Инсулинова резистентност и отслабване - Тема 6

И аз така се чувствам психически.Имам да смъквам към 30 кг. и съм едва в началото. Като прочетох за изследванията на Кайсия се притесних, защото моята кръвна захар и инсулин на гладно са си съвсем в норма, но нямам пускан гликиран хемоглобин.Ендокриноложката нищо не каза.Тя гледа само хормона за щитовидната и до там.А това, че и в двата ни рода има диабетици и при толкова наднормени килограми.....Добре, че попаднах на друг читав доктор, че да ме стресне и да се взема в ръце.

Понеже съм само с хипофункция- Келп, магнезий, цинк, селен, хром, Б12, Омега 3, вечерна иглика,  тулси, Thyro vantage, канчанар гугулу, (преди месец редувах и златен корен, жен шен с пчелно млечице) .
Като цяло се чувствам далеч много по-добре. ( Сега само да мога и кг да оправя...)

Метформинът, доколкото съм чела, влияе на глюконеогенезата. Това е синтезът на захари от аминокиселини. По-различно е от просто режим с ниски въглехидрати. С режима ограничаваме директните захари, но върху производството им от тялото от други вещества, конкретно белтъчините, не можем да влияем чак толкова стриктно. Метформинът може. Другият вариант е да се използват за гориво мазнините, но това са основани на високо мазнинните и кетогенни режими - не всеки желае да избере такъв вариант. Тогава организмът си има достатъчно мазнини за енергия и не му трябва да произвежда толкова глюкоза. При кето грипа или адаптацията, за която говорим малко по-напред, точно това се случва. Мозъкът си търси въглехидратите, така е свикнал, и се съпротивлява. Докато не започне да се храни с кетони, произвеждани от мазнините. Ако човек не е готов или не иска да се подложи на такъв режим, ако не го прави правилно, примерно махне въглехидратите, но кара на постни меса и салати, по-добре да пие хапчета. Със сигурност при него ще има глюконеогенеза във всеки удобен момент, енергия от някъде тялото трябва да вземе. Предполагам, че от там идва това прилошаване, прималяване и идеята, че като пиеш метформин трябва да си повишиш въглехидратите.  Аз ако го пиех, бих опитала с повишаване на мазнините (освен ако нещо във формулата му не влияе и върху техния метаболизъм), които също се използват за гориво, както и въглехидратите, но всеки си знае за себе си. Изяснихме се днес, че всеки си пише мнението, не давам наставления, явно трябва до се уточняваме.

Прочетох целия спор, но няма да коментирам. Аз искам да се похваля с моята малка - първа победа. Като един истински Телец, днес, след като станах чувствайки се като парцал, отидох на фитнес, храних се, както съм решила, но след като почти не припаднах от липса на сила си позволих тънка филийка черен хляб. Ендокринолог ме посъветва да изям един банан, но не го направих. Та, хваля се, че за 1-2 седмици съм свалила 2 кг. Вече не виждам трицифрено число, а двуцифрено. И, да, аз ще се боря с ИР без Метформин, със спорт и хранителен режим, защото и аз имам да гледам две прекрасни деца. Не отричам лекарствата, но за 1 година и половина, единственото, което постигнах беше повишаване на инсулина. Не спортувах и не спазвах хранителен  режим и качих и свалените 4 кг. Всеки си решава как да се справя с ИР, но аз, за себе си, установих, че с хапчета няма да стане. Във вторник съм на преглед, като обременяване няма да правя, защото е излишно. Просто, един инсулин на гладно ще видим и КЗ. До преди да започна с фитнеса бях станала като баба, а до преди 10 години бях спортна натура. Без спорт, според мен, също няма да станат нещата. Не се обиждайте, защото всички, които пишем, имаме проблем и той е доста сериозен, защото сме на ръба на пропаст наречена Диабет, а аз не искам да пропадам в нея. Вярвам, че никой не иска. Свекър ми е диабетик и не искам да описвам състоянието му, защото е тежко. Виждам от 12 години какво прави с човека тази коварна болест, тя изяжда всичко, унищожава всяка част. Та, нека се борим, кой както е решил, но да не забравяме, че движението и храната, а може би и медикаментите могат да ни спасят. Аз ще се опитам без последното. Ендокриноложка ме посъветва да пия витамини. Вие пили ли сте и какви? Днешното ми състояние беше доста притеснително, честно казано ако ми се случва често не знам какво да правя, за да имам сили. Добре, че съм отпуска, но и тя ще свърши. Та, въпросът ми е как се справяте с такива състояния?

  Радвам ти се за волята, аз лично със спорта не се справям, както ми се щеше. Одеве се успокоих като прочетох написаното от Савина, че всяко движение е важно и има значение, защото аз до това се ограничих и се чудех дали е достатъчно. Да се движа редовно, като забравя за колата, да правя всеки ден бързоходни разходки и домашна гимнастика. В началото на април, когато хем бях свалила първите 10 кг, ходихме на екскурзия и изкачвах разни височини. Имах чувството, че ще умра, като риба на сухо дишах, на всеки 10-15 минути почивка. В момента изкачвам възвишения без изобщо да се задъхам и даже май и без особено да ускоря пулса, който преди ми блъскаше като камбана в главата при едни нищо и никакви натоварвания. Не го чувствам вече. По стълбите до 5-6 етаж въобще не се затруднявам, преди си беше изпитание. Мислех тогава, че е от цигарите, но сега даже пуша повече. Както и да е, мисълта ми е, че можеш да започнеш и с по-леко натоварване, пак ще помогне. Като няма да си стресираш толкова тялото. Казвам може, ако ще се чувстваш по-добре, по-малко стресирана, стресът също е важен. Но щом си спортна натура може и от раз да се справиш. Аз постепенно вдигах, нямах сили и тренинг за повече. Готова съм вече и за по-сериозни занимания, ама пусто мързел...

Важно си е човек да не се заседява, дори и да не спортува чак толкова активно... Аз и до сега се чудя дали при мен това не е основният проблем, понеже в последната година и нещо се бях заседяла като за последно. Със сигурност това не прави нещата по-добри, де. Ама те са го казали хората - мързелът не мори, ами мъчи. В момента прекарвам прекалено много време вкъщи, но поне напоследък не давам на паяците да се заселват пак по кростренажора ми, ако не друго. Някои дни са едвам 2-3-4 километра, понякога и бавничко, но гледам да мърдам там, че не се трае. А бях свикнала да ходя всеки ден и по много, освен дето в Габрово равен участък почти няма, всичко е нагоре-надолу по баири.
А иначе не само това че тялото ти е привикнало, ами и свалените килограми помагат да ти е по-леко. Опитай се да носиш 20 и няколко килограма багаж докато ходиш и пак няма да ти се види лесно да извървиш километри

Кайсия, метформинът на мен ми спря безумния глад по всяко време на денонощието. Не само за сладко, а за всичко. Чак се насилвам да ям, за да го изпия. Сега вече и без него, не ми се яде.

maia_a, с хапчета наистина няма да стане по твоя начин. те действат в комбинация с диета и движение. Да не говорим, че не понасят на всички. Ако все пак ендокринологът ти те насърчава да ги пиеш(все пак инсулинът ти наистина е много висок), има различни търговски марки, всяка с различен страничен ефект. Може да пробваш с друг вид и да се чувстваш добре.
А за прималяването след фитнеса- да не си спортувала гладна?

Ами за сега издирвам читав ендокринолог в Ст.Загора за да коментира резултатите и да ми постави диагноза.Писах си резултатите и в друга тема,и някои казват че не е ИР,та не знам ....Гледам да не прибързвам със изводите .Иначе знам за намалянето на апетита от майка ми -тя е със диабет тип 2.При нея метформина контролира апетита,каза ми че има обаче и стомашни проблеми-веднага след хапчето,тича до тоалетната.Иначе доста отслабна със него и поддържа досбри стойности на КЗ  за сега.

Прибрах се днес от морето.
Съгреших 2 пъти с малко ориз, 3 хапки картофена салата, 5 лъжици сладолед и един чийзкейк вчера вечерта за финално съгрешаване. Е, това всичкото не беше за един ден 
И не съм напълняла. Даже като се прибрах  ми казаха, че съм отслабнала, ама не е така.
Ама като 1 седмица не съм си правила моята гимнастика и сега мускулите вече са ми отпуснати. Нищо, днес се почвам и утре.

Чат  пат ви четях. Та за черния кимион - чудя се и аз. Последно влияе ли на секрецията на инсулин или не?
Много се обърках. Хвърлих му око заради всичките му качества и най-вече за  кожни проблеми.

Кайсия, само лекар може да ти каже какво ти е. Ние тук пречупваме според нашата призма.

За ИР се говори ако са изпълнени повече от две от тия :
- висок инсулин на гладно
- повече от 5 пъти качен на първия час
- повече от на гладно на втория час
- тлъстинки по кръста
- голям апетит постоянно и други, не ги помня

Ти отговаряш поне на няколко, нали? Ако не можеш да овладееш глада си и не сваляш дори със диета, си с ИР, особено пък с такъв хубав TSH.

Успех с намирането на читав доктор!

От 5-те написани,отговарям на 4...Благодаря,Грета Ей! Дано попадна на добър ендокринолог.Ще споделя след прегледа .

Мисля, че и Змия беше споменала за тъмни петна по кожата. На мишниците, под гърдите, под корема.

Акантозис нещо си, ама това вече е при много напреднало състояние според мен. Аз съм беличка, пък със силна инсулинова резистентност. Но пък ако ме ухапе комар, става голяма пъпка и когато след няколко дни започне да завяхва, ми остава белег. Като цяло от пъока или раничка по тялото ми остава тъмно за мнооого време. Мислех си, че е заради саматта кожа, аама може да е свързано с това.

Бледолилава, благодаря много за насоките, има логика. Аз ям предимно постни меса, но се опитвам да добавям разтопено масло с подправки отгоре, 2 пъти основно ядене- по лъжица омразния ми зехтин на салатата, хапвам малко лешници, че са най- ниско въглехидратни, правя си яйца, чопкам си по една лъжичка кокосово масло. Знам, че мазнините са най- калорични, но не съм сигурна дали това би докарало 50-60% от дневния прием. На око как ви се струва? Около две лъжички масло, две лъжички зехтин и една кокосово масло са ми чистите мазнини фактически. Само че трябва да добавя някакви семеа за повече Омега 3 май че.

Няма как да няма логика, това са фундаментални неща.

Белтъчините са градивен елемент. Въглехидратите и мазнините източници на енергия. Само те са взаимозаменяеми ако говорим за външен прием. Ако не осигуриш такъв, организмът си има механизъм да си произвежда захар от белтъчините.

Едва ли не ни забраниха да пишем в тази тема за НВВМХ, защото при някой не проработило. Но тъй като при други работи, считам, че мога да пиша от време на време. И всеки да си прави избор.

И аз бях шокирана когато прочетох първия път. Даже коментирах с дъщеря ми: "Представяш ли си, има някакви ненормалници, дето ядат по 60-70% мазнини". В първия момент така го разбира човек. Представя си, примерно, една чиния мас и едно яйце вътре. Ама не е така. Говорим за 60-70% от приема на калории, не от масата на храната. А мазнините са си калорични, така че и с малко количество се постига съотношението. И най-важното е, че при това хранене се контролира и количеството на протеините, защото както казахме, при излишък тялото ги преобразува в захари.

Вчерашното ми меню е класически пример със съотношение 67% мазнини, 22% белтъчини, 11% въглехидрати. Ето го, преценете дали е чиния мас с едно яйце, или пък нещо чак толкова ужасно за ядене


И грамажите не са ми нарочно малки. С толкова се наяждам. Справедливо е да отбележа, че при това хранене апетитът намалява. И без хапче. Онова състояние "нещо ми се яде, ама и аз не знам какво" при мен поне вече го няма. Очевидно си му давам на тялото всичко, от което има нужда. Пия допълнително и витамини ако преценя, че има недостиг в храната на някой от тях. Най-често витамин С.

Кой пък е забранил да си пишем за нв? 

Познавам лично една жена ми вика, че била на НВ, а реално не е. Пак яде повече въглехидрати. И не спортува грам. Е с такива порции и никакво движение е логично, че ще трупа.

На морето се запознах със 140 килограмова жена от Германия. Диагностицирана с диабет. Яде огромни количества храна. Като за двама мъже. Омете 15 понички единия ден. И вика, че ендокринолога и от Германия и казал, че трябва да да яде към 330 в на ден.
Тъжното е, че е чела за диабета, за ИР. Знае, че глада за храна се предизвиква от ядене на В. И си продължава. Накрая и казах, че само с четене не може да се оправи човек. Трябва да се научи и устата да се затваря по-често