За любовта и изневярата

Black_Sapphir
Не вярвам, че след 30-35год.семеен живот може все още да си влюбен в партньора си. Обич, привързаност, загриженост - да , но да потръпваш като го видиш...не вярвам

basila
Именно. Правите ли разлика между любов и обич?

Явно поради неразбиране на циклите в създаването и надграждането на една връзка, болшинството я възприемат само до спояващия период - влюбване, пърхане, крила, пеперуди, тръпки, сърцетуп и прочие рискови за сърдечната дейност състояния, ако са постоянни. Пък после, поради низост, влизат във кратки  и повтарящи се, еднакво ниско-бюджетни филмчета. Пародийни.

хм, дали? когато човекът срещу теб се отпусне и го подкара по инерция, без онези неща, които е правил в началото /интересни разговори, съвместни преживявания и т. н./ настава точно скука - колкото и да ръчкаш човека срещу себе си, за да 'видиш' онзи, в когото си се влюбил, този емоционален мързел от негова страна убива любовта, защото това не е онзи човек, в когото си се влюбил; в този смисъл не вярвам, че нещата са в моята глава и в моите усещания - просто продължавам да искам онова, за което съм влязла във връзката, но се оказвам измамена, защото то вече не се 'предлага'


според това описание праведни хора не съществуват и така описаната 'праведност' не означава любов към партньора
но ако в контекста на темата се приеме, че праведност = неизневяра /равно не на вярност, а точно на неизневяра/, то един праведен човек може да бъде голям мръсник и без да влиза в чуждо легло

Значи ОК, след 35 години брак може да си изневеряваме - т. е. горе-долу като минем 60-те (то тогава пък се чудя какви ли толкова сексуални трепети те морят, че да не можеш да ги удържиш).
Ама сега да не речеш, че си изневеряват само такива с 35-годишен брак? Щото моите наблюдения са върху прясно бракувани или такива с наскоро родили или още бременни жени. И никак не са чудовища измамените половинки. Свестни, грижовни, физически привлекателни хора.

Тръпката е до голяма степен въпрос на самовнушение. Ако в дългогодишната връзка останалото ти е наред - т. е. половинката не се държи като прасе, проявява необходимата доза ангажираност и е в някакви средни норми на физическо здраве и привлекателност, никак не е трудно да вършите в спалнята всякакви палавости, че и да ти се подкосяват краката при спомените за тях. Въпрос на добро желание от двете страни.

Страничните връзки обикновено са плод на фантазия. И двамата участници виждат в другия някакъв въображаем образ, по-скоро желан, отколкото действителен, та затова и често те не продължават дълго или се разпадат при опити за съвместно съжителство.

И за мен  думата "праведност" е излишна в този разговор.

На мене ми е ясно защо беше намесена. Чичо или Бате или само Митко (според събеседничката) иска да получи морално оправдание за желания или практикуван от него модел на прехвръкване от цвят на цвят под предлог, че вече нямало тръпка в основната връзка. И заклеймява като "праведнички" без идея за дълбоките чувства потенциалните моралистки, които евентуално биха го осъдили. Така се поставя в едно превъзходствено положение спрямо по-задръстените и неразбиращи от истинския живот.
Аз бих поспорила относно дълбочината на чувствата към жена, от която някой иска да ползва само определени части от анатомията плюс най-излъскания й имидж за час-два в измисления свят, но с която същият човек не е никак склонен да сподели и останалото - лошите настроения, слабостта, нервите, инертността, липсата на прическа и грим сутрин. А това, останалото, също е част от жената. На мен такова консумиране на отсрешната личност ми се вижда по-скоро обидно, все едно е секс кукла, а не жива жена.
Същото важи респективно и за мъжа любовник.
Тъй че пеперудите в паралелните връзки най-често са лъжа и измама и нямат нищо общо с дълбоки чувства. Няма как да изпитваш дълбоки чувства към човек, от когото "ползваш" само избрани части, и то за малко. Дълбоките чувства ги изпитваш към въображамия образ, а конкретният обект е просто най-близкото налично приближение с доволно количество ограничения. За елементарните хора това е напълно достатъчно.

Black_Sapphire
+1


Валидно е и за двете страни. Не очаквай нещо различно от това което предлагаш

Има един малък процент случаи на сблъсък с истинската ти сродна душа и тогава зарязваш всичко друго, но не смятам, че този процент е статистически значим.

с първото изречение се съгласих, но за второто имам нужда от обяснение
все пак двамата в една връзка не предлагат нищо и никога 1:1
например жената може да обича сигурността в една връзка, а мъжът й да е очарован от готварските й умения 
/семпъл пример, не се хващайте за конкретните думи/

Black_Sapphire, жалко, че редактира поста си

Да, обичта е към дете, родители, близки, приятели. Любовта е към обекта на любовта ви и има съвсем различни проекции като такъв. Това не изключва обич, но има различен нюанс.

bubanka, ти говориш за емоционален мързел, който довежда до тотално разлагане. Аз го наричам "запускане". Много хора се запускат. Това се дължи не нежелание да се развиват, променят. Всеки има праг и определен потенциал, зона на комфорт, към които се придържа и след една определена възраст не му се занимава. А като в началото няма как да искаме да е. Променят се нещата. След силното първоначално желание за сливане, заедност, всичко да правим двамата, идва етапа на обезличаване, ако се мине границата. И затова е нормално да дойде момент на отдалечаване – вече не правите всичко заедно. А дали ще има интересни разговори зависи от личностите на двамата и кой какво го устройва.

Но не можеш да имаш очаквания някой срещу теб да ти е интересен и то постоянно. Това е детинско. Една успешна двойка се крепи на баланса. В някои моменти единият е водещ, после другия.
И тъй като всеки от нас се променя – и индивидуално, и в двойката, в тази връзка праведни няма. Хората сме китка от качества.
Изневярата се поражда от нестабилна ценностна система. Хората със стабилна ценностна система са по-уверени в себе си, не толкова лабилни като психика. Колкото по-изчистено е съзнанието и осъзнаваш изборите си, толкова по-малка нужда имаш да си вееш дупето като свободен електрон.

Не съм, стана объркване с горния, по-дългия - последното изречение.

bubanka
Ето ти отговора. Същото се отнася и за двамата. Просто е.
Захванахте се за думата праведен. Просто тя ми попадна. Да според библейски твълдения, праведни хора няма.
Black_Sapphire
Не разбирам защо и как определи какви дейности и модели практикувам.

именно, подобно запускане много ме притеснява, за мен то е първото, което подкопава връзката
била съм преди години в ролята на запуснатия и определно си научих урока
от друга страна аз не желая някой да ми е непрекъснато интересен и да не ме оставя на мира - често съм си самодостатъчна и желанието на някой да ме 'забавлява' не би ми било приятно - за това 'баланс' както ти каза
емоционалният мързел и запускането от моя гледна точка не включват някой да ме развлича 24 часа в денонощието, за мен е достатъчно да виждам, че този човек се интересува от себе си, развива се интелектувално и се обогатява дори и да не споделя директно и веднага това с мен, то все някога "изскача" в разговора и поддържа искричката - за мен това е истинската изненада в една връзка, а не да ми носи цветя, когато не очаквам

от друга страна на беден интелектуално /или запуснал се в последствие/ човек, един партньор, който е негова противоположност, определно му е в повече и го дразни

bubanka
И всичко това в какъв контекст? Като претекст за изневяра , или ...го описваш, щото отива малко към "искрено и лично"

Аз наистина не знам какви модели практикуваш, затова съм писала "желан или практикуван". От постовете ти останах с впечатлението, че за тебе липсата на сърцебиене при всеки поглед към партньора е достатъчно основание за впускане в приключения за търсене на нови тръпки и дълбоки преживявания. В тази връзка е и коментарът ми, който ти самият одобри само преди няколко поста. Пък сега го отхвърли. Последно?

Бубанка, емоционалният мързел и приемането на партньора за даденост са първите крачки към убиването на любовта, така е. Но ако е само това, преодолява се сравнително лесно и не е причина за разрушаване на връзката или странични забежки - поне според мен. Всеки човек има периоди на умора и понижена активност в живота си. Понякога те са с обективни причини - бременност/раждане/бебе, силен професионален стрест, болест/смърт в семейството, сериозни финансови проблеми и т. н. Ако имаш насреща си истински човек, той ще те разбере и няма да очаква от тебе да си вечно в топ форма, нито ще го използва като повод за изневяра. Напротив, ако човекът до тебе не е егоист и не е настроен само да те консумира, той би ти помогнал да се справиш с проблемите си, би те подкрепил, би направил необходимото, за да възстановиш активността си. С ясното съзнание, че може да разчита на същото при собствените си периоди на слабост. Никой не е вечно идеален и разбирането на този факт изисква определена степен на зрялост.

Други хора просто се уморяват от живота и губят енергията си да се борят за каквото и да е без никакви особени причини. Пускат се по течението и толкова. Това е дразнещо и неприятно, но все още не е причина за странични изпълнения, не и преди да се направят опити за преодоляване на състоянието. Доброжелателни опити, не назидателни. И търпеливи - в рамките на разумното.