Паническо разстройство - 33

  • 80 225
  • 745
  •   2
Отговори
# 195
  • софия
  • Мнения: 245
[video][/video]Уж с времето съм се научила да стопирам па,да мисля по положително,но има моменти,когато се страхувам от физически симптом.

# 196
  • Мнения: 71
То тука освен да отворим една анкета кои лекарства най-добре се понасят. Че аз дори, която не съм на АД тоя ципралекс само с негативни коментари го срещам. За страничните ефекти.

Анонимната е написала много хубав пост. Спорен мен справянето с проблема до голяма степен зависи не само от нас, а от хората около нас. Аз как успях да се заобиколя основно с нарцисисти...не знам. Но те само ми влошават състоянието. И роднините ми и те са такива.

и аз почти нямам подкрепа от моите хора. дори имам проблем с един от родителите ми. вбесява ме за всичко сякаш е садист.

И при мен е така. Никакво разбиране и подкрепа от УЖ най-близките.
Всъщност 80% от страданието ми е дълбока горчивина и разочарование от хора, които съм подкрепяла винаги, и които в един момент нито им пука за мен, нито проявяват съчувствие.
Обвинения, че не правя това и онова, че съм мързелива и т.н.
Днес отново плаках поради тази причина.


Близките не проявяват разбиране и подкрепа, защото си мислят , че си измисляме. Аз немога да пътувам. Изляза ли извън очертанията на града , където живея започвам да пищя, да се връщам. Много пъти и майка ми и мъжът ми , са ми казвали да си седна в колата, да си пусна музиката и да пътувам ли пътувам... Да, ама НЕ , дето казваше един известен журналист! Питам ги как да стане това? Имат ли представа какво се случва в главата ми, имат ли представа, че аз започвам да си мисля за Бърза помощ, за доктори, идва ми да се хвърля от колата в двжение, да сляза да си се прибера у дома... Но както и да го обяснявам, никой не може да ме разбере... Докторите са чели тези неща в учебниците си, но не са го изпитали на гърба си...А на чужд гроб и сто тояги са малко е казал народът... Сега ми изписаха Левид 50 мг, няма да си го купя, защото незнам пък от него какво ще преживея... Страх ме е от нови лекарства, които не съм изпробвала. Ако има някой с моя проблем, който го е изпитал това нещо, моля да ми пише ! Пожелавам ЗДРАВЕ на всички Ви !

# 197
  • Мнения: 71
и аз почти нямам подкрепа от моите хора. дори имам проблем с един от родителите ми. вбесява ме за всичко сякаш е садист.
Абсолютно си права за подкрепата ! Ако има човек до мен, който да ми каже "Не се страхувай, тук съм, ако има нужда и хеликоптер ще извикам , и ще се оправиш.... Ама то - не !  "Сега пък какво ти стана ? То с тебе човек да не тръгне на някъде ! Аз немога да разбера, какво се преструваш толкова...." И паниката още повече стяга, стяга, стяга... Но, който не го е изживял, неможе да ти съдейства, не те разбира, и аз затова не им се сърдя. Момичета, ако някой е пил Левид, моля да ми пише ! Добър ли е, помага ли при депресия, страх от пътуване и т н. Предварително БЛАГОДАРЯ !!!

# 198
  • Мнения: 1 781
Това което мога да споделя за ТСХ не съм лекар и си направи изследвания каквито е нужно.
Имах първите неврни драми преди години покрай дипломирането ми и смяна на жилище, та веднага ТСХ защото съм с уголемена жлеза и все там се хващат.
Стойностите ми бяха леко завишени може би като на теб, не помня 20 години минаха.Ходих при един професор пусна ми контрлони изследвания резлутат същия. Каза ми стресът ти ги е завишил всичко със жлезата е ок, ако ти дам да пиеш лекарства симптомите ще ти се влошат и няма да си вземеш изпитите. Ходи на невролог да ти изпише нещо успокоително и като минат изпити напрежение и всичко ела пак.
Та даже и не отидох. Всичко влезе в норма след успокоението.
Сега при всяко обостряне отивам и си пускам ТСХ първо те така или иначе ме пращат- за 20 г все си е в норма.
Доколкото разбрах този вид хормон ако е завишен е в стотици и хиляди, а не с единици както е при други изследвания. Така ми бе обяснено.
Та дано малко те успокоих.

# 199
  • Мнения: 1 781
За пътуванията и аз съм така - три месеца не мръднах от града не ходих по заведения, но у дома се опитват да ме разберат доколкото могат. Просто не мога изпитвам страхотен стрес сега заради децата ще се опитам да отидем на море ад ми е само мисълта но дано мине добре.

Направих и нещо много радикално с живота си - ако стане ще споделя, свързано със смяна на професия и пътуване по 30 км всеки ден. Бог да ми е на помощ, ама хора не бях така може би трябва нещо радикално да ме изкара от това което бе тази пролет.

Ако не -поне съм опитала.

На мен ми се струва че имах голяма уплаха и това отключи нещата, освен това възрастта ми е малко гранична почват разни хормонални промени и всичко се отразява.

Наскоро бях и на погребение на много близък, много плаках два дни пих хапове и отидох. Ако не бях отишла щях да се обвинявам.

Абе много трудна година за мен предната която така помня подобна беше точно преди 10 г- аборти варицела ад.

Пожелавам на всички хубави моменти и позитивно настроение. Как? Не знам.

# 200
  • София
  • Мнения: 1 555
Джери, какво стана с останалите резултати? Беше ли на ендокринолог ?

# 201
  • Мнения: 4 406
Венчо, благодаря ти!
ТСХ удари 7, даже 7.1, Т4 го няма никакъв, то, че 0.3 е минимални, но аз и това нямам. Всичко друго е наред.
Нямам кисти, всичко е чисто там. И ме питат - как може така, да ..... да не съм аз лекар, аз съм биотехнолог.
Да си пия аповете, да ама кои от всичките. Л тироксина, АД, успокоителни, бетаблокери.

Септември в начало отивам при психииатърката.
Дали мога едно хубаво да откача в близките дни.

Не съм получавала спиране на сърцето, моето все си думка ясно, като се сетя то все си е думкало от малка.

# 202
  • Перник
  • Мнения: 1 920
Джери, а антитела изследвахте ли? На каква доза л тирокс си?

# 203
  • Мнения: 4 406
Нежи, антителата са в нормата. Не е е Хашимото. На 5 мг съм. Но много лошо почна да ми става.

Вените се режели успоредно. Идва ми да се самоубия, толкова съм безпомощна.

# 204
  • Мнения: 71
За пътуванията и аз съм така - три месеца не мръднах от града не ходих по заведения, но у дома се опитват да ме разберат доколкото могат. Просто не мога изпитвам страхотен стрес сега заради децата ще се опитам да отидем на море ад ми е само мисълта но дано мине добре.

Направих и нещо много радикално с живота си - ако стане ще споделя, свързано със смяна на професия и пътуване по 30 км всеки ден. Бог да ми е на помощ, ама хора не бях така може би трябва нещо радикално да ме изкара от това което бе тази пролет.

Ако не -поне съм опитала.

На мен ми се струва че имах голяма уплаха и това отключи нещата, освен това възрастта ми е малко гранична почват разни хормонални промени и всичко се отразява.

Наскоро бях и на погребение на много близък, много плаках два дни пих хапове и отидох. Ако не бях отишла щях да се обвинявам.

Абе много трудна година за мен предната която така помня подобна беше точно преди 10 г- аборти варицела ад.

Пожелавам на всички хубави моменти и позитивно настроение. Как? Не знам.

Не е от възрастта, не е от хормоните . Незнам какво е, но е нещо страшно... Добре, а кога ще ходиш на море, за да ми пишеш как си пътувала и нещо случи ли се.Искам и аз да отида, но само като си представя километрите, пътя, часовете, които ще пътувам и отдалечаването от града... не ми се говори.. Вече години наред се боря с това нещо, но не ми се отдава. Да , имаше моменти, в които ме отпуска за кратко, ходила съм до Турция, до Румъния с влак, до други отдалечени от моят град места. Но идва момент в който страхът надделява над всичко ! Сякъш нещо в главата ми се отключва и започва да ми се натрапва и няма спасение ... Моля да споделите. Предварително Ви благодаря !

# 205
  • Мнения: 1 781
krasiva vinagi
Не знам на мен психолозите ми викат изправяй се срещу страховете си, но обикновено става по-зле- поне при мен.
И при мен е на периоди- например 4 лета си ходих на почивка в Гърция и всичко бе ок а сега... ад. Само мисълта да тръгна на 10км от тук ми е противна.
Затова направих следното- вземам майка ми и баща ми с мен, никога не съм го одобрявала, но смятам че така ще ми е по-спокойно за децата, не че мъжът ми не помага, но за мен ще е по-спокойно и да легна 4 дни с криза ще има кой да ги весели.
Малкият ми вика Ти не си царица, на мен дори като ми е зле ходя на пазар с тати а ти караш кака да пазарува. Викам му така е не съм царица но хората си помагат.

По -миналата есен например шофирах съвсем сама до София есента в тъмно и на връщане беше на Черния петък в такъв трафик и мъгла и нищо не ми стана сега 3 месеца не се бях качвала на колата- иди го разбери.
Дано всички сме ок и нямаме чести ПА.
На 30 ти тръгваме ще пиша разбира се. Ако се откажа пак ще пиша но си налагам да не се отказвам.

# 206
  • София
  • Мнения: 1 555
Нежи, антителата са в нормата. Не е е Хашимото. На 5 мг съм. Но много лошо почна да ми става.

Вените се режели успоредно. Идва ми да се самоубия, толкова съм безпомощна.
Аааа никво рязане на вени, ще стане мазало... кой ще чисти после Simple Smile извинявай, малко черен хумор да ти повдигне духа Wink Значи, хормоните като се разбъркат става ужас. Мойта кума е с хаши и е на л тирокс от 25 мг и на нея й ставаше лошо в началото. Нали ти обясниха кога и как се пие ? Сутрин с отварянето на очите, далеч от кафе и ядене и гледаш да е в един и същи час горе долу. Може да видиш в темата за хашимото да ти дадат насоки. Стискам палци!

# 207
  • Мнения: 1 828
Джери, то пък щото останалите сме цъфнали и вързали тука....
То малко като виц, ама.... говорихме си с приятели (всички са с ПР) и един казва "Зле ми е, ще се мре вече", а друг отговаря "Аааа, не е честно така, аз от преди тебе съм с ПА". Simple Smile))))

# 208
  • Перник
  • Мнения: 1 920
Имате ли представа как се процедира при прием на деанксит и ксанакс и поставяне на упойка за зъб? Не трябва да се пият няколко дни или само в деня на манипулацията?

# 209
  • Мнения: 1 781
Имате ли представа как се процедира при прием на деанксит и ксанакс и поставяне на упойка за зъб? Не трябва да се пият няколко дни или само в деня на манипулацията?
Или не ги пиеш или казваш на стоматолога да прецени и намали упойката.

Общи условия

Активация на акаунт