Паническо разстройство - 33

Джеренце, ти по колко лорапам пиеше и действаше ли ти. Днес изпих 2 по1/4 през един час, ама нещо не се получава да ми "покрие" тревожността. А не искам да привиквам към клонарекс, че както го подметнах всеки ден на работа по 1/4, не е добре....

Али, Карадалиев май ми беше написал първата седмица 3х1, после се намаляваше. Навън съм и не мога да видя да кажа точно. Към 18 часа ще съм у нас и ще видя точно и ще ти пиша.
Много добре ми действаше.
Че сега боря един баир и по-късно ще съм си у нас.

Виж и от колко милиграма, че аз си взех от по-силния-2.5.

Бърнаут - линк в скрит текст.
Кайлин, имай предвид, че витамин Б12 не е достатъчно да е в референтните граници, а трябва да е в горната половина.
По-добре"успокой се", а не "стегни се", както беше при мен. Идваше ми да застрелям някой като го чуех.

Мимозка, по спомен първата една година след като започнаха симптомите - не съм имала ден, в който да ми е било ОК.

Али, намерих схемата, ама няма как да я препиша. Моят беше по-малък, 1 ли, 0,5 ли. Най-малкия на пазара. Та 20 дни 1-1-1. За по-нататък после ще пиша.

Кайлин, нямаш ПР. Нерви са това. И точно като бърнаут.
На мен ми се случи подобно нещо- лекари ала бала, мислех, че ще умра млада, долната граница на кръвното месеци наред ми беше 100, пулсът над 100 и бях така пребледняла и нямах апетит. Но при мен се наслагват двата витамина, които са ти казали- под границите са.
Паническите атаки са с нентролируем и алогичен страх. Нормално е, когато ти се случи нещо доста гадно, да има период на черни мисли, нерви и притеснения. Това не е ирационално. Това са мисли, свързани с травмиращо събитие. Оптимист съм, че ще отшуми при теб. Нервната система все пак реагира и се изтощава, а от там и тялото. Има хиляди хора по света с тежки съдби и нямат ПР, по- скоро си от тях. Не си внушавай, че си отключила нещо, за да не стане наистина така. Прибери се и се виж с близки, ако имаш възможност.

Хубаво ,но аз съм сигурна ,че не е там проблема ,твърде много са нещата които изпитвам и наистина ги усещам и е много зле вече положението.А не съм преживяла кой знае какъв стрес е сега вече да,защото стана толкова време ми е зле и не може да се разбере от какво

Хубаво ,но аз съм сигурна ,че не е там проблема ,твърде много са нещата които изпитвам и наистина ги усещам и е много зле вече положението.А не съм преживяла кой знае какъв стрес е сега вече да,защото стана толкова време ми е зле и не може да се разбере от какво
[/quote]
Всъщност там е проблема, колкото по-рано го разбереш толкова по бързо ще се съвземеш, направи си все пак изследвания, които е нужно, за ДА СЕ УВЕРИШ.
Всички имаме реални симптоми, не мисли че са измислени- аз повръщам напълно реално, не ям реално, реално изравнявам кръвното и още стотици други, не си внушавам или влизам във филми, психиката обаче страховете и стреса са виновниците ти.
И "не съм изживяла кой знае какъв стрес" е обичайното извинение, и аз си го казвах тази пролет. Няма уред да ти измери стреса, има хора и след смърт на близък продължават бързо, особено ако са подготвени за смъртта и го намират като избавление, има и такива от това, че са навредили на малко животинче изпадат в такива състояния- въпрос на чувствителност и важните неща в живота ти.

Ходи на психолог, върни се назад и ще видиш стреса си, няма човек да не преживява нещо- болести, драми с близки, със съпруг, деца, още не си го осъзнала, даже с близка приятелка защо не или приятел. Може да е дребно за близките около теб, а значимо за теб. Със сигурност има нещо. Намери го и продължи.

Всъщност там е проблема, колкото по-рано го разбереш толкова по бързо ще се съвземеш, направи си все пак изследвания, които е нужно, за ДА СЕ УВЕРИШ.
Всички имаме реални симптоми, не мисли че са измислени- аз повръщам напълно реално, не ям реално, реално изравнявам кръвното и още стотици други, не си внушавам или влизам във филми, психиката обаче страховете и стреса са виновниците ти.
И "не съм изживяла кой знае какъв стрес" е обичайното извинение, и аз си го казвах тази пролет. Няма уред да ти измери стреса, има хора и след смърт на близък продължават бързо, особено ако са подготвени за смъртта и го намират като избавление, има и такива от това, че са навредили на малко животинче изпадат в такива състояния- въпрос на чувствителност и важните неща в живота ти.

Ходи на психолог, върни се назад и ще видиш стреса си, няма човек да не преживява нещо- болести, драми с близки, със съпруг, деца, още не си го осъзнала, даже с близка приятелка защо не или приятел. Може да е дребно за близките около теб, а значимо за теб. Със сигурност има нещо. Намери го и продължи.


[/quote] 
Какви изследвания да направя?(освен тези които съм направила а те са посещение при невролог и скенер на глава,посещение при ендокринолог пълни щитовидни изследвания и ехография на жлезата,посещение при 4 гастроентеролози ренген с бариева каша,ехографии и налрая гастроскопия ,може би трябваше и колоноскопия да направя,изследвах и някой полови хормони,вит б12 ,вит д ,фолиева киселина ,магнезии и желязо,преглед при гинеколог и цитонамазка и естествено няколко пъти кръвни изследвания плюс чернодробни при тези всички изследвания тук там.има леки отклонения според лекарите нямало нищо,след направената гастроскопия установен рефлукс и еритемоескудативен гастрит ,а и заради упойката при гастроскопията ми направиха и кардиограма) моля ви помогнете ми посъветвайте ме към.какъв лекар да се обърна или какви изследвания още да направя да се открие проблема не.се.издържа вече разберете.Искам някой който ще.ме.изслуша няма да ти се подсмива и да ти казва нищо ти няма на психична основа е искам да задълбае нещата и да открие проблема

Аз лично след този списък с изследвания и неоткриване на проблем - щях да се обърна към психотерапевт(не психиатър, а психотерапевт).
Поне така направих след моите ходения по лекари и резултат - "здрава си", независимо, че тялото и ума ми казваха съвсем друго.
Както каза oplecorsa - симптомите са и реални. Имам приятелка с психосоматична астма....

Какви са били вашите симптоми?Какви специалисти посетихте и какви изследвания направихте?Мен също ме водят с астма от две три години някъде на алергична основа ,но кой е дразнителя незнам,нямам изследвания за алергии тъкмо мислех да правя понеже тръгнах един нос уж да лекувам,но се разболях така и тръгнах по други лекари и ето не се оправям

Не можех да стана от схващане в кръста, после ми се схвана врата и ми беше замъглено пред очите  доста време (очен, рентген + ЯМР - всичко ОК). Изтръпвания на крака и ръце, стягане в гърдите (кардиолог + ПКК - всичко ОК). Освен това правя и годишни прегледи от фирмата - ами кардиограмата ми е почти една и съща всяка година....
Една нощ от болки в корема едва не стигнах до спешното. Отидох сутринта (рентген + гинеколог - всичко ОК).
Отделно всичките други, които идват с ПР - дереализация, агорафобия, задушаване, потене, сърцебиене, страх, т.н.
Изследвах Б12 и Д - дефицит и си наваксах.
И реших, че щом не съм умряла за година и повече - явно ми е в главата. Та започнах да ходя на терапия.

Какво е дереализация и агорафобия?И моите витам б12 е д са в норма ,но на долна граница.На каква терапия започнахте при психотерапевт така ли?

И двете са неща, които мисля ти нямаш (надявам се не е проблем да говоря на ТИ), все симптоми на ПР. При ПР доста от симптомите ни се покриват, но има и разлики разбира се.  Не искам да задълбавам, за да не те вкарам във филма с още симптоми.  
След прием на витамини - при мен определено имаше подобрение. Ти пиеш ли допълнително?
Личната ми лекарка ми даде телефон на психолог и отидох на една консултация. Потвърди, че имам ПР.
После си намерих телефон на психотерапевт и се уговорихме за сесия по скайп (не съм в Бг). Те си знаят какво да правят по време на тези сесии.
След няколко сесии започнах да разбирам американците - там всеки втори ходи на терапевт.