Д-р Любомир Христов и новият вид серклаж ЕТКО тема 2

  • 60 823
  • 756
  •   1
Отговори
# 225
  • Мнения: 1 030
Напротив,психолога ще ти помогне по-лесно да намериш отговора в себе си.Той няма да вземе решението вместо теб,както и никой от нас не може,но ще ти помогне да минеш по този път с една идея по-леко,с по-малко обвинения,самосъжаление и лоши мисли.

# 226
  • Мнения: 574
Дали страдат  мъжете толкова, колкото страдаме ние жените ...?

# 227
  • Sofia, Bulgaria
  • Мнения: 1 051
Гиги, кураж и много сили 🤗
Ужасно трудно решение , но аз пак се сещам за бебчето родено в Надежда 700 гр., и към днешна дата е живо и здраво . Стискам палци и няма да ги пусна , надявам се всичко да се оправи , а ти каквото и решение да вземеш съм сигурна , че ще е най-доброто за вас .
Кураж миличка !

# 228
  • Мнения: 684
С мъжът ми имаме две загуби в 23 и 21 седмици бях му задала този въпрос и той ми отговори че повече от мен е страдал.Гледал е да не показва слабост пред мен за да ми дава кураж и надежда.Постоянно ме съветваха и мен за психолог аз също мислих че нямам нужда и че няма с какво да ми помогне.Имам прекрасни приятели и близки с които споделям а и никога не съм се обвинявала за случилото се но всеки знае за себе си.

# 229
  • Мнения: 311
Gigi, преди малко повече от година бях в същото положение. В 23+4 се роди дъщеричката ми и въпреки че никой не вярваше, че ще преживее раждането, тя изплака и живя 3 седмици. Никой не ми даде избор дали да я реанимират или не.
 Полудях хиляди пъти през тези 3 седмици и мразех всичкия медицински персонал, който се опитваше да я държи жива през тези 3 седмици. Мразех и себе си, знаейки че бих забранила реанимация - ако имах такъв избор нямаше да позволя реанимация. Сега има моменти, в които ми е трудно да дишам, знаейки че трябваше да се съглася да се прекъсне бременността ми, но фактът, че тя сега не страда ми е утеха.
Сега дори си позволявам да мисля за нова бременност и се надявам на повече късмет.  Грижи се за себе си и с мъжа ти се грижете един за друг, защото пътят пред вас е труден и най-адекватно разбиране ще можете да получите само един от друг.
И, ДА, мъжете също го преживяват трудно и тежко. Веднъж моят мъж, докато ме гледаше потънала в скръб и депресия "избухна" с думите "Ти загуби дъщеря си, а аз загубих и двете ви! Не е честно! Моля те, върни се при мен!" - и беше прав.

# 230
  • Мнения: 490
Gidi  ужасно мъчно ми е за теб..... и е толкова несправедливо да се случват такива неща. Само ти можеш да решиш за себе си какво решение да вземеш и никога няма да си сигурна дали е правилното Sad
За съжаление .... следващите 3-4 седмици са много важни за  развитието на бебето и рискът (дори и по чудо да оцелее родено в тази седмица) от увреждания е огромен Sad .
Ще се моля да стане чудо и бебето да успее да бъде в теб още няколко седмици

# 231
  • София
  • Мнения: 1 323
Четох, плаках..... пак четох .... И отново преживях моите две загуби .... Незнам какво да кажа... просто думите не излизат от мен .
Гиги, Господ да е с вас ! Бъди силна ! Аз все още се надявам на чудо !

# 232
  • Мнения: 24
Толкова хора разстроих, плачат всички мои близки, приятели и вие дори. Мъжът ми плаче силно дори не се и опитва да скрие сълзите си от мен, но то не е и нужно. Нас и двамата ни боли много. Още повече, че той е далече от мен, аз не съм от София, а не го пускат при мен, на мен не дават да ставам.
Несправедливо е наистина така да се случва на всеки сполетял го. Аз осъзнавам тежестта на избора, но също знам, че няма да мога да живея от мъка, ако детето ми е болно и се мъчи. На моя приятелка в Канада се случи подобно нещо в 20 г.с. Поради кръвоизлив водите й намаляха и трябваше да роди детето си, то почина веднага, а според тяхното законодателство да му даде име, смъртен акт и го кремираха. Още помня снимките му, които ми изпрати, как не искаше повече да чуе за бременност и казваше, че Господ няма. Помолих се за нея и много скоро тя беше готова за нов опит. Сега има бебе и изкара лека бременност макар и под страх. Бог взима, но и Бог дава. Това е, което ни крепи във всички ситуации.
Спасеното 700 гр бебче не е аналогичен случай и там нещата са потръгнали по друг начин. Поинтересувах се. Благодарна съм на лекарите, че правят всичко възможно и не ми спестяват рисковете. Оттам нататък Господ да е с нас.

# 233
  • Мнения: 771
Мила,Гиги чета и плача за ужаса през който преминавяш.До болка ми е познато какво изпитваш.Аз,като преживяла 7 загуби,те моля да се държиш и да не падаш духом.Знам,че е много трудно.Все още не е тръгнало раждане,все още има води.Ще се моля за чудо,да устискаш още 2-3седм.Всяка моя бременност завършване с изтичане на води,знам как се чувстваш.Надежда винаги има,не отписвай бебо.Лежи си там на 3 етаж,повечето от нас изкарахме доста време там.Вярвай в думите на Стаменов,вярвай във Христов.Русинов да не те интересува,то си има други които те следят.Щом има води още,има шанс.Аз също постъпих след Етко в 18седм,заради засилено слузесто течение,бях си изкарала акъла,тогава ми изпаднаха и конците.Трябва да се повлияеш от антибиотичнто лечение.Аз много ги боготворя в Надежда,ако не бяха те нямаше  да я гушкам моята принцеса.За реанимацията на бебето,ако недай се боже се роди-нз какъв съвет да ти дам.Работя в неонатология и съм виждала бебета оцелели в 24г.с.Имам близка приятелка ,която роди в 25г.с ,сина си, жив и здрав е,вече първокласник.
Прегръщам те силно,и ще се моля зя вас!

# 234
  • Мнения: 24
Много благодаря за подкрепата! Там е работата, че водите са на минимума и почти ги няма и в условия на повишаваща се инфекция трябва да мислят да го извадят и заради мен и заради него. Толкова хора се молят за нас и за чудо, но обстоятелствата не са в наша полза за жалост. Целта беше ако има добри условия и за бебо да остана тук и да чакаме ден за ден няколко седмици когато ще е благоприятно да го извадим или той реши за излезне. Аз много вярвам и на д-р Стаменов и на  д-р Христов. И двамата са в сърцето ми. Знам, че не мога да цъда в по-добри ръце и се радвам, че успях навреме да дойда до София, а не да закъснея и да се окажа в друга болница. Това пак дължа на бързата реакция и отговор на д-р Христов. Те не са само истински лекари, те са и хора с големи сърца!
 Уви...бебчо е твърде неподготвен за външния свят още. Не мога да предположа дори какво би го сполетяло и не мога да рискувам да му причиня страдания. Душата ме боли вие преживелите знаете 😢 Мисля си за него не стига, че е в такива условия и майка му само плаче и нямам сили да му кажа нещо хубаво. Само да ми прости, че не можах да го опазя. А му обещавах толкова обич и хубав живот. Позволих си да мечтая в един момент защото мислех, че ни очакват хубави дни и ще изкарам поне до 28ма или 30та седмица.
Може би е по-добре да спра да ви травмирам и вас. Тук да пишат успелите мами, които да дават кураж на тези, които сега са по своя път. На тях казвам не гледайте мен, не се сравнявайте с мен, всеки случай е индивидуален и успелите са много повече. Аз ви желая успех от сърце!

Последна редакция: пн, 15 окт 2018, 04:08 от Gigi19

# 235
  • Мнения: 490
Gigi ние всички сме с теб и те мислим и винаги когато имаш нужда пиши . Всяка история е важна - защото всичко това може да се случи на всяка една жена и за съжаление освен хубавите истории , има и лоши понякога.... и това не зависи от нас. Но когато си споделяме , човек е информиран и знае , че не е сам през това - през което преминава .
Всички ще се молим да стане чудо и инфекцията да се овладее ....

# 236
  • Мнения: 24
Нашето ангелче е вече на небето 😢😢😢😢😢

# 237
  • Мнения: 1 030
Гиги,съжалявам да го прочета.Дръж се.Прегръщам те.

# 238
  • Мнения: 311
Gigi, много съжалявам. Cry Кураж и сила, мили хора и бързо възстановяване.

# 239
  • София
  • Мнения: 6 186
Нашето ангелче е вече на небето 😢😢😢😢😢
Мила Гиги,прегръщам те виртуално.Ужасно е,страшно е това ,което се случи с теб.
В момента утехата е, че всичко е минало и лошото е зад гърба ти.
Сега ти си важна,грижи се за себе си и за по-бързото си възстановяване.Поплаквай си,няма лошо,олеква.
Ако имаш нужда да поговориш с някой,насреща съм!
 И моля те,не се обвинявай,ти НЕ си виновна!Каквото е зависело от теб,си го направила.

Общи условия

Активация на акаунт