Моля за съвет - бебе на 20 дни и неангажиран баща :(

Не, това е сигнал да загасиш лампата и да се правиш на умряла лисица. С всяко движение само превъзбуждате бебето. След храненето в 18 вечерта и къпането се брои "нощ" - не му пееш, не го друсаш, гасиш лампите и може и да е в другата стая дори. Даже може да реве от това, че не му позволявате да заспи.

Почнете сега да го дондурите на ръце и ще приключите с дондуренето след има-няма три години.

Ами ето, той поне малко се сеща, опитва се, запазил ти е час да идеш на фризьор, готов е да го гледа значи и сам. Ти като му показваш, че му нямаш доверие как помагаш на ситуацията? Той самият ще реши в даден момент, че не може да се справи сам и тогава ще е още по-трудно.

Щом ти е предложил да излезеш сама, и ти си отказала, казал е и да го будиш нощем, но ти си отказала, можеш ли да се опиташ да формулираш каква точно помощ очакваш от него?

Не разбрах също ще може ли да се справяте финансово ако ви паднат доходите и вместо 3, работите станат 1 или 2?


Важно е да си изясните тези неща. Наострена си, изнервена, хормоните бушуват, но опитай да водите нормален разговор, точно и ясно.

Ами да,нямам му доверие,защото един път реши да сменя памперс,аз му казах бързо,че бебето ще тръгне да пишка,свали го памперса,и малкият пръцна и мъжа ми се стресна и направо го остави и вика:"ааа оправяй се",и избяга в другата стая.Да,можем да се справим финансово,например ако спре да вози неговият познат,това го говорихме,мъжа ми каза:"добре,няма повече да го возя",но ми каза също,че му е неудобно да му каже,защото щял да се разсърди.К онзи ден го хванах,че го е карал пак до някакво място,и ме излъга,че съвсем друго нещо ще прави...

Ей, ама вие като малките деца. Единият нямал доверие за памперса, все едно е космическа технология, другият се чуди как да се изниже.

Е голяма работа - остави го да го опикаят и наакат, не му виси на главата. Като сменя той памперс, не го критикувай.

Аз друго се чудя - при искано дете, обикновено и майката, и бащата изчитат де що книга, инструкция и блог има и не са в небрано лозе. За колики барем нещо топло на коремчето сложихте ли? Загрята хавлийка?

Масажи правите ли на бебето? Ми научи таткото, бебешкият масаж е задължителен след баня.

Вземи повечко бодита, купи от аптеката еднократни чаршафи и ги ползвайте за повивалници - нека си пишка и ака извън памперса, голяма работа. Без паника.

За през нощта - приготвяш си една кошница с кат дрехи, чаршаф, еднократен чаршаф. Ако ще цялото легло и бебе да са мокри, имаш подръка всичко, сменяш всичко за макс. 5 минути и спиш, това е.

Всичко е в дребните трикове. Вземи си малко пелени или тензух, или лигнин, при смяна на памперс покриваш бебето и няма да направи фонтанче.

Никой не се е родил научен. Бебето у дома ви е голяма промяна и за двамата и ви трябва време за да свикнете и да си напаснете ежедневието.

На другия ден само бих предложила да смени памперса пак докато се изкъпя примерно и да ги оставя да се оправят. Ако сте били и двамата на уроците за родители в родилния дом там обясняват как се скъпе детето, режим на сън и харнене, как се грижите за пъпче, как се промиват лице/очи и се сменят памерси, как се масажира бебето за да се се успокои след баня.

Ако не е идвал, то се надявам, че вие сте направили клипче и можете да му го пуснете когато има време или да му се покаже/преразкаже накратко с показно без осъждания, сравнения и наставничество.
 Просто показване на какво са ви показали и на вас и споделена грижа и интерес детето да е обгрижено, щастливо и здраво.

Ако бебето ти спи в момента - лягай и ти.
Опитай се максимално да се отпуснеш.
Да не мислиш за нищо конкретно.
Ако се отпуснеш, ще заспиш.
А по-хубаво нещо от здравия сън няма!
Особено ценен е, ако денем не можеш да спиш заедно с бебето.
Аз не можех да спя през деня. Лягах до бебето, но всяко негово движение или дишане просто ме разбуждаше, разсънваше и ме държеше нащрек. По онова време бях доста тревожна.
Така че - лека нощ, сладко да спиш и приятни сънища!
Желая ти ги от сърце. Наистина

Благодаря ти,но бебето ми не спи в момента.В 21ч.го храних,не спа,сега пак яде и си се кокори Аз няма вечер,денем,всяко едно движение чувам,и дишането чак.Както споменах,от 5м.ми бяха казали да лежа,защото ще го изгубя,бях със серклаж и не ми даваха нищо да правя.И мислите ли,че няма как да не съм нащрек,или да не чувам като реве от умора,или да се правя на умряла лисица....?Да,изморена съм много,и психически и физически,за това ми трябва помощ от най-близкиа ми човек,и да като ревне,ставам и го взимам,това бебе със страх съм го чакала,как да го оставя да плаче,като гледам че се свива,опитвам се да го успокоя ако мога...
][/b]

Ако искаш бебето да е доволно и обгрижено добре, ти си майката - ще трябва да се научиш на техниките. Бебе не се гледа с невротичен страх и взиране, така и ти се изтощаваш, и неговите нужди не се следят реално.

Ако толкова те притеснява дали няма да спре да диша, има си аларми за това - като подложка на леглото или дори като чорапче и други варианти.

Приеми, че е нормално бебето да има моменти, в които будува в креватчето си.

Бебетата плачат - свикни с тази мисъл. Нищо няма да му стане. Заслушвай се и ще започнеш да разбираш защо плаче - дали само мрънка или реве на глад. Дори да реве на глад, пак нищо няма да му стане.

А за коликите - чакаш да преминат, масаж на коремчето, нещо топло и така...

Нали се сещаш, че като не спиш, ставаш все по-неадекватна. Ами в крайна сметка го остави на таткото, нахранено и сменено, и лягай да спиш в другата стая. Нищо няма да му стане на бебето. Какво толкова, най-много да опикае един кат дрешки или таткото да залепи памперса наобратно - после ще се смеете.

Далинда, разбирам те много, много добре и не само на лично ниво, а защото знам добре, че това, което през което си минала увеличава над 4 пъти риска ти от следродилна тревожност, депресия и т.н. Трябва наистина да се грижиш за себе си, става дума за собственото ти здраве, което ще пострада ако нещо не се промени. Някои от съветите за това какво да правиш да се улесниш са много правилни, но ти в момента няма как да ги приложиш, защото нямаш този резерв от необходима стабилност. Не е твоя вината, приеми, че просто това всичко е нормалната физиологична и емоционална реакция след стреса и кризата, през която си минала. Малко по-късно ще се опитам да ти дам няколко практически насоки, които се надявам да ти помогнат.

Като за начало, винаги когато изпиташ силна и остра тревога за бебето, си повтаряй, дори ако трябва на глас, че то е здраво и добре в момента, не е в опасност и нищо не го застрашава. На английски състоянието ти се нарича post traumatic hyper-awareness/hypervigilance и не е глезотия, която да ти мине като някой ти каже да се стегнеш. Но ще мине.

Колкото и глупаво да ти звучи, в най-притеснените ти моменти, независимо дали те дразни мъжа или се тревожиш за бебето, съзнателно поеми 5 поредни дълбоки и бавни глътки въздух и регулирай дишането си. Ще усетиш сама, че дишаш плитко и бързо в такива моменти, забави темпото двойно, което ще ти донесе моментално физическо облекчение от симптомите.

Момиче, я си гушни бебето и таткото и лягай в кревата да спиш.

Намерих няколко материала на български, може малко да ти помогнат:

http://www.maikomila.bg/100-%d0%b4%d0%bd%d0%b8-%d0%bc%d1%80%d0%b … 0%be%d1%82%d0%be/

http://www.maikomila.bg/%d1%81%d0%bb%d0%b5%d0%b4%d1%80%d0%be%d0% … %b5%d0%b4-%d1%80/

Защо да не изисква внимание? Естествено, че изисква. Има всякакви бебета, не всички са кукли, които само ядат и спят, както и не всички майки са пердета, особено след първото раждане. Обяснявате й как тя нещо не е наред, щото, нали, следродилна тревожност, депресии и затова всичко идва от нея. А подминавате корена на проблема - именно липсата на усещане за подкрепа, липсата на възможност за почивка и естественото разочарование от скатавките на бащата. Оттам и по-силната реакция в негативна посока. Естествено, че е натоварена - при липса на друг човек кой е с бебето и кой върши всичко покрай него? Подигравките с пърхането не са на място - може, например, да свърши нещо по бебето, без да ръчка нея - смяната на памперса и успокояването не са дейности, изискващи знания и умения на ядрен физик. Докато пък тя се занимава, той да си почива и така. Кое му е сложното?
И като кажат "ами тя девет месеца го е носила, значи е подготвена и може да се справя с всичко". Да е в корема ти и след като се появи е разлика оттук до Космоса. Тогава не иска хранене, приспиване, успокояване при кански рев и прочие. И човек няма как да бъде подготвен.
Далинда, имай му доверие и го остави да покаже какво може. Не го дръж настрана, защото това влачи по-сериозни последици на по-късен етап. Както се справи, така.

Как да чувства подкрепа като тя предварително казва "а не, нямам ти доверие". Все едно това не е бебе, а атомна бомба.
Дадоха ѝ се много адекватни съвети, нека ги прочете внимателно и да се опита да ги прилага.
Всъщност, донякъде разбирам състоянието ѝ. Имам приятелка, която след раждането ѝ е в подобно състояние, че даже и по-зле. Опитвала съм се хиляди пъти да ѝ обясня че не само нейното бебе плаче, не само нейното бебе прави така или онака. И че това са съвсем нормални, бебешки неща. Но нейните страхове и неувеност са я превзели вече. И честно казано, две години по-късно няма никаква промяна. Опитвам се да ѝ обясня че тази хипер паника ме само не помага на детето, ами му и вреди, опитвам се да ѝ дам адекватни съвети, но няма кой да чуе. Понякога вече и на ирония ме избива, да знам че с това не ѝ помагам, ама като за стотен път слйшам едно и също оплакване зс проблем, който всъщност не е проблем, не се стърпявам.
Та на авторката няма да ѝ помогнем ако всички вкупом се втурнем да ѝ казваме как мъжете по принцип не стават за нищо, как и другите не помагат вкъщи. Аз моя с първото дете много бързо го отказах от мераците да се скътава (изморен си да я изкъпеш," няма проблем ще викна комшията, нали детето е негово."  Повече "изморен съм" не се чу вкъщи като стане дума за детето). За малкият повече се скътава. Но това си го обяснявам с факта, ще малко прфи това той смени работата и отсъстваше по цели седмици и в началото не успя да създаде тази връзка (или навик), която имаше с каката. Не съм крещяла. Прехвърлих му грижите за голямата на него изцяло ногато си е тук, а аз сд занимавах с малкото. С времето нещата си влезнаха в норми - започна да се грижи и за Мрънчо (индианското име на малкия, напълно оправданл при това и комшиите могат да разкажат как започва да реве в 6 сутринта и млъква в 1 след полунощ). Сега като се прибере и двете деца се лепват за него, а аз си се занимавам с други неща или просто си мързелувам. Но това не се е случило с викове, а израза "нямам ти доверие" не се е чувал вкъщи, това е и неговото дете, няма да го убие я. Ще се опикае, голяма работа, ей там са му дрехите. Ще пореве малко, бебе е, ще реве..
Затова нека момичето вдиша дълбоко. Да преброи до 10 и да прлчете адекватните съвети на Сирен. Да, не е нужно да скача при всяко Мрън на бебето. И нека не обвинява мъжа си за всички демони в главата ѝ. Те са си нейни личниа и малко или много тя трябва да се опита да ги прогони.

Всеки нормален човек ще отстъпи ако някой му мели на главата как това не се прави такс, пък онова се прави друго яче ... Като за капак се оказва, че бащата все пак иска да помага ама авторката не позволява. Е какво иска от човека тогава? Чак се чудя на търпението ми, честно!