Попаднах на нещо интересно
https://nadiapetrova.bg/protocols/%D0%BF%D1%80%D0%B … -reloaded=1
https://nadiapetrova.bg/protocols/%D0%BF%D1%80%D0%B … -reloaded=1
- Публикувана: 16 юли 2018, 13:37 ч.
- Последно мнение: 19 ноем. 2018, 15:50 ч.
Паническо разстройство - 33
Много е хубаво vencho82 и аз го прочетох.
Аз понякога си мисля, че всичко ми става, така като се наблюдавам от години от преумора. Някакъв рефлекс на организма да ме накара да спра и почина. Дори днес се усетих, заради вчерашното пътуване и емоции, че ми идва нанагорнище и се прибрах на обяд, полегнах и малко по малко се освестих, но и съм в цикъл, а тогава ми е много уморено по принцип. Ако се заинатя и кажа и още малко и още малко- и става обратното правя паник атака и идват гадните състояния.
Но доста години минават докато го осъзнаеш. Има и друго аз съм на 40г организмът си казва думата, в смисъл на моята възраст само преди години жените са ставали баби а само след години и пенсиоерки. не мога да очаквам да правя нещата които правех на 20 за същото време и без да усетя умора, дори малко недоспиване ми се отразява с дни.
Cather in the rye и аз мислех на 20-25 години като теб. Много е готино да мислиш така и ако си на повече браво, че си успяла да го съхраниш.
Всъщност има теория, в която се казва, че всяка болест сме си причинили ние сами с начина си на живот. Ако на един приятел начина му на живот и стреса му е докарал диабет, на друг астма, на трети- сърдечни проблеми, на нас ни докарва тия състояния. Няма разлика, поне за мен, но за близките ни е трудно да го разберат. Моите също. При първите ми състояния майка ме караше да ходя, да излизам насила ме изкарваше от дома, викаше ми, опитваше какво ли не, в общи линии все тая докато не отминеше. И тя го осъзнава вече.
Години наред пък аз й се сърдех, че се е държала така и не ме разбира.
Лека вечер.
Аз понякога си мисля, че всичко ми става, така като се наблюдавам от години от преумора. Някакъв рефлекс на организма да ме накара да спра и почина. Дори днес се усетих, заради вчерашното пътуване и емоции, че ми идва нанагорнище и се прибрах на обяд, полегнах и малко по малко се освестих, но и съм в цикъл, а тогава ми е много уморено по принцип. Ако се заинатя и кажа и още малко и още малко- и става обратното правя паник атака и идват гадните състояния.
Но доста години минават докато го осъзнаеш. Има и друго аз съм на 40г организмът си казва думата, в смисъл на моята възраст само преди години жените са ставали баби а само след години и пенсиоерки. не мога да очаквам да правя нещата които правех на 20 за същото време и без да усетя умора, дори малко недоспиване ми се отразява с дни.
Cather in the rye и аз мислех на 20-25 години като теб. Много е готино да мислиш така и ако си на повече браво, че си успяла да го съхраниш.
Всъщност има теория, в която се казва, че всяка болест сме си причинили ние сами с начина си на живот. Ако на един приятел начина му на живот и стреса му е докарал диабет, на друг астма, на трети- сърдечни проблеми, на нас ни докарва тия състояния. Няма разлика, поне за мен, но за близките ни е трудно да го разберат. Моите също. При първите ми състояния майка ме караше да ходя, да излизам насила ме изкарваше от дома, викаше ми, опитваше какво ли не, в общи линии все тая докато не отминеше. И тя го осъзнава вече.
Години наред пък аз й се сърдех, че се е държала така и не ме разбира.
Лека вечер.
Днес ходих да си подписвам договора за работ и "О, чудо", оказа се, че е за година. А аз мислех, че ще е само за 3 месеца. Ми то вече свикнах като ромите да живея -ден за ден-та година е мноооооооооого време. Но този път ще си работя само като кариерен консултант, няма да съм психолог. което маааалко ме успокоява. Само се чудя как ще свикна да ставам в 6 часа.....Така като гледам, май пак ще си търся квартира. Като няма сняг-няма проблеми. Но зимата и влакове закъсняват, автобуси също-никой няма да ме търпи да ходя по обяд на работа. Работата е много и натоварена. Надявам се това да ме извади от черните мисли.....
Али, чудесна новина 
Ще живнеш, ще отминат лошите мисли. Много се радвам!
Аз, че съм на 6 км от Благоевград, като си намеря работа (брей какъв оптимизъм) ще си взема квартира. Лека и успешна работа.
Чакам днес да се постопли да излезна, лежа и ме нападат паниките. И ако не си намериш работа откъде пари за здравни осигуровки, лекарства, къде ще ходиш без пари, непрекъснато съм с ПА, все ми изтръпват ръцете, все едно имам нещо в главата, боли лявата половина. Почвам да нямам и физически сили. Уф, аман от загубеното устройство на държавата, то да е само в нашата...
Ще живнеш, ще отминат лошите мисли. Много се радвам!Аз, че съм на 6 км от Благоевград, като си намеря работа (брей какъв оптимизъм) ще си взема квартира. Лека и успешна работа.
Чакам днес да се постопли да излезна, лежа и ме нападат паниките. И ако не си намериш работа откъде пари за здравни осигуровки, лекарства, къде ще ходиш без пари, непрекъснато съм с ПА, все ми изтръпват ръцете, все едно имам нещо в главата, боли лявата половина. Почвам да нямам и физически сили. Уф, аман от загубеното устройство на държавата, то да е само в нашата...
А нещо за деанксита да ми кажете ? Кардиолога ми го прдписа, каза че ми няма нищо...сърцебиене само. Също и невробекс. Невролог пък ми предписа ксанакс, а личния лекар - селеногин....В момента пия магне B6 и от днес невронекса и седорелакс...Ксанакса и деанксите - не. Този деанксит някой пил ли го е, лесно ли се спира и има ли последици ? Да не стана по-зле...
ако продължавате да се чувствате зле не е лошо да попиете малко деанксит. той действа с натрупване. другите неща са успокоителни. по цял ксанакс ли са ви дали да пиете ?
Как приемате деанксит ?Имате ли странични реакции от него?И възможно ли е да се приема с него мента,глог и валериана?
Препоръчани теми