Чакам този ден, Звънче 
- Публикувана: 3 юни 2006, 22:07 ч.
- Последно мнение: 30 юли 2025, 12:35 ч.
"17 мига от Пролетта" или 1001 дни, нощи и моменти белязали живота ни
Татко ми вече е звездичка. Звездите са звезди, защото са високо. Той е моя Бог. Той е най-великият и най-мъдрия човек на света и най-достойния. Няма нещо, което да не е направил както трябва. Така и мина през вратата при Боговете – без мъки за себе си, за да не причинява мъка на нас, които го обичаме безумно. И това направи както трябва. И господ го обича, щом го прибра до себе си по достоен начин, а се бяхме приготвили за страхотии. 40 дни откакто е на небето ще имаме точно на Коледа, на Рождество Христово, на този благ празник, който той толкова много обича и винаги сме били всички заедно. И в това виждам хубава символика, неслучайна. Татко ми се казва Благой. Откакто се помня съзнателно, чувствам душата си блага от него и заради него. Пак откакто се помня съзнателно чувам само благи думи за него от хората около нас независимо дали са най-близки или по-малко. Благодарна съм до Бога и на татко ми, че приличам на него визуално, душевно, интелектуално, по характер, по мироглед, по ценностна система, по тонус, по 1000 неща още, по сила и твърдост каквато аз дори не подозирах че имам...Благодаря ти, татенце за този благ дар. Изпратихме го като цар, като фараон, както той ми е поръчал - с неговата си босненска музика на слушалки в моите уши. Не е необходимо всички да слушат, сигурна съм, че татко ми е слушал и това дава мир на неговата и на моята душа. И колкото може без тъмни дрехи. Аз бях с бяло палто, защото татко ми така ми е казал. Вероятно 100 години назад и 100 напред няма да има човек в бяло на подобно място. И всеки път, когато ще ходя занапред там да го видя пак ще съм облечена в светли цветове. Само с татко ми можем да се смеем до сълзи на една дума или на някаква простотийка. Една от последните е, че :”...кво от тва, че някой ще си замине, че ще ритне камбаната, че ще гушне букета и т.н....кво от тва...” \а в момента ми текат сълзите, но имам мир в душата, както той иска...Вчера пък чух една от най-милите и най-благите думи за него от братовчед ми, за когото съм писала напред в темата преди две години сигурно...:”Това, че семейството ми е свестно и стабилно в голяма степен го дължа на татко ти.” Братовчедка ми, за която също съм писала в темата беше със страхотен кожух и й го казах а тя:”Аз заради татко ти без кожух не оставам” Преди години тя беше „бездомна и загубена” в преносен смисъл и татко я взе да работи при него и й купи кожухче, явно е била с тънка връхна дреха. Това не го помня, а тя вчера ни го припомни. Аз пък имам два кожуха. Изпратихме татко ми с най-невероятния мъжки кожух, какъвто може някой да си представи. Моя приятелка ми е казвала, че донякъде дължи висшето си образование на татко ми, защото нейния баща почина по средата на следването ни и тя нямаше как да се издържа добре и и скаше да прекъсне. Татко ми й намери работа за два дни в офис първоначално да прави кафета и да вдига телефоните, а с времето тя стана от основните им счетоводители и днес е данъчен инспектор. Друга моя приятелка Ивенцето / Iv /...вчера й благодарих, че дойде и тя да изпрати татко ми. Познава го, за някои лични неща я приравнявам с брат ми, тя го знае, най-близките ми също. А тя ми благодари, че тя е поискала да дойде. Кумовете ми бяха до мен, до нас, помогнали са ми за 10000 неща, и за това ми помогнаха. Татко ми ги познава и ги обича и двамата от деца. А брат ми мълчи, трети ден е казал може би пет изречения, но ми позволява да седна до него и да се залепя, да го прегърна и да го целуна. Не ме прегръща, но не се дърпа, иначе не можеш да го пипнеш. Той си ми е брат и аз си го разбирам и си го обичам много. В 7ч. сутрин ми звъни да ме пита какво правя, което е без значение. Аз между редовете разбирам това, което иска, а не може и не знае как да ме пита и да ми каже. Изведох всички от параклиса, за да си вземе брат ми 5-те минути с татко сами, както брат ми пожела. За майка ми в случая и по повода и думичка няма смисъл да напиша. Безсилни са. Само това – 
Още не мога да кажа, че татко ми ми липсва. Сигурно е нормално. Може и да не го кажа скоро или някога. Не зная...Той просто си ми е в сърцето, в душата, в очите, на рамото ми. Казали сме си почти всичко или всичко, а аз продължавам и в момента да си говоря с него. Майка ми също, понякога и на глас. Засега не страдам и не тъгувам прекалено, умерена съм. Така ми е поръчал той и се справям учудващо добре дори за самата мен. Близките ми ме питаха откъде тези сили, не помня дали Ивето или кумата ми ми каза – ти си моя герой. Татко ми доживя големи радости – нашето жилище, в което аз и майка ми си го гледаме две години като писано яйце, новото жилище на брат ми, което искат да снимат не помня от кое списание, приема на синовете на брат ми в елитни езикови гимназии, художническия талант на дъщеря ми и това, че е почти пълна отличничка, приема на сина ми в колеж в Англия и това, че там е единствения българин, моя професионален напредък и светлината в личния ми живот. Сигурна съм, че има още, но това май е на първа линия, откакто не съм писала тук. Само четях. Кума ми ми каза – татко ти е щастлив човек. Щастлив е, много обичан, много обичащ...тук в този свят. В другия също, там са 3-4-ма от най-великите му приятели, ще го посрещнат, сигурна съм. Съпругата на единия от тях каза на майка ми – Пепче, спокойно, ще се видят там с Пеци. С чичо Пеци си пиеха биричка и са се заливали от смях пак до сълзи, че като остареят няма да могат /прости ми Господи/ да „го” вдигат, че и пазар от супера няма да могат да вдигат и затова ще носят само по един магданоз. Мога да пиша до утре, някои знаете. Спирам. Само още нещо – обичайте и уважавайте родителите си, казвайте им го и без думи, ако това е вашия начин. Зная и чета и виждам, че не всеки родител го е заслужил. Заради вас го направете и го правете, за да имате мир в душата. По този въпрос моя мир си е в душата ми откакто съм родена и ще го имам винаги. Благодаря ти, татенце, че ме научи и на това. Пази ме, закриляй ме, напътствай ме, както си го правил в този свят, сигурна съм, че ще правиш и от небето. За милионен път – обичам те безкрайно, знаеш, дори и когато мълча.
Моля ви, не отговаряйте на поста ми, зная какво бихте ми написали. Благодаря ви много и ми е достатъчно, че прочетохте и този ми миг, който беляза живота ми, който моя татко, моя Бог ми е дал.
Още не мога да кажа, че татко ми ми липсва. Сигурно е нормално. Може и да не го кажа скоро или някога. Не зная...Той просто си ми е в сърцето, в душата, в очите, на рамото ми. Казали сме си почти всичко или всичко, а аз продължавам и в момента да си говоря с него. Майка ми също, понякога и на глас. Засега не страдам и не тъгувам прекалено, умерена съм. Така ми е поръчал той и се справям учудващо добре дори за самата мен. Близките ми ме питаха откъде тези сили, не помня дали Ивето или кумата ми ми каза – ти си моя герой. Татко ми доживя големи радости – нашето жилище, в което аз и майка ми си го гледаме две години като писано яйце, новото жилище на брат ми, което искат да снимат не помня от кое списание, приема на синовете на брат ми в елитни езикови гимназии, художническия талант на дъщеря ми и това, че е почти пълна отличничка, приема на сина ми в колеж в Англия и това, че там е единствения българин, моя професионален напредък и светлината в личния ми живот. Сигурна съм, че има още, но това май е на първа линия, откакто не съм писала тук. Само четях. Кума ми ми каза – татко ти е щастлив човек. Щастлив е, много обичан, много обичащ...тук в този свят. В другия също, там са 3-4-ма от най-великите му приятели, ще го посрещнат, сигурна съм. Съпругата на единия от тях каза на майка ми – Пепче, спокойно, ще се видят там с Пеци. С чичо Пеци си пиеха биричка и са се заливали от смях пак до сълзи, че като остареят няма да могат /прости ми Господи/ да „го” вдигат, че и пазар от супера няма да могат да вдигат и затова ще носят само по един магданоз. Мога да пиша до утре, някои знаете. Спирам. Само още нещо – обичайте и уважавайте родителите си, казвайте им го и без думи, ако това е вашия начин. Зная и чета и виждам, че не всеки родител го е заслужил. Заради вас го направете и го правете, за да имате мир в душата. По този въпрос моя мир си е в душата ми откакто съм родена и ще го имам винаги. Благодаря ти, татенце, че ме научи и на това. Пази ме, закриляй ме, напътствай ме, както си го правил в този свят, сигурна съм, че ще правиш и от небето. За милионен път – обичам те безкрайно, знаеш, дори и когато мълча.
Моля ви, не отговаряйте на поста ми, зная какво бихте ми написали. Благодаря ви много и ми е достатъчно, че прочетохте и този ми миг, който беляза живота ми, който моя татко, моя Бог ми е дал.
*Денят в който майка ми се прибира от работа и ми подава тест за бременност с думите "Направи го , знам че има нещо....." Толкова съм объркана ............
Онези така дълги и безкрайни минути в банята в очакване на излизане на чертите....
* Онази същата вечер , в която очакваме баща ми да се прибере и да му кажем новината че ще става дядо........
На мен ми е толкова трудно , застанала ми е буца , не знам как ще реагира , та аз съм само на 18 години....... Малко покъсно , сълзите в очите му , и една искрена и незабравима за мен прегръдка ...
* Сватбата ни , такава каквато винаги съм си я представяла и първият ми танц с баща ми...
*Датата на термина ми , а малкото човече в мен още няма намерение да излезе ...... и така в продължение на 12 дни , очакване , изнервяне и притеснения
* Една късна майска вечер , навън е страшна буря , пролет е парното в болницата работи , на мен ми е студено , сама съм , говоря с милото по телефона и плача , два часа покъсано пак му се обаждам , плача от радост , казвам му само "Имаш дъщеря" , телефона замлъква , не може да говори от радост.........
*Новината че пак съм бременна се стоварва върху мен , неочаквано е но много желано , дъщеря ми е на 3 годинки , разбира го.......
*05.10.2007г. думите "Бебето ти няма тонове" още кънтят в ушите ми , сама в кабинета , не мога да изляза , седнала съм и плача , д-рката звъни на мъжа ми , той нахлува в кабинета сякаш след секунди , за мен времето е спряло.........
*11.10.2007г. виждам за първи и последен път малкото си момиченце , красива е и сякаш е заспала..........
* Голяма празнота след загубата и следващата вълна на щастие след новината че отново съм бременна.
* Дните месеците се нижат безкрайно бавно , сърцето и е свито на две , страхът се е загнездил дълбоко в мен...
*19/08/2008г , прекрасен слънчев ден , аз съм отново на онова същото легло и чакам да видя тупкащото сърчице..........отново онази така омразна и безкрайна тишина........ отново онези три така болезнени думи....
* Болницата , всичко е минало , гледам тавана и сълзите ми текът , прад очите ми е малкото ми момченце , зърнах го само за миг , не искаха да ми го показват....
*Чувството на празнота е още по-осезаемо , прибирам се , прегръщам дъщеря си и ми се иска да умра........
*Така болезнените въпроси на Цвети , " Мамо , къде е бебето......." питащите и сини очи , а аз съм слаба , не мога да и отговоря........
Спирам за сега , някой ден може би пак ще продължа , може би малко по-оптимистично........
Онези така дълги и безкрайни минути в банята в очакване на излизане на чертите....
* Онази същата вечер , в която очакваме баща ми да се прибере и да му кажем новината че ще става дядо........
На мен ми е толкова трудно , застанала ми е буца , не знам как ще реагира , та аз съм само на 18 години....... Малко покъсно , сълзите в очите му , и една искрена и незабравима за мен прегръдка ...
* Сватбата ни , такава каквато винаги съм си я представяла и първият ми танц с баща ми...
*Датата на термина ми , а малкото човече в мен още няма намерение да излезе ...... и така в продължение на 12 дни , очакване , изнервяне и притеснения
* Една късна майска вечер , навън е страшна буря , пролет е парното в болницата работи , на мен ми е студено , сама съм , говоря с милото по телефона и плача , два часа покъсано пак му се обаждам , плача от радост , казвам му само "Имаш дъщеря" , телефона замлъква , не може да говори от радост.........
*Новината че пак съм бременна се стоварва върху мен , неочаквано е но много желано , дъщеря ми е на 3 годинки , разбира го.......
*05.10.2007г. думите "Бебето ти няма тонове" още кънтят в ушите ми , сама в кабинета , не мога да изляза , седнала съм и плача , д-рката звъни на мъжа ми , той нахлува в кабинета сякаш след секунди , за мен времето е спряло.........
*11.10.2007г. виждам за първи и последен път малкото си момиченце , красива е и сякаш е заспала..........
* Голяма празнота след загубата и следващата вълна на щастие след новината че отново съм бременна.
* Дните месеците се нижат безкрайно бавно , сърцето и е свито на две , страхът се е загнездил дълбоко в мен...
*19/08/2008г , прекрасен слънчев ден , аз съм отново на онова същото легло и чакам да видя тупкащото сърчице..........отново онази така омразна и безкрайна тишина........ отново онези три така болезнени думи....
* Болницата , всичко е минало , гледам тавана и сълзите ми текът , прад очите ми е малкото ми момченце , зърнах го само за миг , не искаха да ми го показват....
*Чувството на празнота е още по-осезаемо , прибирам се , прегръщам дъщеря си и ми се иска да умра........
*Така болезнените въпроси на Цвети , " Мамо , къде е бебето......." питащите и сини очи , а аз съм слаба , не мога да и отговоря........
Спирам за сега , някой ден може би пак ще продължа , може би малко по-оптимистично........
Хриси, , не знам защо животът ти е поднесъл такава трагедия два пъти. Много прегръдки за теб!
SAKRI, прегръщам и теб. Сега гледаш философски на нещата, но понякога точно времето усилва мъката, вместо да я намали. Може би татко ти още е край теб и те подкрепя. Благодаря ти, че ни разказа за този прекрасен човек!
, не знам защо животът ти е поднесъл такава трагедия два пъти. Много прегръдки за теб!SAKRI, прегръщам и теб. Сега гледаш философски на нещата, но понякога точно времето усилва мъката, вместо да я намали. Може би татко ти още е край теб и те подкрепя. Благодаря ти, че ни разказа за този прекрасен човек!
Прегръщам те 
САКРИ, прости ми че пиша. Колкото и да е странно, често се сещах за теб и за баща ти /след едни наши ЛС-та преди време/ и много, много силно се надявах всичко да е наред с този хубав човек.
Искам само да те прегърна силно 'наум' и да ти кажа, че не те познавам лично, но въпреки това... съм с теб.
Искам само да те прегърна силно 'наум' и да ти кажа, че не те познавам лично, но въпреки това... съм с теб.
Препоръчани теми