Инсулинова резистентност и отслабване - Тема 5

  • 46 558
  • 758
  •   1
Отговори
# 375
  • Мнения: 4 058
Хубаво е да разберете, че при ИР + други, забавящи метаболизма състояния, отслабването е адски трудно.
извинявайте, ама се държите сякаш знаете всичко, а останалите сме тъпи парчета.

Грета Ей, така е, права си. При всеки е различно. Опитвам се да го погледна от твоята позиция и напълно те разбирам. Сигурно аз имам този късмет, че поне с ЩЖ са наред нещата и затова ми се получава.

Погледни го сега от моята страна и може и ти да ме разбереш. След шока от диагнозата веднага взех много строги мерки. Пет месеца спартански режим, с доста усложнения - за някои съм писала, за други не. Първите два месеца ми беше адски криво и заради усложненията, и заради начина, по-който се чувствах. Нямах сила и желание за нищо, това вторачване в храната, ежедневното ходене, което се заставях да правя, безсънието заради ниските въглехидрати, яденето на храна, която не обичам, абе отврат си беше отвсякъде. Просветна ми вече към третия месец. И енергия, и лекотата, с която почнах да се движа, и самочувствие заради подобряващия се външен вид, и новите, по-добри лабораторни резултати и въобще всичко стана прекрасно.

И сега, ако се поставиш на мое място, как ще реагираш, когато някой напише: "аз съм на режим, ама и вафличка си хапнах онзи ден, и сладоледче миналата седмица, ама еди какво си не мога да ям, пък много ми се яде нещо си" и т.н. За 5 месеца съм изпила 330 мл бира на рожден ден, това ми е отклонението, като пак не съм минала лимита на дневните въглехидрати. Не мисли, че много лесно съм ги свалила тези килограми. И като виждам, че при мен работи, а при такива хора - не, какво да си мисля? Че са особено много и непоправимо болни, или че нямат просто дисциплина и желание? Може и да е първото, не казвам, че не може. Ама някак си иначе ми звучи.

Последна редакция: чт, 19 юли 2018, 20:48 от Бледолилава

# 376
  • Мнения: X
Значи за вас не знам, но мен ме диагностицираха без обременяване с глюлоза. И не  са ми назначавали такъв преглед.



Последна редакция: пт, 20 юли 2018, 16:55 от Анонимен

# 377
  • Far away from here...
  • Мнения: 1 309
ИРИ 0 Мин 60 Мин 120 Мин ли е трикратно изследване на инсулин?

# 378
  • Мнения: 4 058
ИРИ 0 Мин 60 Мин 120 Мин ли е трикратно изследване на инсулин?
Да.

# 379
  • Мнения: 40 779

Изглежда много интересно. Ще я прочета, мерси.

# 380
  • Мнения: 62 569
Благодаря ви!
Дори и ако се храня ВМ НВХ ли трябва да приемам повече въглехидрати преди изследването?

Точно ако се храниш НВ е задължително преди теста да приемаш повече В.

# 381
  • Мнения: 40 779
Попрегледах я. Наистина много интересно.
Не случайно си хапвам аз ядки и си свиркам  Laughing
Но това за месото ми направи впечатление.
Животни хранени със зърно, месото им съдържа вредните наситени мазнини, а месо от животни с трева - не.
Ама как да сме сигурни какво купуваме?
Също така се замислих над следното.
Пълна съм едва ли не от 10 годишна. Причините сега няма да коментирам.
Но мислех, че първо е било хашимотото и проблемната щж като цяло.
А според статията всъщност точно проблемът с инсулина провокира проблеми с щитовидната жлеза.
И според статията жени, които по време на бременността са яли повече въглехидрати, плода да има и да развие ИР е голяма.
Трябва да питам майка ми какво е яла  Laughing

# 382
  • Мнения: 62 569
Много интересна статия! bouquet
Елора, колко кг си родена?
Ако майка ти е хапвала повече В и е имала гестационен диабет, може и да си била едро бебе и с наследствено обременяване за ИР.

# 383
  • Мнения: 2 052
Наистина е интересна лекцията, благодаря, че е споделена в темата.



И според статията жени, които по време на бременността са яли повече въглехидрати, плода да има и да развие ИР е голяма.
Трябва да питам майка ми какво е яла  Laughing


При третия специалист, когото посетих през 2016, въпросите започнаха именно от там - хранителни навици на майка ми през бременността, наддадено тегло, наличие на стрес, хранене при кърмене, храненето ми в детска възраст. Хич не се зарадва на отговорите, които получи, а аз още по-малко на реакцията.

Някои потребители наистина сме от години в борба с тази диагноза, и когато има и съпътстващи проблеми - къде хашимото, къде кисти, други разбутани хормони - отслабването е допълнително затруднено и подчинено не само на личната воля и дисциплина. Казвам го от позицията на човек, който дори за минимални резултати трябва да положи неимоверни усилия. И го правя. И възнамерявам да го правя цял живот, да сме живи и здрави, защото не си правя илюзии, че това е нещо, с което някога ще мога да си позволя да не се съобразявам.

Радвам се - без капка ирония - на всеки, който няма нужда да полага същия труд като мен. Но закачките с това кой колко дисциплина и желание влага и къде са резултатите от тях удрят по много болезнен нерв, което макар да вярвам, че далеч не е търсеният ефект в случая, е факт. 

# 384
  • Мнения: 40 779
Много интересна статия! bouquet
Елора, колко кг си родена?
Ако майка ти е хапвала повече В и е имала гестационен диабет, може и да си била едро бебе и с наследствено обременяване за ИР.

Сега я питах. 2600 или 2800. Каза, че е била слаба. За гестационен диабет каза, че е нямала. Изследвана е.
Но си яла всичко.
Обаче като цяло е имала трудности през бременността. Имам предвид стрес. Лош брак. Може и това да има значение. Сигурно има.
Таз лекция ще я закова в темата следващия път  Laughing

# 385
  • Мнения: 740
Хм, в събота мисля да си пусна глюкоза+ инсулин и ще видя дали ще се потвърди твърдението на тази статия.
Да видим след като съм с хипофункция  колко ще ми е инсулина.
Понеже преди време инсулинът ми беше 2.77 ,  а и точно тогава съм започнала да навлизам в хипофункция ( но за съжаление не знаех, че трябва да взема нужните мерки да я овладея).

# 386
  • Мнения: 4 058
Скрит текст:
Наистина е интересна лекцията, благодаря, че е споделена в темата.



И според статията жени, които по време на бременността са яли повече въглехидрати, плода да има и да развие ИР е голяма.
Трябва да питам майка ми какво е яла  Laughing


При третия специалист, когото посетих през 2016, въпросите започнаха именно от там - хранителни навици на майка ми през бременността, наддадено тегло, наличие на стрес, хранене при кърмене, храненето ми в детска възраст. Хич не се зарадва на отговорите, които получи, а аз още по-малко на реакцията.

Някои потребители наистина сме от години в борба с тази диагноза, и когато има и съпътстващи проблеми - къде хашимото, къде кисти, други разбутани хормони - отслабването е допълнително затруднено и подчинено не само на личната воля и дисциплина. Казвам го от позицията на човек, който дори за минимални резултати трябва да положи неимоверни усилия. И го правя. И възнамерявам да го правя цял живот, да сме живи и здрави, защото не си правя илюзии, че това е нещо, с което някога ще мога да си позволя да не се съобразявам.

Радвам се - без капка ирония - на всеки, който няма нужда да полага същия труд като мен. Но закачките с това кой колко дисциплина и желание влага и къде са резултатите от тях удрят по много болезнен нерв, което макар да вярвам, че далеч не е търсеният ефект в случая, е факт. 

Ами да, не търся такъв ефект. Разграничавам случаите, когато човек по-трудно поради някаква причина успява и нещата се получават по-бавно. Дала съм примери за какви случаи пиша - като онзи с гласуването: "много искам да отслабна, ама нямам желание". А на търпеливите и постоянните им се получава, въпреки допълнителните заболявания. Както при Елора. При мен беше бързо, не защото беше лесно. А защото аз така реших и влязох в драстичен режим (кетоза). На свой риск, на никого не препоръчвам да го прави. Преценила съм за себе си, че ще го понеса сега, докато все още имам що годе стабилно здраве. Не да го влача във времето, докато я критическата ще настъпи, я нещо друго. И на мен ми е малко неприятно да се намеква вече няколко пъти, че просто било лесно за някои, или пък видиш ли, те не били с прономерована и прошнурована диагноза. Но ще го преживея. Аз си знам през какво съм минала, докъде съм стигнала и това ме прави прекалено щастлива, за да се ядосвам за дреболии.

# 387
  • Мнения: 434
на търпеливите и постоянните им се получава, въпреки допълнителните заболявания. Както при Елора. При мен беше бързо, не защото беше лесно. А защото аз така реших и влязох в драстичен режим (кетоза). На свой риск, на никого не препоръчвам да го прави. Преценила съм за себе си, че ще го понеса сега, докато все още имам що годе стабилно здраве. Не да го влача във времето, докато я критическата ще настъпи, я нещо друго. И на мен ми е малко неприятно да се намеква вече няколко пъти, че просто било лесно за някои, или пък видиш ли, те не били с прономерована и прошнурована диагноза. Но ще го преживея. Аз си знам през какво съм минала, докъде съм стигнала и това ме прави прекалено щастлива, за да се ядосвам за дреболии.

Заради такива изказвания ми е толкова ценна тази тема. Респект, аз не можах да се престраша да вляза в кетоза. След преживения ужас с кетоацидозата, всяка дума, съдържаща "кето" ме изправя на нокти. Да, знам, че двете са коренно различни неща. Просто...страх.

Да се посъветвам с вас. Аз имам постоянно гадно високи нива на един от чернодробните ензими - ГГТ. Щастлива съм когато е под 200 (щото е било и 400), при референтни стойности до 38. И така и не открих един читав ендокринолог да си направи труда да разбере какво-що и да ми помогне. Последно пих урсофалк. Съвсем повърхностен и временен ефект. Ако някой има положителен опит със заинатен черен дроб, да сподели. И не, нито съм имала някога, нито имам хепатит. Доказано с лаб.изследвания.

# 388
  • Мнения: 852

Здравейте, моите изследвания за ИР ли говорят или за диабет тип 1? Правени са след 12ч пауза и без движение/вода по време на изследването. Според д-р Начев само захарта на 120мин е извън норма, инсулинът е ок. Но аз не мисля, че инсулинът на 0 е добре, твърде нисък е. Някакъв съвет.

Не съм особено компетентна по темата, защото отскоро разбрах за ИР, но съм изследвала инсулина преди 15 години, когато ми откриха Хашимотото, беше 2! Ендокриноложката още тогава каза, че в бъдеще е възможно да отключа ИР, това значела ниската стойност.

# 389
  • Мнения: 740
Ей-сега след този последен коментар се стреснах.
Значи и с нисък инсулин на гладно пак може да е налице ИР. Следователно единственият сигурен вариант е това обременяване.
Все по-сложно ми става.
Ще прочета какви са симптомите за ИР.

Общи условия

Активация на акаунт