Моля за съвет - бебе на 20 дни и неангажиран баща :(

Аз май разбирам къде е проблемът. Имаш очакване с раждането на детето у таткото да се събуди бащинският инстинкт. Да, ама не. При майката обикновено се събужда след раждането – при коя по-рано, при коя по-късно. Но при мъжете не е така. Бащинското чувство не им е вродено, придобиват го в течение на времето покрай грижите за детето.
Дай му малко време на този твоя мъж да свикне с новото човече. Гласувай му повече доверие. Малко по малко го включвай в общи занимания с бебето. Изчакай и детето да заприлича повече на човек, да започне да гука, да се усмихва, да се закача... Ще видиш как изведнъж ще стане интересно и за баща си, както е сега за теб. Дори след време ще стигнеш дотам да ревнуваш, защото ще предпочита баща си пред теб, ще му се радва повече, ще иска точно с него да си играе...
Всички сме минали по този път. Има светлина в тунела, само повече спокойствие и пълноценна храна. 
И да, вземи прочети някоя и друга книга за отглеждане на бебета, за да се убедиш, че първо, всичко, което се случва с вашето бебе и във вашето семейство, е нещо напълно нормално. И второ, да си теоретично подготвена за следващите етапи, доста по-трудни между другото.
Сигурна съм, че ще се справите. 

Колкото и да е ангажиран бащата, колкото и морална подкрепа да има, пак си остава факт, че след раждане на жената ще й се наложи да стане "експерт по бебе". Може би новото поколение жени са съвсем неподготвени, дори психически, че те са на предната линия. Няма да имаш някой до теб нон стоп, ще трябва да се справяш И сама, и дългосрочно. Дори с ангажиран татко - не може да ти вземе целия ангажимент.

И не може да ти сподели и отнеме притеснението. То си е твое, ще трябва да си го изживееш и преодолееш.

Търпение, дори 6 седмици не са минали, лежи си и си почивай, това е.

Таткото да разхожда навън сам, когато може.

А, и в никакъв случай таткото на тоя етап да не дондури и люлее. Че ще ти сложи такава бомба със закъснител...после ще си стоиш у дома и с часове ще люлееш, докато ти окапят ръцете.

Осъзнаваш, че ти си майка, центъта на вселената ти в момента е бебето. То трябва да бъде обгрижвано, не ти.
Носиш отговорност за бебето, ти си целия му свят.
Колкото по-скоро приемеш това, толкова по - бързо ще се освестиш.
Мъжът ти сама си го отблъснала с грубото си поведение. Овикала си го, че нищо не може и разбира. И аз да съм, и аз няма да пипна после.
Ако искаш да се включи, трябва да го приласкаеш по женски.
Ако мислиш, че ще ти тича по д-то, щото е длъжен - малко са тия мъже, а и на тях понякога им идва до гуша.

Объркването отчасти е защото на днешните жени им се внушава че двата пола са равни и всичко едва ли не трябва да се споделя и най-вече грижата за децата. С което принципно съм съгласна, но не и в бебешкия период, където майката най-малкото поради факта че кърми е незаменима. Природата сама е вързала бебето за майката с кърмата - майката е жизнено важна в този период а бащата на бебето му е излишен. Той влиза в роля по-късно, като почва възпитанието. Другият проблем е, че майката има нужда от помощ - но не от бащата, а от човек с опит с бебета - бабата. Тя липсва и затова майката откача и си го изкарва на бащата. В къщата трябва една баба която поне за няколко часа да отмени майката и да помогне с квото може. Може и бавачка.

Мда, и на мен ми се видя много груба авторката към мъжа си .
Не му разбрах греховете на този човек освен че спи дълбоко и работи на три места .
Тя не го понася , сама си казва че не иска дори да го целуне .
И аз съм имала моменти когато не съм го понасяла моя, но то е било
когато аз съм била сама в къщи с бебе , а той в компания навън .
Достатъчно ми е било понякога да спи до мен . Въпреки че моя ги е къпал , гледал , дундуркал по нощите
пак си имаше своите издънки . Май любовта липсва в това семейство .

Млади са и неосъзнали,че вече не са гаджета и никога няма да бъдат ,просто е  започнал животът.

Бебе може да бъде гледано и от двамата, кърменето е опционално.

С това мислене и този негативизъм, ще го прогониш директно.
Значи, той може да се грижи за теб, но ти- не, щото той не е носил и родил златното яйце?

Явно, каквото и да ти се даде като съвет, освен " връщай се при мама", няма да маркираш дори.

Само че, ако съм на мястото на майка ти, няма да те пусна обратно в детската стая, за да спиш, докато аз разнасям бебето в другата и притичвам на обяд да ти сготвя и сервирам.

Аз се впечатлих много от: сутрин няма какво да се яде, звъня му и той ми носи Може да си на легло, но поне с планирането на яденето за идните 2-3 дена би трябвало и сама да се справиш... А мъжът ти да напазарува преди да се прибере от работа

Добре де, в крайна сметка майката прекарва повечето време с бебето. Дори таткото да помага вечер, то бебето от 6 вечерта е в нощен режим: около 5:30 майката го е поизкъпала, нахранила, сменила за последен път, къщата утихва и се притъмнява. Таткото ако се прибере в тоя час, всичко вече е свършено, това е. След това майката ако има акъл, си ляга в 8-9, особено в първите седмици, та да има няколко часа качествен сън преди храненето в 12, а ако се пропусне - в 3. След това таткото ако става по-рано сутрин, може да наглежда бебето, евентуално да смени първия памперс и като замине на работа, бебето пак е на майката, да кажем от 9 до 18.

Ми това си е нормален режим с новородено. Денят протича с кърмене през 3 часа, смяна на памперси и аз с първото дете общо взето гледах сериали, четях и така...нищо особено, то си стои в кошарата, гледа си играчките, говориш му от време на време, малко на въздух, малко масаж.

Няма нужда да си отмъщаваш на таткото, че това не е негова задача. Намери му задачи - хората са измислили списъци за пазаруване. Още една задача - откачане и закачане на седалки за кола. Носене на количка. Самостоятелни разходки с бебето.

И - свиквайте бебето да ляга рано, както казах, сега е златният момент да въведеш нощен режим от 6 вечерта, че после да не отгледате от ония вампири, дето лягат в 12.

Това впрочем може да е страничен ефект от чакането тати да се прибере, наготви, изчисти и изкъпе бебето, сакън мама да не се мине. И то става - новородени се слагат да лягат по нощите, щото мама не може да въведе час за лягане по книга (6-7 вечерта), щото иска да отмъщава на тате.

Потърси подкрепа (морална и реална) от твои близки жени - майка, сестра, баба. Имаш нужда от такава. Нека те ти разкажат как им е било трудно след раждане.

Не, няма полза да й разказват как е било трудно, а как се подхваща бебе. Увереността е най-доброто противодействие на депресията. Това са глупости как са гладили тензух, да ти кажат по-важните неща. А най-добре да си прочете новите методи в книги, Гугъл, блогове.

Впрочен не се подигравайте на депресията, тъгата и напрегнатостта, това са си почти физиологични състояния. Само че при нея се случва за пръв път и не е свикнала. Мога да кажа, че след всяко раждане бях така, и мен ме тресе и параноята, и кошмарите, но все пак балансирам с житейски опит. Но пак не еприятно, като бит се чувства човек поне една година.

Не,не се смятам за по-велика,има майчински инстинкт...и подстригването мисля,че не беше наложащо на 3 ден от изписвянето и прибирането в къщи...Явно не четете всичко,и нападате...Както писах,акушерка дойде в къщи да обяснява за къпането,а таткото отиде да пуши цигара....

Майка ми идваше в началото да помага,но тя главно готвеше,переше и гладеше.Свекървата е принцеса,има си чистачка в тях,нея с такива неща не трябва да я занимават(отглеждане на внучето й).Сестра нямам...Единствено,майка ми искаше да го повива и я беше страх да го изкъпе,защото била забравила как,а и не е нейно,нормално....
[quoteauthor=Spring again link=topic=1051095.msg37079432#msg37079432 date=1532201387]
Потърси подкрепа (морална и реална) от твои близки жени - майка, сестра, баба. Имаш нужда от такава. Нека те ти разкажат как им е било трудно след раждане.
[/quote]