Роднини на гости!

Аз също съм голям темерут и си го признавам спокойно. Гости у нас с преспиване - 1 нощувка при необходимост, ОК. Иначе съм напълно съгласна да се виждат и 24/7, ако искат, ама домът ми е моята крепост. Не мога да си представя каква мъка й е на авторката - бременна, на работа, в ремонт, с купчина народ вкъщи. Би следвало сега хубавко да си почива, за да събере сили за идващите безсънни нощи и притесненията на млада родилка. А не това. Явно са доста нахални тия хора да не се усещат, че не е много нормално а) да се изтресат на бременна жена, която работи още за половин месец у неремонтирания апартамент и да й вилнеят из спалнята; б) да си канят даже гости.

Иначе разбирам И логиката на АбсурТ и елена, просто не е приложима за всички хора. Съществуваме и ние с Уиш, които се чувстваме крайно неудобно от наличието на много народ у нас. Може и да съм социопат (надали), но аз се изнервям от среда с много шум и народ. Затова и още като студентка избягвах шумни купони, дискотеки и прочие - да знам, че съм смотана. Просто ме изнервя и изотщава ужасно, като все едно енергията ми се изпива нанякъде. Може да прозвучи още по-странно, но това е една от причините, заради които харесах Люлин за квартал за живеене (за тези, които не са от София, Люлин е един от най-непрестижните квартали според масовото мнение) - защото е спокойно и мега широко с големи пространства. В Центъра особено в делнични дни ме хваща нервата адски бързо и после ми трябва възстановяване понякога с часове. А да ми е вкъщи това - абсурд, ще изперкам.

Ох бе хора, никой не казва, че е купон и песен. Поне не аз де. Неудобно, дразнещо, нервиращо: определно. Фаталното нещо, че да съсипем отношенията в семейството, едва ли ...

Ама само за перспектива, била съм много, много бременна, когато почина близък човек и семейството се събра за погребение. У нас беше лудница, ама определено не весела. Само за 2 дни и после всички си тръгнаха. Гости като по правилата: тишина, никой не цапа, не яде, не говори. Само дето не дадоха седмица или месец или колкото се иска по етикет предизвестие. Ето това е нещо, за което човек да седне да се тръшка и да реве и да тропа с крак, ама ...

Баща ми има сестра, когато бях малка идваше на гости с двамата ми братовчеди и стояха цяло лято. Майка ми се беше превърнала в обслужващ персонал. Леля ми канеше разни приятелки, беше си нанесла багаж като за цяла година, не се съобразяваше, братовчедите ми цапаха и мажеха и т.н. Не е давала една стотинка за пазаруване или пък поне да се беше сетила да сготви или почисти. Съчувствах на майка ми ( а тя скромна и добра жена си мълчеше) и накрая ми писна, промених тона брутално, имаше едно избухване и леля ми е сърдита е и до ден днешен, ама пък поне вкъщи е спокойно. Аз не бих си причинила такова мъчение, мъжът ми знае, че лесно се изнервям и ако не съм съгласна с гостуването на някой, моята дума е решаваща. По-добре сърдити роднини в името на личното спокойствие.

Може да е селско, но за някои хора е приятно. Мразя да отсядам в хотел и отбягвам, доколкото е възможно. Братя и сестри нямам, но много си обичам приятелите и обожавам да ми идват на гости или аз да ходя у тях за по-дълго. У майка ми сме седели с децата по 2+ месеца и не се е оплаквала. Тя пък е идвала за по месец и повече.

Аз обичам да готвя и ми е кеф да имам гости. Ненавиждам да разкарвам гости из града и не разбирам защо не идат сами. Не съм екскурзовод, но и да бях, нямаше да искам да ходя все в едни и същи музеи и да зяпам едни и същи паметници.

Авторката, аз бих обяснила вежливо, че съм изморена и искам спокойствие или да спя повече. Няма лошо. А сестрата да си се гледа с брат си.

Неви, не е същото. При майка си ти си си у дома си - по всяка вероятност е домът, в който си израснала, по всяка вероятност има свободна стая - в която си била ти дете. И най-вече, завела си й любимите внуци, не сюрия непознат народ... Пък и майка ти едва ли е бременна. 

Родителите, брат/сестра ги приемам като членове на семейството и грам не ми е неудобно, да идват, няма проблем. Друг въпрос е, че хем не щат да идват, хем у нас място няма никакво за гости. Разни други навлеци, не, да си ходят на хотел. Аз не обичам да спя в чужда къща и винаги си вземам хотел, така ми е по-удобно. Не обичам да притеснявам никого.

А ако не ползват услугите ѝ, възможно ли е дългото гостуване да се приеме за проблем?

В съседния до нас апартамент имаше такова гостуване.
Апартаментът е наследствен ( голям с две бани и тоалетна).
Майката и семейството на дъщерята са в чужбина.Свекървата беше казала на сина си да прави ремонт, но едната стая е за сестра му.
Спомням си веднъж, като си изпращаха гостите, снахата влезна във входа (  случайно се засякохме ) и си изтърси блузата-с жест, аман най-после си тръгнаха.
Синът вече има две деца, но преди около две години свеки си купи наблизо апартамент и сега си идват в него.
Разбирам неудобството на авторката, може пък и гостите да осъзнаят, че братът вече не е сам и да съкратят дните си за гостуване.
....може и свеки да е помогнала за апартамента, та сега сестрата да не се чувства като гостенка.

Аз това не мога да го разбера. Издразнила се е авторката и сега нейното дразнене ще предизвика семейна вендета едва ли не. Защо, защото си казва, че поведението на златната сестра и семейството й е неприемливо. Ами то наистина Е неприемливо. Защо само авторката е лошата, а пък мъжът и сестра му просто си се обичат и са много привързани? Двоен аршин е това и дразни.

Сигурно аз съм най-големия изрод тук, който неще нито майка си нито сестра си на гости за дълго. Камоли чуждите ...  И да имам загинал брат, и да предпочитам го вкъщи на главата ми отколкото мъртав. Но за мен дома ми е моето място. Дори, че е от майка ми . Тя ме познава толкова добре, не би ми причинила теснотия. А на сестра ми детето е с 7 години по-малко от моето. Обичам го, но не мога да гледам ходене по двора бос и влизане на измития ми теракот. Добре, че сме на различни етажи с различни входове. Добре че живеят в чужбина. А майка ми не би дошла в нас и поради други причини различни от темата, но се радвам че не го прави.

Не си единствена, споко. Ама аз нямам братя и сестри.

Роднините от чужбина обикновено смятат, че в България всичко си седи както са го оставили.  И че за нас е голямо щастие да ги посрещнем. 

То Е голяма радост, просто не е обмислено какво точно представлява един такъв престой. Обикновено само един реално опъва каиша по удобството на гостите. Останалите си карат по ежедневната програма, само дето имат малко повече сядане на йеденье и пийенье.

Аз им се радвам като ги видя наистина. Обичам ги. Но ние сме различни хора с различно ежедневие,  аз не мога да си легна в 3, нито ще разреша ма детето ми да легне в толколкова. Вуйна ми живее в другия край на България. На 50 км от мен е чичото на вуйчо ми. Преди няколко години преди Коледа вуйна ми звънна и ме помоли тей като вуйчо искам да ходят на гости за седмица при чичо му, тя да останела вкъщи, защото нямало да и е интересно при чичо, а с мен можела да обикаля през деня и по цяла нощ да си говори. Учтиво и казах, че имам две легла- едното на детето ми, а другото моето. Тя ми реши проблема като заяви, че може детето ми да спи при мен, а тя на неговото легло. Да ама моето дете само като види, че друг човек ляга на леглото му и ще се погнуси. Обядних, че това не е вариант. На следващия ден ми звънна да ми каже, че онлайн гледала мебелен магазин в моя град и видяла матраци, та можело да купя един и да го сложа на земята ... казах и че нямам възможност преди Коледа да харча пари за нещо което никога няма да ползвам след това и тя не отговори нищо. Мислех, че се е отказала, докато след два дни не се появиха пред нас. Поканих ги на кафе и тя директно ме пита дали съм си взвла отпуска за нейното гостуване. Като у казах, че съм в новогодишна рекламна кампания и дори 1 ден не мога да си позволя да отсъствам, но бих и наела хотел и бих разчитала на нея да му гледа детето зимната ваканция се отказа да остане вкъщи и отиде за където бяха тръгнали.

Когато забременях се преместихме за 1 месец в апартамента на брат ми,докато вкъщи се правеше ремонт.Апартаментът е четиристаен и имаше достатъчно място.
Но разходите си деляхме по равно.Сутрин всички заминаваха на работа,а аз водех племенницата ми на училище ,разхождах кучето им ,после пазарувах.Разходите си деляхме на две.
Пак аз готвех,защото само аз оставах вкъщи.На обед вземах детето от училище и помагах за домашните.Пусках пералня,сушилня,прахосмукачка.Поех почти цялата домакинска работа ,без гладенето и чистенето на прозорци.
Снаха ми беше доволна,защото като се върне от работа-сготвено,изпрано,почистено,детето си е научило.
Гости -случвало се е да дойде моя приятелка на кафе следобед за 1 час.Но не можех да изляза ,защото гледах племенницата ми .
Стараех се да бъда полезна с нещо,защото знам ,че гости повече от 3 дена стават досадни.И нямах търпение да се върнем вкъщи