая за едно такова общество. Също вярвам и, че е от значение дали едно дете е създадено с любов и страст, дали е желано, дали е посрещнато с любов и няма нужда някой да ми го доказва научно.

Алехандро, съвестно се приготвих да послушам съвета ти да си изпера и да изгладя мъжа си... Обаче много се дърпа, да му се не види, забил е нокти в уплътнението на люка и не мога да го натикам...
Моля дай съвет. Може ли първо да го изгладя, белким спре да се дърпа?

   
Първо го тресни с нещо по-тежко. И да не забравиш омекотител

Противоречиви мисли нахлуха в главата ми след краткото есе на Александро за срещата. Не ми се връзват в едно някои от чертите на "банкерката" - всъщност тя сигурно е просто банков служител.
Та хем учена, хем ще споделя на първа среща за разни газове и гастрит, пък и щом е дебеличка би трябвало да се старае още повече в ухажването, че сега нали скумриите само се дореждат. Не знам, Александро, оставам в очакване на следващите ти текстове.

Ами да, Християнското общество, което се върти около дева Мария и детето , но .... пък не пречи да изгорят доста жени като вещици, да сложат червената буква на прегрешилите и да ги отхвърлят от обществото заедно с децата им, да изтезават и използват деца сираци по интернати, да малтретират и карат да работят деца във възпитателни училища ...
Това само по-скорошните.

Няма такова общество. Всеки е фактор и то какъвто си извоюва да е.
Децата , за тях е късмет къде са родени и какви родители имат. Естествен подбор му се вика.

      Никак не е вярно, че семейните взаимоотношения са лесна работа. Разбирам го на втора среща. От една страна времето ме е притиснало в житейски план, а от друга не мога да повярвам, че компромисно ще трябва да се задоволя с пълна жена, която дори не може да готви, цяла неделя се занимава с косата си, защото това е най-важната част от тялото й, а единственото оправдание да не смее да готви е страхът, че косата й ще се омирише, нищо, че в днешно време има абсорбатори и нищо, че беленето и варенето на картофи не е свързано непременно с омирисване. Двама души трябва да си напаснат характерите, за да стане семейство.

    По едно време си викам срещата не върви, а това е последния остатък от бързите срещи и май всичко се провали и се чудя това ли е представителната извадка на жените в БГ – пиещи бира/вино, гледащи футболни мачове.

    Прави ми впечатление, че жените в днешно време са вманиачени по почивки в чужбина, екскурзийки и тем подобни. Направи ми впечатление и при аптекарката и при фотографката и при банкерката – то не е Италия, то не е Малага, то не е Дубай. Тръгнали да създават семейства, мъже си търсят, а същевременно на нас ни светва червена лампичка, че тези жени не са ни по джоба и разбира се генералният въпрос: „Кой ще гледа бебето когато се роди при положение, че майка му е в Дубай с дружки?“

     Твърдите, че написаното е есе, но не сте прави. Всичко си е истина, станете от компютрите и излезте навън на среща с мъж, за да видите на какви образи ще попаднете.

      И точно както си говорим на съседната маса седнали едни издокарани мадами, а аз се чудя защо точно на мен се случва да седя с пълна жена. И тогава се появява един основен въпрос: „Защо от толкова млади жени в София аз попаднах на пълна и защо от всички пълни жени попаднах на такава с остър гастрит?“
      Тук може да си разсъждавате колкото си искате, но навън ситуацията се различава от философстването.

        Колко от вас са се омъжили за истинската си любов?
        Съпрузите ви коремлии ли са или са поддържани мъже?

Аре пак клишета. хИстинска любов - еми такова животно нема. Всяко любов може да е истинска до време и след това да стане бивша на фона на някоя друга или на други обстоятелства.
 Ако ще визираш илюзорния розово-романтично-трагичен, набиван усърдно в главите на младите люде идеал, впоследствие съсипал житието на достатъчно много хора, по-добре вземи да разнищваш литературни персонажи.