Е, стига бе, много обидчиви хора имало. И аз предпочитам някои индивиди в съседство да потеглят по-бързо към оня свят ама не е по желание. И хич не е обидно. Абсолютно всеки има починали близки, дай сега всички вкупом да се врътнем обидено.
- Публикувана: 27 юли 2018, 09:26 ч.
- Последно мнение: 31 авг. 2018, 20:09 ч.
Помощ, тъщата идва!!!!
Авторе, така си се поставил.
Моят мъж е човек тип 'право куме в очи'. Отношението му е такова и към моите и към неговите родители.
В резултат има пълното им уважение и никой не се опитва да ни се меси.
В крайна сметка, ако не можете да сте откровени с най-близките и да си кажете кой къде го боли, тогава има проблем.
Моят мъж е човек тип 'право куме в очи'. Отношението му е такова и към моите и към неговите родители.
В резултат има пълното им уважение и никой не се опитва да ни се меси.
В крайна сметка, ако не можете да сте откровени с най-близките и да си кажете кой къде го боли, тогава има проблем.
Авторе, така си се поставил.
Моят мъж е човек тип 'право куме в очи'. Отношението му е такова и към моите и към неговите родители.
В резултат има пълното им уважение и никой не се опитва да ни се меси.
В крайна сметка, ако не можете да сте откровени с най-близките и да си кажете кой къде го боли, тогава има проблем.
Моят мъж е човек тип 'право куме в очи'. Отношението му е такова и към моите и към неговите родители.
В резултат има пълното им уважение и никой не се опитва да ни се меси.
В крайна сметка, ако не можете да сте откровени с най-близките и да си кажете кой къде го боли, тогава има проблем.
Винаги е проблем, когато простотията и агресивността се маскират като откровеност.
И това е така,но отговорността за развоя на взаимоотношенията при хората се пада на по-интелигентния индивид.
В крайна сметка,за танго са нужни двама..
Здравейте мами,
Обръщам се към вас, тъй като мъжкото мнение ми е ясно.
С жена ми се познаваме от 7 години, миналата година се оженихме. Имаме детенце на почти две годинки. От момента в който ме видя, майката на съпругата ми (тя е вдовица) не ме харесва и изобщо не го крие. Всеки път като се видим гледа да ме обиди с нещо и много често се хили доволно. Само един пример, няколко дена след като се запознахме ми каза че нищо не съм постигнал в живота. Определение от човек, който не ми е нито на образованието, нито на парите, нито на житейския опит звучеше доста абсурдно. По принцип не позволявам да ми се говори така, но за да не се караме си мълча. В друга ситуация най-малко бих спрял всякакви контакти, но си казах че не трябва да наказвам жена си заради поведението на майка и. Жена ми е доста тих човек и когато присъства на такива сцени си мълчи.
От почти три години живеем в Англия, преди няколко месеца купихме къща. Предният път като дойде няколко пъти се скарахме, отделно заяви на другия си зет че Англия не и харесва, времето не и харесва, хората не и харесват, къщата не и харесва (тогава живеехме под наем в друга къща). Сега обаче иска да дойде на гости зимата и да седи 1 месец. Казах на жена ми че един месец ми се вижда малко множко, евентуално 20 дена - 3 седмици. Жена ми е много разстроена, смята че ако го каже на майка си тя ще се обиди и няма изобщо да дойде. Казва че ще се махне от всички, защото всеки иска нещо от нея.
С жена ми по принцип живеем кротко. Имаме понякога трудности, но ги решаваме бързо и успешно. Отношението на майка и и нейното поведение ми се струват обаче сериозен проблем, който в бъдеще може да ескалира. Мнението на жена ми е че тя няма де се промени и че аз трябва да се науча да прощавам. Само още един пример, преди време посрещнахме заедно Нова година на гости на лелята на жена ми. В новогодишната нощ тъщата се скара с нейната майка и майка и стана от масата и си отиде в нейната къщичка. Другите присъстващи май не се чувстваха много удобно, но какво да се прави...
Имам и опасение че тя може би си прави планове след като се пенсионира (което е относително скоро) и дори преди това да дойде да живее при нас. По принцип нямам нищо против да идва и да вижда внука и дъщеря си. Струва ми се съвсем нормално. Но смятам че е редно да се сложи някаква граница. Още повече че за толкова дълъг период от време ще ме побърка и това ще вгорчи отношенията с жена ми.
Според вас, мили мами, не прекалявам ли? Всякакви предложения, съвети и критики са добре дошли и приемат с благодарност.
Обръщам се към вас, тъй като мъжкото мнение ми е ясно.
С жена ми се познаваме от 7 години, миналата година се оженихме. Имаме детенце на почти две годинки. От момента в който ме видя, майката на съпругата ми (тя е вдовица) не ме харесва и изобщо не го крие. Всеки път като се видим гледа да ме обиди с нещо и много често се хили доволно. Само един пример, няколко дена след като се запознахме ми каза че нищо не съм постигнал в живота. Определение от човек, който не ми е нито на образованието, нито на парите, нито на житейския опит звучеше доста абсурдно. По принцип не позволявам да ми се говори така, но за да не се караме си мълча. В друга ситуация най-малко бих спрял всякакви контакти, но си казах че не трябва да наказвам жена си заради поведението на майка и. Жена ми е доста тих човек и когато присъства на такива сцени си мълчи.
От почти три години живеем в Англия, преди няколко месеца купихме къща. Предният път като дойде няколко пъти се скарахме, отделно заяви на другия си зет че Англия не и харесва, времето не и харесва, хората не и харесват, къщата не и харесва (тогава живеехме под наем в друга къща). Сега обаче иска да дойде на гости зимата и да седи 1 месец. Казах на жена ми че един месец ми се вижда малко множко, евентуално 20 дена - 3 седмици. Жена ми е много разстроена, смята че ако го каже на майка си тя ще се обиди и няма изобщо да дойде. Казва че ще се махне от всички, защото всеки иска нещо от нея.
С жена ми по принцип живеем кротко. Имаме понякога трудности, но ги решаваме бързо и успешно. Отношението на майка и и нейното поведение ми се струват обаче сериозен проблем, който в бъдеще може да ескалира. Мнението на жена ми е че тя няма де се промени и че аз трябва да се науча да прощавам. Само още един пример, преди време посрещнахме заедно Нова година на гости на лелята на жена ми. В новогодишната нощ тъщата се скара с нейната майка и майка и стана от масата и си отиде в нейната къщичка. Другите присъстващи май не се чувстваха много удобно, но какво да се прави...
Имам и опасение че тя може би си прави планове след като се пенсионира (което е относително скоро) и дори преди това да дойде да живее при нас. По принцип нямам нищо против да идва и да вижда внука и дъщеря си. Струва ми се съвсем нормално. Но смятам че е редно да се сложи някаква граница. Още повече че за толкова дълъг период от време ще ме побърка и това ще вгорчи отношенията с жена ми.
Според вас, мили мами, не прекалявам ли? Всякакви предложения, съвети и критики са добре дошли и приемат с благодарност.
Разбери се с тихата си женица да се разправи с майка си. Не е твоя работа да вдигаш скандали с някаква си дъртачка. Къде ти е мъжкото достойнство?
Различни хора - различни мнения!
Изпатила съм си аз от 'калпави' роднини / и мои , и на половинката/
Трябва да има ясно установени граници! Младите и живеят отделно, роднините са свободни да гостуват, но трябва да се спазва приличие! Повече никога и от никого не бих изтърпяла каквато и да е форма на психологически тормоз.
За съжаление не с всички хора може да се разговаря, но винаги трябва да се опита...
В този ред на мисли, авторе, не смятам, че прекаляваш, в така описаната ситуация 1 месец е много, за съвместно съжителство да не говорим!
Изпатила съм си аз от 'калпави' роднини / и мои , и на половинката/
Трябва да има ясно установени граници! Младите и живеят отделно, роднините са свободни да гостуват, но трябва да се спазва приличие! Повече никога и от никого не бих изтърпяла каквато и да е форма на психологически тормоз.
За съжаление не с всички хора може да се разговаря, но винаги трябва да се опита...
В този ред на мисли, авторе, не смятам, че прекаляваш, в така описаната ситуация 1 месец е много, за съвместно съжителство да не говорим!
Аз изхождам от следната логика: ок, възпитани хора сме, дължим уважение на всеки -> това важи и за двете страни в случая – тъщата и зеткото. Ако аз отида в къщата на тъщата, ще се съобразявам с правилат ана нейното семейство (мъжът ѝ и нейните), защото това е техния дом, тяхното лично пространство и да размятам там претенции и мнения е крайно неуместно невъзпитано. Приемам същото и в обратния случай. И след като тя не харесва, одобрява зетя за какъв ще го дири толкоз време в дома на забележете не само дъщеря си, а на зетя и дъщеря ѝ. Така че не считам за невъзпитано, когато един човек е дотам нахален и недозет да не усети докъде може да стигне, да му се постави границата. Ако жената на зеткото е толкова пък чак мека Мария, тогава да действа той. Да не харесваш някого и да му се натрисаш в дома за месец, това ако не е нахалство, здраве му кажи.
Благодаря на всички за съветите и мненията и още повече за критиките.
Беше ме страх че съм емоционално натоварен и затова може да ми е грешна преценката.
Жена ми също прочете темата и доста се обиди. Признавам че за нея беше унизително пък това не го съобразих. За което съжалявам.
Клоня към мнението че един месец е много. Това трябва да стане, независимо кой ще го съобщи. Съласен съм че всеки си е отговорен за роднините, но ако е необходимо може и аз да проведа разговора, не ми пречи.
Благодаря още веднъж.
Беше ме страх че съм емоционално натоварен и затова може да ми е грешна преценката.
Жена ми също прочете темата и доста се обиди. Признавам че за нея беше унизително пък това не го съобразих. За което съжалявам.
Клоня към мнението че един месец е много. Това трябва да стане, независимо кой ще го съобщи. Съласен съм че всеки си е отговорен за роднините, но ако е необходимо може и аз да проведа разговора, не ми пречи.
Благодаря още веднъж.
Е кое е унизително за жена ти? Че майка й е кофти човек, който не признава избора й на партньор ли? Дори и да не те харесва тъщата /нейно право си е/, няма нужда да го показва пред теб или пред когото и да било, камоли да те обижда и за се заяжда с теб. Освен това жена ти не знам защо иска да ти прични 1 месец такова неудобство и тормоз. Ако си бяхте дружки и се разбирахте ок, макар че пак за мен 1 месец е много, ама тя те тормози прхически и жена ти вместо да предотврати това, те пренебрегва. Няма ли вариант за по - малко престой и да е на квартира/хотел? Да се вижда с жена ти и детето без теб, за да избегнете напрежението? Защо трябва да е у вас 'на главите ви' по през цялото време?
Според мен жена му трябва даже да е доволна, че мъжът й е сравнително търпелив и иска да намери начин, по който нещата да са мирни и удобни за всички. Много мъже на негово място щяха да тропнат по масата и да тръшнат вратата под носа на тъщата. Той търси решение и е хубаво жена му да помогне с каквото може за да имат семейство, в което цари разбирателство. С малко компромиси от всички участници би трябвало да се получат нещата.
Жена ми също прочете темата и доста се обиди. Признавам че за нея беше унизително пък това не го съобразих. За което съжалявам.
Защо трябва да е у вас 'на главите ви' по през цялото време?
Е как защо. За да тормози зетя
Само не разбрах на какво се е обидила жената.
Авторе, ти сам си се поставил на такова дередже. Позволил си и да те мачка и обижда. И мълчиш. И тя вижда, че може още и още. Трябвало да сложиш граници. Дори ако трябва да я изгониш.
Жена ти също би трябвало да поговори с майка си и да и разясни, че няма да търпи безпричинни обиди към съпруга си. Не е трудно, трябва само да си движи устните и думите ще излязат.
Като толкова не се понасяте, няма да се виждате.
И на гости не си длъжен да я търпиш.
Пък тя ако иска да идва. Има хотели, има квартири. Да се вижда с щерка си и внуците. Ти не си длъжен.