- Публикувана: 6 юли 2018, 10:04 ч.
- Последно мнение: 1 авг. 2018, 22:25 ч.
Роднини на гости!
Пък и да ми се вдига врява...нямам брат или сестра, ама това не е критерии. Аз бих ги пратила на хотел и да ги поканя на вечеря няколко пъти или пък да излезем заедно. Да не забравяме, че авторката е бременна, апартаментът в ремонт- това е предпоставка за нерви и напрежение. Просто някои хора не си пият хапчето за усещане. В нашето семейство си има правила-на гости само след покана и предупреждение поне седмица предварително.
Когато нямаш братя или сестри просто не можеш да разбереш тези, които имат и се обичат помежду си. Авторката удобно пропусна да каже, дали мъжът и е поканил сестра си на гости. Защото май той я е поканил или поне се е съгласил, то тогава за какво говорим. Хората от чужбина, идващи си за по 2/3 седмици в България, още поне 3 месеца по-рано знаят кога пристигат и го казват на всички заинтересовани. Разбирай - родители, брат, сестра. Никой не ти се натресва в последния момент.
Това, че сестрата си е поканила гости е неудобно и гадно. Ама, по-гадно е да се съгласиш с 2-седмичното гостуване на зълвата и после да ревеш, че ти пречи.
И аз живея в чужбина и на мен ми идват гости от България за по 10 дни. Ама всички си чистим заедно. Дори в даден момет да ми прекипи, само като видя изпълнените с радост лица на мъжа ми и децата ми и ми минава. Защото ние тези хора - родители/ баби и дядовци, лели и чичовци ги виждаме само за малко и ние мило.
Като се приберем в България, има къде да си живеем сами, но дори и да нямахме, пак щяхме да делим времето между двата броя родители.
Имам брат.
Аз съм в София, той във Варна. Родителите ни по средата.
Разбрали сме се, ако нещо наложи някой от нас да се премести в града на другия - 2-3 месеца съжителство и то преко сили, докато си стъпи на краката. Даването на 'помощ' е много коварно нещо. В един момент почва да ти се струва, че всеки с нещо ти е длъжен.
Аз съм вече стара мома, той ерген за женене. Ей сега ще заживеем заедно в двустаен стар стил и ще си водим 'гаджетата', как пък не.
Да не споменавам, че и двамата сме в боксониери без място даже за походно легло, та няма как дори на гости да си отидем. Ако някой ще сменя местожителството, или трябва да търси приятели, или да събере първо пари за хостел, или да намери краткосрочно любовник/ца да му/й се изтърси в жилището.
Аз съм в София, той във Варна. Родителите ни по средата.
Разбрали сме се, ако нещо наложи някой от нас да се премести в града на другия - 2-3 месеца съжителство и то преко сили, докато си стъпи на краката. Даването на 'помощ' е много коварно нещо. В един момент почва да ти се струва, че всеки с нещо ти е длъжен.
Аз съм вече стара мома, той ерген за женене. Ей сега ще заживеем заедно в двустаен стар стил и ще си водим 'гаджетата', как пък не.
Да не споменавам, че и двамата сме в боксониери без място даже за походно легло, та няма как дори на гости да си отидем. Ако някой ще сменя местожителството, или трябва да търси приятели, или да събере първо пари за хостел, или да намери краткосрочно любовник/ца да му/й се изтърси в жилището.
Да, и аз мисля, че няма как да сближим вижданията си по тази тема. Но какво пречи да се виждат по 2-3-4- часа всяка вечер след работа, без да спят задължително заедно в един апартамент?
Скрит текст:
Аз вероятно ще те скандализирам тотално, но в момента съм на гости на майка ми до края на месеца. Знаеш ли как ѝ гостувам? Тя си е в апартамента, а аз и дъщеря ми- в къщата на баба и дядо, демек в шатото. Почти всеки ден ѝ ходим на аудиенция. 
Тя, като твоята, беше патология отвсякъде.
Но, сестра ми беше друго и от всичките, които си отидоха, тя ми липсва най- много.
Всеки си има някаква динамика, даже в едно семейство.
Аз също имам брат, но и през ум не ми минава да му се изтърся у тях без покана. Това е въпрос на елементарно възпитание.
А не като на село. Влизат си по къщите без дори да звъннат или да питат удобно ли е. Все едно са си вкъщи. На подобна сценка станах свидетел само преди месец. Бяхме на гости при приятели в градче от селски тип. Съседът видял непознатата кола, изтърси се, седна си на масата и взе да си говори за пчелите.
Абсурдна ситуация...
Та и ходенето по роднини без елементарно чувство за такт е същата история.
А не като на село. Влизат си по къщите без дори да звъннат или да питат удобно ли е. Все едно са си вкъщи. На подобна сценка станах свидетел само преди месец. Бяхме на гости при приятели в градче от селски тип. Съседът видял непознатата кола, изтърси се, седна си на масата и взе да си говори за пчелите.
Абсурдна ситуация...
Та и ходенето по роднини без елементарно чувство за такт е същата история.
Ами Гал, различни истории, различни обстоятелства. Аз не съм в боксониера сега, ама съм била, като мома. Точно във въпросната такава дойде сестрата на мъжа ми, тогава бяхме гаджета. Пита той, може ли да дойде сестра ми с мене, тука е в града на гости. Той имаше съквартирант, оня пък имал купон, та може ли да дойдат да спят. А и котката на сестрата ще дойде. Дойдоха, спаха. Той на дивана за да пази морално поведение пред сестра си, тя в коридора на надувен дюшек, с котката. През нощта на котката станало студено, любимата бъдеща - още неподозирана даже - зълва, станала, отворила стенния скрин, па намерила родопско одеало да завие живинката. Сега се смея със сълзи като го пиша, ама тогава отидох "да пия кафе" за едно 4 часа сутринта след разкритието без да си вдигам телефона.
После, поне една година, мъжът ми - тогава гадже - беше с такова поведение, което само потенциалът да чуе пак "а сестра ти как си зави котката с одеалото от баба!" за 800 път може да провокира.
После, поне една година, мъжът ми - тогава гадже - беше с такова поведение, което само потенциалът да чуе пак "а сестра ти как си зави котката с одеалото от баба!" за 800 път може да провокира.
Добре, де absurT, честно, ако се абстрахираш от факта, че авторката е в "чужд" дом, в конкретната ситуация на нейно място би ли се чувствала комфортно?
1. Защото апартамента е в ремонт и има неизползваема стая, която влошава допълнително комфорта.
2. Не и защото, на всичкото отгоре, гостите канят гости.
Но, това са неща, които е трябвало да обсъди авторката с мъжа си, за да намерят най- правилното решение.
Бременността ѝ допълнително нагнетява недоволството, което обаче, в основата си, според мен, е от самия факт на гостуването, а не от несъобразителността на мъжа ѝ.
В първия си пост авторката уточни, че въпросът ѝ бил принципен, но отговорите зависят много от конкретните хора, взаимоотношения и ситуации. Няма принципен отговор. А конкретният отговор за нейната конкретна ситуация зависи много от отговора на един въпрос- преди да дойде сестрата, обсъдихте ли гостуването ѝ с мъжа ти и какво се разбрахте с него?
Ако гостите са родители на единия съпруг - 2 седмици е нормално.
Братя / сестри на единия съпруг - 3-4 дена.
С деца - 1-2 нищи максимум. Евентуално, ако жилището е голямо и позволява. Ако не - няколко часа, вечер / нощ - но без преспиване.
Съсобственици - колкото време им е удобно.
Канене на собствени гости - само ако са общи и каненето им е уговорено с постиянните жители.
В първия си пост авторката уточни, че въпросът ѝ бил принципен, но отговорите зависят много от конкретните хора, взаимоотношения и ситуации. Няма принципен отговор. А конкретният отговор за нейната конкретна ситуация зависи много от отговора на един въпрос- преди да дойде сестрата, обсъдихте ли гостуването ѝ с мъжа ти и какво се разбрахте с него?
Те може и много неща да са се разбрали и сега да и е пак терсене. Повечето хора, особено бременни жени, биха леко изтрещели, още на втория ден, даже да е казала да преди 2 месеца като са си взели билетите.
Има варианти дори и в такова положение да измисли нещо без да се държи неподходящо. А камо ли да чисти, готви, сменя бельо или пере. Реално, просто трябва да се насили малко само да не избухне в истерия, нищо друго не е задължително да прави. Абсолютно всичко може да измисли като повод в момента да лежи с вдигнати крака в единствената спалня и никой няма да и каже копче.
То това последното важи за всичко. И да, и не: не се знае откъде ще дойде поредния абсурд. Но от друга страна, малко е скучен животът без близки хора, които да ти се изтърсят по време на ремонт, бременна и да ти вдигат патардия. Може би съм прекалено сантиментална, може би е защото съм била много време сама, а може да е защото съм губила близък млад човек ей така, от нищото при инцидент, но предпочитам тези тривиални неудобства от изпълнен с хора живот, отколкото самотата и да няма кой да дойде на гости за цели две седмици и къде да остане.
Резонно изниква един въпрос. Догодина по това време, когато авторката ще има бебе, изискващо определени режим и грижи....сестрата пак ли ще се изтресе за 15 дни и ще превърне апартамента в хан?!
Не, бабата ще дойде за 6 месеца да гледа бебето без пари. Тогава няма да има проблем с дългото гостуване.