Твоята тема е моя тема, или чуваме ли наистина отсрещния?

Да, смятам че няма нужда от груби изказвания и безсмислени обиди, опитвам се да пиша по същество и да дам полезен съвет. Не съм тук да се изтъквам или да се карам с някого, да доказвам колко велика и готина съм. И наистина го мисля това за теб и обсебването на темите, тъкмо затова и се оттеглям от тая лична дискусия с теб.

Аха, да, точно така е:)

Еейиии, престанете дее. Не съсипвайте приятната тема

Виктор Франкъл е написал, че "всяка епоха си има своя колективна невроза и всяка епоха се нуждае от своя собствена психотерапия, за да се справи с нея.“

Същността на темата се върти към модерната невроза всеки да е източник на морализъм, универсализъм и непоклатима правота.

     Това, с което започна авторката темата, вече си личи че е факт преди 10-та страница. Писането по същество и най-вече по темата, в която се коментира е чуждо за много потребители. Не разбирам, защо се  пише в тема заради самото участие ? Това е като да се води разговор за кашлицата при малки деца и някой да се включи в темата, че видиш ли кактуса на Кина цъфнал. Ако някой пропусне разписване в някоя тема все едно не е поел живителна глътка въздух ?  Уважавайте автора и пишете по същество. Това е апел, не забележка. 

Тук, понеже повечето потребители са стари кучета във форума и неведнъж са се джавкали помежду си, едно невинно изказване може да настъпи някого по мазола и да запали позагаснал огън.

Половината от случващото се е резултат от технологията, използвана за форума. Не може да се отговаря на мнение в тема. Всяко мнение се появява в един общ поток на нишката на темата. Няма поднишки започвани от отделно мнение. Не е въпрос на психология.

Хората питат, отговарят, но и понякога искат да уточнят нещо и се оформят разговори. Вътре в темата и леко встрани. Или повече . Това става не за друго, а защото най-често искрено и добронамерено искат да се чуят. Но всичко се смесва и размива. Чисто технологично няма възможност да има разговор в темата извън един почти стерилен отоговор отчет - по мнение на потребител. И я се явил някой с принципна позиция, я са го набедили че използва "аз" докато той пропуска "човек" в изреченията си понеже според него се подразбират, а четящите добавят вместо него "тя/той" и диагностицират.

Не мисля, че човек, който познава  динамиката емпат- енергосмукател и е променил поведението си, може да е егоцентрик. Това е заучен егоцентризъм с цел самосъхранение, а причината, поради която предизвиква завъртане на темата около въпросната персона е, че отсреща една част са от другия вид и им бърка в мозъка, че някой има изисквания, граници, затвърдени вече възгледи. Сигурно е много дразнещо.

А няма такова нещо. Не е възможно. Не е и удачно. Не води до диалог и разбиране, а до отдалечаване. В крайна сметка ние сме все още социални животни. Основното, което ни прави живота е качествената комуникация, а твърде често липсва почти изцяло. Писах вече, защо пуснах темата и към какви съждения ме наведе поведението в темите.  
Разбира се, че всеки дава мнение на база личен опит, но когато този опит стане заглушителен и някак нетърпящ друг, спира да чува и възприема и единственото, което прави, е да повтаря себе си. Има по-изявени потребители в тая насока.
В реала същите ли сте? Такова поведение в реала до какво води?

П.П. Много интересни коментари прочетох. Благодаря!

Luna, аз коментирах, че това, което написах е в същността на наблюденията ти, а не е критика към теб.

luna
Ако и това някой не е разбрал...ми има и други четива...

Луне, в реала нещата са доста по-различни - първо се сблъскваме с по-малко проблеми и по-малко хора, пренасищането с чужди емоции е по-малко и второ - реакциите на нашето изслушване, поведение и съвети са по-различни. Какво имам предвид - тук, ако някой не хареса съветите на напълно непознати хора, директно влиза в конфликт или иска заключване на темата. В реала често този, който е поискал изслушване или съвет, не реагира толкова рязко. Започва се с "каква чудесна идея, толкова си умна, как ти хрумна, непременно ще те послушвам, ти ме мотивираш ... " с ясното съзнание, че ще направи точно обратното. Почесано е егото на даващия съвет, той се чувства добър и по-искрено ангажиран с проблема и доста по-бавно разбира, че съветът му е пренебрегнат.

Elenna, да разясниш какво значи източник на морализъм: дали манията е всяко мнение да се смята за морал, или мислиш, че е невроза и мания да имаш мнение, което да включва, о, ужас, някакви твърди, а не релативистични принципи.

Защото си мисля, че второто не е невроза, а нормално човешко изискване. И няма да доведе до Гилеад в реала, както пропагандират в оня сериал.

Пускам пъриия постинг за да пиша и по него.

Точно този феномен е лесно забележим във форума и особено в СО и Клюкарника.

Лошото е когато това лежерно поведение на общуване се прехвърли и в сериозните подфоруми за деца, здраве, образование и прочие.

Лично мисля, че за себе си съм си направила изводите докъде мога да помогна със съвет и кога да подмина. В реала съм много по-несклонна да дам съвет и не-споделяща толкова лични неща, но забелявам, че все повече хора неминуемо обръщат разговора към себе си още при първата реплика.
И явно не го намират за ненормално, а даже смятат, че така споделят повече на човека и го предразполагат към доверие и споделяне отсреща.

'Хората хвърлят много усилия в опитите си да се харесат на околните и да привлекат внимание. "
Дейл Карнеги

'Човек може да си създаде повече приятели за два месеца като проявява истински внимание към хората, отколкото за две години като се опитва те да проявяват такова към него.“

"Не може да се проумее в дълбочина възхитителната реалност на езика, ако не изходим от схващането, че словесното общуване е изтъкано най-вече от мълчания."

Ортега-и-Гасет

'Ортега пише: „... думите не са думи, освен когато някой ги изговаря за някого. Само така, функционирайки като конкретно действие, като живо действие на едно човешко същество спрямо друго човешко същество, те притежават вербална реалност. И тъй като хората, между които се разменят думите, са човешки животи, а всеки живот се намира във всеки миг при определено обстоятелство или ситуация, очевидно е, че реалността „дума" е неотделима от този, която я изговаря, от онзи, комуто е отправена, и от ситуацията, в която това се случва. Ако думата не се разглежда по този начин, това би означавало тя да се превърне в абстракция, да се лиши от смисъл, да се ампутира и да остане от нея само един бездушен фрагмент"(12, t.7, 242). Именно защото разглежда езика по този начин, Ортега се интересува не от системата на езика, а от употребата на езика. Него го занимава езикът не като резултат, а езикът в неговото fieri, ставане, правене и разваляне, в конкретното му прилагане. Той знае: „ако двама казват едно и също... то не е същото" (12, t. 7, 209), защото еднообразно казаното в различни ситуации носи различен замисъл и предизвиква друго осмисляне. Ситуацията е част от казването.'

http://notabene-bg.org/read.php?id=16

elenna, не съм възприела ни едно мнение като критика.
Хванах се за коментара ти, за да се дообясня.
Бубанка, даже не стигам по-далеч от семейството и близките, като мислих по въпросите, които поставих. Направих аналогия между СО и семействата на пишещите - отношенията в тях.
Как си представяш някой, който тук, където обикновено рядко има нещо дотолкова неграмотно написано, че да не се разбира хич, слуша и се опива от изказа си, от сложността на думичките си, от смисъла, който влага, от себе си, от успеха си, от знанията си, от..., и не показва способност да чуе друг... как си представяш, че е способен на качествена комуникация и в реала, в собствените си лични отношения?