Да обичаш детето на мъжа си от друг брак или да изразяваш съпричастност към мъката, както е в случая при описаната трагедия не е вземане на ролята на майката, нито заставане между биологичния родител и детето. Просто е знак за уважение най-малкото. Мисля, че щеше да е по-странно, ако беше безразлична. Дори на мен ми е жал за момчето. То си има майка, но новата жена също е част от картинката. Сложно е да, и в идеалния свят е най-добре да няма разводи, но за съжаление реалността не е такава. Аз не съм в подобна ситуация и не е това причината да имам такава теза, просто наистина така мисля. След развод човек има право да потърси щастието си отново дори и при наличието на деца.
- Публикувана: 20 юли 2018, 13:51 ч.
- Последно мнение: 27 септ. 2018, 20:13 ч.
Бихте ли си взели жена с дете ?
Много е индивидуално и зависи от обстоятелствата дали човек би взел някой с деца. Аз бих взела, ако човекът е без грешка към мен и се обичаме. Обаче ако тръгне към други жени, категорично не бих му гледала деца от друга. А и бих гледала дете на мъж, така както имам 2 свои вече, само ако той самият участва активно . Не да ми доведе дете и да ми се мярка вечер за по час-два кисел и уморен. Тогава детето да си седи при неговата си майка. Според вас много ли съм лоша и зла?
Уиш, понеже спомена при вас как е,че те е взел с 2 деца....Сори за личния въпрос ако желаеш ми отговори-твоя мъж не е ли искал ли да си имате и общо дете т.е. да си има и негово?На него това първи брак ли му е?
Извинявай,че така те питам.
Иначе по темата... мисля,че всичко зависи от човека и нагласата....A бе за всичко си има хора.Тук където живея ми прави впечатление,че това дали имаш деца и колко не е толкова важно...Даже и жени с 3 деца има кой да ги вземе.Та си мисля-ако нещо се случи при нас,че и за "моя влак ще има пътници".
Но пък моите деца вече са големи и си мисля,че ако остана сама някой ден и дори да се хвана с някой в бъдеще то ще е по-скоро за приятелство и взаимопомощ...а не да живея с някой в брак/съжителство.Не ми се занимава тепърва със съжителство и съобразяване с някой друг, с неговите навици,особености на характера,деца и прочие подробности.Освен това си мисля,че битовизмите малко или много ще убият... тръпката.И всичко в крайна сметка се обезсмисля.Така,че с това по-скоро бих си усложнила живота.
Предпочитам си спокойствието, както и аз да си организирам живота по мой си начин без да се налага да се съобразявам с друг...Но съдбата понякога си прави шегички с нас...
Извинявай,че така те питам.
Иначе по темата... мисля,че всичко зависи от човека и нагласата....A бе за всичко си има хора.Тук където живея ми прави впечатление,че това дали имаш деца и колко не е толкова важно...Даже и жени с 3 деца има кой да ги вземе.Та си мисля-ако нещо се случи при нас,че и за "моя влак ще има пътници".
Но пък моите деца вече са големи и си мисля,че ако остана сама някой ден и дори да се хвана с някой в бъдеще то ще е по-скоро за приятелство и взаимопомощ...а не да живея с някой в брак/съжителство.Не ми се занимава тепърва със съжителство и съобразяване с някой друг, с неговите навици,особености на характера,деца и прочие подробности.Освен това си мисля,че битовизмите малко или много ще убият... тръпката.И всичко в крайна сметка се обезсмисля.Така,че с това по-скоро бих си усложнила живота.
Предпочитам си спокойствието, както и аз да си организирам живота по мой си начин без да се налага да се съобразявам с друг...Но съдбата понякога си прави шегички с нас...
Не, не му е първи брак, но няма деца от предишния. А дали е искал деца от мен, не зная, защото аз от самото начало го предупредих, че не смятам да раждам повече, така че хубаво да си направи сметката дали иска да остане с мен или да се спасява докато може. Предполагам, че при спомена за счупените ребра, не е посмял да настоява.
Здравейте,
Аз съм омъжена с две деца. На този етап не си представям, че живота ми ше премине без бащата на децата ми. Но знае ли се. Но при лошо стечение на обстоятелствата, ако срещна друг човек той трябва да ме приеме с всичките ми суперлативи и негативи, включително и с децата и кучето. А още по важното е децата и кучето да приемат него. Не стане ли това второто забрави няма как да се получат нещата...
Друг пример от моя живот е моите родители ... те бяха разведени. Майка ми за целия си живот досега не е допуснала друг мъж в живота си. А вярвайте ми със сигурност е имала възможност. Разведена на 43 год. Жена макар и с дете, но със сериозна работа и контакти със сигурност е имала възможност да не кукува сама в момента когато е почти на 70. Но тя сама е направила своя избор да се отдаде на детето си, което рано или късно ще отлети и ще поеме своя живот.
Баща ми, който вече е покойник от 14 години, има две деца от два различни брака. По едно от всеки брак. Никога не съм имала желание да питам майка ми, защо взе мъж с дете. Да с дете, защото брат ми винаги е живял с нас, т.е с баща си. Та при баща ми никога през живота му след майка ми не съм видяла друга жена освен майка ми. Дори и брат ми не е видял, защото баща ни и неговата майка са разведени преди той да направи 2 год. Та всичко си е до човек
Аз съм омъжена с две деца. На този етап не си представям, че живота ми ше премине без бащата на децата ми. Но знае ли се. Но при лошо стечение на обстоятелствата, ако срещна друг човек той трябва да ме приеме с всичките ми суперлативи и негативи, включително и с децата и кучето. А още по важното е децата и кучето да приемат него. Не стане ли това второто забрави няма как да се получат нещата...
Друг пример от моя живот е моите родители ... те бяха разведени. Майка ми за целия си живот досега не е допуснала друг мъж в живота си. А вярвайте ми със сигурност е имала възможност. Разведена на 43 год. Жена макар и с дете, но със сериозна работа и контакти със сигурност е имала възможност да не кукува сама в момента когато е почти на 70. Но тя сама е направила своя избор да се отдаде на детето си, което рано или късно ще отлети и ще поеме своя живот.
Баща ми, който вече е покойник от 14 години, има две деца от два различни брака. По едно от всеки брак. Никога не съм имала желание да питам майка ми, защо взе мъж с дете. Да с дете, защото брат ми винаги е живял с нас, т.е с баща си. Та при баща ми никога през живота му след майка ми не съм видяла друга жена освен майка ми. Дори и брат ми не е видял, защото баща ни и неговата майка са разведени преди той да направи 2 год. Та всичко си е до човек
Никой не знае какво ще му дойде до главата И аз едно време не си представях живота без бащата на децата. Но като се обърнаха нещата, нито за секунда не ми е минавало през ума да оставам сама.
Дори да не бях срещнала мъжа ми, щях да си излизам по срещи, когато искам и мога. Не съм държала да имам сериозна връзка, просто така се случи. Но сама нямаше да остана. Наистина - до човек си е. А и аз се разведох, когато едното ми дете беше бебе - ако съм го чакала да порасне, за да срещам нов мъж... доста време щеше да мине.
И аз едно време не си представях живота без бащата на децата. Но като се обърнаха нещата, нито за секунда не ми е минавало през ума да оставам сама. Дори да не бях срещнала мъжа ми, щях да си излизам по срещи, когато искам и мога. Не съм държала да имам сериозна връзка, просто така се случи. Но сама нямаше да остана. Наистина - до човек си е. А и аз се разведох, когато едното ми дете беше бебе - ако съм го чакала да порасне, за да срещам нов мъж... доста време щеше да мине.
Да обичаш детето на мъжа си от друг брак или да изразяваш съпричастност към мъката, както е в случая при описаната трагедия не е вземане на ролята на майката, нито заставане между биологичния родител и детето. Просто е знак за уважение най-малкото. Мисля, че щеше да е по-странно, ако беше безразлична. Дори на мен ми е жал за момчето. То си има майка, но новата жена също е част от картинката. Сложно е да, и в идеалния свят е най-добре да няма разводи, но за съжаление реалността не е такава. Аз не съм в подобна ситуация и не е това причината да имам такава теза, просто наистина така мисля. След развод човек има право да потърси щастието си отново дори и при наличието на деца.
На скоро мой приятел се раздели със жена си, с която бяха заедно 16 години. Отгледа и детето от 6 месечно. През цялото време е искал да има и свое, но тя все намираше оправдания. Първо искаше да живеят с майка и докато тя си намери другар в живота, после по-голямо жилище защото неговата гарсониера била малка, после се записа да учи второ висше за да си намерила по-добре платена работа. Всичко стана така както го беше искала тя . И жилище в нова кооперация закупи с много труд приятеля ми и ги хранеше докато тя учеше и с връзки я уреди на мечтаната държавна служба. След 16 години и аборт, който направи тя му каза, че никога не е искала деца. Сега приятеля ми е на 40 и отчаян. Единственото, което го радва са срещите със сина и. Само за него говори с толкова любов, че личи в очите му. Наясно е, че в таргет групата в която попада свободните жени са предимно разведени с 1-2 деца и на тези години едва ли някоя би се навила да роди дете. За това е добре отначало да се изясняват тези неща - кой би/не би гледал чуждо, кой би/не би родил друго дете. Ама човека в егоизма си действа според интересите си. Трае си докато може за да дръпне каквото може. Ей това е. И аз съм решила до 2 години не ми ли предложи моя човек да се разделям с него. Не искам да съм трамплин към следващата. Искам да си родя още едно и часовника ми тиктака.