Вяра, Нещата които споменаваш са предимно от Стария Завет.Евангелистите го четем и спазваме донякъде, вярваме, че Исус е дошъл да надгради законите от Стария Завет.
- Публикувана: 5 авг. 2018, 21:29 ч.
- Последно мнение: 13 ноем. 2021, 19:25 ч.
евангелистите секта ли са
Нищо подобно. Едно-единствено нещо е от Стария Завет. Чела съм Библията многократно, познавам я доста добре.
От закона се страхуват онези, които го нарушават. Аз страх от закона не изпитвам.
Не го нарушаваш, защото се страхуваш от последствията.
Хората не живеят в постоянен страх от смъртта, освен ако нямат реална причина да се страхуват (налично заболяване с летален изход, високорискова професия или хоби, заплаха за здравето и живота от страна на трето лице и пр.).
Вяра, хората живеят в постоянна осъзнатост за смъртта - ежедневна и ежесекундна, защото са съзнателни. Дори и психолозите и психиатрите ще ти кажат, че огромна част от мислите и поведението на хората са мотивирани от страха от смъртта.
Не се заблуждавай. Мисълта за смъртта присъства през целия живот на хората и е отразена във всичко, което правят.
Уважавам отношението ти към животните.
Искаш да кажеш ,че и хората са животни--всякакво носилие над животни ,били те хора или не...?
А може ли да си силно вярващ и да се откажеш, и по каква причина.Аз вярваща силно не съм била и не съм.Все съм до козунак и червено яйце на Великден.Преди малко си изтеглих църковната библия ,все чета от разни сайтове без да притежавам, дано намеря време да я разгледам поне.Но веганите са ми същото сато отдадените на религията -прекалено ми идва.Но за теб съм спокойна ,можеш да се отказваш като се наситиш на нещо-религия или веганство.Надявам се.
А може ли да си силно вярващ и да се откажеш, и по каква причина.Аз вярваща силно не съм била и не съм.Все съм до козунак и червено яйце на Великден.Преди малко си изтеглих църковната библия ,все чета от разни сайтове без да притежавам, дано намеря време да я разгледам поне.Но веганите са ми същото сато отдадените на религията -прекалено ми идва.Но за теб съм спокойна ,можеш да се отказваш като се наситиш на нещо-религия или веганство.Надявам се.
Скрит текст:
Първо, всички хора живеят в страх от смъртта, страх от закона и страх, нещо да не се случи с близките им. Та по твоята логика следва, че решенията и поведението на всички хора винаги са ирационални....
Липсата на вяра води до морален релативизъм. А всички ние знаем, докъде води моралният релативизъм - води до хаос.
Моралният релативизъм е психически непоносим. Хората имат нужда от йерархия на ценностите им - кое е най-важно, кое е по-малко важно. В противен случай попадат в хаоса на липсата на ценности, което води до обръкване ... и дори до побъркване.
Липсата на вяра води до морален релативизъм. А всички ние знаем, докъде води моралният релативизъм - води до хаос.
Моралният релативизъм е психически непоносим. Хората имат нужда от йерархия на ценностите им - кое е най-важно, кое е по-малко важно. В противен случай попадат в хаоса на липсата на ценности, което води до обръкване ... и дори до побъркване.
Страхът от смъртта е страх от неизвестното. На това разчитат и религиите. [/spoiler]Когато никой не разполага с фактологическа информация за нещо, то може да бъде манипулирано по всякакъв начин така, че да е от полза на манипулатора.
Хората не живеят в постоянен страх от смъртта, освен ако нямат реална причина да се страхуват (налично заболяване с летален изход, високорискова професия или хоби, заплаха за здравето и живота от страна на трето лице и пр.).
Скрит текст:
А това, че липсата на вяра води до морален релативизъм е абсолютно погрешно. Като вярваща имах много по-гъвкави разбирания за морала, при това стимулирани от Библията и от проповедници/попове. Сега, като атеист съм категорично по-наясно с това какво е морално приемливо и какво — не и живея според тези правила всекидневно. Затова съм веган и съм се отказала от всякакъв вид ненужно насилие спрямо животните, били те хора или не.
Е как да няма фактологическа информация. В духовната литература е пълно с такава.
А страх от Закона е здравословно и благодатно за душата да се изпитва. На Земята няма и не се е родил безгрешник. Друг е въпроса до колко осъзнаваме греха си, какво е първороден грях и колко дълбоко вкоренен е той във всеки един от нас.
Истинската вяра изисква отговорност - за мисли, думи, дела.
Когато човек започне да усеща тази отговорност като тежест, когато реши, че може сам да определя правилата, според които да живее, подчинение към Бог не му е нужно. Защото собствените му "закони" му дават свобода и убеждение, че присъди няма.
Как много напомня ми за грехът на Адам и Ева...
Когато човек започне да усеща тази отговорност като тежест, когато реши, че може сам да определя правилата, според които да живее, подчинение към Бог не му е нужно. Защото собствените му "закони" му дават свобода и убеждение, че присъди няма.
Как много напомня ми за грехът на Адам и Ева...
Eleonora_27, спазвам закона, защото смятам, че предпазва другите хора и помага за стабилността и организацията на обществото, от което съм част.
Едно е да съзнаваш, че си смъртен. Друго е да мислиш постоянно за това. Аз правя първото, а не второто.
Бор_яна, разбира се, че хората са животни. Ние сме бозайници-примати. Сходства между веганизма (такъв, какъвто практикувам аз) и религията няма. Най-малкото заради това, че веганизмът има изцяло фактологични и рационални основи.
Катерица, да, духовната литература, в т.ч. Библията съдържа много фактологическа информация. Ако на нея се гледа единствено като на такава, човек истински би се отвратил от нещата, които хората смятат, че Бог очаква от тях.
Като спомена първородния грях, за мен е изключително показателно как Бог си е представял идеалния свят: без насилие, без хората да употребяват животните по какъвто и да било начин. Трудно ми е да разбера защо силно вярващите отказват да се съобразят с това Боже желание и предпочитат да причиняват страдание и смърт на съзнателни животни, без да има основателна причина за подобни практики.
H. Chakalova, много хубав въпрос! Спрях да вярвам, защото видях многобройните противоречащи си препоръки в Библията и как те водят до свободни тълкувания, оставящи светлинни години пространство за морална поквара.
Emily_Jane, разбирам какво имаш предвид. Но нима вярващите не нарушават Божиите закони със свободата и убеждението, че едната изповед, няколкото молитви за изкупление и обещанието, че приемаме Исус за Месия и готово: всичко е чисто.
Честно ти казвам, като практикуваща вярваща, четяща Библията и следваща наставленията на знаещите и опитните имах много по-размита представа за морал, добро и зло. Няма как да е другояче при положение, че самата Библия е пълна с противоречиви наставления.
Blagoslovena, никога не съм била по-наясно с мястото си в света, колкото съм сега. Никога не съм била толкова осъзната, толкова себе си, толкова морално последователна, колкото съм сега. Никаква религия не е в състояние да ми даде подобна яснота и чувство за принадлежност.
Едно е да съзнаваш, че си смъртен. Друго е да мислиш постоянно за това. Аз правя първото, а не второто.
Бор_яна, разбира се, че хората са животни. Ние сме бозайници-примати. Сходства между веганизма (такъв, какъвто практикувам аз) и религията няма. Най-малкото заради това, че веганизмът има изцяло фактологични и рационални основи.
Катерица, да, духовната литература, в т.ч. Библията съдържа много фактологическа информация. Ако на нея се гледа единствено като на такава, човек истински би се отвратил от нещата, които хората смятат, че Бог очаква от тях.
Като спомена първородния грях, за мен е изключително показателно как Бог си е представял идеалния свят: без насилие, без хората да употребяват животните по какъвто и да било начин. Трудно ми е да разбера защо силно вярващите отказват да се съобразят с това Боже желание и предпочитат да причиняват страдание и смърт на съзнателни животни, без да има основателна причина за подобни практики.
H. Chakalova, много хубав въпрос! Спрях да вярвам, защото видях многобройните противоречащи си препоръки в Библията и как те водят до свободни тълкувания, оставящи светлинни години пространство за морална поквара.
Emily_Jane, разбирам какво имаш предвид. Но нима вярващите не нарушават Божиите закони със свободата и убеждението, че едната изповед, няколкото молитви за изкупление и обещанието, че приемаме Исус за Месия и готово: всичко е чисто.
Честно ти казвам, като практикуваща вярваща, четяща Библията и следваща наставленията на знаещите и опитните имах много по-размита представа за морал, добро и зло. Няма как да е другояче при положение, че самата Библия е пълна с противоречиви наставления.
Blagoslovena, никога не съм била по-наясно с мястото си в света, колкото съм сега. Никога не съм била толкова осъзната, толкова себе си, толкова морално последователна, колкото съм сега. Никаква религия не е в състояние да ми даде подобна яснота и чувство за принадлежност.
Emily_Jane, разбирам какво имаш предвид. Но нима вярващите не нарушават Божиите закони със свободата и убеждението, че едната изповед, няколкото молитви за изкупление и обещанието, че приемаме Исус за Месия и готово: всичко е чисто.
Но християнството има прекалено много разклонения, та затова и човек лесно може да бъде заблуден.
П.п. Християнка съм, не просто вярваща. Не съм член на никоя църква.
В Библията много неща се тълкуват грешно. За да може да бъде разтълкувана правилно, не трябва да се чете предубедено.
Наистина има много противоречащи неща,мисля, че Бог не иска всички да сме тълкуватели обаче, по скоро с простота да четем и разбираме.Има такива, които си нагаждат и според собствени изгоди това което четат.Но, не разбирам как противоречията в Словото пречат на вярата ти.
Аз мисля, че всеки осъзнат човек може да прави разлика между добро и зло, и съзнателно да се стреми към доброто.
Наистина има много противоречащи неща,мисля, че Бог не иска всички да сме тълкуватели обаче, по скоро с простота да четем и разбираме.Има такива, които си нагаждат и според собствени изгоди това което четат.Но, не разбирам как противоречията в Словото пречат на вярата ти.
Всеки нагажда според собствената си изгода, съзнателно или не. Затова Библията е била и е използвана като оправдание при всякакви зверства, а извършителите са били убедени, че следват Божията воля.
Наистина има много противоречащи неща,мисля, че Бог не иска всички да сме тълкуватели обаче, по скоро с простота да четем и разбираме.Има такива, които си нагаждат и според собствени изгоди това което четат.Но, не разбирам как противоречията в Словото пречат на вярата ти.
Всеки нагажда според собствената си изгода, съзнателно или не. Затова Библията е била и е използвана като оправдание при всякакви зверства, а извършителите са били убедени, че следват Божията воля.
Така е Вяра! Но за това Библията ли е виновна или хората?
Хората е законите ги разбират, както им е изгодно. И вратички в законите намират, защото им е изгодно.
Не е ли прекалено простодушно да обвиняваш Библията, че хората били трепели хора. Сега не се ли трепят хора на различни места по света? Не заради Библията - заради други неща.
Не ме разбирай погрешно! Не защитавам под никаква форма насилието срещу хора. Но насилието съществува абсолютно независимо от Библията. Ако искаш да унищожаваш, можеш да използваш абсолютно всичко като оправдание, дори и Библията.
Сталин заради Библията ли уби милиони и остави 6 млн в Украйна да умрат от глад? Нали точно комунистите твърдят, че религията била опиум за народа? Защо убиха милиони? Мао защо уби 100 млн в Китай? Заради Библията ли?
Вяра, ти чете ли линка, който бях пуснала в темата:
http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=435.0
Кажи какво мислиш...
Пуснала съм си филма "На Изток от Рая" - екранизация по романа на Стайнбек. Това е Библейската история за Каин и Авел
Извинявам се на администраторите за поредния пост, но искам да постна един цитат от известния роман на Стайнбек "На Изток от Рая":
Китаецът посегна към врата си и се усмихна.
— Недоумявам как ще свикна с липсата на опашката. Изглежда, ми е вършила работа повече, отколкото съм предполагал. Да, историята. Нали съм ви казвал, мистър Хамилтън, че ставам все по-китаец? Хрумвало ли ви е някога, че сте по-ирландец?
— Идва и заминава — рече Самуел.
— Помните ли как ни прочетохте шестнайсетте стиха от четвърта глава на Битието и какъв спор водихме?
— Как да не помня, нищо че беше много отдавна.
— Близо десет години — уточни Ли. — Този разказ така дълбоко ми влезе в главата, че го проучих дума по дума. И колкото повече мисля за него, толкова по-бездънен ми се вижда. Тогаз сравних преводите, с които разполагаме. Бяха удивително близки. Едно място обаче ме смути. Във версията на крал Джеймс се казва, че когато Йехова попитал Каин защо е разгневен, питал го с думите: „Нямаше ли да те приемат, ако беше постъпил добре? Но ако не си постъпил добре, грях ще легне на твоя праг и ще иска да вървиш по волята му, но ти трябва да го победиш.“ Порази ме именно това „ти трябва“, защото е като обещание, че Каин ще надвие греха.
Самуел кимна:
— Но децата му не го изпълняват докрай.
Ли отпи от кафето си.
— Тогава взех Американската стандартна Библия. Там беше съвсем ново. Пасажът е различен. Казва се „Победи го!“ Разликата е значителна. Това вече не е обещание, а заповед. И взех тогава да разсъждавам. Каква ли е била първоначалната дума в най-първия текст, та са били направени два съвсем различни превода?
Самуел опря длани на масата, наведе се и в очите му светна старото младо огънче.
— Ли — рече той, — не ми казвай сега, че си учил староеврейски!
— Ще ви кажа — отвърна Ли. — Тя е дълга и широка. Ще пийнете ли по капка китайска ракия?
— Онази, дето има вкус на царски гнили ябълки ли?
— Да. С нея говоря по-добре.
— А може би аз слушам по-добре — рече Самуел. Когато Ли изчезна към кухнята, той попита: — Адам, знаел ли си за тези неща?
— Не — призна си Адам. — Не ми е казвал. Или не съм го слушал.
Ли се върна с камениновата си бутилка и три порцеланови чашки, толкова тънкостенни и нежни, че светлината сияеше през тях. Като наливаше почти черната течност, Ли каза:
— Да пием по китайски. Направена е с много пелин. Питие и половина, ако пийнеш достатъчно, има същото въздействие като абсента.
Самуел опъна една глътка.
— Искам да знам защо ти е толкова интересно.
— Защото ми се стори, че човекът, който е могъл да съчини тази велика история, ще да е знаел съвършено точно какво е искал да каже, тъй че да няма никаква двусмислица.
— Казваш „човекът“. Следователно не смяташ, че става дума за една божествена книга, написана с мастиления пръст на Господа?
— Мисля, че мозъкът, който е могъл да измисли това, е бил мозък удивително божествен. И в Китай сме имали няколко подобни глави.
— Просто исках да знам — рече Самуел, — в края на краищата ти не си презвитерианец, така ли?
— Нали ви казах, че ставам все по-китаец? Но да продължа. Отидох в Сан Франциско, където е седалището на нашето фамилно сдружение. Не сте ли чували? Нашите по-големи семейства имат центрове, където може да отиде всеки член, да даде или да получи помощ. Родът Ли е много голям, сам се е погрижил за себе си.
— Чувал съм — каза Самуел.
— Сигурно за китайци със секири, които водят Тонгови войни[4] заради заробени момичета?
— Нещо подобно.
— В действителност е малко по-друго — продължи Ли.
— Отидох там, тъй като в нашия род е имало немалко древни високопочтени благородници, които са били големи учени. По-точно — мислители. Човек може години наред да си блъска ума само над едно изречение от учения, когото вие наричате Конфуций. Реших, че там ще има специалисти по езиците, които да ми обяснят. Това са изтънчени старчета. Следобед изпушват по две лули опиум, което ги отморява и освежава мисълта им, а сетне цяла нощ будуват с прекрасно прочистени глави. Няма според мен друг народ, който така добре да използва опиума. — Ли накваси език с черната напитка. — Аз почтително поставих своя въпрос на един от тези мъдреци, прочетох му текста и споделих какво съм разбрал. На другата нощ ме чакаха четирима, поканиха ме да вляза и разисквахме цялата нощ. — Ли се засмя. — Сигурно е смешно — каза той, — знам, че другиму надали бих посмял да го кажа. Представете си четирима престарели господа, като най-младият е вече над деветдесетте, които изучават староеврейски! Повикаха един начетен равин и се заеха да учат, сякаш са деца. Граматика, упражнения, думи, прости изречения. Да можехте да видите как се пише на иврит с четка и с китайски туш! Това, че се пише от дясно на ляво, не ги смути, както би смутило вас, понеже ние пишем от горе на долу. Ах, как искаха всичко да изпипат! И стигнаха до зародиша на нещата.
— А ти? — попита Самуел.
— Следвах ги, слисан от красотата на гордите им чисти умове. Заобичах си расата и за пръв път ми се дощя да съм истински китаец. Срещах се с тях на всеки две седмици, а тук, в стаята си, изпълних сума страници. Купих всички познати речници на иврит. Но старците все ме изпреварваха. Не се мина много и надминаха дори равина! Накрая той си доведе един колега. Е, да можехте, мистър Хамилтън, да присъствате на тези нощни спорове и дискусии! Въпросите, разчепкването им и тази чудесна промисъл… тази красива промисъл! Като минаха две години, почувствахме, че вече сме в състояние да се заемем с тия ваши шестнайсет стиха от четвърта глава на Битието. Моите старейшини сметнаха също като мен, че думите „ти трябва“ и „победи го“ са много съществени. И ето в какво се състоеше златното зрънце, до което се добрахме след цялото ровене: „Ти можеш“, „Ти можеш да надвиеш греха“. Старейшините се усмихваха и кимаха, разбирайки, че тези години са били добре оползотворени. Вън от всичко това ги измъкна от техните китайски черупки и в момента изучават старогръцки.
— Фантастично! — продума Самуел. — Постарах се да внимавам, но, изглежда, нещо пропуснах. Защо са толкова съществени тези думи?
Пълнейки крехките чашки, ръката на Ли потрепера. Изпи своята на един дъх.
— Не разбирате ли? — извика той. — Американският стандартен превод нарежда на хората да надвият греха, а за грях можем да приемем и невежеството. Джеймсовият превод с думите „ти трябва“ обещава, че хората на всяка цена ще победят греха. Но староеврейската дума, думата „тимшел“, тоест „ти можеш“, вече предлага избор. Може би това е най-важната дума на света. Тя означава, че пътят е открит и отново възлага всичко на човека. Защото „ти можеш“ е равносилно на „ти не можеш“. Не разбирате ли?
— Да, да, разбирам. Ти не вярваш, че става дума за божествен закон. Защо смяташ, че е толкова важно?
— Ето защо! — рече Ли. — Откога исках да ви кажа. Дори предвиждах какво ще ме питате и се подготвих добре. Съществено е всяко писано слово, което е повлияло на мисленето и на живота на безброй хора. Съществуват милиони, в различни секти и църкви, които приемат заповедта „Победи го!“ и поставят тежестта върху подчинението. Милиони повече са ония, които чувстват предопределението в „ти трябва“. Нищо, каквото и да правят, не може да отмени онова, което ще стане. Но „ти можеш“! Ехе, това прави човека голям, приравнява го с боговете, защото в слабостта си, в своята низост и с убийството на брата си, той пак притежава великия избор. Той може да си избере път, да го извърви в борба и да победи. — В гласа на Ли ехтеше триумфален напев.
— Вярваш ли в това, Ли? — попита Адам.
— Да, вярвам. Вярвам. Много е лесно от леност и слабост да се хвърлиш в скута на божеството и да кажеш: „Нищо не можах да сторя, така било писано.“ Помислете обаче за величието на избора! Тъкмо той прави човека човек. Котката няма избор, пчелата е длъжна да прави мед. В това няма нищо свято. Знаете ли, тия старци, които неусетно се носеха към смъртта, сега са много любопитни да умрат.
— Искаш да кажеш, че тези китайци са повярвали в Стария завет? — попита Адам.
— Тези старци вярват на истинските истории, още като ги чуят, и познават какви са. Те са тълкуватели на истината. Знаят, че шестнайсетте стиха представляват една история на човечеството от всяка епоха, от всяка култура или раса. Те не вярват, че човек може да напише петнайсет стиха и три четвърти истини и същевременно да излъже с един глагол. Конфуций съветва хората как трябва да живеят, за да мине животът им добре и ползотворно. Но тук, тук имаме стълба, по която можем да се изкачим до звездите. — Очите на Ли искряха. — И не можем никога да я изгубим, тя откъсва нозете ни от слабостта, от страха и от леността.
— Не ми е понятно как си могъл да въртиш кухня, да възпитаваш децата, за мен да се грижиш и пак да се занимаваш с такива неща — каза Адам.
— И аз не разбирам — рече Ли. — Но след пладне и аз като старейшините, ни повече, ни по-малко, изпушвам своите две лули. И се чувствам човек. И схващам, че човекът е нещо изключително важно, дори може би по-важно и от небесните светила. Тук няма никаква теология. Лишен съм от всякаква набожност. Но заобичах това блестящо сечиво, човешката душа. Във Вселената тя е нещо прекрасно и неповторимо. Вечно нападана, но никога не унищожавана, защото „ти можеш“
Благодаря за разбирането на администраторите. Моля ви, не ми трийте поста още. Нека повече хора го прочетат.
Китаецът посегна към врата си и се усмихна.
— Недоумявам как ще свикна с липсата на опашката. Изглежда, ми е вършила работа повече, отколкото съм предполагал. Да, историята. Нали съм ви казвал, мистър Хамилтън, че ставам все по-китаец? Хрумвало ли ви е някога, че сте по-ирландец?
— Идва и заминава — рече Самуел.
— Помните ли как ни прочетохте шестнайсетте стиха от четвърта глава на Битието и какъв спор водихме?
— Как да не помня, нищо че беше много отдавна.
— Близо десет години — уточни Ли. — Този разказ така дълбоко ми влезе в главата, че го проучих дума по дума. И колкото повече мисля за него, толкова по-бездънен ми се вижда. Тогаз сравних преводите, с които разполагаме. Бяха удивително близки. Едно място обаче ме смути. Във версията на крал Джеймс се казва, че когато Йехова попитал Каин защо е разгневен, питал го с думите: „Нямаше ли да те приемат, ако беше постъпил добре? Но ако не си постъпил добре, грях ще легне на твоя праг и ще иска да вървиш по волята му, но ти трябва да го победиш.“ Порази ме именно това „ти трябва“, защото е като обещание, че Каин ще надвие греха.
Самуел кимна:
— Но децата му не го изпълняват докрай.
Ли отпи от кафето си.
— Тогава взех Американската стандартна Библия. Там беше съвсем ново. Пасажът е различен. Казва се „Победи го!“ Разликата е значителна. Това вече не е обещание, а заповед. И взех тогава да разсъждавам. Каква ли е била първоначалната дума в най-първия текст, та са били направени два съвсем различни превода?
Самуел опря длани на масата, наведе се и в очите му светна старото младо огънче.
— Ли — рече той, — не ми казвай сега, че си учил староеврейски!
— Ще ви кажа — отвърна Ли. — Тя е дълга и широка. Ще пийнете ли по капка китайска ракия?
— Онази, дето има вкус на царски гнили ябълки ли?
— Да. С нея говоря по-добре.
— А може би аз слушам по-добре — рече Самуел. Когато Ли изчезна към кухнята, той попита: — Адам, знаел ли си за тези неща?
— Не — призна си Адам. — Не ми е казвал. Или не съм го слушал.
Ли се върна с камениновата си бутилка и три порцеланови чашки, толкова тънкостенни и нежни, че светлината сияеше през тях. Като наливаше почти черната течност, Ли каза:
— Да пием по китайски. Направена е с много пелин. Питие и половина, ако пийнеш достатъчно, има същото въздействие като абсента.
Самуел опъна една глътка.
— Искам да знам защо ти е толкова интересно.
— Защото ми се стори, че човекът, който е могъл да съчини тази велика история, ще да е знаел съвършено точно какво е искал да каже, тъй че да няма никаква двусмислица.
— Казваш „човекът“. Следователно не смяташ, че става дума за една божествена книга, написана с мастиления пръст на Господа?
— Мисля, че мозъкът, който е могъл да измисли това, е бил мозък удивително божествен. И в Китай сме имали няколко подобни глави.
— Просто исках да знам — рече Самуел, — в края на краищата ти не си презвитерианец, така ли?
— Нали ви казах, че ставам все по-китаец? Но да продължа. Отидох в Сан Франциско, където е седалището на нашето фамилно сдружение. Не сте ли чували? Нашите по-големи семейства имат центрове, където може да отиде всеки член, да даде или да получи помощ. Родът Ли е много голям, сам се е погрижил за себе си.
— Чувал съм — каза Самуел.
— Сигурно за китайци със секири, които водят Тонгови войни[4] заради заробени момичета?
— Нещо подобно.
— В действителност е малко по-друго — продължи Ли.
— Отидох там, тъй като в нашия род е имало немалко древни високопочтени благородници, които са били големи учени. По-точно — мислители. Човек може години наред да си блъска ума само над едно изречение от учения, когото вие наричате Конфуций. Реших, че там ще има специалисти по езиците, които да ми обяснят. Това са изтънчени старчета. Следобед изпушват по две лули опиум, което ги отморява и освежава мисълта им, а сетне цяла нощ будуват с прекрасно прочистени глави. Няма според мен друг народ, който така добре да използва опиума. — Ли накваси език с черната напитка. — Аз почтително поставих своя въпрос на един от тези мъдреци, прочетох му текста и споделих какво съм разбрал. На другата нощ ме чакаха четирима, поканиха ме да вляза и разисквахме цялата нощ. — Ли се засмя. — Сигурно е смешно — каза той, — знам, че другиму надали бих посмял да го кажа. Представете си четирима престарели господа, като най-младият е вече над деветдесетте, които изучават староеврейски! Повикаха един начетен равин и се заеха да учат, сякаш са деца. Граматика, упражнения, думи, прости изречения. Да можехте да видите как се пише на иврит с четка и с китайски туш! Това, че се пише от дясно на ляво, не ги смути, както би смутило вас, понеже ние пишем от горе на долу. Ах, как искаха всичко да изпипат! И стигнаха до зародиша на нещата.
— А ти? — попита Самуел.
— Следвах ги, слисан от красотата на гордите им чисти умове. Заобичах си расата и за пръв път ми се дощя да съм истински китаец. Срещах се с тях на всеки две седмици, а тук, в стаята си, изпълних сума страници. Купих всички познати речници на иврит. Но старците все ме изпреварваха. Не се мина много и надминаха дори равина! Накрая той си доведе един колега. Е, да можехте, мистър Хамилтън, да присъствате на тези нощни спорове и дискусии! Въпросите, разчепкването им и тази чудесна промисъл… тази красива промисъл! Като минаха две години, почувствахме, че вече сме в състояние да се заемем с тия ваши шестнайсет стиха от четвърта глава на Битието. Моите старейшини сметнаха също като мен, че думите „ти трябва“ и „победи го“ са много съществени. И ето в какво се състоеше златното зрънце, до което се добрахме след цялото ровене: „Ти можеш“, „Ти можеш да надвиеш греха“. Старейшините се усмихваха и кимаха, разбирайки, че тези години са били добре оползотворени. Вън от всичко това ги измъкна от техните китайски черупки и в момента изучават старогръцки.
— Фантастично! — продума Самуел. — Постарах се да внимавам, но, изглежда, нещо пропуснах. Защо са толкова съществени тези думи?
Пълнейки крехките чашки, ръката на Ли потрепера. Изпи своята на един дъх.
— Не разбирате ли? — извика той. — Американският стандартен превод нарежда на хората да надвият греха, а за грях можем да приемем и невежеството. Джеймсовият превод с думите „ти трябва“ обещава, че хората на всяка цена ще победят греха. Но староеврейската дума, думата „тимшел“, тоест „ти можеш“, вече предлага избор. Може би това е най-важната дума на света. Тя означава, че пътят е открит и отново възлага всичко на човека. Защото „ти можеш“ е равносилно на „ти не можеш“. Не разбирате ли?
— Да, да, разбирам. Ти не вярваш, че става дума за божествен закон. Защо смяташ, че е толкова важно?
— Ето защо! — рече Ли. — Откога исках да ви кажа. Дори предвиждах какво ще ме питате и се подготвих добре. Съществено е всяко писано слово, което е повлияло на мисленето и на живота на безброй хора. Съществуват милиони, в различни секти и църкви, които приемат заповедта „Победи го!“ и поставят тежестта върху подчинението. Милиони повече са ония, които чувстват предопределението в „ти трябва“. Нищо, каквото и да правят, не може да отмени онова, което ще стане. Но „ти можеш“! Ехе, това прави човека голям, приравнява го с боговете, защото в слабостта си, в своята низост и с убийството на брата си, той пак притежава великия избор. Той може да си избере път, да го извърви в борба и да победи. — В гласа на Ли ехтеше триумфален напев.
— Вярваш ли в това, Ли? — попита Адам.
— Да, вярвам. Вярвам. Много е лесно от леност и слабост да се хвърлиш в скута на божеството и да кажеш: „Нищо не можах да сторя, така било писано.“ Помислете обаче за величието на избора! Тъкмо той прави човека човек. Котката няма избор, пчелата е длъжна да прави мед. В това няма нищо свято. Знаете ли, тия старци, които неусетно се носеха към смъртта, сега са много любопитни да умрат.
— Искаш да кажеш, че тези китайци са повярвали в Стария завет? — попита Адам.
— Тези старци вярват на истинските истории, още като ги чуят, и познават какви са. Те са тълкуватели на истината. Знаят, че шестнайсетте стиха представляват една история на човечеството от всяка епоха, от всяка култура или раса. Те не вярват, че човек може да напише петнайсет стиха и три четвърти истини и същевременно да излъже с един глагол. Конфуций съветва хората как трябва да живеят, за да мине животът им добре и ползотворно. Но тук, тук имаме стълба, по която можем да се изкачим до звездите. — Очите на Ли искряха. — И не можем никога да я изгубим, тя откъсва нозете ни от слабостта, от страха и от леността.
— Не ми е понятно как си могъл да въртиш кухня, да възпитаваш децата, за мен да се грижиш и пак да се занимаваш с такива неща — каза Адам.
— И аз не разбирам — рече Ли. — Но след пладне и аз като старейшините, ни повече, ни по-малко, изпушвам своите две лули. И се чувствам човек. И схващам, че човекът е нещо изключително важно, дори може би по-важно и от небесните светила. Тук няма никаква теология. Лишен съм от всякаква набожност. Но заобичах това блестящо сечиво, човешката душа. Във Вселената тя е нещо прекрасно и неповторимо. Вечно нападана, но никога не унищожавана, защото „ти можеш“
Благодаря за разбирането на администраторите. Моля ви, не ми трийте поста още. Нека повече хора го прочетат.
Препоръчани теми