"17 мига от Пролетта" или 1001 дни, нощи и моменти белязали живота ни

Благодаря на всички ви.
Тази тема е просто....
ВЪЛШЕБНА

1.На 5 съм.Телефона звъни-дядо ми е починал-на 500км. от нас,на погребението питам-Трябва ли да плача?Мама отговаря-не,ако не го чувстваш...
2.Във втори клас-на екскурзия съм с класа ми,били сме в Патиланци,прибирам се вкъщи с нарисувано лице и безкрайно щастлива.Всичко,което мама ми каза беше-Ето ти почистващото мляко и памук,изчисти си лицето.На другият ден дойдоха да ме вземат от училище-баба ми беше починала през нощта.Не отидох на погребението,не съм ходила и на гробище оттогава,чакам в колата.
3.В четвърти клас съм,спускам се по стръмна улица със тротинетка-загубвам контрол и се забивам във мрежа на няколко метра преди мантинела.Цялата в кръв,не мога да ходя.Среща ме позната,качва ме на колата си и вкъщи.Не мога да си движа рамото.В болницата лекарят казва-Отдавна не сме се виждали с теб.-Няколко дни преди това ми бяха свалили гипса от китката.Страх и ужас-за щастие,нищо ми нямаше,само натъртване.Лекарят каза,че ако съм била малко по-слаба,съм щяла да се начупя цялата...
4.Март месец,в 7 клас,на изпит съм в Американският колеж,отпред паркингът е като изложението Lux Only,аз съм стресирана и единственото,което мисля е-Какво правя тук,за Бога?!
5.Прибирам се от училище с треперещи ръце и отварям сайта на колежа-приета съм!
6.Първите дни в 8 клас-ново училище,нови хора,нов град-далеч съм от тати,изревах си очите и бях готова всеки момент да зарежа всичко и да се прибера вкъщи.Моят ад.
7.Тормозът от съучениците ми в 8 клас,една среща няколко дни преди рожденият ми ден и най-голямата дупка,в която съм била.Още не мога да се съвзема напълно от нещата,които се случиха тогава.Бавно,но все пак ги преодолявам.
8.За първи път съм в чужбина-цяла седмица в Испания(Палма де Майорка),за пръв път съм без мама и тати,много емоции,много радост,страх и много,много сълзи и ужас.Никога не съм искала повече да съм вкъщи.Часове на телефона.
9.Мама ме посреща на летището-посреднощ,след ужасно напрегнат ден-в момента в който излязох от вътрешната зала,тя се хвърли върху мен и не ме пусна...
10.5ч. сутринта е-започва най-голямото ми пътуване-с още 40 съученици и приятели ще обиколим Европа за една седмица с автобус...
11.Събуждам се и осъзнавам-днес ще посетя Европарламента и ще бъда евродепутат за един ден-готвихме се с месеци,събирахме информация,купувахме костюми,ходихме на срещи...Невероятен ден-23.05.2008г.
12.Една лятна нощ-вечерта бях на пицария с приятелки,а няколко часа по-късно слязох от самолета в Измир.
13.Невероятна седмица във Мармарис,50градуса през деня,35-през нощта.
14.Един невероятно чаровен сервитьор-турчин 20 минути след като седнахме ме пита дали имам гадже,при отговора ми-не,отговаря-Тогава аз мога да ти бъда
15.На Коледа поглеждам през прозореца и виждам приятелите ми-слизат от една кола-дошли са от София до Костенец специално за да ме видят и да са на Коледа с мен вълшебна Коледа,не само заради тях,но и заради човека,който ги докара без да знае накъде отива и при кого отива,едни погледи,направо ужас
16.Следващите няколко дни-не спях,не ядях...Свалих 5кг. от Коледа до Нова година.
17.Един човек,който често ми показва колко много знача за него,със всичко което прави.
18.Всички моменти със хората,които наричам приятели и знам,че както аз съм готова на всичко за тях,така и те за мен,често ми го показват.
19.Съобщават ми,че съм одобрена да участвам в проекта Drinking and driving?No,thanks. Ще опитаме да покажем на съучениците си какви могат да са последствията.Ще работим усилено,а през пролетта ще имаме работни срещи в различни държави-Италия,Испания,Уелс,Шотландия.
20.В петък-телефона ми звъни.Затварям,в час съм.Поглеждам номера-стационарен.Мисля си-грешка е.Няколко минути по-късно звъни пак.Отговарям и чувам мъжки глас-Симона? И аз-да.А той-честито,обаждам се от офиса на евродепутатката Илияна Йотова,печелиш конкурса за есе,заминаваш за Брюксел...Аз-мълча,пребледнявам,и незнам какво да кажа.Следващите минути са сън-той ми обяснява подробностите,половината от които не помня,обикалям в кръг из коридора.Заминавам на 18 февруари!От цяла България сме само шестима...Влизам в стаята,мълча,ръцете ми треперят,бяла съм като платно и не мога да асимилирам,всички ме гледат...вече знам какво е щастието,никога не съм се чувствала така.


Пак ще пиша,много е хубава темата,предстоят ми много и все прекрасни,надявам се неща,които ще споделя с вас.

eaven (MonkA), за годините си имаш уникални спомени и си изживяла моментите пълноценно, поздравявам те и ти желая още хиляди такива и пак така да ги изживееш.
Покажи им в Брюксел какви чудесни млади хора има тук

Страхотна тема и толкова различни човешки съдби,прегръщам Ви всички 
Моите моменти са много,но най запомнените и важни по хронология:
1:На Папмпорово сме,майка и баща ми работят там,играем с брат ми детска стая с много големи пластмасови и и кожени кубчета.Ядем сладолед от машината в бара в който баща ми работи.Пея живяла е нявга една червена шапчица,а на пианото в бара свири една какичка.
2.Лятото при баба и дядо,в малко градче в североизточна България 80 те години,толкова щастие и игри в двора,храня прасето Гошко с направена от мен царевична питка объркана с пръст и треви от градината.Пак там с брат ми изяждаме тайно течния шоколад на 1 та ни бтаовчедка,която е мома и си е поканила приятелки и гаджета да го сподели.
Снимката,която гледам на леля ми и чичо ми,които никога не съм видяла,понеже са починали при катастрофа преди да се родим с брат ми.Братовчедка ми пак,която тайно плаче над портрети им(на майка си и татко си)закачени там пак в къщата на баба и дядо,който я отгледаха.Пастите и гоелмите ореховки и целувки,които дядо ни поръчваше в сладкарницата през ония години.
3.Пловдив,децата от блока,добрите игри на стражари и апаши,на гама,на сляпа баба,на ластик,на народна топка.
4.Детската градина,как ме забравиха 1 път и никой не дойде да ме вземе,понеже стана объркване,мама дойде след работа,чакахме я с учителката и ми донесе  голям шоколад Милка,но вече не исках да ходя на градина.ю
5.Уроците по карате и прибирането вечер след тях в една коледна вечер,намерих елхата вкъщи съборена,всичко изпотрошено,майка и батко плачат в един ъгъл,баща ми пиян и злобен Лошото му пиянство и заядливото му държание спрямо нас.
6.Училището,как не исках да съм аутсайдера,но никога не станах и фаворита,бях винаги в средата и между двата лагера с още двама такива,които мразеха да се делят на бедни-богати,смотани и открекхнати.
7.11 клас,когато съученичка,която стоеше до мен по математика се самоуби,толкова се травматизирах. Купих 2 карамфила,но не успях да отида на погребението от страх ,после я сънувах няколко пъти
8.Рожденният ден на приятелка в ресторант през мътните мутренски години,опита да ме изнасилят,когато познати уж щяха да ме закарат до нас а всъщност ме изкараха извън града и стреса,който изпитах и ужаса,докато се борих с тях и раздавах ритници
9.Голямата ми любов,страстната ни връзка,ревност от негова страна,консервативните му родители ивестни в адвокатското общество.Големите им претенции спрямо мен и,че не съм за сина им.Изкаването на баща му,че копелета нямал да гледа за внуци. Тежката ни раздяла след 3 години почти заедно.
10.Отачаянието ми след този период и избягването на морето да работя.
11.Ужасната ми работа като управител на хотел и натиска от мутрите,които го държаха и постоянното им опитване да ме прегръщат и целуват насила.
12. Изгонването ми от работа,защото не съм от тези,които си отварят краката  .Тъгата и яда от нечестното им държание.
13.Запознанството  с бащата на детето ми,радостта от това,че съм намерила добър човек,който ме разбира.
14.Предателството му като ми изневери в 7 я месец на бременността ми.15.Сълзи,гняв,голям корем,пътуваща към София с добрата ми приятелка да си събера нещата в 1 през ноща.Безсилието,което изпитах и студенината в очите му.Чувството,че съм сама и нежелани с моето малко човече вътре в мен.
15.Последните 2 месеца на бременността,изкарани в сълзи и въпроси защо така се случи и то на мен.Когато исках да умра потопена във ваната под водата с големият корем,няколко дни преди да родя.
16.Закарването ми от приятелка в родилното и самотата,която изпитах тогава.
17 Раждането на детето ми,прекрасния миг и погледа в часовника отсреща на стенатав родилната зала.Целия беше бял като го изкараха от мен и с едни дръпнати очички.Когато го оставиха 30 мин следн това до мен изкъпан и преоблечен в бебешки дрешки в страхотно прозрачно легълце за да се опознаем и свикнем един с друг.Гледах го с такава любов и туптящо сърце легнала на леглто в следродилна зала.
18.Сдобряването със мъжа ми и прошката ми.
Има и други,но тези са най запомнящите в моя живот.Сега като ги написах ми олекна всякаш на душата.Благодаря за страхотната тема 

включвала съм се в темата вече няколко пъти, пак ще го направя сега, като се извинявам, ако се повторя:

- Януари 1990 год.: аз съм 12-годишна, протестирам на Варненския площад, нашите и баба ми заведоха
- Януари 1997 год.: вече 19-годишна, студентка, краката ми сами ме завеждат пред НС, отново се боря
- Януари 2009 год: майка и съпруга, 31-годишна съм, пак съм на протестите пред Парламента

вярата и надеждата ми са ЖИВИ 

Без да спазвам хронологичен ред.

Една нощ в Рим. Нямаме пари- имаме себе си. Спим на земята-но споделяме мечтите си.Гладни сме-храним се с надежда.Толкова страх и любов на едно място... Мълчим - думите в този момент са излишни.

Събуждам се от 12 дневна кома. Първото нещо, което виждам е изгореното тяло на малко дете.  Искам отново да заспя!

..."Искам да си имаме поне 4 деца..."Обещавам му през смях, че ще сбъдна желанието му...При поредния лекар сме, думите му ми действат като шамар. Но заради Обещанието борбата продължава. И защото го желая от цялото си сърце!

Лятна нощ, очите ми са зачервени от плач. Обрича ме на 6 месеца самота. Не искам да го пусна, вкопчвам се здраво в него и само с поглед го моля да не заминава. Бъдещето е пред нас.А следващото утро изобщо не е мъдро, а е по глупаво и сълзливо отвсякога.

"..Имам съмнения за рак..." Кабинетът се завърта пред очите ми. Животът ми се завърта! Това със сълзите вече ми е познато, играла съм я тази роля. Не е честно, не е честно... Добре, че усещам топлината на тялото му, защото моето е лед.  О, Господи, благодаря ти! Сгрешена диагноза! Скъсен живот!

Той ми носи баничка и книга. Мислил е за мен, мисли за мен. И е толкова смутен, когато ми ги подава...

Подаряват ми проходилка.Ще се уча да ходя. На 15 съм! Ударът беше жесток. Жива съм! Научих се...не само да ходя, но и да вярвам в себе си. Урокът е безценен. Записвам се на танци, на тенис, на всички възможни спортове. Аз мога! И го доказвам.

Нямаме нищо. В далечна страна сме. Крадците са ни оставили поне дрехите, благодаря им за което. без пари, без документи, без нищо...но поне сме заедно. Спим на разбити врати и прозорци. Не плачем, не говорим, само се прегръщаме силно. Имаме един друг. Дано наистина да имаме приятели.

Майка ми едва сдържа сълзите си, баща ми е мъж докрай. Решавам и тръгвам, за тях е неочаквано, за мен е едно ново, непознато начало. Не смея да срещна погледите им - ще се върна. Момичето става жена. Необратимо е!

.............

Вечерница .Малкия подарък е Шушулчо нали. Прекрасен е. Голямото момиченце е такава красавица а по големия мъж един такъв сериозен .
Пожелавам ти от тук на сетне само хубави моменти с твоите съкровища.
Разгледах блога ти. Снимките ти са уникални

Ето и моите моменти.белязали живота ми :
1. Връщаме се с мама от магазина. аз на 6. тя слабичка върви. хванала ме за ръка и мълчим.Очите и тъжни. искам да я зарадвам с нещо-вадя от джоба си едно портмоненце:-Мамо. подарявам ти го!-тя се усмихва и май се натъжава повече.
2. Мама в едната стая. татко в другата. ние със сестра ми пазим тишина.Буца се е свила в гърлото ми. страх ме е да говоря с някой от тях. другият да не ми се разсърди.
3. Думите на татко към мен:"ПРЕДАТЕЛ!"
4. Аз съм вкъщи сама. мама събира дрехи в сакове. идва при мен и се сбогува.Аз не плача.
5. Годините в които не говорих с мама, тогава отвикнах да казвам мамо-и до сега не мога!
6.Влюбена съм и то на пук на всичко и всички, правя неща за които после съжалявам!
7.Искам бебе!
8.Бременна съм. подпис на бързо !
9.Краката и ръцете ми са сини, аз плача.Свекърва ми крещи по съпруга ми:-"Какво искаш, ненормално дете ли да роди?"
10.Раждането на синът ми- най-красивото същество на Земята!
11.Развода ми! Съпруга ми се разведе и с детето си.
12.Синът ми, малка мишчица, току-що подстриган.Фризьорката му казва:-Сега татко ти няма да те познае!, а той милият:"Аз нямам татко, имам дядо!"
13.Влюбена съм !Живеем зедно, но той има" приятели"
14.Безсънни нощи. аз и детето спим на 1 легло, в другата стая пияни хора крещят и се веселят!
15.Тъжните очи на детето ми. мълчим всеки вглъбил се в своята болка.Казвам си. че никога няма да си го простя!
16.Случайно запознаване с мъжът, който промени изцяло живота ни и който ще обичаме до гроб!
17. Раждането на дъщеря ни, моето второ златно дете!
18.Боричкането вечер на съпруга ми и синът ми, не вярвам, че толкова любов може да съществува! Гледам отстрани, затаила дъх и очите ми плачат от щастие!
19.Синът ми прегръща сестра си,а тя го целува по бузата с отворена устичка! Той-"О, на бати.........

abina

eaven (MonkA),браво момиче,дано повечето ти мигове са все така хубави

Такива постове дават кураж на хората в затруднение, повече от всеки друг коментар! 

Чут Чут,Пали ,благодаря ви
Снощи преди да заспя се сетих и разни други неща от миналото,които бях забравила, но ще пиша друг път.Сега отивам да си купувам подарък за 18-я рожден ден,а после-тридневен купон

Абина и от мен .

eaven (MonkA) - браво на теб .Пожелавам ти само такива мигове да споделяш

Благодаря ви момичета!

1.Когато във втори клас всичките ми съученици единодушно ме избраха за "най-доброто дете в класа".
2.В детството,при един проливен дъжд как ходехме с една приятелка боси и се смеехме.
3.Когато мъжа ми ми каза,че иска да съм майка на децата му.
4.Когато тайно от баща ми и дядо ми почти счупих нафтовата печка за да освободя няколко лястовици,заклещени в комина.
5.Веднъж като малка паднах и не можах да си взема въздух, и лекаря каза после на майка ми,че замалко не съм умряла,и тя цяла нощ не спа за да проверява дали дишам.
6.Когато ми доведоха сина ми за пръв път и ме беше страх да го вдигна от количката и как го показах на баща му от терасата,въпреки,че беше забранено.
7.Когато чух първия плач на дъщеря ми.
8.На връщане от морето,във влака,когато се запознахме с бащата на децата ми,колко много се смяхме с всички в купето,абсолютно непознати,всеки с историята си,но сякаш се познаваме от цяла вечност.
9.На един изпит за сформиране на театрална група,как се подиграваха на по-пълничките и обиждаха децата,които са дръзнали да си сложат лек грим, ,как гледаха настрани,докато някои си рецитират репликите.
10.Когато намерих в една от стаите красиво изписана салфетка от приятелка с думите:"Където и да си,каквото и да става,ще те обичам безкрайно!"
11.Като ученичка си загубих паспорта със значителна сума пари в него и една възрастна жена ме намери и ми го върна,и всичко си беше както съм го оставила.
12.В първи клас,как се сбих с най-силното и едро момиче от класа,защото тормозеше по-малките и как всички викаха за мене
13.Веднъж,когато видях полицай да плаче и се замислих колко често забравяме,че под униформата се "крият" хора, досущ като нас,с не по-малко проблеми и преживени тъжни моменти.
14.Когато в пети клас бях порицана "публично" заедно с още няколко деца,защото имаме успех под Мн.добър 5 и сме се засмели като ни връчваха пионерските поръчения,със "задачи" от сорта на:"да полее поне едно цвете",правех го и без да ми кажат.
15.В детската градина,без да се обадя отидох на гости на едно момиченце от групата,защото сестра му ми обеща да ме изпрати,но не го направи и цял ден се скитах из града,докато полицията ме търси и колко много исках после да играя с децата,докато бях наказана с вдигнати ръце в стаята и чувах как ме викат отвън,под балкона.
16.Малко преди първи клас ми купиха за пръв път от кореком касетофон и шоколадово яйце и ми се падна играчка-ученичка с чанта.
17.Когато бяхме на гости в едно село и по цял ден тичах с едно агне по една поляна и как една възрастна жена каза после,че смеха ми я е върнал към живота.