Здравейте, трябва да започна с това, че съм на 16 години. Може би, това което искам е детска прищявка или както там го възприемете, но въпреки това имам нужда от съвет. Извинявам се предварително, ако това което пиша не е за точно тази група.
Заедно сме с едно момче. Всичко вървеше супер, той се държи уникално с мен, повече от щастлива съм с него и като цяло е перфектен в моите очи. Проблемът за родителите ми идва от това, че той е ром. Първоначално, когато им казвах че излизам с него, те ме разпитваха кои са родителите му, какво работят и тн. На тези въпроси винаги казвах, че не знам и заобикалях темата. Той по принцип не е от онези гнусните роми. Даже почти не му личи. Аз нямам проблем с това той какъв е. Надявах се, че когато им покажа колко е свестен, нашите ще преглътнат факта, че е ром. Но, те разбраха и то по не особено хубав начин. Като цяло, те нямат против да имам приятелски отношения с такива хора, но за нещо повече са твърдо против. Наказаха ме без телефон, взеха ми гримовете, пресата за коса, компютъра и всичко, което ми носи някакво щастие. Не ме пускат да ходя никъде, от вкъщи право в училище. Казват, че има нещо сбъркано в мен, понеже не е първият път, в който си харесвам ром. Като цяло от вече половин месец всеки ден се караме и те са твърдо решени, че няма на излизам с него. Казват, че хората ще ги гледат от високо (понеже сме от малък град). Много обиди си казваме и лошото е, че и аз не си мълча. Миналата седмица бях на едноседмичен поход от училище. Обадих им се само веднъж първия ден, ревяща че искам да се прибира, и те ми се накараха и не ме прибраха. После за цяла седмица нито сме си писали, нито сме говорили. Опитах онзи ден да говоря сериозно с тях, без да викаме и да се обиждаме, но отново твърдо заявиха, че не става. Когато съм станела на 18 да съм си трошила главата, но сега не може. На приятелят ми му казах едва преди два дни. И то не му казах всичко, защото не мога да му кажа, че те не го харесват защото е ром. И на него му е страшно гадно, а нашите натискат още повече да прекратя всякакъв контакт с него. Аз няма да се разделя с него, каквото и да става. Но с всеки ден става все по- зле и по- зле. Няколко пъти даже ме заплашиха, че тате щял да ме пребие и бързо щяло да ми мине. И с приятелки не ме пускат. Телефона ми е върнат, но всеки момент може пак да ми го вземат. Не знам как да постъпя. Извинявам се, че текста ми е толкова разбъркан, но в главата ми е каша. Има ли някакъв начин да ги убедя, да ме пускат с него? Ние си се виждаме тайно, но сега става още по- трудно, понеже той почна работа. Моля Ви, ако някой може да ми даде съвет, ще ми бъде от голяма полза.
Заедно сме с едно момче. Всичко вървеше супер, той се държи уникално с мен, повече от щастлива съм с него и като цяло е перфектен в моите очи. Проблемът за родителите ми идва от това, че той е ром. Първоначално, когато им казвах че излизам с него, те ме разпитваха кои са родителите му, какво работят и тн. На тези въпроси винаги казвах, че не знам и заобикалях темата. Той по принцип не е от онези гнусните роми. Даже почти не му личи. Аз нямам проблем с това той какъв е. Надявах се, че когато им покажа колко е свестен, нашите ще преглътнат факта, че е ром. Но, те разбраха и то по не особено хубав начин. Като цяло, те нямат против да имам приятелски отношения с такива хора, но за нещо повече са твърдо против. Наказаха ме без телефон, взеха ми гримовете, пресата за коса, компютъра и всичко, което ми носи някакво щастие. Не ме пускат да ходя никъде, от вкъщи право в училище. Казват, че има нещо сбъркано в мен, понеже не е първият път, в който си харесвам ром. Като цяло от вече половин месец всеки ден се караме и те са твърдо решени, че няма на излизам с него. Казват, че хората ще ги гледат от високо (понеже сме от малък град). Много обиди си казваме и лошото е, че и аз не си мълча. Миналата седмица бях на едноседмичен поход от училище. Обадих им се само веднъж първия ден, ревяща че искам да се прибира, и те ми се накараха и не ме прибраха. После за цяла седмица нито сме си писали, нито сме говорили. Опитах онзи ден да говоря сериозно с тях, без да викаме и да се обиждаме, но отново твърдо заявиха, че не става. Когато съм станела на 18 да съм си трошила главата, но сега не може. На приятелят ми му казах едва преди два дни. И то не му казах всичко, защото не мога да му кажа, че те не го харесват защото е ром. И на него му е страшно гадно, а нашите натискат още повече да прекратя всякакъв контакт с него. Аз няма да се разделя с него, каквото и да става. Но с всеки ден става все по- зле и по- зле. Няколко пъти даже ме заплашиха, че тате щял да ме пребие и бързо щяло да ми мине. И с приятелки не ме пускат. Телефона ми е върнат, но всеки момент може пак да ми го вземат. Не знам как да постъпя. Извинявам се, че текста ми е толкова разбъркан, но в главата ми е каша. Има ли някакъв начин да ги убедя, да ме пускат с него? Ние си се виждаме тайно, но сега става още по- трудно, понеже той почна работа. Моля Ви, ако някой може да ми даде съвет, ще ми бъде от голяма полза.
