Философска тема за семейните отношения (по желание на читателките)

И моя пост защо го затрихте:-(

расисткия пост за циганите ви се стори подходящ за темата?
защото на мен не

извинявай. Но не беше расистки Коментирах твърдението на авторката, че деца, създадени с много “страст” и “красота” получават повече шанс в живота. Което, на фона на всички деца, създадени от малцинствени двойки, малко трудно се потвърждава.
А родителите им със сигурност минават за хора, способни на страстни чувства.

     За семейните отношения може да се разбере и от първа среща.

      Трудна работа да се създаде семейство. Едно е философстването, друго е практиката.

           Да се намери подходящ човек е трудно. Както бях писал рядко човек се жени за истинската си любов.
       От бързите срещи знам, че една от темите, които се засягат са хранителните навици – кой какво яде е много важно за някои хора. И за мен също. Защо ви го споменавам ли? Все си мисля, че взаимното хранене е важна част от семейния живот. Хората са казали неслучайно, че, за да опознаеш един човек добре, трябва да изядеш 100 кг сол с него. В това вярвам и аз.
             И по този повод да ви разкажа за прочутата среща с банкерката. Отначало тази дама ми бе представена като 34 г. и наистина изглежда на толкова (впоследствие разбирам, че е на 9 месеца от четиредесеттака). Срещата върви добре, в ресторанта има жива музика, петък е, хората се тълпят. Момичето има хубави черти на лицето, симпатична е, но е дебелана. Не си падам по дами с наднормено тегло, но си казвам, че вероятно тя е свестен човек и е добре да я опозная.Непрекъснато по време на срещата ми говори, че ей сегичка щяла да отиде до магазина. Чудя се какво й липсва на масата, че ще ходи до магазина и дали това не е претекст да прекрати срещата, но въпреки това тя води разговора и той върви добре (оказа се, че магазина е тоалетната, която тя посети в края на вечерта и стоя около 25 минути, но ми се извини и спомена, че трябвало да ес обади на всичките си приятелки и да им каже колко добре е минала срещата).

      Като за първа среща не е зле. Интелигента е. Вече си мисля дали мога да създам с тази дама семейство и тъкмо мислено си избирам сватбен костюм и си мисля какви ли подаръци ще ни подарят моите най-близки приятели (дано да не е пералня казвам си, защото съпругата бързо ще се превърне в мързелана) и дамата срещу мен се изцепва за 8 минути така зверски, че вече минах в мислите си развод.

          Първо ми каза, че не вярвала в любовта. Това за мен е лошо, защото аз вярвам в тези неща и особено в романтиката. Питам я дали е била разочарована от някого, че да отрича това, а тя казва, че мисленето й било такова.

        Второто обаче ме хвърли в оркестъра и то с главата напред.  Каза ми, че има тежка форма на гастрит, която въпреки антибиотиците, които взима, на всеки три седмици се обостря. До тук нищо смущаващо, защото всеки човек си има проблеми. Но добавя: „Аз на всеки три седмици излизам в болничен за по два-три дена, защото трябва да лежа в къщи по корем, за да ми излизат газовете, иначе получавам колики в червата“. Решавам, че тази история няма да я разказвам на приятелите ми, които също тръпнат в очакване на изхода от това виждане, защото те най-вероятно ще се отрекат от мен в Държавен вестник.

       Изпращам я до тях, оказва се духовито момиче, а през цялото време се чудя дали бих правил риминг на тази жена. И точно тогава тя ми казва, че е тъжна, защото това ще е поредната вечер, в която ще си легнела сама. А как постъпих след това изречение, е, сами можете да се досетите.

дата ли искаш? Като деца все още сме близо. Някой писа, че омразата е естествена. Не е. При децата я няма. Радост, емпатия, любопитство има. Те са естествени. После умът бива форматиран и поема юздите, а като почнат катастрофите почва и бавно връщане към естеството Евентуално. Ако не сме дементирали. 

Извън

Ами исторически период би било добре да се каже, но сега разбирам, че от дрешника е изтупана теорията за невинното райско детство, когато сме били съвършени мини-хора, а после лошите възрастни и животът са ни развалили. Интересно в кой детски период сме най-близо - дали като сме парче месо, дали когато сме в периода "всичко е мое", дали в първи клас или в четвърти, когато пубертетът потропа на вратата.

Сред децата се среща и злобата, и завистта, и агресията, и интригантството - вероятно и омразата.

припомнете си правилата на форума и ще намерите аргумента ми там независимо от неточната ми пунктуация

Всъщност и при децата има от всичко, pandorina. В различна степен  са представени всички човешки характеристики, някои от тях преобладаващи. С годините се втърдяват като изявена, определяща облика на човека, черта. Стипца, завистлив, агресор, наивник, глупак, умен, хитър, нетърпящ възражение, чепат, инат, миличък, омайник и т.н. Понеже ние, великите, не знаем все пак нищо за нечии конкретен живот, цели, мисли, подбуди, вярвания и стремежи, го определяме според своите нужди - добър, лош е най-елементарното и се ползва масово.   За собствено успокоение.
Никой не излиза от соственото си Аз, дори и на някого да му харесва да вярва, че е така. Никой не бива форматиран, ни от обстоятелства, ни от хора. И това е заблуда според мен, защото при еднакви обстоятелства, поведението на различните индивиди е облечено в различни оттенъци. Човек, каквото си носи, си го носи. Това е. Плюс, минус/добро, зло/ са си категории, указващи последствията от проявлението на една черта, не на връщане към детството. Разликата между детството и една по-големичка възраст е, че обсегът и мащабът на влияние е различен, също и на последствията.
 
 

Като форматиране може да се приеме възпитанието и образованието, и за двете съм много ЗА. Всички познаваме хора, които са си натурални простаци, неформатирани от никой и нищо. Импулсивни, груби, арогантни, преследващи страстите си на всяка цена. Вървят ръка за ръка с инфантилност тези качества. Да, определено са естествени и слушащи само себе си и поривите си, но общество от такива не може да се гради.

"Кефът" при секса има функция да кара хората, животните да правят секс, нагон му се вика и не бих го определила като най-красивата част от продължението на рода и семейните отношения. На природата не й пука за никаква страст и кеф, интересува се само от възпроизводството, затова последното се осъществява при всякакви обстоятелства, без наличието на споменатите екстри.

Останалите ти теории звездите ти ги говорят

пандорина, моля първо да споменеш от страниците на кой от романите , които баба ми четеше си излязла? За да знаем за какво става въпрос. Сега чета и се чудя на друга планета ли си расла или от Арлекин си излязла.

Да имаш нещо освен приказни теории в торбето__

Така е, не може без форматиране, т. Е. без възпитание и образовани, но трябва да се мине отвъд, чрез собствения житейски опит да се преразгледат принципите, които сме приели за даденост, защото често те са ни довели до под кривата круша. Значи нещо не е ок с тях. Не става дума за връщане в без съзнателно първично състояние дори и да бе възможно. Става дума за собствено търсене. И колкото повече напредва този процес, толкова по се приближаваме към простотата и първичното, но това е друго вече, това е съзнателно постигната простота. Като ти се разбият илюзиите, които си възприел в процеса на възпитание какво ще стане? Няма да си див и прост, вече и да искаш, не можеш. Ще станеш обаче по-внимателен и отсяващ според реалния си опит.

За звуков фон трябва да се пусне "Return To Innocence" на Enigma.

Описаното ми звучи като криза на средната възраст. Не е разбиване на илюзии, а приемане на нови илюзии от друг вид.

Човек, който е успял да се оголи и да стигне до центъра си, който е свалил голяма част от илюзиите си и преструвките си, обелил е обвивките на света, на околните, своите собствени, видял е какво наистина представлява, махнал е бронята на религиозната утеха и чувството за избраност, изключителност, е човек, който гледа в бездната на самоубийството. Не препоръчвам.

За това ли бил секса? Ами къде отива енергията ако не се новосъздаде човек ? Физиката май пасти да яде пред романите. Ей ама то си трябва факултет по тази работа.

Елица кефът има много функции.