Не остана много вече, ОКТОМВРИ ще се гушкаме с малкото човече

Да, в предната отчетна като коментирахме с майките със секцио, на много места казаха, че изобщо нямат избор, и ще са с пълна. Всичко според мен идва от лиспата на кадри, явно анестезиологията не е от популярните специализации. Оттам според мен произлиза и това първо със спинална, после с обща, някаква несигурност и страх имат от дозата явно. А тя наистина е изключително важна. Аз нали съм 162 и клечава, според мен не са ми преценили колко да ми сложат спинална, не знам. Важното е, че всичко мина добре. Само се моля всичко да е наред и този път, и изобщо с всички родилки и бебета също.

За тези който наистина ще са секцио направете си теста за алергий. Аз имам към аналгетици и не бях със стандартната упойка. Сега пак ще ходя да се тестувам. Дори и на зъборекар да отида предупреждавам че знае ли се.... а колкото и странно да е и малчо ми и превзел май алергията. А относно раждането е моля се да е нормално,предното ме рязаха,при слагането на упойката явно е засегнат нерв и кръста и гръбнака ме болят постоянно,в комбинация със спукани ребра......е незнам в някой какво е туй желание да ги режат...

blondie_anna, може би теб са те обезболили със спиналната и после са те приспали (да не беше с инхалационна упойка?) с нещо леко за да ти спестят стреса и дискомфорта от почистването и шиенето, а не за да те обезболяват. Защото, поне както съм чувала от мами със секцио, си усещат натиск и бърничкане, просто не ги боли. Мен примерно това би ме побъркало, това е и една от причините да ме е страх от секцио. Инхалационните упойки по принцип са доста по-леки и повечето лекари дори не гледат на тях като на пълна упойка...
Аз бях на консултация, всичко с девойката изглежда наред, 27г.с. + 3д и е 1150 гр, върви седмица напред. Живи и здрави да избутаме до термин, можело да се очаква още едно 4 кг човече...  Пак се беше скрила, но успяхме да видим частично лицето, не знам струва ли ми се или наистина има общи черти с бъдещия батко. Естествено нали си е нашето гардже ми се видя много сладка Иначе аз съм качила 9 кг, което първоначално ми се стори много, но като се замислих че с предната бременност бях качила 17-18 и си бях много добре (висока съм) и изчезнаха за седмица след раждането, а вече съм в последния триместър, мисля че не е чак толкова зле. И кръвното беше добре, въпреки че спринтирах към кабинета и пих кафе по пътя

purpletka , ако твоето в 27г.с.+3 дни е толкова и се очаква да стане 4кг. , незнам моето да не стане 5кг  30г.с+2 дена 1600 грама

Плевен въобще не е малък град, още повече че това се случва в университетска болница. Направо съм потресена, в 21 век, вместо да лекуват нелечими болести, умират родили, Боже господи пази ни от некадърници! Представете си колко са се ошашкали докторите щом упойката е достигнала до бебето. А, може и да са го забравили. В предната тема говорихме за упойките и да, аз също съм от голям град и пак си раждах с пълна упойка. Чудо на чудесата. Хвана ме яко шубето, а уж ще ми е второ.

Не бой се, бъдещият батко в началото на 32 г.с. беше малко над 1900 гр и се роди 4100 гр

Да са ни живи и здрави само! Да стават колкото големи си искат.

Purpletka, изобщо не знам с какво ме приспаха, аз започнах да им казвам, че ме боли, те ме убеждаваха, че не ме боли в началото Абе болеше си, не беше просто усещане, както очаквах. Та започнаха да ме галят по лицето, да ми говорият, "ей сега ще заспиш", и идея нямам как точно го направиха. Като съм излизала от операционната, съм бълнувала нещо според мъжа ми, нещо съм му казвала за бебето, та явно още тогава съм се разсънвала. После като се събудих, помня, че ми беше едно такова хубаво замаяно После цял ден си придремвах.

Именно, че Плевен е голям град все пак, но въпреки всичко са така и там - пълна и това е. Доколкото помня дори във Варна една от майките от предната отчетна каза, че няма избор. Ако има майки от Варна и тук, и имат опит могат да споделят.

Само да са ни здрави децата, и ние също, за това се моля.

Това с родилката от Плевен е направо ужасно. Кой знае какво са объркали тези некадърници. Как така ще умре жената без никакви проблеми преди това пък и бебето в кома?  Много ми е мъчно! От това което пишете отново се убеждавам, че явно кадърните анестезиолози в БГ са много малко. Тук наистина не съм чула и чела някой да има проблеми в гърба след поставяне на упойка или пък да бъде приспан, защото упойката не го е хванала. Може и да има такива случаи, аз не съм чула.

Моето секцио мина чудесно и така се надявам и следващото да е същото. Чувала съм, както че след второто секцио възстановяването e по-бързо и болката по-малка, така и обратното - че продължава по-дълго заради сраствания. Първият път усетих лека болка в последните секунди от поставянето на упойката - натискане. Тъкмо казах, че ме боли и то свърши. След което почнаха операцията, при което не усещах никаква болка. Болка имаше за броени минути точно преди да извадят бебето, явно ме натискаха и местеха нещо, но пак тъкмо казах, че ме боли и я извадиха. От този момент нататък усетих страшно облекчение и лекота и до края не усетих никакви нерзположения. Операцията беше страшно бърза - 20тина минути сигурно и изобщо не би ме било страх ако знам че и този път ще е така. След това известно време не си усещах краката - може би час-два максимум, не помня. После ме болеше, но беше поносимо. Зорът беше при ставане най-вече. Ходех прегърбена два дни, защото ми опъваше и при ставане ми прилошаваше, но може и да е било заради нисък хемоглобин. След седмица някъде не усещах никакви неразположения.

В Бургас в МБАЛ-а съм чувала че секциото е само с пълна упойка.
Иначе частните болници често публикуват снимки от секцио раждания (със съгласието на родителите разбира се) и показват усмихнати будни мами да целуват бебенцата си. Не знам след това приспиват ли ги, но явно за изважането на бебето поне са будни.
Да ни пази Господ, за съжаление медицината не е точна наука и понякога нещата са непредвидими. И на най-добрият лекар може да му се случи неспасяема ситуация въпреки всички знания, умения и усилия, и на някой не чак толкова специализирал или опитен може да му се случи да успее да спаси човек въпреки всички негативни прогнози. Случаят в Плевен е трагичен, наскоро и тук имаше подобен случай - родилка над 35 г, планово секцио и не могли да я извадят от упойката. Случило се е нещо. Анестезиологията е много тежка специалност, в много случаи това са лекарите които спасяват животи, защото операцията си е операция, но комбинацията от медикаменти за да успееш да го накараш този организъм да се възстанови и да започне пак да функционира нормално е много сложно нещо. А за съжаление като почти всички останали лекари и анестезиолозите са много лошо платени и недооценени, съответно и при тях има жесток дефицит на кадри.
Мой близък преди години си скъса ахилес в почивен ден и се оказа че има само един дежурен анестезиолог в МБАЛ-а, който по това време беше в тежка операция, съответно отложиха за следващия ден, което е противопоказно и не беше много добре да се отлага. Обаче си го оперираха със спинална упойка, а сега секцио правят с пълна, много е странно...

Наистина са дефицит добрите анестезиолози. Преди години бях свидетел на един единствен анестезиолог (предимно слагаше упойки на деца), който знаше точно как да дозира нещата и ги будеше точно когато трябва. Нито повече нито по малко.
P.S. Човекът слагаше упойки на деца, на който им предстоеше рентгеново изследване като КТ например или е небходимо да им се направи някакво изследвание в Магнитния резонанс.

Впрочем има разлика между пълна и обща упойка. Общата е лека и възстановяването е леко. По-сщоро такава правят според мен след като са извадили бебето и примерно остава зашиването.
Пълна упойка мисля, че е противопоказна за бебето.
Тук ходих и на ликция за обезболяването при раждането и акъ има и при вас такива лекции (на списание 9 месеца, И за мама, date to.info или други) са много полезни и успокояващи.
Другото важно според мен е консултацията с анестезиолог преди раждането. В моята болница тя си е практика и при срещата си с анестезиолога имате възможност да обсъдите всичките си въпроси и притеснения с него.

Аз си мисля, че всички тестове и консултации би трябвало да са задължителни при планови операции.

Аз попълвах километричен въпросник при постъпването, взеха ми кръв (но не мисля, че са тествали поносимост към упойките, не съм сигурна), минах през кардиолог, после среща с анестезиолог по-късно, който ми беше прегледал нещата и каза че нямам противопоказания за упойка.

Миналата година като правиха операция на сина ни не му правиха преди това никакви изследвания за алергии. Мина преглед при педиатър, за да удостовери че е здрав и може да бъде опериран и ни питаха дали има изявени алергии към нещо до този момент.
До колкото знам тестовете за алергии не са много точни, винаги излизало нещо, а реално може изобщо да нямаш такава непоносимост. Затова се правели ако има клинична картина за налична алергия и така се разбира дали наистина има нещо.
Иначе като влизах да раждам ми направиха тест с одраскванията и пак ме питаха дали имам алергии към нещо. Тъй като бях за естествно раждане не сме правили консултации с кардиолог и анестезиолог.

Знам от една позната която е раждала секцио с пълна, че нещо се е объркало и са я събудили докато я шиели. Не съм разпитвала, защото ми беше неудобно, а и на нея не й се говореше за това, но каза само че такъв ужас не пожелава на никого. Таа.. упойките не са шега работа.