...е че са свикнали като ги вземам от ДГ, да им купувам по нещо малко. И задължителната реплика след "Здравей, мамо" е "Какво си ни купила?"...
Нарочно има дни /макар и редки/, в които нищо не купувам с мотива, че всеки ден не може да се купува, че всяко нещо струва пари, а мама и татко трябва много да работят за тях. Учудващо е как, ако човек е последователен и твърдо не отстъпва, след като веднъж вече е направил подобно заявление, децата научават, че няма смисъл от "пазарлък" и приемат спокойно факта, че няма да им се купи нищо.
Просто няколко пъти трябва да не се поддадеш на манипулацията, колкото и да е трудно. Докато знаят, че могат да те "убедят", винаги ще им купуваш по нещо.
. Купуването започна невинно, като малка наградка за сина ми, че се е държал добре, не е плакал в детската и подобни. Но вече е дотолкова затвърден /с моя помощ/ навик, че или трябва да предприемам крути мерки, или да се предам тотално. 
Смятам,че детето е с характер и е голям инат, което той определя като разглезване 
-те, т.е. не върши никаква работа. И не признава никой авторитет.
