Слабост ли е сантименталността?

А защо един човек държи да информира хората около себе си, че е много емоционален, чувствителен или сантиментален? Всеки носи някаква доза от тези качества.

За да му играеш по свирката. После се и проявява - липса на чувство за хумор, цупливост, обидчивост, изисквания да бъде щаден повече от нормалното. Въобще съм много нащрек към такива изявления. С две уточнения: нямам предвид случаи като да си го написал във форум, както и нямам предвид истински чувствителни хора. Те не правят такива изказвания за себе си. Отдалеч си им личи и няма нужда. За мен това плеснато предупреждение за чувствителност е като много съм откровен и на хората това не им харесва, в превод - многознайко-грубиян.

И според мен така Не се ориентирам много в това за какво точно е темата, изглежда ми като да има някаква предистория, с която очевидно не съм запознат и явно не се пита просто това, което изглежда, че се пита.

Но ако говорим по принцип - точно хората с много претенции към другите, които са вечно неразбрани и недооценени, на практика не са нито чувствителни, нито сантиментални, ами са егоцентрични и натоварващи с вечните им театри за привличане на внимание.

Благодаря, така мислех и аз от години и все пак ми беше приятно да разбера, че не съм била в грешка. Имам си конкретен човек от близкото обкръжение, с изключително чувствителна, емоционална и добра душа по претенции, но реално е ... казахте го.

За мен лично, е страхотно качество.
Сантименталните хора по презумпция са И ДОБРИ хора.Човечни, състрадателни, нежни по душа и поведение.
С такива хора е благодат да общуваш.
Може би защото и аз съм сантиментална до крайност.....
За съжаление, това качество също е на изчезване, наред с много други....."днес" на почит са дебилността, горделивостта, грубостта.

Много ми е трудно да дам еднозначен отговор, тъй като самата дума е натоварена с твърде различни нюанси в значението.
Всяко едно чувство може да бъде и сила, и слабост. Зависи от темперамента на човека и как ще си го доразвие въпросното чувство.
Познавам и доста твърди на пръв поглед хора, които са сантиментални. Познавам и невероятни циници, които могат да се просълзят от една песен. Както и такива, които са сантиментални, но иначе добре контролират емоциите си. Не смея да сложа знак на равенство между сантиментален и мекушав. Това, че цениш и пазиш скъп спомен от определени моменти в живота си, не те прави непременно слаб.
Аз например нямам особен сантимент към предмети - лесно се разделям с вещите. Но от друга страна още пазя разни вече хербаризирани цветя, които за мен значат нещо. Това не ми пречи да бъда достатъчно трезва в мнението си за хората, свързани с тези предмети. За сметка на това съм ужасно и дори нетърпимо за мен самата сантиментална към песни и мелодии. Колкото и да не ми се иска, просто настръхвам цялата, чак нещо като треска усещам, а понякога и ми се доплаква. Нищо, че моментът може да е крайно неподходящ за разнежване.
Не знам има ли връзка със сантиментите това, но имам два гоблена, ушити от жена, останала така да се каже в миналото ми. Избродирани са специално за мен и знам, че ги е избирала внимателно. Понякога ми иде да ги хвърля, защото не искам да си спомням нещата, свързани с нея. Но някак сърце не ми дава да го направя, защото си представям колко труд е хвърлила и към този конкретен момент колко любов е вложила. Най-интересното е, че уж светът е малък и уж живеем в един град, а точно нея, откакто ни се разделиха пътищата, никога не съм я видяла повече.

Аз пък съм скептична, ако видя много сантименталност. Това си е вид себеугаджане и в критична ситуация може да се окаже, че са от оная порода "добри" хора, които творят невероятен хаос, чак злини.

За мъж ми е по-скоро негативно качество.

Да си сантиментален не е слабост. Това е признак, че си човек, че имаш чувства, че си готов да споделиш емоцията си с някого. Има жени, които оценяват това и един мъж не трябва да изневерява на своята чувствителност само защото на всеки втори ъгъл в София има мъжемелачки. Има много свестни и стойностни жени, които биха оценили искрено потеклата сълза, дрезгавия глас по телефона, сърчицето, изпратено по вайбър, плюшеното мече, закачено на вратата.

Хайде сега какиното да отвориш тълковния речник и да прочетеш какво означава думата сантименталност.

След "хайде сега" има запетайка и накрая трябва да сложиш кавички на сантименталност.

Не препоръчвай речници, лоша реклама си. 😉

И след какиното още една запетайка.

Изключително много ви благодаря.

Всяка емоция или сбор от емоции могат да бъдат оценени като проява на слабост.
В сантименталността има един леко глупашки копнеж по миналото, който често ни вкопчва в безмислен предмет, защото това е частицата, която ни свързва с преди.
Глупашки казвам тук в смисъл на буквално оглупяване при вида на нещо, не че сантименталността е присъща на глупави хора.
Не знам дали изобщо може да се гледа в опозицията слабост- сила, но когато има прекалена сантименталност, често има и прекомерна досада.

И за мен в сантименталността има елемент на копнеж по миналото, намесена е някаква носталгия и често е обвързана с обекти/предмети.

Никое качество не трябва да се разглежда поотделно, зависи от комплекса от качества и от силата му на проявление.

Като чуя за сантименталност и се сещам за биографии на някакви всепризнати чудовища, в които е описано как някаква дреболия, стара песен или нещо подобно може дълбоко да ги развълнува и просълзи, но това не ги прави по-човечни към околните.

Сега, какво значи сантименталност? Да не бъркаме понятията с прекалена чувствителност, последното определено си е слабост.
Не се сещам да познавам прекалено сантиментален човек...