Паническо разстройство - 33

Подлагала съм се, но без ефект, а и вече не ми е по джоба...

Оле, Али, ше отшуми!
Утре имам интервю за работа по специалността. От сега ме тресе, място не мога да си намеря.

Хора, направо пак ударих дъното аз. Днес се чух с една жена, за която правих едни неща тестово с надежда за работа. Тя направо ме срина. Директно с критиките започна, аз направо онемях. Аз не мога в такава среда да работя и ще й откажа дори и да иска да почна. Българина е кофти животно ей. Издевателства над хората за жълти стотинки, има хиляди претенции. Не знам...може би аз съм вече много чувствителна станала и не мога да понеса разни хора, които са супер груби и директни. Не знам. Но направо съм ужасно зле днес. Пак рев, пак ужас...ще се мре от глад явно и това е.

Lovely, и от двете по малко.  И ние сме станали много раними, но и другите са станали направо отвратителни. Като сме едни такива свити и неуверени - другите здраво ни мачкат.

Ловли, спокойно. Мен ме махнаха от предишната работа, че съм пиела много вода, т.е. и пишкам много и значи по-малко се работи, то и една колежка имаше пръст, да я тръснат всички болести мамицата й.
Сега като се обадих ме питаха каква съм - аз биотехнолог, искали химици. Ми имат ме, целият курс по химии завърших в ХТМУ, че и като химик работи. Дипломата за химик и това е. Да кажа - днешният работодател е тъп и алчен.

Дара, права си. Все по-свити ставаме, а хората ни мачкат. Ей, казвам ви, в такива моменти ги разбирам ония, които откачат и застрелват 20 случайни минувача. Нещо се къса в човека в един момент. Живота днес е някакъв зверилник. Аз не мога да оцелея.

Джери, тая твоя бивша колежка е типичен представител. Мазнярка, топи другите и така се издига. Дааа...не само алчен работодател е проблема, но и колегите мазници, готови на всякакви подлярства.
Казвам ви не знам как ще я караме. Аз не мога да се пречупя и да не ми пука. Всеки път рева и ми иде да се хвърлям. До кога така? Просто къде да ида, че да не ме тормози никой? Не мога да си отговоря на тоя въпрос.

Отделно моя организъм почна да реагера бурно на стреса. Не са само ПА. Подуват ми се лимфни възли, гръб ме боли, грипове ме тръшкат. Страшно съм зле.

Lovely, аз едно време патолог исках да ставам - хем да работя с хора, хем да ми е спокойно.

Лъвли, я да сме по-оптимисични. Ако знаеш как ми идва да изгълтам всичките си ривотрила накуп.
Я да изчакаме, аз с тровенето ти с хвърлянето, да видим какво ново ще "измислят" на моето интервю. При това не слушано до сега

Олее, милички откакто ви чета, много спокойствие ми вдъхвате.

Чакайте сега да се посмеете с моята свекърва, не е  лош човек ама понякога в лудост ме вкарва.
Та два дни ще гледа малкия, тя живее в Русе ние на 100км.
Идва и на първия ден започва да поучава дъщеря ми / която става рано в 6.30 пътува до съседно населено място на 15 км, връща се от училище в 15.30 и учи доста/ нашето семейство какви мързели сме били, как не сме вървели пеша а все с кола, тя какви км минавала пеша.
Така това ок ако го беше казала веднъж, а то се намила. Дъщеря ми се врътна и се затвори в стаята си знае от опит с баба няма смисъл да се спори.
И още бих уважила мнението щото донякъде е вярно, но аз ходя на работа, малкият ми е с алергия всеки ден нося храна на градината, готвя и поддържам къща с двор, не е кой знае какво но за мен е доста. А тя не е гледала децата си щото моят мъж от малък е гледан от баби, не е готвела защото едната баба е готвела за цяла седмица напред и ангажиментът й е бил да ходи на работа и всеки уикенд на планина. Не чисти дори и сега у тях е прах и мръсотия, но щом така й допада. Има 4 къщи едната е почти съборена, две са под наем не знаем какво не смеем да отидем даже. У тях аз лично не знам къде да седна щото не знам и колко е чисто, ям едва едва щото съм гнуслива.

Така и как я изцаках на другия ден работливата- додох й пет задачи за деня да ги свърши с детето. Беше направила две и половина и бързо си тръгна за Русе. Така и не бе изгладила дрехите хаха.

Така че повече самочувствие мацки. Не им се давайте. И с повече хитрост към шефовете, уж се съгласявайте а си правете вашата. Щото тези дето най-изискват и най-могат са най-некадърните.

И аз мога два дни да ходя пеша като има кой да ми напазарува, гледа детето наготви и изчисти. какво то пък ходенето не е чак такъв труд?

Преди време й викам я засей тия цветенца тя ми вика не мога. Ами аз не можех ама се научих -опит грешка така става.

Какви са тези дребни проблеми, с които се взаймозанимаваме. Я вижте, една мадама, представете си не си измила лещата, преди да я свари!!! И тема пуснала, пък й й отговарят охххххххх.
После ще пиша за интервюто от компа, като се прибера.
Накратко - за тази работа си само, ама си много учена, хм....

Четено е предишното мнение, затова пускам нов пост.
Аз пък не знаех, че се миела лещата преди готвене, айде стига за нея...

Ударих му един ривотрил от 2 мг и смело в 9 часа се обадих, видяхме се на кафе с шефката. Вадих и аз като Али диплома, след диплома. Ми какво искаха носих.  Всичко добре, но дали ще отговорим на вашето изискване и квалификация. Това сме го чували. Ще Ви се обадим в скоро време. Ясно, това най-вече сме го чували.

Ебати в тая държава ни неграмотен, ни преучил си намират работа..., а не, неграмотен винаги може да си намери.

Джери, и аз не мога да си го обясня това. Какво като си преквалифициран... да кажат колко пари дават, а ти ще си прецениш дали си ОК. Пък и те печелят -  за малко пари вземат добър кадър.

Да, аз като доцент и работила в тази сфера съм съгласна и да работя на минималната, какво го мъдруват.

Ами, то си излезе статия на скоро за това. Българския работодател е по-претенциозен от английския дори. Мой познат ми вика, който е в Лондон, аз в БГ все не бях най-подходящия кандидат, все не бях точно това работил, което искаха, все имаше една кошница претенции и после за малко пари. В Англия му било много по-лесно да намери работа, работодателите като виждат, че не си съвсем подходящ те записват на обучение и всичко е точно. А тука е някакъв ад, трябва да се надяваш все на късмет, на томбола някаква.

Аз вече категорично себе си се диагностицирах със социална фобия - днес имах една среща, ей полудях ви казвам, исках да избягам. И като се почна - не мога да дишам, не чувам какво ми се говори, доходи ми се по всички нужди изведнъж. Ужас и безумие. Официално трябва да се скрия в някаква пещера. Има ли излекуван от това нещо тук? Хапчетата помагат ли ви поне малко с това? Все трябва да има начин.

Лъвли, ми да. Бившият мой приятел отиде в Англия, той е  журналист, но все си кара такси. Там като отиде кара  няколкомесечен курс и почна да реди релсите на един влак на една гара, после на друга. За всяко си има курс. И лесно те наемат. Ние ще дополудеем от търсене и все ще сме им маймуни.

Уф, ами социална фобия си е. 23 години живях с нея. А като трябваше да се изпъча пред 100 човека и да им говоря, да ме слушат, гледат, задават въпроси... Взимала съм с шепи успокоителни преди това.
По мой опит вече установих, че имам ли такова някакво мероприятие почвам от седмица по-рано да приемам успокоителни и някак ми е по леко. Няколко на куп разсейват мислите ти, объркаш се, правиш нелогични неща.