Бихте ли си взели жена с дете ?

И аз познавам хора, които просто се събират с някой все тая с кой за да си направят дете и да го вземат. В такъв случаи бих гледала само гените аз.

Първо, аз не съм баща за детето на втората ми жена, аз съм нейния мъж. Така разсъждава порасналата й дъщеря.
Второ - втората ми жена не е майка на сина ми който е при мен, тя е жената на баща му. Според сина ми.
Уважение има обаче във всяка посока.
Веднъж нейната дъщеря ми каза: Как бих искала ти да си баща ми... Преди това беше го казала на майка си...
Какво повече да кажа...

Всеки човек може да се адаптира, но може и да не се адаптира. Мене никой не ме е настройвал срещу партньорите на другия, но мисълта мъж да се натресе у нас или ние да идем да живеем с него даже не ми минаваше през детския ум. Ако майка ми се беше оженила и беше родила друго дете, сигурно щях да се адаптирам някак си, но едва ли щеше да ми бъде приятно. Имах късмет че майка ми излезе истинска майка и не ме ощети. Абсурт писа какво правят децата, когато някой чужд мъж им каже нещо, което не им харесва.

Малко хора в големите градове могат да си позволят общо жилище с новите половинки със самостоятелни стаи за всички деца. Тези, които имат средства и могат да си позволят този лукс трябва да решат имат ли нерви и време да поемат евентуалната раздяла. След като веднъж са се разделили с бащата на детето си може да се случи и втори път. Само че вторият път е по-трудно. Единият поне трябва да се изнесе. Намиране на нови жилище, вадене на квартиранти от собствено, местене на багаж, ремонти обзавеждане. Местила съм се с деца и зная какво е. И не е лесно, чисто физически даже, дори когато фирма мести кашоните. Все пак трябва да се подредят личните вещи а малко хора с деца имат само 10 костюма, 2 палта, 20 рокли и 10 чифта обувки. Често това става ясно чак като се захванем да пакетираме.

Децата имат нужда от сигурност, а новата връзка на родителя не дава никаква такава. За мене приятелите на майка бяха поредния чичко. Все пак се е развела с баща ми, защо да не се раздели и с новия?

Митко кост, радвам се за вас. При вас всеки има свое, собствено дете. Сега, като майка, може би бих приела мъж с дете. Докато бях мома никога, даже и за връзка.

По-напред дадох примера вече, но ще се повторя:
От 15 г са заедно. Той я взе ерген, заедно с двете й деца. Даже ги осинови официално.
А тя му роди още 3 след това.
И това е семейство с доста над средния стандарт и начин на живот.

Невена, аз не те убеждавам да се чувстваш добре, ако майка ти сключи втори брак.
Пиша за примери около мен на семейства, в които партньорите имат дете или деца от предишна връзка.

Децата реагират както са научени. Ако им се позволява от майката или ако ги навиват роднини, че мъжа и не им е никакъв и няма правото да им се кара положението става зле. Но то е мода това. В училищата учителите не са им никакви. На улицата хората видели ги да правят бели не са им никакви. Никой не е никакъв на нашите принцове и принцеси и няма право да им се кара, защото са единствени и неповторими ангелчета. Едно време като ми се скараше учителката мълчах от страх да не разберат нашите. Сега детето хуква "мамооо апък тя не ми е майка, а знаеш ли как мо се скара" и майката ужасена бяга да се занимава с госпожата. Така отглеждаме изкривено пололение. Как няма да се меси и да се кара на детето ми мъжа ми. Ще го направи като вижда, че е за каране разбира се. Голям и разумен човек има по-добра преценка от едно дете. Щом съм го взела съм му гласувала доверие.

Офтопик.
Коментирам само това. Рисковете не са "огромни" (колко "огромни" да са?) и определено не това е мотивът на 30-годишната да не заживява с 50-годишен.
За съзнателния мотив говоря, щото за еволюционно-несъзнателния можем само да философстваме теоретично.

Невена, офтопик, по повод пребиваването в България без тебе: мъжът ти и децата ти знаят ли български?

-----
И още един офтопик, по повод мъжа ти, дето нямал бръчки на 50 - аз на живо такъв / такава 50-годишен / -шна, дето да нямат бръчки, не съм виждала, ама из форумите ги има много. Обикновено говорят в първо лице, де.
Иначе и аз при определено осветление нямам бръчки. Даже няма нужда да е много тъмно.
Сега, то наистина зависи и от дефиницията за бръчка, някои може да я стесняват.

Обаче колкото и да съм феминистка, на тоя случай доста се смях - на 47 тръгнала да се записва в агенция за срещи с ергени-милионери и после съдила агенцията, че никой не й погледнал профила. Говорим за разведена с три деца на 47:

http://www.dailymail.co.uk/news/article-6063245/Divorced-mother- … ating-agency.html

Не че принципно не може да се засрещне и хареса с милионер, но представям си с каква конкуренция от профили е била в агенцията...

Защо, какъв се очаква да е произходът на новозабогателите? От семейство на диви простаци? Това влиза ли в дефиницията за новозабогатял?

Ами, по някакво интересно съвпадение, голяма част от новозабогателите се оказаха точно от семейства на диви простаци. Всъщност, изобщо не е съвпадение и не е интересно.

Какво значение имат белите коси и бръчките?

Имат такова значение, че понякога под тях се крият скофтени хормони, холестерол, кръвно и други болежки.

В момента високо кръвно, скофтени хормони, холестерол и още един куп болежки, масово ги има при 28-30+ годишни. Да не говорим за щитовидна и ИР - направо е поголовно. Всяка жена с талия 85см+ е абонат за диабет тип2 и т.н. Възрастовата граница за сърдечни е паднала с едно 10години...

Има ги, ама това не значи, че и при по-големите ги няма. Е, може да има такива с късмет от по-старите поколения.