Бихте ли си взели жена с дете ?

Ставаме три

На теб кой ти каза, че са психосоматични. Чакай, че не съм завързала бутонките хубаво... не ми е приятно да се пишат подобни глупости, па макар и понеже много ти се е приискало да оплюеш познатите си.

точно такъв коментар очаквах.

Ти нали защитаваше идеята, че ако не дай Боже се разделите с мъжа ти, няма да започваш връзка с друг?

Отговори ми, ако обичаш.

Псориазис, паник атаки, Хашимото и инсулинова резостентност изобщо не са психосоматични заболявания, а заболявания, причинени от липси на магнезий, Б витамини, Вит Д, омега 3, инозитол, холин и други. Парите, похарчени по психоаналитици, антидепресанти, цигари и алкохол в такива случаи са хвърлени на вятъра, а не инвестирани, както пишеш. Те разболяват още повече. Лекар по функционална медицина, ендокринолог и най-вече ортомолекулярен могат наистина да излекуват гореспоменатите заболявания. Това ти го пиша от опит, макар и не с всичко от гореизброените.

Аз бих издържала мъж докато нямах деца. Сега не бих. Наличието на мъж не лекува от болестите, за които си писала и даже може да разболее здрава жена. От тези болести боледуват и щастливо женени жени с деца. Самите болести могат да развалят една хармонична връзка. Не са много мъжете, които биха спали до дебела лелка с псориатични рани по врата и гъбясали нокти по краката.

Според мене е по-добре първо да се излекуват, което е напълно възможно и бързо (освен Хашимото, което е по-трудно) и после да завързват връзки

Ти били имала връзка с възпален чичко с псориазис по ръцете, врата, пубиса, с пърхот и мазно тема ако въпросния ти нацаква някаква сума дневно? Аз не. Подтискащо е доста.

Кажи на приятелките си да се регистрират в този форум и да прегледат темите за добавки, хиперинсулинемия, Хашимото, ВМ-НВХ. На инсулинорезистентен гарантирам доста бърз успех. За паникьосаните е малко скъпо с инозитола, но има успех. За Хашимото също има значително подобрение.

Нина, Кристина 1980 неколкократно е писала, че би флиртувала, излизала и въртяла гаджета, но не желае живот заедно и други деца от друг мъж. Всъщност така сме повечето май.

темата измести по рейтинг и Вип Брадър
толкова  глупости се изписаха, че сигурно и Орхидеята съжали, че изобщо зададе въпроса си

лично аз мисля, че всички болести са причинени от ядове. Ядовете са от гадове. Просташко, но за мен неоспорим факт. Чела съм доста статии на такава тематика. медицински доказателства не мога да предоставя, тъй като аз не вярвам на медицината, такава какво се практикува и учи в университета.
Ако един мъж ти дава спокойствие, ако ти помага и ти прави живота по-лесен, аз лично бих направила компромис с парите.
Конкретно за болестите не бих искала да обяснявам, защото подозирам, че някой ще ми напише нещо от сорта да ме стигне мен или децата, а такива изказвания са ми крайно неприятни да ги чета.

Аз лично не бих живяла с друг мъж и с децата ми под един покрив. Децата си ги поставям на първо място и не мога да търпя друг да им прави забележки, да им се кара, да ги наказва, а дори и недай си боже да ги удря. Имам предвид партньор, с който аз живея. Иначе в училище не се противопоставям на учителите и треньорите. Аз съм живяла с втори бащи и не ми е харесало. А бях супер добро дете и не правех нищо лошо.
по повод избора на Оля,  да живее с мъж, който не изкарва достатъчно пари, мога да го разбера,ако този човек ми помага и ме подкрепя. Живота на сама жена е доста труден в битов план. И майка ми леля ми живеят сами. Супер претенциозни, интелектуалки, на тоя не могат да подгъзуват, оня не могат да търпят, а постоянно искат от мъжа ми нещо да им помага. За мен лично е по-добре да си намерят по един мъж и да не ни  занимават.

Невена благодаря за съвета. Но отдавна не давам акъл на никой за нищо. Всички са тънкообидни, всичко разбират. Почти като във форума.
Аз съм компромисна личност и търпя всякаква критика и съвети, но повечето жени са супер претенциозни. Ако искаш да помогнеш, го приемат като навлизане в личното пространство.  Да си пият там каквото им е изписал лекарят и да живеят както знаят.

Кристина, имам чувството чв си на 16. Лелите ти, дори и ако бяха обзаведени с мъж, пак можеше да те притесняват за помощ. Не всички мъже са способни да вършат ремонтни дейности, ей го моят един пирон за календар не умее да забие, защото у тях за всичко са викали майстор и той така е научен.
Колкото до болестите и наличието на мъж, да ти кажа, историята знае безброй стари моми и разведени, които си живеят чудесно и в добро здраве до дълбока старост. Ражданията, обслужването на деца, мъж и дом похабява жената. При мъжете е обратното.

За мен имането на дете дава много сили. Всички без деца търсят проблеми, където няма. А почнеш ли да търсиш проблеми, почва да става страшно.

То, не че тия с деца са много спокойни, безпроблемни и без въпроси, мани тая работа. Според мен, ключът е в по-ранното раждане и гледане на деца, когато си в силата си и не са те почнали екзистенциалните кризи, а тепърва деца да гледаш. Тогава си порастват по-спокойно, имат си що годе млади и нормални още родители, а и самите родители имат време да си поживеят техния живот, след като пораснат децата.

Eй с това болднатото съм абсолютно съгласна!

В интерес на истината (и го казвам абсолютно непредубедено), огромен % от младите майки, които познавам, се промениха към лошо след раждането. Налегна ги някаква специфична нервност и унилост, станаха депресивно настроени, гони ги безпочвена параноя. Те самите също регистрират неблагоприятната промяна у себе си.
Има и такива, разбира се, които, след като се сдобиха с наследници, разцъфнаха (ментално и емоционално), но определено не са мнозинство.
Кристина, сигурна ли си, че при бездетните ти приятели иде реч за "проблеми", в същинския смисъл на тази дума? А не просто за споделяне на определени по-заплетени ситуации? Не знам дали ще успея с точност да обясня какво имам предвид. Аз, например, имам страшно много хобита и интереси. Често се кахъря по въпроси, свързани с тях. Педант и перфекционист съм по характер, искам и очаквам винаги най-доброто, което може да бъде напрягащо, най-вече за мен самата. Но това не означава, че припознавам тези дребни неприятни ситуации като реални проблеми.
Ето, точно преди малко много се бях ядосала, че ще инвестирам доста пари в закупуването на шнорхелинг плавници, които няма къде в София да пробвам на живо. За пореден път се изнервих колко беден, откъм разнообразни стоки, е българският пазар. Оплаках се и на мъжа ми и побъбрихме малко в тази насока. Това, че споделям нещо, което намирам за негатив, не значи, че имам проблем. Две различни неща са просто – та, затова питам: сигурна ли си, че не смесваш двете понятия?