Между другото, направи ми впечатление, че Натаел не помни нищо за жените, които е свалял. Той просто ги подминава, не ги споменава, не се интересува от тях като нещо с мозък, което може да говори за себе си. И почвам да се чудя - ок, иска жена, ама за какво му е? Какъв е тоя плач?
- Публикувана: 22 юли 2018, 18:21 ч.
- Последно мнение: 6 септ. 2018, 20:50 ч.
Самота..
Не виждам как биха могли да останат сериозни спомени за познанства, които очевидно са приключвали в зародиш. Освен чаровно лице и фигура, съблазнителен глас и впечатляващ почерк - вероятно не се е стигало до някаква по-задълбочена размяна на мисли, поне с такова усещане оставам, независимо, че може да греша.
Може би аз се изразих неправилно, но наистина оставам с впечатлението, че в случая жените не се възприемат като субект, а като обект на някакви лични щения. По същия начин човек гледа на някакъв предмет, който би му бил полезен - примерно права лопата за градината. 
Ми аз не бих била с такъв човек и винаги ги отбягвам.
Ми аз не бих била с такъв човек и винаги ги отбягвам.
Мога да ти кажа 2-3 неща, които смятам, че може би са проблем при теб. Не се имам за специалист и не твърдя, че причините са точно тези, но може би и ти ще се замислиш малко в тази посока и ще откриеш къде точно е проблемът, за да можеш да го решиш.
След като си на 40г. явно общуваш главно с жени над 30. Обикновено те са вече по-семейно ориентирани и след като видят, че някой мъж много пътува и не се вясва много, много вкъщи е възможно да решат, че не става за семейство.
След като си на 40г. явно общуваш главно с жени над 30. Обикновено те са вече по-семейно ориентирани и след като видят, че някой мъж много пътува и не се вясва много, много вкъщи е възможно да решат, че не става за семейство.
На мен пък ми направи впечатление, че се опитва да общува главно с млади момичета. Промоутърките обикновемо са на възраст от гимназия до максимум 25 години. Малко трябва да си дава сметка, че някакъв, държащ се странно 40-годишен, няма особен шанс с момичета, които са с 20 години по-млади от него и са избрани за тази работа заради симпатичен външен вид и приветливо държане с клиентите.
Elrond, четенето на такава литература, ще ми помогне да осъзная проблема, но не и да го реша. Аз до началото на 2017, нямах отговор на въпроса, защо не се получават нещата. Но намерих специализиран сайт и поне успях да отговор на този въпрос. Но, за да реша този проблем, трябва някой, който е успешен с жените да ми отдели няколко месеца, да види къде бъркам, да ми каже променяш това и това. Не знам дали имаш познати, които са международни шофьори, но като си изкарал курса и започнеш работа в някоя фирма, веднага ли те пускат самичък? Никога. Първите два месеца караш двойка, защото опитния шофьор вижда къде грешиш и ти казва.
Уейв, шофирането винаги ми е доставяло удоволствие. А и там виждам опасността предварително и може да реагирам своевременно. Отделно, че не се изживявам като Шумахер. Дори и на магистрала не дигам над 110, знам каква дистанция да поддържам. Карам с до 110, защото тази скорост ми дава увереност. Отделно съм имал дни, когато съм бил над 20 часа зад волана, от нощни смени съм шофирал по 14 часа без почивка, но това не ми пречи.
Единственото, което знам за връзките е, че е приятно да бъдеш с момиче. Повече не мога да кажа по въпроса.
Опитвам се да си втълпя, че не всички хора ми желаят лошото, но не става. Страхът е по-силен. Нямаш си представа, докато бях на предната работа, колко пъти са ме канили на излизания. И то хора, за които знам, че няма да ми направят мръсно. Ама пусти страх...Имам много да работя върху себе си, а времето препуска...
--Gal-- А как да я накарам да говори за нейните неща? Трябва да задавам въпроси тип интервю, а момичетата не ги харесват.
Искам да те попитам ти с каква нагласа си и кое те мотивира повече-успехите или неуспехите? Опитвал съм се да гледам положително на нещата, имало е момичета, които са ми казвали, че съм много позитивно настроен. Вярвал съм, че повечето неща ще станат от първият път. Но не винаги е ставало така. Например в началото на август, почнах работа като международен шофьор. Курса съм го изкарал преди 3 години, забравил съм всичко. Тепърва си изработвах нови навици. Бях двойка с мой познат. Съответно като всеки новак допусках грешки. Каза ми, че докато ме е страх, няма да се науча да шофирам. Опитах се да му обясня, че този страх ще се преодолее във времето.Според мен е нормално да те е страх-управляваш 35 тона, състав дълъг 17 метра, трябва да не правиш резки завои заради ремаркето. Каза ми, че само съм си търсил извинения. Напуснах 16 дни по-късно. Сега след около 20 дни почвам отново същата работа, в друга фирма с предварителна подготовка. Ще опитам отново, защото вътре в себе си знам, че мога да стана международен шофьор. Просто ми трябват 4-5 месеца, а и винаги съм съм искал да бъда на път.
Кукумицинка, ще ти разкажа една случка. Беше на предишната ми работа. Събота, 8 часа. Първа смяна с друг колега на 53 години. Годината е някъде 2013. Имаше дегустация на сокове. Съответно изписах бройките за дегустацията. Към 8:30 промоутърката излезе да почива. Няколко минути по-късно и моя колега излезе. Върнаха се почти заедно. Тогава тази почна да се върти край него-дай да направим това, да подредим онова. Тя на 19, той на 53. Вярно, че беше много сладкодумен. Какво ще кажеш за това?
Отделно, че момичетата почти никога не ми вярваха за годините. Казваха ми, че могат да ми дадат максимум 28.
И от какво ще се притесниш Уейв? Няма да те каня на среща я. Винаги съм се чудил, защо от такива като мене, дето са безобидни ви е страх, а от другите дето се държат зле с вас не ви е страх?
Уейв, шофирането винаги ми е доставяло удоволствие. А и там виждам опасността предварително и може да реагирам своевременно. Отделно, че не се изживявам като Шумахер. Дори и на магистрала не дигам над 110, знам каква дистанция да поддържам. Карам с до 110, защото тази скорост ми дава увереност. Отделно съм имал дни, когато съм бил над 20 часа зад волана, от нощни смени съм шофирал по 14 часа без почивка, но това не ми пречи.
Единственото, което знам за връзките е, че е приятно да бъдеш с момиче. Повече не мога да кажа по въпроса.
Опитвам се да си втълпя, че не всички хора ми желаят лошото, но не става. Страхът е по-силен. Нямаш си представа, докато бях на предната работа, колко пъти са ме канили на излизания. И то хора, за които знам, че няма да ми направят мръсно. Ама пусти страх...Имам много да работя върху себе си, а времето препуска...
--Gal-- А как да я накарам да говори за нейните неща? Трябва да задавам въпроси тип интервю, а момичетата не ги харесват.
Искам да те попитам ти с каква нагласа си и кое те мотивира повече-успехите или неуспехите? Опитвал съм се да гледам положително на нещата, имало е момичета, които са ми казвали, че съм много позитивно настроен. Вярвал съм, че повечето неща ще станат от първият път. Но не винаги е ставало така. Например в началото на август, почнах работа като международен шофьор. Курса съм го изкарал преди 3 години, забравил съм всичко. Тепърва си изработвах нови навици. Бях двойка с мой познат. Съответно като всеки новак допусках грешки. Каза ми, че докато ме е страх, няма да се науча да шофирам. Опитах се да му обясня, че този страх ще се преодолее във времето.Според мен е нормално да те е страх-управляваш 35 тона, състав дълъг 17 метра, трябва да не правиш резки завои заради ремаркето. Каза ми, че само съм си търсил извинения. Напуснах 16 дни по-късно. Сега след около 20 дни почвам отново същата работа, в друга фирма с предварителна подготовка. Ще опитам отново, защото вътре в себе си знам, че мога да стана международен шофьор. Просто ми трябват 4-5 месеца, а и винаги съм съм искал да бъда на път.
Кукумицинка, ще ти разкажа една случка. Беше на предишната ми работа. Събота, 8 часа. Първа смяна с друг колега на 53 години. Годината е някъде 2013. Имаше дегустация на сокове. Съответно изписах бройките за дегустацията. Към 8:30 промоутърката излезе да почива. Няколко минути по-късно и моя колега излезе. Върнаха се почти заедно. Тогава тази почна да се върти край него-дай да направим това, да подредим онова. Тя на 19, той на 53. Вярно, че беше много сладкодумен. Какво ще кажеш за това?
Отделно, че момичетата почти никога не ми вярваха за годините. Казваха ми, че могат да ми дадат максимум 28.
И от какво ще се притесниш Уейв? Няма да те каня на среща я. Винаги съм се чудил, защо от такива като мене, дето са безобидни ви е страх, а от другите дето се държат зле с вас не ви е страх?
Кой ти е казвал, че изглеждаш на 28? Някоя от жените, с които почти не си разговарял? Колегата ти може да е свалил някоя 18-годишна с проблеми с баща ѝ, ако е бил сладкодумен, но някой темерут ням шанс. То и да не си темерут, е трудно да предизвикаш масов интимен интерес у възрастова група с 20 години след твоето поколение.
И не се обиждай, но от това, което си споделил, познай какъв профил ти се очертава:
1. Омраза към жените, държи се грубо с тях.
2. Неумение да контактува с жени (и мъже) и да създава социални и интимни връзки с тях, единак.
3. Склонност да избира професии, чрез които често е в движение и може да се придвижва от едно населено място в друго, без да предизвиква прекалено подозрение. Професии и дейности, които му дават възможност да среща много непознати.
4. Вероятно майка му е оказала голямо влияние върху него и отношението му към другия пол.
И не се обиждай, но от това, което си споделил, познай какъв профил ти се очертава:
1. Омраза към жените, държи се грубо с тях.
2. Неумение да контактува с жени (и мъже) и да създава социални и интимни връзки с тях, единак.
3. Склонност да избира професии, чрез които често е в движение и може да се придвижва от едно населено място в друго, без да предизвиква прекалено подозрение. Професии и дейности, които му дават възможност да среща много непознати.
4. Вероятно майка му е оказала голямо влияние върху него и отношението му към другия пол.
Natael, в случая давам съвет, без да се опирам на лични впечатления, но предполагам, че такава литература би трябвало да помогне, както с откриването на проблема, така и с полезни съвети за разрешаването му.
Къде бъркаш? Ами като за начало е добра идея да престанеш да асоциираш и прекарваш всичко през призмата на международен шофьор. Ако не те питат - не е нужно да влизаш в подобни детайли. Като цяло е проява на лош вкус да се интересуваш от професията на отсрещния, особено в опознавателен разговор/среща. На Запад, всъщност, се счита за невъзпитано и има защо. Както можеш да впечатлиш жената срещу себе си с престижна професия, така и да я отблъснеш, поради факта, че тя го счита за парадиране и дразнеща самоувереност. Конкретно в твоя случай - първите впечатления, които добие е за предпочитане да са свързани с теб като личност, а не професионално. Имам чувството, че вероятно ги заливаш с куп ненужна информация, която не ги интересува и на финала - си тръгваш с трофей за твоята колекция от почерци. Трофей ще бъде, когато си тръгнеш с телефонния и номер, който тя сама е пожелала да ти даде. Мисля, че за една жена би било далеч по-недосадно да чуе скучно клише, свързано с визията и, отколкото професионално изнесена лекция за шофирането. Може би, ако успееш да овладееш воденето на общ разговор ("small talk") - ще прескочиш първата бариера и постепенно нещата ще започнат да се получават. Как да накараш една жена да говори за нейните неща? Ти си мъжът, ти си този, който трябва да инициира самото общуване и да го водиш, докато тя се почувства комфортно и сама се включи. И не разбирай, че това означава да я засипеш отново с куп информация. Всяка би се издразнила, ако установи, че събеседникът и няма усет кога да млъкне. Спирам, че аз самият се увлякох с писания...
Къде бъркаш? Ами като за начало е добра идея да престанеш да асоциираш и прекарваш всичко през призмата на международен шофьор. Ако не те питат - не е нужно да влизаш в подобни детайли. Като цяло е проява на лош вкус да се интересуваш от професията на отсрещния, особено в опознавателен разговор/среща. На Запад, всъщност, се счита за невъзпитано и има защо. Както можеш да впечатлиш жената срещу себе си с престижна професия, така и да я отблъснеш, поради факта, че тя го счита за парадиране и дразнеща самоувереност. Конкретно в твоя случай - първите впечатления, които добие е за предпочитане да са свързани с теб като личност, а не професионално. Имам чувството, че вероятно ги заливаш с куп ненужна информация, която не ги интересува и на финала - си тръгваш с трофей за твоята колекция от почерци. Трофей ще бъде, когато си тръгнеш с телефонния и номер, който тя сама е пожелала да ти даде. Мисля, че за една жена би било далеч по-недосадно да чуе скучно клише, свързано с визията и, отколкото професионално изнесена лекция за шофирането. Може би, ако успееш да овладееш воденето на общ разговор ("small talk") - ще прескочиш първата бариера и постепенно нещата ще започнат да се получават. Как да накараш една жена да говори за нейните неща? Ти си мъжът, ти си този, който трябва да инициира самото общуване и да го водиш, докато тя се почувства комфортно и сама се включи. И не разбирай, че това означава да я засипеш отново с куп информация. Всяка би се издразнила, ако установи, че събеседникът и няма усет кога да млъкне. Спирам, че аз самият се увлякох с писания...
Все пак е имало и такива, които са ме разпитвали как съм решил да започна да се занимавам, искали са да видят какво са писали другите, казвали са ми, че е много яко това мое занимание. Имало е такива, с които съм говорил по 30-40 минути, макар и общи приказки.
Имало е случаи, когато са две момичета и едната е писала, а другата не, и тази която е писала да помага. Няколко момичета съм черпил с бонбони Рафаело за тази помощ.
Относно профила:
Точка 1 си я познала. Но не винаги я проявявам. Трябва да ме провокираш. В противен случай няма да усетиш дори и полъх.
Точка 2 си я познала. Но аз го казах в по-горни постове.
Точка 3-не съм съгласен. От малък исках да бъда автобусен шофьор. Когато дойде времето за курса, родителите ми казаха да избера международен шофьор. Ако съм автобусен шофьор може да ми се налага да се разправям с пътници.
Точка 4-не мога да преценя. Но повече ми се налагаше да разчитам на нея(Лека ѝ пръст).
За да получиш отговори, трябва да задаваш въпроси. Ето виж сега, как си учудена за възрастта.
Имало е случаи, когато са две момичета и едната е писала, а другата не, и тази която е писала да помага. Няколко момичета съм черпил с бонбони Рафаело за тази помощ.
Относно профила:
Точка 1 си я познала. Но не винаги я проявявам. Трябва да ме провокираш. В противен случай няма да усетиш дори и полъх.
Точка 2 си я познала. Но аз го казах в по-горни постове.
Точка 3-не съм съгласен. От малък исках да бъда автобусен шофьор. Когато дойде времето за курса, родителите ми казаха да избера международен шофьор. Ако съм автобусен шофьор може да ми се налага да се разправям с пътници.
Точка 4-не мога да преценя. Но повече ми се налагаше да разчитам на нея(Лека ѝ пръст).
За да получиш отговори, трябва да задаваш въпроси. Ето виж сега, как си учудена за възрастта.
Все пак е имало и такива, които са ме разпитвали как съм решил да започна да се занимавам, искали са да видят какво са писали другите, казвали са ми, че е много яко това мое занимание. Имало е такива, с които съм говорил по 30-40 минути, макар и общи приказки.
Имало е случаи, когато са две момичета и едната е писала, а другата не, и тази която е писала да помага. Няколко момичета съм черпил с бонбони Рафаело за тази помощ.
Относно профила:
Точка 1 си я познала. Но не винаги я проявявам. Трябва да ме провокираш. В противен случай няма да усетиш дори и полъх.
Точка 2 си я познала. Но аз го казах в по-горни постове.
Точка 3-не съм съгласен. От малък исках да бъда автобусен шофьор. Когато дойде времето за курса, родителите ми казаха да избера международен шофьор. Ако съм автобусен шофьор може да ми се налага да се разправям с пътници.
Точка 4-не мога да преценя. Но повече ми се налагаше да разчитам на нея(Лека ѝ пръст).
За да получиш отговори, трябва да задаваш въпроси. Ето виж сега, как си учудена за възрастта.
Имало е случаи, когато са две момичета и едната е писала, а другата не, и тази която е писала да помага. Няколко момичета съм черпил с бонбони Рафаело за тази помощ.
Относно профила:
Точка 1 си я познала. Но не винаги я проявявам. Трябва да ме провокираш. В противен случай няма да усетиш дори и полъх.
Точка 2 си я познала. Но аз го казах в по-горни постове.
Точка 3-не съм съгласен. От малък исках да бъда автобусен шофьор. Когато дойде времето за курса, родителите ми казаха да избера международен шофьор. Ако съм автобусен шофьор може да ми се налага да се разправям с пътници.
Точка 4-не мога да преценя. Но повече ми се налагаше да разчитам на нея(Лека ѝ пръст).
За да получиш отговори, трябва да задаваш въпроси. Ето виж сега, как си учудена за възрастта.
Т.е. ти си нещо като Питър Пан. Е, съжалявам да го напиша, но никога няма да се научиш да съжителстваш с жена.
Международен шофьор си от месец, въпросът не е в точната професия, а във възможностите, които предоставя.
Мисълта ми беше, че ако разбера за някой мъж тези неща, сигурно бих прекратила всякакви контакти с него (виртуални или реални), ако на практика е непознат, защото този профил отговаря до голяма степен на профила на психопат, сериен убиец или изнасилвач. Не че непременно си такъв, но не бих рискувала да проверя.
Мисълта ми беше, че ако разбера за някой мъж тези неща, сигурно бих прекратила всякакви контакти с него (виртуални или реални), ако на практика е непознат, защото този профил отговаря до голяма степен на профила на психопат, сериен убиец или изнасилвач. Не че непременно си такъв, но не бих рискувала да проверя.
Аниш, не мога да схвана аналогията с Питър Пан. Доколкото знам Питър Пан е момче, което не иска да порасне. Вкарай някой друг довод защо мислиш така.
Кукумицинка, усетих леко нападателен тон в поста с 4-те точки. Защо не се опита да покажеш женската гледна точка, страховете на жените, защо отхвърляте едни, а примерно други които ви правят на диви и красиви-сами се врете при тях, за какво най-често обичате да говорите когато сте с мъж. Защо не кажеш-Не си заслужава тази омраза, похабяваш си живота в самота, вместо това ми предричаш едва ли не бъдеще на сериен убиец. Нали затова е този форум-всеки да помогне с нещо, а не да се нападаме????