Как да накарам нашите да ме пуснат да излизам с него?

Слушай майка си и баща си и не се занимавай с такива хора. Завърши първо училище, почни работа, пък после сама ще прецениш кефи ли те да живееш у маалата...

Те в махалата ли живеят ? Защото ако да, разбирам че родителите ти не го харесват. 

Трудно положение. Ако пък не, не виждам особен проблем че е ром. Все пак на 16 си а той на 18. Не е трагично. 
Само ще кажа че родителите не винаги са прави.

Той самият до кой клас е учил? Родителите му с какво се занимават?
На теб любов ти е в главата, но родителите мислят по-практично. Има смисъл малко поне да се замислиш.

И е важно дали живеят в махалата, ако не, кое поколение, другата рода къде живее... Родителите имат ли образование (за средно говорим), на колко са създали първото си дете?
Ромите от махалата, и най-култивираните се женят на 18-19. Прави са родителите да се притесняват. Да се пази момичето, ако има други планове за живота.

Че тя на 16 е закъсняла вече за първото.

Слушай родителите си, момиче!!!!!

Момиче,
иди един ден в махалата. Виж майка му и родата - предполагам ще ти се изпари малко чувството на влюбеност.
Ако я поразпиташ за обичаите им снаха/свекърва, още по-наясно ще си.
Няма да ти се иска да го виждаш повече това момче и проблема с излизането е решен.
PS. Родителите ти биологични родители  ли са или си осиновена?

Прави са родителите ти и изобщо не трябва да им се сърдиш. Не са гледали момиче, че да го хвърлят на боклука. Като чета написаното, не те лишават от нищо - телефон, компютър, преса, гримове, училищни екскурзии. С две думи не можеш да се оплачеш, че никой не се съобразява с теб и не мисли за доброто и удобствата ти.
Разбирам, че си само на 16 и хормоните те тресат, ама свършиха ли се момчетата, че от маалата си намери?
Имам наблюдения над този етнос и да ти кажа и техните няма да са доволни от снаха като теб, особено пък ако не се ожените в близките година-две.
Ако сега вашите ти се струват лоши, само почакай да видиш какво е при ромите. Първо свекъра, свекървата, по-големите братя, сестри, техните жени и мъже, внуците от тях, и на опашката ти. В ромските къщи (за нормалните говоря)  снахите по цял ден гледат деца, чистят, перат и готвят. Ама като ти казвам чистят направо яката работа.
Иначе са влюбчиви и тоя твоя може да е хлътнал, но ако си представяш живот, в който не се съобразяваш с никого, никой не те кара да правиш нещо , което не искаш .... с това момче няма да го имаш, каквото и да ти говори.
Ако това момче учи в елитна гимназия, родителите му имат легален бизнес или пък са работници някъде различно от Чистота и общ работник, може и да са се интегрирали малко, но йерархията си остава при тях и няма да можеш като сега да се тръшкаш и да говориш и обиждаш.
Дано поне се пазиш и не надуеш корема, че и това за тях е голям резил, а пък за вашите горките да не говорим.
Къде изобщо го намери този, в смесено училище ли учиш?

Eeee чак пък да издуе корема. И вие за сватба говорите……
Но да, важно е, дали живеят в махалата и дали са интегрирани. Ти и без това си решила че няма да го оставяш. Но ще те посъветвам да си гледаш училището и уроците.

Но и с това трябва да се внимава: “слушай родителите си”
Аз ако бях слушала само майка ми досега в живота ми, да съм се гръмнала.

А вие имате ли еднаква визия за живота и бъдещето? Той какво работи, учи ли? Не го слушай, ако ти говори как ще работи упорито, колко пари ще изкарва и какъв хубав живот ще имате. Гледай реално прави ли нещо в тази насока. И това ти го казвам от личен опит, и аз на твоите години си харесвах лоши момчета и им вярвах колко много ще постигнат, нищо, че едва бутаха училището с тройки. И когато накрая като студентка се оказах в ситуацията да издържам един тулуп, който не можеше да се задържи на работа  повече от два месеца, най-после проумях, че между думи и реалност има огромна разлика.

Ако имаш амбиции да продължиш с висше и станеш един счетоводител например, няма да си щастлива с някой общак на строеж. Виж ако смяташ да приключиш с гимназията и да се задоволиш да бъдеш сервитьорка или продавачка, може и да имате някакво бъдеще.

Мъжа ми е ром, заедно сме от 11г. Запознахме се в ученическите ми години, той беше студент, всячески ме караше да уча, уви не исках. Родителите му са типични ман**ли, постоянно- дай пари. Той е ограничил всякъкъв контакт с тях, единственно аз го накарах да плати осигуровките на майка си, за да се лекува, за жалост се спомина и пак аз го накарах да плати погребението. Знае езика, но не го употребява. Вкъщи се говори на български, учи детето на английски, защото аз незнам, хаха. Живеем в нормална къща, наскоро събрахме пари да си я купим, и преди това имахме наша, но ни беше много голяма (2етажа, 10 стаи, а ние 3ма човека). Не живеем в цигански квартал, той няма и цигански черти, детето също. И все пак, съвета ми е да не бързаш да се караш с родителите си. Седнете и поговорете, като цивилизовани хора, обясни как се чувстваш, запознай ги, може пък да ги спечели.

Вие сега и за бъдеще, и за планове в живота говорите. Момичето е на 16. Най-вероятно ще се скарат за някоя глупост както повечето тийнове. Коя от вас е още с гаджето от 10-и клас?

И аз не бих била във възторг на мястото на родителите ти. Средата му е много важна. Аз лично познавам три момичета, които са имали “идеални” гаджета роми, докато не ги отделят от семейството им. Едната ми е обяснявала как я е биел с метална тръба. И колкото по-силно е викала, толкова по-силно я е удрял. Естествено, това не е присъщо само на етноса.
Ако си толкова сигурна в него, запознай се с неговите родители и запознай твоите с него. Докато не се опариш сама, няма да се откажеш. Внимавай само да не се поставиш в опасна ситуация, от която и родителите ти няма да могат да те измъкнат.

Здравей. Мисля, че всички тук те разбираме и сме били влюбени. Не се карай с вашите и се радвай, че във времето, в което живеем ти обръщат внимание и се интересуват от теб и живота ти. Не съм имала връзка с човек от друг етнос, но съм имала връзка, която не започна добре и изискваше  да избирам между родителите ми и момчето. Не се скарах с тях, защото прецених, че не си заслужава да угорча хората, които дават всичко за мен, заради нещо, което не се знае до кога ще продължи и наистина, той ме остави след това решение. Помни, че може да звучи банално, но доверие се губи лесно, трудно се печели. Понякога е хубаво да слушаме, главата, а не сърцето. Успех!

Бе тя щом вече се хванала с такъв, родителите колко са си свършили работата не знам, дъщеря да нямаш в тия времена....

Ползвайте кондоми поне!


съгласна