"17 мига от Пролетта" или 1001 дни, нощи и моменти белязали живота ни

1.   Рожденият ми ден, първата бомбардировка над Сърбия... Брат ми се прибираше точно оттам същия ден към България... Тогава май за първи път разбрах колко много го обичам...

2.   Първият ми спомен... Една огромна бяла хризантема, по-висока от мен... Просто аз съм била половин метър от земята...

3.   Прякорът „розовото прасенце”, лепнат от съучениците ми в трети клас... още мразя розовия цвят заради него...

4.   Шестнайсети рожден ден... Русия, криза, магазините празни... Аз горда от красивата годишнина, очаквам страхотни подаръци. Майка ми ме изненадва с невероятно красиво колие-конче... После оцених колко е било красиво. А тогава ми се стори малко и невзрачно за такъв празник. Едва когато разбрах колко дни е обикаляла из празните магазини, за да намери поне нещо... Прости ми, майчице...

5.   Пирогов, реанимация... Баба ми си отива... Изборът е бил неин, но това е първият ми сблъсък със смъртта на близък човек, ужасът от невъзможността да промениш случващото се...

6.   Другата ми баба... Колко лета изкарах при нея на село – имах може би най-щастливото детство. Искрящите й очи, никога не униваше тази жена. И след инсулта – угаснали, мътни... не ме помнеше накрая, може би не помнеше и себе си дори...

7.   Лято... същото село, играем с брат ми и братовчедките на стражари и апаши... брат ми, по-голям от нас, ни примамва и заключва в бараката с инструментите... писъци, страшки... а после дядо ни гони всичките с коприва в ръка...

8.   Смъртта на съученичка, последната година от гимназията... Вината, че не съм я разбрала, че не съм намерила пътя към душата й, за да й помогна...

9.   Университета, зората на демокрацията... Изпаднах от своя курс, къде от липса на пари, къде от мързел, записах чак на другата година. Тогава се запознах с най-добрия човек на този свят. Вече единайсет години ми е най-близката приятелка. Благодаря на Бог, че те срещнах...

10.   Първата голяма любов, първи секс... В палатка насред гората... Хем ми е гот, хем ме е страх... От това романтична връзка не стана, но пък спечелих страхотен приятел, да ми е жив и здрав...


11.   Четвъртък следобед, аз влюбена и щастлива след поредното „Обичам те, искам дете от теб”... Неделя следобед... Телефонът звъни: „Виждам се с друга, с нея ми е по-добре... Сбогом...” Животът свърши, само да намеря сили да си резна вените... ето още една чашка и ще успея, и още една, и още... И тя, най-добрата ми приятелка, разбива вратата, за да влезе, и часовете говорене, и виене от болка, страшна болка... прегръща ме, успокоява ме, крещи ми – само и само да ме измъкне...


12.   Първа среща с Него – прекрасни шоколадови очи, най-слънчевата усмивка... С упоение разказваше за семейството си, а на мен ми се късаше сърцето... Оттеглих се...

13.   И преди две години отново Той, телефонен разговор: „Имам нужда от приятел, ела да пием кафе”... И това в момент, в който моят живот беше загубил смисъла си...

14.   Двете чертички на теста... И най-щастливите очи насреща... Ще имаме дете...

15.   Първият плач на Енчо... Боже, колко е малък и беззащитен... как да го гушна, ами ако го счупя???

16.   Джипито и страшната диагноза ... безкрайните часове до прегледа от специалист... не мога да спя, все ме е страх, че щом заспя – и сърчицето му ще спре... слава Богу, грешна диагноза, благодаря ти, Господи

17.   Сватбата ми... пръстени, шампанско, първи танц на младоженците (никога не съм се чувствала толкова лека и ефирна...), наздравици, танц с баща ми, пълните му със сълзи очи и най-нежната прегръдка, с която ме е дарявал досега... майка ми, суетяща се около мен от сутринта и гордостта в погледа й, когато ми слага воала... в нейните очи аз винаги ще си остана най-красивото дете...

18.   Тази сутрин, недоспала, сънена, жадуваща единствено за чаша кафе, се събуждам – и виждам две прекрасни усмивки... Ето затова си заслужава да изживея и днешния ден, и утрешния, и ...

Рися....

Страхотен разказ...

Рисия,желая ти много щастие от сърце!

1. На 1.5 годинки съм и майка ми и кръстницата ми ме водят да ме кръстят. Спомням си вълненото костюмче, с което съм облечена, пътя и големия батко в църквата. Толкова ревах, че ме събличат гола пред него. Всичко е тайна и не трябва да казвам на баба и дядо / тайно беше едно време/.
2. Качваме се във влака. Ужасно развълнувана съм следващите 2 денонощия ще се возя във влак до Русия /СССР тогава/. Лежах на горното легло и броях гарите. В 14 часа идваше приятен стюард и носеше чай и бучки захар.
3. Вече сме на село. Цялото семейство се приготвя за сенокос. Всичките 7 деца на баба Ксеня и дядо Васил са се събрали със съпрузите и децата си. Огромна фамилия. Много деца, много диви ягоди и прекрасното изворче от което ръцете ми посиняваха докато налея вода. И руския сладолед изсипан в огромна тенджера и забъркан със сладко от боровинки / домашно   /. Парната баня, в която крещях докато майка ми ме налагаше с върбови клонки   . Последния път, в който виждам баба и дядо /Лека им пръст   /.
4. Демокрацията идва, а аз тръгвам на училище. Ядосвам се, че няма да нося униформа и връзка.
5. Години на ред моля майка ми и баща ми за бебе. Случва се. Аз съм четвърти клас и чакам мама да роди. Знаех, че ще е момиче, толкова исках да се казва Ева /уви, Мария я кръстиха/. НЕ ми дават да я пипам, не ми дават да я храня. Нищо не ми дават.
6. Сестра ми тръгва на детска, а мен ме бие пубертета. Всеки ден я водя и взимам от детска. Толкова е несправедливо.
7. Ново училище, нови приятели, незабравими години.
8. Един ден се прибирам и виждам мама да плаче. Разбрала е, че баба е починала преди две седмици. 6-7 години след като я е видяла за последно.
9.Дядо си заминава на 94 години. До последно е работел по двора и се е грижел за всичките животни. Давам си сметка, че не съм ги опознала и дори не си ги спомням добре.
10. 97-ма година. Ужас. Нямаме пари за нищо. Мама ми дава пари за закуска, а аз купувам хляб, за да имаме за вечеря. Тя плаче като се прибира и вижда откъснатия краешник, знае, че това е бил обяда ми.
11. Запознаваме се. Аз съм влюбена в приятеля му, но той не се отказва. На третата ни среща, аз го "виждам". Влюбена и загубена на 16години. Хубаво беше. Три години бяхме заедно. Той реши, е трябва да се разделим. Не го преживях много тежко. Веднага срещнах друг. През цялото време знаех, че ще ме нарани. ТОЙ ми се обажда. Не може без мен. Плаче и ме умолява. Без да се замисля се върнах при него.
12. Една нощ той ме пита "Искаш ли да имаме дете?". Стана от раз. Невероятна радост. Той е най-щастливия човек на Света.
13. Скарваме се жестоко, а съм на фетална морфология. Качвам се в колата и съм толкова сърдита. Не си проговорихме и докато чакахме да дойде нашият ред. Няколко думи на доктора "Лява срамна устна, дясна срамна устна, клитор, цепка. Разбрахте ли пола на детето?". Той протегна ръка и ме целуна. Отново беше щастлив, а аз не бях сърдита. Влязохме скарани и готови всеки момент да се разделим, а излязохме по-влюбени от всякога.
14. 10 часово раждане, а тоновете на бебето спират. Толкова ме болеше, че не мислех за нищо друго. Исках просто всичко да свърши. Родих. Усукана пъпна връв около рамото, но тя проплака. Щастлива съм и му се обаждам. "Имаш дъщеря." Никаква реакция. "Добре, айде, че ми се спи, ако има нещо ми се обади." Секунда мълчание и истеричен крясък. "Добре ли сте? Идвам.".
15. И така 4.5 години. Тръгваме за риба, а детето е при нашите. Звъни телефона "Палете колата и идвайте!". Сърцето ми спря. Цялата глава и е в кръв, а тя не спира да реве. Портална желязна порта е паднала върху нея. Караме с 20км/ч, защото я боли. Виждам, че кракът и е зверски счупен и разместен. Става ми лошо, а трябва да я успокоявам. Стигаме Пирогов. Вкараха я в Шокова зала и два часа никой нищо не ни казва. Само счупено бедро и сцепена глава. Няма и нищо на вътрешните органи, няма сътресение. Успокоявам се.
Утре ще продължа, стана ми зле!

Винаги в тази тема ми става топло и малко тъжно.
Джуджанка как хубаво си го написала. Представих си селото и ъничко ти завидях.
Рися 

Джуджанка,    надявам се детенце сега да е добре!

Рися 

16. Изкарват малката от шокова зала. Сложили са и екстензия. 4 дни до операцията са ужасни, боли я неописуемо, а не може да и сложат обезболяващи. Изкарах 10 дни само на цигари и вода.
17. Изписват ни. Радост и страхът на детето да го нося, за да не я заболи пак. Радост, че се е прибрала и тоталния отказ да яде каквото и да било.
 Следващия миг ще е приемането ни в Пирогов, за да и махнат пироните. Колкото повече приближава, толкова повече ме е страх 


Бабилия, селото се казва Пушкари и беше страхотно. Все едно бях в приказката за баба Яга. Всички къщи бяха над земята и реката, и единствената чешма в селото /пред нащата къща/, и плевнята /колкото триетажна сграда пълна със сено, скачахме от горните нива с главите на долу и потъвахме в боцкавото сено/. Колко много ми липсва, но без баба и дядо няма да е същото
 Ред трии, вече ходи малката.

Джуджанка, радвам се, че малката вече е добре!  Това за селото звучи наитина приказно!

Винаги,когато чета тази тема
ми застава буца в гърлото.
Замислям се,как може да има
толкова много хора по този
свят и всеки един притежава
свой уникален живот.

А аз се просълзявам винаги и четейки ми изплуват мои мигове с много голяма сила!
  за всички вас, споделили с нас 

Джуджанка,как е малката?Направо ми се скъса сърцето.

Джуджи, кажи как е дъщеричката ти, мислим я! 

На 24.09 сме на контролен преглед и уточняване на дата за втората операция. Сега тича с кучето в нас и късат кърпи теглейки се една друга. Инцидента стана на 13.06, а на 27.07 и разрешиха да стъпва на крачето.


Забравила съм един миг 
16.08.09 След всички перипетии най-накрая е кръстена. 4 години отлагахме с глупави оправдания, а днес вече ми е някак леко и спокойно. Щастлива съм, а тя. Две седмици по-късно повтаря, че има празник  Имаме си прекрасно дете. Господ да ми я пази и да не и се случват толкова страшни неща.

Благодаря Ви за загрижеността. Желая на всички много здраве и много късмет!

Темата е прекрасна...

• Любимия ми прадядо ме държи на коленете си и ми помага да бутаме по-голяма ми братоведка в едно пластмасово камионче.Била съм много малка..на около 2...още като затворя очи и чувам смехът ни, който оттеква в голямата стая...
  
• В детската градина:"Тук мушкаш едната ръчичка, а тук другата, после главата и всичко си идва по местата".Незабравимата г-жа "Гюгиева", която ме учеше да облиам любимото си розово пуловече с осморки
• "Хрисаааа,закъсняваш,ставай" Мама ме буди рано сутрин за училище.С усмивка и аромат на препеени филийки и мляко с какао.
• 1,2,3,4,5..до 12.И сълзите в очите при раздялата с любимите приятели.Вече всичко е различно.
• Раждането на Алекс.Един миг, който преобърна животът ми.Малко червено и много по-красиво, отколкото очаквах.
• "Мамо, кажи ми по-силно,де!"

Признавам си, повечето от написаното тук ме разплака.

* На възраст 4-5 - радостта, когато мама се връщаше от работа вечер.
* Пак на тази възраст - дядо ме води всеки ден след детска градина в сладкарницата на толумбички и малка боза.
* Дядо ме учи да карам колело, вози ме в шейна, показва ми как ледът се превръща във вода, а после в пара. Магия!
* Видях пиано. Искам и ааааз!! Искам да свиря на пианооооо! Е, купиха ми, май с парите за обзавеждане на новия апартамент. Не станах от него 11 години.
* В училище - а защо аз нямам татко?
* Имах ужасен пубертет - всеки един миг от него беше кошмар за майка ми. Сега съжалявам, но тогава и причиних толкова болка, а за себе си направих много непоправими грешки.
* Един по един любимите ми хора си отиват. Останала ми е само мама.
* Сватба номер 1. Нещо като че ли нямам желание, но учавствам. Единственото нещо, което ще запомня е една снимка с мама.
* Края на брак номер 1. Просто си събирам багажа и си отивам.
* В командировка съм от понеделник до петък, прибирам се само в събота и неделя. Мама се обажда, че влиза в болница, не било сериозно. Избягвам от командировката, отивам да я видя. Лекарят ми дава за всеки случай номера на мобилния си. Замислям се защо. Казва да му се обадя след два дена. В почивката си му звъня. Не е точно сериозно. Било последната фаза. С всички съпътстващи усложнения, които могат да се намерят в дебелите книги. Моля приятел да ме замества, направо напуснах. Денонощно съм с нея последните два месеца. Почина в ръцете ми. Оставам сама.
* Срещам Го. За съжаление имам връзка с друг. Но още от пръв поглед разбрах, че е Той. А Той знае, че съм с друг.
* Първата ни целувка. В 4 сутринта, на една бивша автобусна спирка. Вълшебство! След месец вече живеем заедно.
* Коледа е. Поканили сме майка му. Обаче се изсипва цялата му рода до девето коляно. Ядосана съм, че никой не ме е предупредил, нямам толкова пържоли и подаръци под елхата. Опитвам се да бъда усмихната. По едно време Той изчезна някъде, върна се след 15 мин с огромен букет. А аз седя в другия край на стаята и още повече се намусвам. Ето, даже някой от тях има и рожден ден, а аз не знам. Никой нищо не ми казва на мен. Да, ама той подминава всички, стига до мен, пада на колене и отваря кутийката с пръстена: "Ще се омъжиш ли за мен?" Разревавам се като магаре, даже и "Да"-то май никой не чу от хлипането. Всички са занели, затова са дошли и занаизваждаха подаръци като за годеж. Забравям защо съм ядосана
* Сватба номер 2 (и смятам да е последна). Всичко е като в приказка.
* Отивам на лекар. Има ми нещо, не мога да имам деца, трябвало да се оперирам. Решаваме първо да идем на море за седмица и после да потърсим второ мнение.
* Връщаме се от море, аз съм зле, боли ме корем, имам хрема и кашлям ужасно. Ще изчакам да ми дойде и тогава ще ида на лекар. Да, ама не ми идва. Втора бледа черта. Ама толкова бледа, че само под лампата се вижда. И така няколко теста. Той не вярва. Докторът го потвърждава. Честито! И двамата не знаем къде се намираме от щастие.
* Ще се ражда. Няма друг начин, секцио. Аз съм спокойна, Той е в нервна криза. Излизам от упойката и искам да ми дадат детето. Екипа се смее, че още съм виждала двойно и няма да мога да го видя, а аз ги уверявам, че с едно присвито око ще успея  Слагат ми я на гърдите, аз я целувам и устата ми се покри с верникс, но това беше най-хубавата целувка в живота ми.
* Едни от най-хубавите мигове в живота ми са всички онези, в които кърмих. Година и една седмица. Толкова искаше тя.
* Първото "мама". Доста закъсняло. След "баба", "тати", "кака"  и още няколко такива. И до сега като каже мама ми се стяга джигера.
* Въобще всички мигове с дъщеря ми и баща й.