Tikvichka, 
разрева ме! Пожелавам ти много щастие!
разрева ме! Пожелавам ти много щастие! - Публикувана: 3 юни 2006, 22:07 ч.
- Последно мнение: 30 юли 2025, 12:35 ч.
"17 мига от Пролетта" или 1001 дни, нощи и моменти белязали живота ни
Не мога да се стърпя да не извадя от "забвение" любимата си тема. Темата, която ми дава толкова много-спомени за детството и хубавите и не толкова хубави неща в живота ми. Възможност за малко да се откъсна от вълната помия, която постоянно се излива от всякъде. Идеи за размисъл върху смисъла на всичко, което ни заобикаля. И тооолкова много чувстава, с които преживявам отново и отново своята и на другите, пищещи тук, съдби. Не мога да позволя на другите, които сега влизат тук, да изпуснат тази тема. За мен беше много, много важно, че я открих за себе си.
Ето още малко от "само моите" ми моменти: детето ми вече порасна-за първи път е на детска градина и се отделя от мен за повече от 2 часа. Чувствата, коите ме заливат, са толкова смесени. Трябва да й помогна. Трябва да стане самостоятелна. Трябва да се научи да общува, да има приятели, да се справя самичка...ТРЯБВА. Но защо ми е толкова трудно? Защо не вярвам, че някой друг може да се грижи за детето ми вместо мен? Защо не искам да ми я вземат даже и за няколко часа? Защо продължавам да се разплаквам всяка сутрин, когато ми казва, че иска да остане с мен. Как очаквам детето ми да е по-силно от мен и макар да се крия, тя не разбира тревогата ми. И въпреки всичко виждам, че тя наистина е по-силна от мен. И се справя добре. И е моето "голямо момиче". И май точно това ми е проблемът.
Поредната раздяла на детето с татко му. Толкова много се обичат. Той така не иска да я остави. Но се налага. А тя вече е наясно, че вечерта няма да я къпем и слагаме да спи двамата-нейните мама и тати. Че като се скараме за нещо няма как да отиде при тати да я гушне. Че тати отива надалеч да работи, защото ни обича и двете. "Татковците винаги идват". Това вече е разбрало порасналото ми момиче.
За първи път се качих на новата си кола. толкова дълго мечтах за нея, че не мога да се зарадвам. Очакването и мечтата сякаш бяха по-сладки. Но спокойствието и сигурността, които ми дава-незаменими. Обожавам да шофирам, дори в задръстванията и по мръсните и пълни с дупки, улици. Усещането е едно и то е-свобота. И колкото и да е странно, ме успокоява. И ме кара да се чувствам добре.
Откакто забременях и досега се чувствам различен човек. Сигурно е нормално-да си майка е страхотно-най-трудното и най-прекрасно нещо на света. Но някак сетивата ми се обостриха, много лесно се разплаквам за обикновени неща и в същото време съм склонна да стана зла ако по някакъв начин усетя заплаха за детето си. Мисля си, че така е при животните и ние като тях-инстинктите ни се засилват. И толкова много неща, на които преди съм отдавала значение, вече ми се струват безсмислени. Животът наистина е прекрасен ако хората, които обичаш, са живи и здрави! Всичко друго са просто подробности, от които човек до някъде зависи.
С нетърпение чакам вашите споделени могове, аз също няма да се откажа да ги преживявам отново и отново...
Ето още малко от "само моите" ми моменти: детето ми вече порасна-за първи път е на детска градина и се отделя от мен за повече от 2 часа. Чувствата, коите ме заливат, са толкова смесени. Трябва да й помогна. Трябва да стане самостоятелна. Трябва да се научи да общува, да има приятели, да се справя самичка...ТРЯБВА. Но защо ми е толкова трудно? Защо не вярвам, че някой друг може да се грижи за детето ми вместо мен? Защо не искам да ми я вземат даже и за няколко часа? Защо продължавам да се разплаквам всяка сутрин, когато ми казва, че иска да остане с мен. Как очаквам детето ми да е по-силно от мен и макар да се крия, тя не разбира тревогата ми. И въпреки всичко виждам, че тя наистина е по-силна от мен. И се справя добре. И е моето "голямо момиче". И май точно това ми е проблемът.
Поредната раздяла на детето с татко му. Толкова много се обичат. Той така не иска да я остави. Но се налага. А тя вече е наясно, че вечерта няма да я къпем и слагаме да спи двамата-нейните мама и тати. Че като се скараме за нещо няма как да отиде при тати да я гушне. Че тати отива надалеч да работи, защото ни обича и двете. "Татковците винаги идват". Това вече е разбрало порасналото ми момиче.
За първи път се качих на новата си кола. толкова дълго мечтах за нея, че не мога да се зарадвам. Очакването и мечтата сякаш бяха по-сладки. Но спокойствието и сигурността, които ми дава-незаменими. Обожавам да шофирам, дори в задръстванията и по мръсните и пълни с дупки, улици. Усещането е едно и то е-свобота. И колкото и да е странно, ме успокоява. И ме кара да се чувствам добре.
Откакто забременях и досега се чувствам различен човек. Сигурно е нормално-да си майка е страхотно-най-трудното и най-прекрасно нещо на света. Но някак сетивата ми се обостриха, много лесно се разплаквам за обикновени неща и в същото време съм склонна да стана зла ако по някакъв начин усетя заплаха за детето си. Мисля си, че така е при животните и ние като тях-инстинктите ни се засилват. И толкова много неща, на които преди съм отдавала значение, вече ми се струват безсмислени. Животът наистина е прекрасен ако хората, които обичаш, са живи и здрави! Всичко друго са просто подробности, от които човек до някъде зависи.
С нетърпение чакам вашите споделени могове, аз също няма да се откажа да ги преживявам отново и отново...
19. Денят е 26.10.2009 влизаме за плануваната операция. Цял ден рев и изследвания, които я карат да пощурее.
20. Взимат джуджето за операция, а аз съм толкова притеснена. Тя се радва, че я возят на количка, а аз искам да я прегърна и да не я пусна. "обичам те маме, чака мда се върнеш без пироните!". Влиза в асансьора, а аз не мога да си намеря място. Каквото и да се опитвам да правя все пред същият този асансьор се озовавам. Баща и идва и двамата чакаме вратата да се отвори и да я видим жива и здрава. След 1 час вратата се отваря, а тя реве и крещи, че я боли. умирам от страх. Вече е в стаята и спи. След 1 час баща и вече иска да я пуска да ходи
. Минава и този ден. Детето ми е живо и става от леглото. Не иска да легне и да почива, а трябва. Всичко свърши. Моля се само да не се налага да влизаме пак в болница. За нищо. Моля се да сме живи и здрави!
21. След 9г. и 6 месеца най-накрая се оженихме. Скромна сватбичка в скромно селце в полите на Рила. Изкарахме си божествено. Имаме най-готините кумове и най-гордите родители. Щастливи сме!
20. Взимат джуджето за операция, а аз съм толкова притеснена. Тя се радва, че я возят на количка, а аз искам да я прегърна и да не я пусна. "обичам те маме, чака мда се върнеш без пироните!". Влиза в асансьора, а аз не мога да си намеря място. Каквото и да се опитвам да правя все пред същият този асансьор се озовавам. Баща и идва и двамата чакаме вратата да се отвори и да я видим жива и здрава. След 1 час вратата се отваря, а тя реве и крещи, че я боли. умирам от страх. Вече е в стаята и спи. След 1 час баща и вече иска да я пуска да ходи
. Минава и този ден. Детето ми е живо и става от леглото. Не иска да легне и да почива, а трябва. Всичко свърши. Моля се само да не се налага да влизаме пак в болница. За нищо. Моля се да сме живи и здрави!21. След 9г. и 6 месеца най-накрая се оженихме. Скромна сватбичка в скромно селце в полите на Рила. Изкарахме си божествено. Имаме най-готините кумове и най-гордите родители. Щастливи сме!
Много, безкрайно много харесвам тази тема. Четях я преди, сега пак....за да си напомням колко са важни малките неща в живота...
Никога не се престраших да напиша в нея, но мисля, че ми е време...
1. Летните ваканции при бабите...мириса на мекици и домашно приготвени баници , търкалянето в тревата и откраднатата още млечна царевица, която ядяхме сурова...
2. Побоищата на татко с точилката и извиненията да не се събличам по физическо... и как ми отряза бритона до кожа в 8 клас...
2. Приеха ме да уча на 17 годни бях студентка...на 18 се омъжих...
3. 6 месеца след брака лъжите и изгубеното доверие...
4. Раждането на големият ми син - станах майка ...усещането когато ми го подадоха след раждането и първото кърмене...
5. Той е вече на 4 , а аз заминавам в чужбина уж за година, а стават 3....всички пропуснати празници, РД и всички мигове когато сме си липсвали един на друг....не може да се опише това...
6. Най-сетне у дома - сама със сина ми...разведена
7. Изненадващ подарък за един имен ден (една баба Яга) преобърна живота ми
- срещнах своя Ин!
8. 5 месеца по-късно заживяхме заедно тримата...
9. Почина дядо ми (на майка ми баща и), а малко по-късно баба ми на която съм кръстена ( на татко майка му).... Никога няма да забравя как поради липсата на пари да платим тогава за превоз от София до селото на баба, баща ми (синът и) я закара до себе си в собствената си кола.....
А аз не бях на погребението, защото бях вече доста бременна ....
10. Станах майка отново след 10 годни - пак син...чувството е неописуемо отново...
11. Край на местенето по квартири....купихме си наш дом!
12. Смених тотално професията си след като попаднах в бг-мамма...
13. Станах леля на най-сладката госпожица.
14. Свекърва ми почина...след тежък инсулт.....беше ужасно тежко...беше ме ужасно страх за половинката ми, защото не е от хората които демонстрират чувства външно, а трупат в себе си....
Никога не се престраших да напиша в нея, но мисля, че ми е време...
1. Летните ваканции при бабите...мириса на мекици и домашно приготвени баници , търкалянето в тревата и откраднатата още млечна царевица, която ядяхме сурова...
2. Побоищата на татко с точилката и извиненията да не се събличам по физическо... и как ми отряза бритона до кожа в 8 клас...
2. Приеха ме да уча на 17 годни бях студентка...на 18 се омъжих...
3. 6 месеца след брака лъжите и изгубеното доверие...
4. Раждането на големият ми син - станах майка ...усещането когато ми го подадоха след раждането и първото кърмене...
5. Той е вече на 4 , а аз заминавам в чужбина уж за година, а стават 3....всички пропуснати празници, РД и всички мигове когато сме си липсвали един на друг....не може да се опише това...
6. Най-сетне у дома - сама със сина ми...разведена
7. Изненадващ подарък за един имен ден (една баба Яга) преобърна живота ми
- срещнах своя Ин!8. 5 месеца по-късно заживяхме заедно тримата...
9. Почина дядо ми (на майка ми баща и), а малко по-късно баба ми на която съм кръстена ( на татко майка му).... Никога няма да забравя как поради липсата на пари да платим тогава за превоз от София до селото на баба, баща ми (синът и) я закара до себе си в собствената си кола.....
А аз не бях на погребението, защото бях вече доста бременна ....
10. Станах майка отново след 10 годни - пак син...чувството е неописуемо отново...
11. Край на местенето по квартири....купихме си наш дом!
12. Смених тотално професията си след като попаднах в бг-мамма...
13. Станах леля на най-сладката госпожица.
14. Свекърва ми почина...след тежък инсулт.....беше ужасно тежко...беше ме ужасно страх за половинката ми, защото не е от хората които демонстрират чувства външно, а трупат в себе си....
И на мен ми се пише отново тук,
но ме е срам да не ви досадя
но ме е срам да не ви досадя
Джудж
Като видя темата на първа страница
в Клюкарника не мога да се стърпя да не я
отворя,хем знам какво ще стане....
в Клюкарника не мога да се стърпя да не я
отворя,хем знам какво ще стане....
Някой ден, може би и аз ще събера думи да ги напиша тук. Препоръчани теми