Чут, пожелавам ви резултатите да са повече от добри. Прегръщам те.
- Публикувана: 3 юни 2006, 22:07 ч.
- Последно мнение: 21 авг. 2023, 19:43 ч.
"17 мига от Пролетта" или 1001 дни, нощи и моменти белязали живота ни
преди 40 минути брат ми ми каза, че отива на ЯМР в ракова болница...............
мигове като този са най - омразните в живота ми................моля ви стискайте палци
мигове като този са най - омразните в живота ми................моля ви стискайте палци
Дано всичко да е наред.
Не се притеснявай предварително и стискам палци всичко да е нормално
.
Още веднъж Благодаря,за прегръдките момичета!Ще споделя още миг,който се повтаря всеки ден.Водя дъщеря ми на рехабилитация в центъра на Чавдаров,всеки път когато поглеждам тези деца,чиито живот минава в борба с определена диагноза,сърцето ми обърква своя ритъм!Тези очи ме разтърсват всеки ден,те казват толкова много!
Здравей те една от моите колежки ми каза за този форум като ме помоли да не плача...Аз и обесних ,че за жалост отдавна не го умея това със сълзите.Защо ли,ами ще ви кажа и на вас.
1).Завърших ...ура ..бал и темподобните му салтанати...но майка ми не ми даде пари за парфум нямала била....
2) Свадба веднага след бала финансова криза за семейството ми страшни харчове 100 души гости абе голям банкет хахаха
3)Първи осми март като семейна жена....голи бяхме като църковни мишки но какво от това имах любов тя ме топлеше ,но нямаш пари да купя на мама цвете тя ме попита защо нищо не съм и подаръла аз и обесних че нямам пари тя се засмя и каза :Видяли ,сега ще разбереш какво е да искаш но да нямаш да купиш..../имаше впредвид за парфума който ми отказа за бала/
4)Желание за дете но уви не идваше в един миг тазбрах че съм бременна бях много щастлива но за кратко в 6 месец го загубих /умряло в мен/
5)Отново бременно но дали ще се роди ....Да роди се едно прекрасно черничко момченце..Когато се роди попитах всичко ли си има ?
6)Зъбки,прохождане първа дума...детска градина
7) Диагноза рак ми поставиха на 30г.когато бях-ШОК за мен и семейството ми
Загубих баща си от много млад от рак почина беха ужасни мъки на него и за нас
9) Знам,че може и да не виждам баща си но той е до мен някъде..усещам го
10)Лечение от рак химиотерапия без коса
11) Детето ми беше на 4 години и ме попита ще умра ли?
12)Децата му се подиграваха че майка му ходи с перука като на куклите
13)Борба за живот мъки болки гадост
14)Имам син първокласник доживях да го видя...сбъдната една от мечтите ми да го видя с раница и букет
15)Доктора ми каза,че съм излекувана ...рака е спомен..
16)Живея така сякаш утре няма да съм жива ....помагам на хората и това ме кара да съм щастлива...
17)Когато вървя по улицата виждам как ме гледат хората ....Обичам се .Обичам живота,Обичам хората....Вярвам в Господ ....ЖИВА СЪМ!!!!
1).Завърших ...ура ..бал и темподобните му салтанати...но майка ми не ми даде пари за парфум нямала била....
2) Свадба веднага след бала финансова криза за семейството ми страшни харчове 100 души гости абе голям банкет хахаха
3)Първи осми март като семейна жена....голи бяхме като църковни мишки но какво от това имах любов тя ме топлеше ,но нямаш пари да купя на мама цвете тя ме попита защо нищо не съм и подаръла аз и обесних че нямам пари тя се засмя и каза :Видяли ,сега ще разбереш какво е да искаш но да нямаш да купиш..../имаше впредвид за парфума който ми отказа за бала/
4)Желание за дете но уви не идваше в един миг тазбрах че съм бременна бях много щастлива но за кратко в 6 месец го загубих /умряло в мен/
5)Отново бременно но дали ще се роди ....Да роди се едно прекрасно черничко момченце..Когато се роди попитах всичко ли си има ?
6)Зъбки,прохождане първа дума...детска градина
7) Диагноза рак ми поставиха на 30г.когато бях-ШОК за мен и семейството ми
Загубих баща си от много млад от рак почина беха ужасни мъки на него и за нас9) Знам,че може и да не виждам баща си но той е до мен някъде..усещам го
10)Лечение от рак химиотерапия без коса
11) Детето ми беше на 4 години и ме попита ще умра ли?
12)Децата му се подиграваха че майка му ходи с перука като на куклите
13)Борба за живот мъки болки гадост
14)Имам син първокласник доживях да го видя...сбъдната една от мечтите ми да го видя с раница и букет
15)Доктора ми каза,че съм излекувана ...рака е спомен..
16)Живея така сякаш утре няма да съм жива ....помагам на хората и това ме кара да съм щастлива...
17)Когато вървя по улицата виждам как ме гледат хората ....Обичам се .Обичам живота,Обичам хората....Вярвам в Господ ....ЖИВА СЪМ!!!!
Да се пробвам и аз ...
1. Гледам ТВ, а майка ми пере. Чувствам се странно и успявам да извикам "Мамииии, болиии"! Майка ми тича от банята, това е първият ми пристъп. Прекарах следващите четири години сама в различни болници.
2. Първият учебен ден за мен в училище, лекарите обещават да съм като другите деца след операцията. Баща ми може да се върне от Киев, няма вече да ни трябват допълнителни пари за лечението ми.
3. Побоят в гимназията. Отново в болница. През следващите 10 години ще се възстановявам от травмите по главата.
4. "Стената на плача" и моето име в списъка. Ще съм студентка от втори опит!
5. Реших го, заминавам за Берлин след 4 месеца. Същата вечер разбрах, че майка ми е болна от рак.
6. Нощ е и гледам през прозореца. Искам да оставя съобщение, че не се чувствам добре, но немога да се движа. Нямам и лекарства, на гости съм.
7. Непознати лекари отново са над мен. Незнаят какво ми е, а аз немога да говоря. Мама носи лекарствата и аз се отпускам. Най-тежкият ми пристъп започва.
8. Харесвам го, ще му предложа да живеем заедно, нищо че се познаваме от 4 дни.
9. Нашият магазин. Най-лошата ми идея.
10. Отново в болница. Този път като служител.
11. Курс по яхтинг. Изгрева над язовира. Затварям очи и отново съм във водата.
12. Аз искам бебето, той не. Съгласявам се.
13. Ще има сватба! Трябва да побързам, искам мама да ме види като булка.
14. Четири месеца след сватбата и положителен тест. Ще успее ли мама да види бебето?
15. В болницата за планирано секцио. Нали лекарите ми обещаха, че няма да има повече пристъпи?!
16. Защо е син?! Чела съм, че може да е червен, но син..... бебето ми се задушава!
17. Тризнаци, тризнаци, тризнаци... дали да не направя списък с бг-тризнаци. Ще го нарека "Мулти-мама".
18. Отново в болница заради него. Тук съм си у дома, спасихме го. Държах го както мама някога държеше мен.
Той е мой и аз съм негова, имаме и нещо наше. То ми дава много мигове на щастие и ми казва вече: "Мам', ам-ам!". Започнах втори живот с него и чакам нови 17 мига, които да бележат НАШИЯ живот!
1. Гледам ТВ, а майка ми пере. Чувствам се странно и успявам да извикам "Мамииии, болиии"! Майка ми тича от банята, това е първият ми пристъп. Прекарах следващите четири години сама в различни болници.
2. Първият учебен ден за мен в училище, лекарите обещават да съм като другите деца след операцията. Баща ми може да се върне от Киев, няма вече да ни трябват допълнителни пари за лечението ми.
3. Побоят в гимназията. Отново в болница. През следващите 10 години ще се възстановявам от травмите по главата.
4. "Стената на плача" и моето име в списъка. Ще съм студентка от втори опит!
5. Реших го, заминавам за Берлин след 4 месеца. Същата вечер разбрах, че майка ми е болна от рак.
6. Нощ е и гледам през прозореца. Искам да оставя съобщение, че не се чувствам добре, но немога да се движа. Нямам и лекарства, на гости съм.
7. Непознати лекари отново са над мен. Незнаят какво ми е, а аз немога да говоря. Мама носи лекарствата и аз се отпускам. Най-тежкият ми пристъп започва.
8. Харесвам го, ще му предложа да живеем заедно, нищо че се познаваме от 4 дни.
9. Нашият магазин. Най-лошата ми идея.
10. Отново в болница. Този път като служител.
11. Курс по яхтинг. Изгрева над язовира. Затварям очи и отново съм във водата.
12. Аз искам бебето, той не. Съгласявам се.
13. Ще има сватба! Трябва да побързам, искам мама да ме види като булка.
14. Четири месеца след сватбата и положителен тест. Ще успее ли мама да види бебето?
15. В болницата за планирано секцио. Нали лекарите ми обещаха, че няма да има повече пристъпи?!
16. Защо е син?! Чела съм, че може да е червен, но син..... бебето ми се задушава!
17. Тризнаци, тризнаци, тризнаци... дали да не направя списък с бг-тризнаци. Ще го нарека "Мулти-мама".
18. Отново в болница заради него. Тук съм си у дома, спасихме го. Държах го както мама някога държеше мен.
Той е мой и аз съм негова, имаме и нещо наше. То ми дава много мигове на щастие и ми казва вече: "Мам', ам-ам!". Започнах втори живот с него и чакам нови 17 мига, които да бележат НАШИЯ живот!
1. Вълненията когато тръгвахме някъде на почивка със семейството ми, а аз бях малка...
2. Тортите, сладкишите и всички останали вкусотии на майка ми.
3. Баща ми ми се кара за тройката по математика в 5 клас...
4. Със сестра ми си оставяме бележки в коридора със нашата приятелка-съседка, по романа "Малки жени"... голяма емоция.
5. Лятото.. баща ми ни води на село за около 10 дни и ни оставя 10 лева- това си бяха много пари за нас... и ние ходихме да си купуваме зрънчо.
6. Целувките в колата, когато той ме изпращаше до нас..
7. Първият път, когато исках просто да спим един до друг и легнахме следобед, но аз така и не заспах от вълнение, че съм до него.
8. Нощите, в които се чувствах толкова самотна... и си изплаквах сълзите..
9. Погребението на дядо ми.. бях на 6... толкова ме беше страх, когато му оставах цветя в ковчега...
10. Тройката по висша математика- бях на седмото небе от щастие.
11. Успях да си събера пари и да си купя това което искам. Горда съм със себе си... успях сама!
12. Сутрин когато той заминаваше на работа и ми приказваше мило, а аз сънено го изпращах и целувах.
13. Мигът в който се разделихме и червените ми очи от сълзи...
14. Една вечер прекарана с него... много емоции.. не сме гаджета.. но нещо сякаш още ни тегли един към друг. А може би съм много объркана...
15. Рожденните ми дни, когато бях малка и у дома правихме детски партита... и винаги майка ми правеше красиви торти.
16. Многобройните пътувания с него и смеха, и радостта че сме заедно...
17. Една вечер. Море. И много любов.
18. Първия път когато се качих на самолет..
и има май още много други... но няма да се увличам...
Темата е страхотна.. някои от вас ме разплакват..
2. Тортите, сладкишите и всички останали вкусотии на майка ми.
3. Баща ми ми се кара за тройката по математика в 5 клас...
4. Със сестра ми си оставяме бележки в коридора със нашата приятелка-съседка, по романа "Малки жени"... голяма емоция.
5. Лятото.. баща ми ни води на село за около 10 дни и ни оставя 10 лева- това си бяха много пари за нас... и ние ходихме да си купуваме зрънчо.
6. Целувките в колата, когато той ме изпращаше до нас..
7. Първият път, когато исках просто да спим един до друг и легнахме следобед, но аз така и не заспах от вълнение, че съм до него.
8. Нощите, в които се чувствах толкова самотна... и си изплаквах сълзите..
9. Погребението на дядо ми.. бях на 6... толкова ме беше страх, когато му оставах цветя в ковчега...
10. Тройката по висша математика- бях на седмото небе от щастие.
11. Успях да си събера пари и да си купя това което искам. Горда съм със себе си... успях сама!
12. Сутрин когато той заминаваше на работа и ми приказваше мило, а аз сънено го изпращах и целувах.
13. Мигът в който се разделихме и червените ми очи от сълзи...
14. Една вечер прекарана с него... много емоции.. не сме гаджета.. но нещо сякаш още ни тегли един към друг. А може би съм много объркана...
15. Рожденните ми дни, когато бях малка и у дома правихме детски партита... и винаги майка ми правеше красиви торти.
16. Многобройните пътувания с него и смеха, и радостта че сме заедно...
17. Една вечер. Море. И много любов.
18. Първия път когато се качих на самолет..
и има май още много други... но няма да се увличам...
Темата е страхотна.. някои от вас ме разплакват..
Отдавна не бях писала. Само четях. Много прекрасни моменти споделихте, момичета! 
Поредните 17 мига от моя живот.
1. Резултата от биопсията е положителен. Резултат, който не очаквах и ме срути. Почвам борба.
2. Борбата дава резултати. Но вируса още стои.
3. Забрана за бебе.
4. Нов шамар - ранна критическа. Да забравя за бебе.
5. Плача при всеки цикъл. Месеци наред. Остарявам ...
6. Поредния шамар от съдбата. Две черти! Да се смея ли, да плача ли.
7. Искам го този внезапен подарък. А ми се драйфа като за световно.
8. Забравям всички лоши спомени. Искам при мама. Тя не знае.
9. Изненадата и радостта в очите и.
10. Прошката! Мамо обичам те.
11. Разговора с доктора преди амниоцинтезата. Треперя цялата от страх и несигурност заради възможния резултат.
12. Резултатите са отрицателни. Сънят ми е верен.
13. Преносвам. Не искам. Цялото ми тяло се съпротивлява на идеята за предизвикано раждане.
14. Предизвикването - толкова болка в един миг, толкова щастие в следващия.
15. Любовта в плът и кръв.
16. Миризмата на бебе, сладкия дъх на карамел, прекрасното усещане на допир до кожата.
17. Мечтите се сбъдват, дори когато изглеждат недостижими.
Поредните 17 мига от моя живот.
1. Резултата от биопсията е положителен. Резултат, който не очаквах и ме срути. Почвам борба.
2. Борбата дава резултати. Но вируса още стои.
3. Забрана за бебе.
4. Нов шамар - ранна критическа. Да забравя за бебе.
5. Плача при всеки цикъл. Месеци наред. Остарявам ...
6. Поредния шамар от съдбата. Две черти! Да се смея ли, да плача ли.
7. Искам го този внезапен подарък. А ми се драйфа като за световно.
8. Забравям всички лоши спомени. Искам при мама. Тя не знае.
9. Изненадата и радостта в очите и.
10. Прошката! Мамо обичам те.
11. Разговора с доктора преди амниоцинтезата. Треперя цялата от страх и несигурност заради възможния резултат.
12. Резултатите са отрицателни. Сънят ми е верен.
13. Преносвам. Не искам. Цялото ми тяло се съпротивлява на идеята за предизвикано раждане.
14. Предизвикването - толкова болка в един миг, толкова щастие в следващия.
15. Любовта в плът и кръв.
16. Миризмата на бебе, сладкия дъх на карамел, прекрасното усещане на допир до кожата.
17. Мечтите се сбъдват, дори когато изглеждат недостижими.
