- Публикувана: 6 юли 2018, 10:04 ч.
- Последно мнение: 1 авг. 2018, 22:25 ч.
Роднини на гости!
Никакви поколения не са расли у нас, още повече в една стая. Даже си имах отделна стая от брат ми.
кое налага 15-дневното пребиваване в един апартамент,
Някои хора непрекъснато повтарят, че е нормално брат и сестра, които се виждат веднъж годишно да искат да са заедно непрекъснато. Та по тоя повод ми идват на ума някои въпроси:
1. През тези 2 седмици благоверният съпруг в отпуск ли е, за да се гледат със сестра си в очите по цял ден? Ако ходи на работа, значи се виждат само вечер и биха могли да идват често на вечеря и да остават и до по-късно, за да си бъбрят на масата. Иначе през деня, когато всеки е на работа, могат да си канят свои гости там, където са отседнали.
2. Ако мъжът на авторката толкова иска да бъде непрекъснато до сестра си, когато тя си е дошла, какво пречи да се премести той там, където са отседнали, пък бременната му жена да ходи да се вижда с тях, когато на нея й е приятно, а не по задължение всеки ден? Така винаги, когато общува с тези роднини ще й бъде добре и няма да ги намрази в един момент.
3. Апартаментът е на мъжа, авторката няма права да се разпорежда там, както се подчерта вече, но пък в никой случай не е длъжна да е камериерка, готвачка, сервитьорка на някой, който е дошъл в дома на мъжа й.
И аз не разбрах дали съпругът все пак си е направил труда да обсъди с жена си идването на гостите, или я е поставил пред свършен факт?
1. През тези 2 седмици благоверният съпруг в отпуск ли е, за да се гледат със сестра си в очите по цял ден? Ако ходи на работа, значи се виждат само вечер и биха могли да идват често на вечеря и да остават и до по-късно, за да си бъбрят на масата. Иначе през деня, когато всеки е на работа, могат да си канят свои гости там, където са отседнали.
2. Ако мъжът на авторката толкова иска да бъде непрекъснато до сестра си, когато тя си е дошла, какво пречи да се премести той там, където са отседнали, пък бременната му жена да ходи да се вижда с тях, когато на нея й е приятно, а не по задължение всеки ден? Така винаги, когато общува с тези роднини ще й бъде добре и няма да ги намрази в един момент.
3. Апартаментът е на мъжа, авторката няма права да се разпорежда там, както се подчерта вече, но пък в никой случай не е длъжна да е камериерка, готвачка, сервитьорка на някой, който е дошъл в дома на мъжа й.
И аз не разбрах дали съпругът все пак си е направил труда да обсъди с жена си идването на гостите, или я е поставил пред свършен факт?
1. Братът и жена му са на работа.
2. Сестрата е с мъжа си и 2 деца. Което за всеки непредубеден човек означава, че няма как да се виждат вечер само по ресторантите, докато на децата им се приспи.
3. Най- нормалното е, да се видят на маса и да си поприказват на спокойствие, когато децата легнат.
4. Факт е че са на работа домакините, а и думите на авторката го потвърдиха- гостите се хранят навън и никой не се налага нито да им готви, нито да им мие чиниите.
5. Жената е бременна, не е болна, но пък е силно недоволна. Би трябвало да е от себе си недоволна, след като е мълчала, когато са се уговаряли за гостуването. Но, къде по- лесно е да се изплаче тук, където да я насъскате и срещу мъжа ѝ, и срещу сестра му, и да я изкарате мъченица.
6. Давайте репликата " Бягай с 200" и да си легнете с чувство за изпълнен дълг.
Ами къде, зависи от броя гости. Ако е идвал само чичо ми, аз и брат ми в една стая временно, той в другата. Ако дойдат някакви други повече гости, аз и брат ми обикновено заминавахме в баба ми за 2-3 дни, колкото е там, остават две детски стаи с по 2 легла всяка. И походно туристическо легло имахме, едно паянтово метално с брезент, то май още се пази. Върху него пък се слагаха родопски одеала, малко да се омекоти.
Не става дума за насъскване, АбсурТ. Има хора, на които подобни гостувания са приятни и хора, на които са им крайно некомфортни. Няма нужда тези от единия вид да оплюват другите и обратно. Как ѝ е комфортно на авторката, тя сама ще си прецени. Едва ли ще ѝ помогне с нещо фактът, че подобно гостуване при мен е съвършено невъзможно. Не зная как бих реагирала в нейната ситуация по простата причина, че е абсолютно невъзможно да изпадна в таква. На никой, който ме познава, няма да му дойде на ум настаняване у нас или аз да се настаня у някого дори за един ден.
Но най-вече, в тази хубава петъчна вечер, изведнъж бих се сетила, че този уикенд съм на "тиймбилдинг" в прекрасен спа хотел в покрайнините на града (финансиран изцяло от спестяванията на мъжа ми за нова ски екипировка) и бих изказала невероятна радост, че ще ми гледат детето докато ме няма 
. Няма как, неудобно е, колегите ме чакат, презентация ще правя, ще ми влезнат в положението. Ох, колко жалко, че няма да се видим като хората в следващите дни.
. Няма как, неудобно е, колегите ме чакат, презентация ще правя, ще ми влезнат в положението. Ох, колко жалко, че няма да се видим като хората в следващите дни.Самоцитирам се, защото се сетих нещо пак така внезапно, за следващата седмица. По закона на Мърфи, точно сега майка ми взела, че се сетила, че има нужда да и помагам да ушие едни спални комплекти за бебето. Ама тя, нали я знаете каква е, след работа ще се налага да и вися на главата, да не обърка нещо, че платът не беше никак евтин, а и искам определен модел. Та, много неудобно, но то веднъж като съм там на другия край на града, направо там ще остана да спя докато не приключим с шиенето. А с нейната древна машина, то и ако се счупи. Абе, най-добре, никой да не разчита на мене да съм тука, конфузно, ама нали, така като се натрупа всичко наведнъж. Айде и да си прекарате много весело! Ще звънкам да видя от време на време как сте.
В петък се прибирам с най-луксозните чаршафи за бебе, които заплата на мъжа ми може да купи
АбсурТ, обичта не е задължително гледане в очите 24/7. Междувременно, Ън зададе едни много уместен въпрос. Братът, след като има такава огромна потребност да не се разделя със сестра си дори за час, докато тя е в България, взел ли си е отпуск, за да общува пълноценно с нея? В противен случай се получава, че се виждат само вечер и после заспиват. Ако е така, кое налага 15-дневното пребиваване в един апартамент, в който се засичат само докато вечерят, не става ясно.
Уиш, никой не се гледа в очите 24 часа.
Братът е на работа целия ден и " се гледат" вечерта.
С 2 деца, няма как да се " гледат" въобще, ако са на хотел.
А, да, могат да излезнат до кварталното кафене набързо да отбият номера и кой- откъдето е.
Само че, има хора, които като не са се виждали цяла година, просто имат нужда да прекарат по 2- 3 часа вечер заедно едни 15 дни.
Въпросът ти, кое налага пребиваването им в апартамента, не го разбирам- ако нямаха деца, бих, може би донякъде, ако снахата е темерут, но те ги имат и са с тях.
Всъщност, както и в предишната тема, е ясно че няма как да сближим вижданията си- който няма брат или сестра, няма как да го разбере.
Говорим като хора, които имат братя и сестри.
И е тъпо да определяш сестрата като използвачка.
Дали пък, установила се навън, щом си е позволила да има семейство и 2 деца, няма да има пари за един скапан хотел в България?
Много вълци- единаци се навъдихте, да се чуди човек къде сте расли и кой ви е лишил от най- нормалните чувства на обич и емпатия към най- близките ви?
И е тъпо да определяш сестрата като използвачка.
Дали пък, установила се навън, щом си е позволила да има семейство и 2 деца, няма да има пари за един скапан хотел в България?
Много вълци- единаци се навъдихте, да се чуди човек къде сте расли и кой ви е лишил от най- нормалните чувства на обич и емпатия към най- близките ви?
А финансовия въпрос не ми се ще да го поставям, въпреки че си е важен. Но за мен основното е да уважавам човека и личното му пространство. Ако това ме прави социопат - амк всъщност може би не е чак толкова зле.
нямам брат или сестра, ама това не е критерии.
А не бе, хич не е. Аз имам само един брат и ми е най-близкия човек на света. Анатема, но да, близък ми е по различен и по-особен начин даже и от мъжа ми. В смисъл, излезнали сме от една утроба. А и все пак, достатъчно е възпитан, за да не ми осере тоалетната... или дори да я осере, де да знам, всичко се случва, да ме чака аз или мъжа ми да я чистим след него. Предполага се, че говорим за хора с все пак елементарни обноски, не за свине.
Да, и аз мисля, че няма как да сближим вижданията си по тази тема. Но какво пречи да се виждат по 2-3-4- часа всяка вечер след работа, без да спят задължително заедно в един апартамент?
Скрит текст:
Аз вероятно ще те скандализирам тотално, но в момента съм на гости на майка ми до края на месеца. Знаеш ли как ѝ гостувам? Тя си е в апартамента, а аз и дъщеря ми- в къщата на баба и дядо, демек в шатото. Почти всеки ден ѝ ходим на аудиенция. 
Гости канят гости - от това по-ханско няма.
Към авторката - вие ходили ли сте им на гости в чужбина ?
Да, така е. А и съм наясно, че това не е светъл пример за роднински взаимоотношения. Но аз все пак съм на 80 километра от нея и така или иначе два пъти в месеца я посещавам, не е като да идвам през океана веднъж годишно максимум. Но от друга страна, Говендър Мой, който е маминото златно яйце, ще дойде на аудиенция при мен само веднъж за този месец и то защото имам рожден ден скоро. На мен ми е съвсем нормално като честота. Не твърдя, че трябва да е така и за другите.
Всеки си има някаква динамика, даже в едно семейство. Сестрата на мъжа ми само и дай на някой да иде на гости. Че и котка е носила тука и я е завивала с мое лично родопско одеало домъкнато от България без да пита никой, намерила го в скрина (не ми е от милите спомени). Брат му и снахата даже пък не са канили никой от нас, даже и свекърите, на гости в къщата, която си взеха преди 7 години. Никой не смее и да си направи устата даже да иде. Те с най-голям кеф идват тука, последния път даже помолиха, ако може, в отделни стаи да спят, че той хъркал, а тя имала мигрена. Ами може бе, всичко може. Какво са там двоен брой чаршафи и разправии.
Пише се на невидимата сметка на семейните компромиси, така че следващия път като дойде на майка ми съученичката от гимназията дето имала път в Америка, разбираш ли, но нямало хотел в нашия град и си просне гащите да съхнат в банята, да съм на кредит по тая сметка. Реалити история, дето се вика.
Пише се на невидимата сметка на семейните компромиси, така че следващия път като дойде на майка ми съученичката от гимназията дето имала път в Америка, разбираш ли, но нямало хотел в нашия град и си просне гащите да съхнат в банята, да съм на кредит по тая сметка. Реалити история, дето се вика.