КЛАСИЧЕСКА ХОМЕОПАТИЯ - споделяне на опит и знания - 38-а тема

Да, и аз мисля в тази посока. Много е вероятно да опитам.

Деси, дали би могла да положи малко усилие и да почетеш по-предните постове на Мечка Малинова и доктор Косева? Непрекъснатото повтаряне на едно и също не води до движение напред.

Това предписание е абсурдно! Аз не познавам вашия случай, но познавам принципите и стандартите и по това, което пишете се виждат сериозни нарушения на добрата хомеопатична практика.

1. Истински класически хомеопат НЕ трябва да назначава ХЛ на гранули, защото всички гранули са в една и съща потенция и така всеки прием се явява стимулация на хомеостазата с една и съща сила, а въпросната хомеостаза е вече променена още след първия прием на ХЛ. Човекът когото сте посетили може да се нарича класически хомеопат, но НЕ е такъв, защото нарушава основен принцип на хомеопатията.

2. Този псевдохомеопат има и претенцията да е ясновидец, щом така уверено назначава какво да се пие след две седмици и то след прием на нозод. Това е абсурдно и е в разрез със стандартите на добрата практика.

3. Детето ще се къпе ли в тези 20 капки?! Това е опасно! Може да се получи свръхстимулация!

Съжалявам да Ви информирам, но сте си дали парите на вятъра. Ако искате да се лекувате с хомеопатия - намерете хомеопат, който спазва принципите и стандартите!

Неспазването на стандартите крие риск за здравето! Във вашия случай са нарушени три основни принципа:

1. Индивидуален подход - псевдохомеопатът има претенция да знае как ще се развие картината след прием на нозод и смело назначава дълга схема. Освен това назначава прием на второ лекарство БЕЗ да е отчел динамиката на случая след приема на първото лекарство. Т.е картината може и най-вероятно ще е променена след първото лекарство, но НЯМА начин да се предскаже как точно ще е променена, за да си позволим без преглед и консултация да назначаваме второ лекарство. Това е опасно!

2. Течни лекарства - псевдохомеопатът е назначил гранули, които имат потискащ ефект

3. Минимална доза - 20 капки НЕ са минимална доза!

Възмутена съм от този ваш "хомеопат". Той трябва да Ви е обяснил всичко и да не ставате в неяснота, но както е видимо от маниера на предписание - въпросното лице НЕ разбира от хомеопатия и е логично да не може да Ви обясни.

Съветвам Ви да си смените хомеопата и да не изпълнявате това рискво предписание.

Благодаря ви за бързия отговор, незнам дали има значение, но искам да уточня че ние не лекуваме остро състояние, имаме постоянен запек и мисля че едното лекарство е свързано с поведението на дъщеря ми, която е страшно плачливо, привързана към мен и изпада в страшни нервни кризи като хапе, щипе удря се сама по главата, блъска по вратата и т.н.А хомеопатът незнам дали е редно да споменавам имена се води голям капацитет, и е всеизвестен.Незнам какво да правя, объркана съм.

Няма никакво значение остро или хронично състояние се лекува. В хомеопатията има принципи и във вашия случай са НАРУШЕНИ 3 (три) основни принципа. Имената нямат никакво значение. Има значение спазват ли се или не се спазват принципитие. Що се отнася до това кой за какъв се води - няма по-висок стандарт и капацитет от самите принципи на хомеопатията, а те са ясно разписани в Органон. Вземете да купите един Органон и да го блъснете в главата на въпросния мастит "хомеопат", че дано така нещо му влезе в главата и спре да прави поразии!
Опомнете се! Това, че някой се води за някакъв не означава, че е такъв!

.
Проверявали сте запаразити?

Ох, паразити пак .... И бактерии има във всеки човек, освен паразитите. Въпросът е човек да е здрав и да не се нарушава балансът.
ПП аз бих мислила в посока защо е трудно да се освободи детето. От емоциите и от всичко, което му се случва през деня.

Нашата е почти същата. И аз вече сънувам само ревове и писъци.

Кой определя кое е правилно и кое не! Не трябва ли всеки човек да реши сам за себе си кое е правилно и кое погрешно!? Всеки човек притежава един недостатък - може да изкриви преценката си за всяко едно нещо! Това да се размахва тук пръст и да се отричат познанията и квалификацията на други хомеопати не противоречи ли с така нареченото " холистично " мислене? Нали хомеопатията все пак се води " холистична наука" ? В темата всички сме за да си поматаме, а не да  изразяваме СВОЯТА истина като единствена и правилна и да се мъчим да я налагаме на всички!!!

Хомеопатията има много ясни принципи и многократно вече бяха посочени. Ако си направите труда да се запознаете с тях ще ви стане ясно защо не трябва да се нарушават.
Но в крайна сметка, всеки има глава на раменете си и е негова работа как ще я ползва.

Кой определя дали хирургът трябва да си мие ръцете преди операция?! Кой определя дали преди операция на пациента трябва да се направи кардиологична и анестезиологична консултация? Кой определя, че на вирусна инфекция не се назначава антибиотик? Кой определя, че на деца под 14 г. възраст не се дава Аспирин?! Кой определя, че не се бърка с два метални шиша в контакта?! Кой определя, че когато разбивате белтъци на сняг купата трябва да е суха?!

Всяка наука има своите принципи от които пък произтичат стандарти на добрата практика. Неспазването на принципите и стандартите  поставя в риск здравето на пациента! Това, че нещо е холистично, не означава, че няма принципи и всеки може да си прави каквото му скимне!

Очевидно е че в нашата бананова република всеки си прави каквото му скимне, регулаторните органи не си вършат работата и принципи и стандарти не се спазват, а когато някой добронамерено Ви информира, щото да Ви образова за тези принципи и да можете да правите информирани избори, без да вредите на децата и себе си - започва едно страшно бучене насреща му...

Уважаема, аз Ви запознавам с принципите НА хомеопатията, а не с МНЕНИЕТО на д-р Косева. Т.е, уважаема, аз Ви помагам, като Ви информирам за неща и в област, в която съм компетентна. Как Вие ще го изтълкувате, дали ще се обогатите от дадената информация или през призмата на малоценност ще го възприемете за размахан пръст - е ваш личен избор. И точно защото мотивацията ми е да информирам аз пиша километрични постове, за  да може сами в главите си да си сглобите картната и да РАЗБЕРЕТЕ, а не слепешката...

Има разлика между мнение, принципи и стандарти.

Ето какво запитване получих на ЛС и със съгласието на автора го публикувам тук, защото смятам, че отговорът би бил полезен и на други четящи.

"Здравейте, благодаря за прекрасната информация и чудесното й поднасяне. Бихте разказали повече в отделна публикация за начинът, по който хомеопатията се справя с често боледуващите деца, как се подхожда, през какви етапи може да се премине по време на лечението, колко би могло да отнеме. много ще съм благодарна, вероятно ще е интересно за много хора"

Хомеопатията като всяка наука има свои принципи и спазването им е гарант за успешното й приложение за възстановяване здравето на човек, без риск от вреда. Един от тези основополагащи хомеопатични принципи  е този за индивидуален подход към човека.

За да лекуваме, трябва да разбираме природата на болестта и да подхождаме индивидуално. Различаваме три вида болести – остра болест, хронична болест и обостряне на хроничната болест. Съвсем логично е хомеопатичният подход към тези три групи болести да бъде различен.

Острата болест се характеризира с внезапно начало и/или бързо прогресиране, с общо влошаване на обичайното функциониране и живот на човека. Характерно за тази група болести е самоограничаването. Те завършват с излекуване или смърт.

За хроничните болести е характерно незабележимо (скрито) начало и бавен прогрес до пълното разрушаване на организма. Те не могат да бъдат излекувани без външна намеса.
Тоест при острите болести хомеостазата на човека (способността му за саморегулация) е възможно да се справи без нужда от външна регулация (лекарствени средства и лечебни методи), докато при хроничните това е невъзможно.

Обостряне на хроничната болест означава от една страна влошаване/ засилване на съществуващите болестни симптоми; а от друга – паралелно с влошаването да се появят нови симптоми, което означава, че болестта следва собствения си ход, като постепенно засяга и разрушава все повече органи и системи в човека.
И тук е много важно да отбележа, че често рецидивиращите остри инфекции с ЕДНОТИПНО протичане не спадат към острите болести. Подобна изява е свързана с хронично разстроена хомеостаза и имунитет. Тоест тук вече говорим за хронична болест, независимо че на пръв поглед състоянието е внезапно настъпило. Това е един от големите проблеми на част от практикуващите хомеопатия, които смятат, че тези прояви са остри заболявания и ги лекуват като такива със съответно остро предписание.  Когато хомеопатът подходи към това хронично състояние като към остро и не вземе предвид цялостната изява на хроничността в случая, той действа палиативно (временно облекчаващо), но НЕ стимулира  хомеостазата на човек към по-добри нива на здраве. Получава се своеобразно симптоматично лечение.  С  този неадекватен подход  към хроничната болест става все по-трудно възстановяването от конкретния епизод на обостряне.

Например при дете с упорити постназални секрети периодично се стига до обостряне на състоянието – поради нарушен имунитет това т.нар. слабо звено, лигавицата в носоглътката, работи непрекъснато чрез своята първична функция (секреция и разрастване), но НЕ успява трайно да се пребори с постоянната инвазия на болестотворни агенти. При по-вирулентен причинител секретите се увеличават, възпалението се разраства, детето (например) вдига висока температура. И да, тук има нужда от хомеопатично лекарство, за да се подпомогне хомеостазата да се справи със състоянието в момента, но се взема предвид само острата картина на болестта,  а както казах, тя НЕ е остра, независимо от изявата си. Тоест състоянието е симптоматично повлияно, но проблемът остава до следващия месец, два, три, когато това обостряне отново ще настъпи. Кризите с течение на времето стават все по-тежки и трудно податливи на лечение. Тоест грешката е в подхода към това обостряне на хроничното състояние, което се възприема за остро.

При хомеопатичния подход при остри състояния се вземат предвид определени черти и характеристики на човек, докато при хронично състояние и обостряне на хроничното – съвсем други.  Еднотипната реакция на организма към разнообразните стимули (всеки път ангина или всеки път пневмония) е вече хронично състояние и трябва да се лекува хроничния реактивен тип, защото ежемесечното симптоматично туширане на обострянето не води до траен резултат и по-добро здраве.

При хроничните болести хомеопатът лекува именно разстройството на хомеостазата, стимулира я за по-адекватна адаптация, респективно повишава имунитета. Един от начините на лечение е конституционалният хомеопатичен метод. Конституция е набор от черти, характеристики, белези, генетична обусловеност и трайни адаптационни механизми на човека; неговото себевъзприемане, светоусещане, взаимодействия със света и т.н. В откритата лекция „Истината за хомеопатията“ аз и д-р Ваня Косева обяснихме подробно и отговорихме на въпроси относно конституционалното лечение. Освен конституционален подход в лечението, трябва да се вземе предвид и хроничния реактивен тип (миазъм), тоест фундаменталната основа за адаптация на самата конституция, което се изучава подробно в 4-годишен курс на обучение в Ново Хомеопатично Училище и не може да бъде обяснено изчерпателно с една статия, затова дори няма да опитвам.

При правилно и системно хомеопатично лечение на хроничната болест може да имаме връщане на стари познати симптоми или обостряне на настоящите, което е кратко, бързопреходно. Правилното лекарство активира хомеостазата точно там, където здравето е разстроено и затова има бързопреходно засилване на настоящите симптоми на фона на чувство за подобрена виталност. Ако се наблюдава връщане на стари и познати симптоми, това означава, обаче, че тези симптоми са били потискани до момента, а не лекувани. Правилното хомеопатично лечение ще помогне на хомеостазата да заздрави слабото си звено и този симптом да изчезне завинаги, когато се установи динамично равновесие. Тук  от съществено значение е да се поддържа активна връзка между пациент с хомеопат! Честите контакти помагат на хомеопата да адаптира дозите и описаното връщане на стари и познати симптоми или засилване на настоящи симптоми  да бъде наистина бързопреходно и нетравмиращо.  Подобно хомеопатично „влошаване” най-често се случва в началото на хомеопатично лечение на хронична болест, когато хомеопатът все още не познава добре индивидуалната реактивност на пациента.  Наистина хомеопатичният преглед продължава до 2 часа, но и това време е крайно недостатъчно. Съвсем отделен въпрос е, че често пациентът е некооперативен, не споделя важни, но притесняващи го събития и мисли, а това подвежда хомеопата, съответно се повишава риска да се определи не най-точното лекарство за конкретния случай. Не забравяйте, че хомеопата ви вижда за 2 часа, а вие живеете със себе си години и въпреки това има неща, които ви е трудно да признаете сами на себе си, какво остава на чужд човек, пък бил той и добронамерен.  Така в хода на съвместната работа на хомеопат и пациент, когато хомеопатът в значителна степен опознае индивидуалната реактивност, става възможно да бъде много по-точен в предписанията си. Ето защо (поради всичко изложено дотук) в началото на едно хомеопатично лечение хомеопатът държи на активна връзка с пациентите.

Прогнози за времето, необходимо за приключване на лечение на хронично заболяване са относително възможни, но те ще бъдат в сферата на „трансцеденталните спекулации“ (по д-р Ханеман, „Органон“), от които всеки професионален хомеопат е длъжен да се въздържа. Времето за лечение зависи от индивидуалната реактивност на пациента; от начина му на живот; от наличието на възбуждащи и поддържащи причини, от обратимостта на патологията. Например лекува се пушач от белодробно заболяване, но той не спира да пуши; лекува се работохолик от хронично заболяване, но той не намалява препускането в живота си; лекува се дете от хронични ларингоспазми, но родителите продължават да го пресират по различни начини, да го доминират или дресират потискането на естествените му склонности… Целта на тези примери е да илюстрирам, че негативните възбуждащи и поддържащи причини за състоянието могат да бъдат разнообразни и в никакъв случай само чисто физически. Човекът е интегрално цяло между ум, душа и тяло и процесите, протичащи в него на всички нива (ментално, емоционално и физическо) са детерминирани – започват чрез усещанията/емоциите, после засягат функциите и накрая увреждат лезионно органи и системи (с изключение остро настъпила физическа травма). Нямаме право да опростяваме здравето до там, че да твърдим, че то зависи единствено от питателната храна, спорта и почивката. И за да отстраним съвсем заблудата, че човекът е просто биохимично същество, ще посоча, че най-често причини за състоянието се явяват епигенетични фактори.

Науката епигенетика доказва, че не само външни фактори, но и вътрешни (мисли, чувства, емоции) повлияват експресията на човешките гени!  Тоест нашите емоции могат да отключат заболявания, да стимулират изява на лоши гени и да ограничат действието на добри гени. Тук е добре да отворя скоба и да посоча, че всеки родител трябва да бъде запознат, че детската психика работи по РАЗЛИЧЕН от този на възрастния начин и от тук именно възникват най-големите здравословни проблеми при децата. Семейството е своеобразен организъм, хората в него са свързани и отношенията оказват влияние върху всеки член на семейството. Най-често именно тези проблеми в отношенията, изискванията и възпитанието на детето се оказват негативните подбуждащи и поддържащи причини в здравословното му състояние. Имам една любима такава: „Не плачи, мамо, какъв мъж ще пораснеш!“ – чест съвет на майка към 3-годишния й син. Лишавайки детето от изразяване на изначално човешки емоции автоматично се създава механизъм на адаптация в малчугана: който плаче, не е мъж = трябва да потискам емоциите си = трябва да съм силен = нямам право на слабост =  хронична депресия например (тези изводи изискват време, но бомбата вече е заложена). А болестта реално е неадекватна адаптация. И ето, зародишът на една хронична болест, която ще соматизира по един или друг начин, в зависимост от слабите звена в конституцията и наследствеността. Тоест проблемът в емоциите и усещанията ще се изяви на физическо ниво, засягайки орган или система! А нашите човешки емоции имат право да съществуват. Всяка една от тях! И те си „търсят” това право. Ако не им дадем глас, те започват зловещо да „крещят”, угнетявайки душата ни и ерозирайки здравето на телата ни.  

Ако негативните причини, възпрепятстващи оздравяването, бъдат отстранени, често хомеостазата възстановява своето динамично равновесие и без външна намеса (лекарствена). Работата на хомеопата е да идентифицира и посочи тези зловредни фактори, а на пациента – да ги отстрани. Дали човек ще промени начина си на живот и ще намери време за себе си; дали пушачът ще спре да пуши; дали родителят ще потърси адекватна помощ (психолог), за да промени модела на общуване и възпитание на детето, това е право на избор, но изборите предполагат после да живеем с  последствията от тези си избори без да се оплакваме… Тоест времето, необходимо за лечение на човека, зависи от много фактори, но при най-малките, децата, то зависи и от нашето здраве (на родителите - на всяко ниво!). Тук няма място за вина, ако тази статия е натиснала бутоните в душата на някой читател… тук е време за осъзнаване, промяна и поемане на отговорност, а не за неградивни самообвинения. И по Владимир Леви ще завърша с думите, че  родител, който се опитва да измени своето дете, без да започне от себе си, не само греши, но и много рискува.

Здравейте, на знам дали въпросът ми е за тази тема. Аз съм бременна в третия триместър и през последния месец (предвид приближаването на раждането и неуредени семейни въпроси) започнах да получавам пристъпи на тревожно безпокойство, нарастваща тревожност и панически атаки. Станах силно зависима от слънцето, което в този сезон липсва и следователно това още повече ме депресира. Започнах да посещавам психолог, с който работим по отстраняването на основните причини за тревожността ми Лекарката ми изписа Арника монтана 9,ch - 3x4  Джелсемиум семпервиренс 15 ch 3х4, Аконитум напелус 15 ch  ' 3х4 и в случай на крайна нужда - Седатиф ПС, но не повече от 1 табл.дневно. Също така вземам Шуслерови соли №№ 2р5р и 7. Притеснявам се дали всичките тези неща по някакъв начин не си противоречат, дали не си пречат, или дали не ги вземам в неправилна пропорция.
Вземам ги от около 2 седмици и досега не съм усетила видима промяна в състоянието си.
Ще съм много благодарна за мнения!

Да, противоречат си.Моя съвет е да си намерите класически хомеопат и да ви назначи терапия.Не правете грешката като мен да приемате хомеопатични по този начин.

Здравейте.Предписанието е симптоматично, тоест за всеки симптом ви назначават отделно лекарство. Мисля, че ако прочетете поне 2-3 страници назад в темата, ще направите съответните изводи. Отделно от това предписаните хомеопатични лекарства са в постоянни сухи форми и дози, тоест рискувате да ги докажете. Арника преди раждане (по повод предстоящо раждане) не се назначава!!! Няма да навлизам в детайли, за да не ви стресирам допълнително, но съветът ми на професионален хомеопат е да спрете абсолютно всички хомеопатични лекарства и шуслерови соли, които по същество също са хомеопатични лекарства. Върнете се назад в темата, има подробни публикации.

Много деликатно, но много КАТЕГОРИЧНО Ви съветвам да спрете да пиете всички тези неща и ако искате хомеопатична помощ да потърсите истински КЛАСИЧЕСКИ хомеопат, който практикува съгласно принципите на хомеопатията и СПАЗВА стандартите за добра практика!

Всички тези лекарства, които смучете на гранули първо си ПРОТИВОРЕЧАТ едно с друго, второ БУКВАЛНО определят какво дете ще родите. Буквално! Правят го защото НЕ са изписани съгласно принципите на хомеопатията и вместо да Ви лекуват те променят вашата реактивност. Понеже майка и дете са свързани с общо кръвообращение - тази безпринципна боза (предписана от лекар, но НЕ и истински хомеопат) променя и реакивността на вашето дете, предопределя начина по който то ще боледува в бъдеще. В своята практика имам няколко случая на деца с поведенчески проблеми и проблеми в развитието само защото майката е имала лошия късмет и е била наивна да се довери на сляпо (вместо първо да се запознае подробно с това какво е и какво не е хомеопатия и какви са рисковете от това да се приемат хомеопатични лекарства без да са спазени хомеопатичните принципи) да гълта гранули от БЕЗпринципно предписани бози от по няколко хомеопатични лекарства. И шашнатата майка първоначално ми агресира...сякаш аз съм отговорна, че не се е информирала предварително и сякаш аз съм раздавала дипломи на тези над 2000 колеги клинични "хомеопати". След което лошата д-р Косева отваря една произволна материя медика и казва: "Ти си пила Меркуриус на гранули в продължение на 2 месеца докато си била бременна. Ето тук за Меркуриус пише, че са деца с поведенчески проблеми и хиперактивнност. Сега ми водиш твоето дете, което е диагностицирано с ADHD. Дали има връзка?! За мен като хомеопат има връзка. Пила си Меркуриус в неизменяеми дози, т.е в сух вид, т.е на гранули и си го доказала. И докато си го доказвала го е доказало и твоето неродено дете". И определено не тържествувам в своето величие като го казвам, а съм леко бясна в себе си, бясна на всичкии псевдоколеги. Но истината трябва да се казва, защото Истината ни прави свободни (както пише в Светата Библия) и когато имаме яснота - можем да поемем и носим отговорности. Лично аз НЕ съм привърженик на галенето на уши и спестяването на Истината. Щом на един човек му се случва - значи има потенциал да понесе каквото му се случва или каквото сам си е случил!
Фокусът ми е в това, след като установим фактите, да работим съместно (не във вертикала), за да минимизираме щетите и ако е възможно да възстановим здравето.