Какво бихте сторили на мое място?

И аз прочетох онези мнения, в които се пита за тест за овулация и ми се видя странно след твърденията, че забременяването е случайно. Не мисля, че въпросът е зададен заради превенция от забременяване. Както и този израз - много пари за все отрицателни тестове ме навеждат на мисълта, че забременяването е било умишлено търсено. И то именно в този период когато завършваш следването, от страх че няма да се ожените след това, както е била уговорката. Така че логично е връзката да стигне до тук, след като е започнала толкова насила. Мразя такива разследвания по предишни мнения, но и пишещите тук не са много честни и човек си мисли различни неща.

Като мразите - не го правете. Питащите искат помощ, тяхна работа си е колко информация ще ни дадат и по какъв начин ще я представят. В случаите с хора, с предишни мнения, поне знаем, че не ни пързалят - с тези "разследвания" ще останат само потенциални пързалки дето да се чудим как да ги тълкуваме.

Авторката даде повече от достатъчно информация - мога само да се надявам, че е получила това, от което е имала нужда от подобна тема. Не всеки иска непременно да му решим проблемите, защото сме ние умните, а той глупав. Повечето хора вероятно имат просто необходимост да споделят с някого.

Аз съм ужасно solution-oriented и просто не мога да се спра да не давам съвети и да не се опитвам да разреша някакъв проблем. Пък и във форум "изслушването" без коментар надали би помогнало особено. Но не виждам нищо чак толкова лошо някой автор да представи своята гледна точка, да спести някаква информация и т.н., ако има нужда от подкрепа, окуражаване и т.н.

Все пак всички сме хора, никой от нас не е безгрешен и въпреки това имаме понякога нужда от някоя добронамерена дума.

По противоречивото изнасяне на еднозначни факти аз съдя, че авторката е в някакъв момент на лична криза, която адресира до мъжа си,а то не е така. Нали я четох цялата, не е само за забременяването, а и за сватбата не е баш така, както сега го описва. Не са се оженили по съвсем обективни и прозаични причини, а тя в момента преекспонира доста негативните си минали несбъднатости, за сметка на разумното настояще. Дано намери път, мисля че може. Но ще трябва да си почине и да си намери друг отдушник, различен от мъжа и.

Изобщо не е било умишлено - имах планове да работя усилено 3-4 години и тогава деца. Не съм бързала нито да се женя, нито да раждам. Ние вече бяхме взели да говорим сериозно къде и как ще живеем като завърша, за мен беше важно просто да сме заедно. Пиех си хапчетата съвестно, всяка сутрин. Взех ги, въпреки препоръките на ендокринолога ми, защото са най-сигурният  метод уж. Азъщо бях много шашната. За тестове за овулация съм питала, защото 4 пъти ми се е случвало да се къса кондом. За отрицателни тестове - правила съм си тестове тооолкова много, от както водя сексуален живот вече бая години. Просто ми беше доминанта до един момент, защото, ако толкова държите да се ровите, с един бивш не се пазихме като хората (прекъснат коитус), забременях и направих спонтанен аборт в 7 г.с..  Бях на 19  Преживях го много тежко и не исках да рискувам пак да се случи, затова бях маняк на тема контрацепция. Споделила съм го на мъжа ми рано във връзката ни, за да разбере защо толкова се плаша, както и защо никога не бих направила аборт. Когато видях двете черти, бях много шашмата. Да, обикнах детето го исках от първия миг, но бях и уплашена, шашарфисана и какво ли още не. Пост фактум се замислих, че е било лохично, че при вирус с повръщане по 8пъти на ден хапчетата няма да се усвояват, но тогава не се замислих.

Не съм прочела всички коментари за да не се загубя от първоначалното си впечатление от първите постове. Та...какво видях аз. Видях двама "дечковци" с огромен потенциал да създадат едно прекрасно семейство. Видях един потенциално прекрасен татко и една потенциално добра мама, която обаче е на път да пропилее всички шансове като се хваща за думите, цикли над случки, които я били наранили и ги превърта непрекъснато не давайки възможност да почнат начисто нещата. Видях някакви хипотетечни страхове от тима "ами ако...ми изневери", "ама дали пък...няма чувства", "има ли смисъл...ако няма чувства"....
Както каза бгтаткото разговорите не само няма да помогнат, ами аз дори бих ви препоръчала мълчалива терапия. Не да не си говорите, а да направите следния експеримент - да говорите само по същество във връзка с битовите неща и детето и по съвсем конструктивен начин. Бих ви забранила направо да приказвате на тема чувства, смисъл, отношения...Бих ви посъветвала да го хвалите, когато има за какво и да мълчите, когато допуска грешки. А не обратното. Просто като експеримент го направете да видите резултата. Всичко е във вашите ръце. Вашият съпруг ми изглежда мека глина, от която може да излезе нещо страхотно ако попадне в добри ръце и също така и обратното - може да го развалите много лесно.
Някъде между редовете, обаче, сякаш долових...от ваша страна едно желание по-скоро да събирате аргументи в полза на раздяла, отколкото наистина да търсите начини за оправяне на положението. Ако е така би било жалко...защото наистина виждам голям потенциал, а вие сякаш виждате само негативите и грижливо ги събирате и съхранявате..очевидно ви трябват ....
Малко ме стресна и това, че с дете на година и нещо пишете дисертация...нещо приоритетите ви са объркани...
Изобщо съм съгласна с повечето които прочетох, че проблемът е че не сте пораснали за семейство и в момента всеки се е вкопчил в другия и обвинява него. И проблемът е повече при вас, защото за вас сега трябва да е най-важното, че таткото има чудесно отношение към детето и да престанете да чоплите минали неща и изказвания и да циклите и превъртате.
Послушайте къвета ми дори и само експериментално и започнете да го хвалите при всеки възможен повод и да НЕ реагирате когато изпусне някоя глупост...в останалото време делово обсъждайте битовите въпроси. Престанете с изискванията и натякванията. Те могат да озлобят всеки мъж, който дори и да има най-добри намерения, най-добри чувства просто се защитава от непрестанните нападки. Вие го предизвиквате, а после се хващате за думите и реакциите му и грижливо ги трупате.
И да ви кажа - както каза и някой по-горе...добрите татковци не се срещат под път и над път и трябва да оценявате това. Защото ако продължавате така ще го загубите.

Пиша втори пост защото се върнах пак да чета. Въпреки, че първият пост започва със "здравейте МОМИЧЕТА" смятам, че точно мъжките коментари са много точни в случая, особено на бгтаткото под чиято всяка дума се подписвам и аз. Въпреки, че съм жена и се предполага женска солидарност. Сега ми се наби в очите  следното : Нямах намерение да се женя и да раждам, но....
Нямах намерение да хващам дисертация и да се занимавам с наука, но.....
Нямах намерение и желание да отивам в чужд град и да работя по тая специалност, но.....
Нямах намерение да тъка на три стана и да пътувам напред назад, но.....
Излиза, че през цялото време ти правиш неща, които НЕ ИСКАШ. Наричаш това САМОЖЕРТВА и очакваш от мъжът един вид да я.."осребри" не в пари естествено...очакваш да получиш ЗАСЛУЖЕНАТА благодарност за всички неща, които си направила против волята си.
Но това не се нарича саможертва. Саможертва е когато даваш с ясното съзнание, че не чакаш нищо в замяна, не чакаш да ти се върне, не чакаш благодарност...още по-малко пък я изискваш почти агресивно.
Както каза бг таткото не прави непоискани "жертви", с надеждата да ти се върне във вид на благодарност.Това е вид изнудване.
Що се отнася до таткото всичко което написа за него до момента говори само добре за него. Не съм съгласна с бгмамите, че бил мамино синче и пр. Напротив, по важни въпроси се е намесил много точно и те е защитил, живеете отделно въпреки желанието на майка му, помага ти в домакинството, гледа детето и е чудесен баща.
Ти просто не си подредила приоритетите си и искаш да "огрееш" навсякъде - и в майчинството и в съпружеството  и в професията и в науката и....всички дини под една мишница.
Е, като човек, който беше същата картинка като теб - мога да ти кажа, че накрая ще изпуснеш всички дини ако преди това не се освестиш и не ги подредиш по важност и да ги караш една по една.

Аз ще добавя и още нещо. Израстнала съм сред лекари. Това, че си жертвала мечтана специализация и възможности за реализация в съответна среда /на големия град и многопрофилните, университетски болници/, е големият ти проблем. Ти истински съжаляваш, че си се отказала. Виниш съпруга си, за което донякъде те разбирам - и той е лекар и би трябвало прекрасно да знае, че твоят отказ от развитие те поболява. Добре, случило се е, имате малко дете, за момента ще трябва да се примириш с избора, който си направила - живот в малкия град, нежелана работа, компромисна дисертация и т.н. Ако искаш обаче да си оправите отношенията, кажи му какво те трови, признай, че истински, вътре в себе си, не можеш да се откажеш от мечтите си/затова непрекъснато говориш за саможертва, затова мислиш, че всичко, което той прави, е недостатъчно, затова не можеш да загърбиш дребни провинения, напротив - търсиш ги и ги "събираш" дори!/. Не го обвинявай, а просто му го сподели. Ще добре да поемеш и твоята отговорност за решенията си - мислила си, че ще можеш да се справиш с изборите си, но си се надценила /или си подценила професионалните си мечти/. След това ще трябва да намерите заедно начин как да няма ощетен във връзката ви. Няма да стане изведнъж, защото детенце трябва да поотрастне, дисертацията - да бъде завършена, мъжът ти да приеме идеята за компромис и т.н. Но трябва да назовеш истинския проблем, "слона в магазина". Лекарите, когато се стремят към висока професионална реализация, трудно балансират между призвание и семейство. Но не е невъзможно. Бъди абсолютно откровена, но първо пред себе си!

Типична техника за манипулиране е да унижаваш човека до теб в повечето време, след което да му свалиш звездите за един-два дни. Така той си мисли постоянно какво да направи, че да се върне отново към тези моменти и изпитва чувство за вина.

Този като пиявица пие кръвчицата на жената . Аз една грешка не видях в нея -една .
Само една самотна, уморена и чувствителна млада жена
която не получава това което заслужава .

Какво мисля за ситуацията - много сте избързали да правите дете и да се събирате. Като студентка мога да кажа, че преди да живееш с някого трябва да живееш сам.
За мъжа ти - той е по-объркан от теб. Най-вероятно си първата или втората му приятелка и по тази причина се е омъжил за теб, но след това съжалява, защото когато подпишеш и имаш дете е по-различно от това да имаш приятелка. Връзката не е изяснена и по тази причина сега имате проблеми. Не мисля, че той е виновен никак. Мъжете осъзнат нещата малко по-късно и наистина им трябва време. Докато ти си готова психически примерно да имаш дете, той не е готов и по тази причина това дете в момента му е малко в повече , отколкото си мислиш. Мъжете приемат децата по различен начин.
До Авторката - не си си подредила приоритетите като цяло. Не казвам ,че си само ти виновна за случилото се, но дисертация и дете не е малко за една жена, а ученето може да почака няколко години. Само за справка - имаме една колежка, която но 40 години завършва докторантура с две момичета, едната даже следва в нашия университет. По поста си проличава, че ти си мислела, че правиш нещо като жертва (местиш се в нов град, нова работа) , а в същото време не си слушала себе си преди да го направиш и сега се обвиняваш за станалото.

На мъжете не им пречи да обичат няколко жени, да са влюбени в още толкова и да искат да спят с всички останали! 😃

Да, и както авторката смята, че се е жертвала в името на него и семейството загъргбвайки толкова неща, които иска и правейки толкова неща, които не иска ..по същия начин той смята, че се е жертвал в името на нея и на семейството загърбвайки толкова много жени които щъкат наоколо и които той би могъл да ..има. И всеки се чувства по някакъв начин прецакан и смята, че другият не оценява жертвата му и е неблагодарен. Вероятно за да изрече това в състояние на афект и пиян той смята, че тя не оценява неговата "жертва" и все е недоволна, фиксирайки се само върху грешките, върху негативите.
Никой мъж...никой човек изобщо не би издържал дълго да е с някой, който непрестанно му натрива носа и до когото се чувства...вечно сгафил. Това е естествена реакция. И това с чувствата е спекулация. Щото и да имаш чувства инстинктът за самосъхранение ще те кара да избягаш. Да търсиш среда в която да се чувстваш добре, оценен, приет, харесван.
Как ще стоя аз с някой който само ще ми навира грешките в носа нон стоп ако ще и да го обичам. Ми рано или късно ще пожелая да избягам. Това че го обичам не значи че трябва да се оставя да ме смаже и да повярвам, че съм някаква незаслужаваща нищо отрепка дето всичко прави грешно и е неблагодарна. А той дали ме обича ако само забелязва гафовете ми а никога хубавите неща?

Няма да им помогне. Вече има тотално разминаване и непоносимост. Обсебваща представа за любов и нормални отношения.
Точно намесата на терапевта би превърнала отношенията им в агония, опитвайки да ги вкара в релси. Намирам това за крайно вредно, погледнато от позицията на всеки един поотделно,  глобално и в перспектива.
 

Не съм чела цялата тема, само първата и последната страница, така че дано не повтарям някого. Това, че ти е казал пиян, че иска да спи с други жени, според мен не е толкова голяма беля. Често пъти човек в яда си казва неща, които не мисли. Това е по скоро реплика, която цели да те засегне и да ти смаже фасона, отколкото действително намерение. Особено пък на пияна глава. Особено пък зависи и какво му е пиянството. Ако съм на твое място, бих се държала като че ли въобще не го е казал. Или бих обърнала всичко на шега (това е ход, който той не би очаквал и ще го обърка)
Друго, което искам да ти кажа - преди да започнеш скандала, замисли се! Нали това ти е било мечтата - да живееш с този човек. Нали сега живееш! Къде ти е проблема - в това, че вече не го харесваш? в това, че не те прави щастлива? Винаги, когато си непрекъснато с един човек ще трябва да изтърпяваш и неща, които не са ти приятни. Слез на земята, не искай от него това, което не може да ти даде, отнеси се с него с уважение, сготви му любимото ястие, сложи маса и приспи детето, за да сте двамата като се прибере от работа. Отмини с мълчание нещо, което те дразни и се наслаждавай на близостта с него. Скандалите са едно от нещата, които максимално отблъскват мъжа. И като седнете на масата не забравяй да не водиш сериозни разговори, каквито той не иска. Пусни някоя музика, която харесвате и говори за музиката. Ще видиш как човека ще се отпусне, ще има желание да направи и той нещо приятно за теб. Така постепенно оправяй нещата между вас, но помни, че скандалите са най-големият убиец на всяка връзка.

Аз опитвам да го радвам - подаръци постоянно без повод, любимо питие, дори изморена пускам някой филм. Но той вече сякаш ме мрази